№ 421
гр. Пазарджик, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20225220200297 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „M.“ ООД, ЕИК ***, представлявано от
управителите Г. С. М. и В. С. М. /заедно и поотделно/, против ЕФ №
********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10ал.1 от Закона за
пътищата, издаден от АПИ - Национално ТОЛ управление, с който за
извършено нарушение на чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ и на основание чл.187а ал.2, т.3, във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е
наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. /две хиляди и петстотин
лева/.
Релевираните в бланкетната жалба оплаквания се свеждат до наличие
на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редно призовано,
не се явява законов представител. Преди първото с.з. постъпва писмено
становище от единият от управителите на дружеството, в което се излагат
подробни съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на
1
ЕФ. В следващи съдебни заседания за дружеството се явява упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и ангажира
доказателства. В последното по делото с.з. за дружеството жалбоподател не
се явява законов или процесуален представител и не се взема становище по
съществото на спора.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител –
надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и излага
съображения за законосъобразност на издадения ЕФ, респ. доказаност на
вмененото административно нарушение. Пледира за потвърждаване на фиша
и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като взе
предвид становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това,
че на 08.04.2021г., в 18:29 часа, било установено нарушение №
C04208079Е372Е05Е053031F160А513В с ППС влекач „Волво ФХ“ с рег. №
***, с технически допустима максимална маса 20100, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 44000, в община Пазарджик, за
движение по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като
нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път I-8, км 196+643.
Установено било, че собственик на ППС е дружество „M.“ ООД, на
името на което е било регистрирано процесното ППС.
Извършеното съставлявало нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Въз
основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ, с който за
цитираното нарушение била наложена имуществена санкция на основание
2
чл.187а ал. 2. т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева.
В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по
чл.10б, ал.5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер
на 133 лева, както и че дружеството можело да се освободи от
административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от
получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер
на 750 лева при спазване на чл. 189е ал.3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането
на компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по
чл.10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.
ЕФ е бил връчен на санкционираното дружество на 09.02.2022 г. по
пощата, видно от известие за доставяне (л.6), а жалбата против ЕФ е подадена
чрез наказващия орган до съда на 20.05.2022 г. по куриер (виж товарителница
на л.5), поради което е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния
съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства-
снимки от техническо устройство, които са абсолютно непротиворечиви,
частично от показанията на свидетеля С. А. и частично от заключението на
приетата по делото съдебна-автотехничека експертиза.
Видно от заключението на назначената, изслушана и приета по делото
съдебна-автотехничека експертиза, в нея вещото лице е отговорило подробно
и аргументирано на поставените му въпроси. Подробно е било описано какъв
е видът, марката и моделът на бордовото устройство /БУ/, което е било
асоциирано в процесния влекач, респ. което е подавало GPS позиции и тол
данни за ППС, които пък са били получавани като криптирана информация от
Национален доставчик на услуги за електронно таксуване „И.“ АД, а след
обработката от тяхна страна се е стигало до плащането на съответните пътни
такси /тол такса/ по силата на тристранен договор, сключен между последно
посоченото дружество, дружеството жалбоподател и дружеството „А1
България“ ЕАД. Подробно са пояснени техническите характеристики на БУ и
неговият начин на работа. Много подробно е описано какви индикации дава
БУ към водача при възникване на технически проблем, какви са били
3
записите с техническите логове на БУ към „И.“ АД, както и това, че от
06.04.2021г. в 18:01:00 часа до 12.04.2021г. в 14:49:00 часа, същото е било със
статус – изключено. В тази му част съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице. Не го кредитира само в частта, в която се сочи, че причината за
записа в техническите логове и статуса на БУ – изключено или с изчерпана
батерия, се дължала на нарушен сигнал или нарушена синхронизация на
всички устройства в системата за мониторинг, която отчита и записва в
реално време информацията и статуса на БУ, за което пък съображения ще се
изложат по-долу.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна, поради следното:
Разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП разписва задължение за
собственика да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) според
категорията на пътното превозно средство. А съгласно изр.2 на същата правна
норма, това задължение е вменено на ползвателя на ППС, ако в
свидетелството за регистрация на ППС е вписан такъв.
В настоящия случай не се спори, че собственик, на когото процесното
ППС е регистрирано в службата по регистрация, е дружество „M.“ООД гр.
Пазарджик (виж СРМПС Част I на л.49). На следващо място не е спорно и
обстоятелството, че на процесната дата и място, процесното ППС се е
движело, както и че пътният участък, по който е извършено управлението му
е включен в обхвата на платената пътна мрежа, тъй като става дума за
участък от главен път І-8. Установи се безспорно и това, че за движението на
процесното ППС на инкриминираните дата и час, не е била заплатена
съответната пътна такса по чл.10 ал.1, т.2 от ЗП.
Спорният по делото въпрос е по какви причини не е била заплатена
дължимата пътна такса и кой би следвало да понесе отговорността за това.
Тук веднага следва да бъде посочено, че когато собственикът на едно
ППС не е заплатил дължимата пътна такса при преминаване по платената
пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за
събиране на пътни такси по аргумент на чл.167а ал.3 от ЗДвП. Системата
4
създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на
снимков материал на засеченото движение на ППС. В настоящия случай е
налице именно такъв доклад и две снимки към него (л.8- 10). От този доклад
се установява, че ППС с рег. № ***, собственост на дружество „M.“ ООД, на
08.04.2022 г., в 18:29 часа, се е движило по път І-8, км 196+643 в посока
намаляващ километър, в района на с. Мало Конаре, обл. Пазарджик, като
засеченото ППС е от категория N3, равна или повече от 12 тона и с пет оси,
както и че това ППС няма маршрутна карта или тол декларация за
преминаването.
Докладът от ел. система и снимките от устройството, което е част от
тази система, представляват доказателства за отразените в тях факти и
обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.189е ал. 8 от ЗДвП, а именно
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението
по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за
липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на
заплащане на дължимите такси.
Видно от становището, изготвено от експерт анализатор в Отдел
„УИСС“ към НТУ (л.110), е че при извършената проверка в ел. система е
установено, че за процесната дата и час собственикът на ППС не е подал тол
декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението, а не е
имало и получени маршрутни карти за ППС. Цитираната по-горе разпоредба
дава възможност на контролните органи да извършват справки в електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗДвП и да ползват като
доказателства отразените в тях данни. Видно от изготвеното становище на
контролния орган е, че той е изготвил същото на база именно данните от
доклада създаден от ел. система, но също така и предвид справката за
подадените тол декларации от собственика на ППС и данните за същото,
които са изведени от информационните масиви на АПИ- БГ ТОЛ. Видно от
последните, а тези данни се установяват и от СРМПС на ППС представено от
дружеството-жалбоподател, е че ППС е регистрирано с 2 оси и има
технически допустима маса 20100 кг и допустима максимална маса на състав
от ППС 44000 кг.
При това положение разпоредбата на чл.189е ал.8 от ЗДвП
5
императивно придава доказателствената стойност на създаваните доклади от
ел. система и приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал от устройството, което е засекло, съответно заснело движението на
ППС и нарушението, както и на становището на контролния орган, което се
базира на данните от последните.
При така установените по безспорен начин факти съдът намира, че
нарушението е осъществено от обективна страна от дружеството-
жалбоподател, като въпросът за вината не подлежи на обсъждане, тъй като в
случая субект на нарушението е ЮЛ.
Въз основа на изложеното по-горе и в съответствие с разпоредбата на
чл.189ж ал.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната
система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, правилно е бил издаден обжалваният ЕФ и
то по образец утвърден от управителния съвет на АПИ. ЕФ съдържа всички
реквизити, изчерпателно изброени в чл.189ж ал.1 от ЗДвП и е издаден при
спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания, в
съответствие с целта на закона.
Правилно е била наложена и имуществена санкция в размер на 2 500
лева, който е твърдо фиксиран от закона.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите, изложени от
законовия представител на въззивника в писменото становище /л.31-35/, че
процесното ППС било оборудвано с бордово устройство, като собственикът
на ППС имал сключен тристранен договор към нацоинални доставчици на
услуги – „А1 България“ и „И.“, при което на инкриминираната дата и при
преминаване по процесния пътен участък бордовото устройство е предало
местоположението на ППС и пътя, като пътната такса е следвало да се
заплати с оглед на това, че е имало наличен и поддържан депозит по
сключения тристранен договор. В същото време собственикът на ППС не е
бил уведомен от „А1 България“ ЕАД, с който има сключен договор, че е
намаляла сумата по сметката, както и че е имало наличен баланс със статут
„активен“, като нито бил достигнат предупредителния лимит, нито бил
изчерпан баланса по договора, което означавало, че дружеството не било
допуснало преминаване на ППС през платена пътна мрежа без заплатена
пътна такса.
На това трябва да се отговори първо, че в конкретния казус няма спор,
6
че за процесните дата, час и място не е била платена съответната пътна такса
за осъщественото движение на ППС. В процесния случай жалбоподателят е
избрал да заплаща пътна такса, като декларира данни за движението на
своето превозно средство чрез бордово устройство. При този вид таксуване
посоченото устройство изпраща данни на база GPS координати от
движението на ППС, чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез
стационарните устройства на АПИ. В случая, видно от Справка за
декларираните данни (извлечение от електронната система), приложена по
делото, бордовото устройството разположено в процесното ППС не е
генерирало данни за визирания период 18:29 часа на 08.04.2021 г. - когато
нарушението е констатирано. В посочения час, а и в следващия времеви
диапазон при движението на ППС от разположеното в него БУ не са били
декларирани данни и съответно е било невъзможно изчисляването дължимата
тол такса. В следствие на това, тол такса, която да бъде заплатена в края на
отчетния период не е начислена (образувана). Именно затова е ангажирана
отговорността на дружеството жалбоподател.
Установи се категорично от приетите като писмени доказателства
официални уведомителни писма от „И.“ АД, съответно на л.65 и л.89, с
приложена в табличен вид към второто писмо разпечатка на техническите
логове, записани в бордовото устройство на процесното ППС /л.90-95/, че от
18:01:00 часа на 06.04.2021г. до 14:49:00 часа на 12.04.2021г., същото това БУ
е било със статус – изключено, в резултат на което не е имало постъпили
данни от него за преминаване през съответните пътни сегменти, включително
и за сегмент № ********** на 08.04.2021г., когато е установено нарушението.
Това се установи и от заключението на приетата съдебна-автотехническа
експертиза, която бе коментирана по-горе и на която съдът се доверява в по-
голямата й част. Съдът на кредитира единствено последният извод на вещото
лице, изготвило експертизата, а именно, че причината БУ да е било със статус
– изключено или с изчерпана батерия, се дължала на нарушен сигнал
/движение през зона на заглушаване на сигнала и прекъсване на GNSS и
GPRS връзки/ или на нарушена синхронизация /токов удар в сървъра,
записващ техническите логове/ на всички устройства в системата за
мониторинг, която отчита и записва в реално време информацията и статуса
на БУ. Този извод съдът намери за абсолютно произволен и непочиващ на
обективни факти, а на предположения. Първо трябва да се каже това, че
7
установеното на 08.04.2021г. нарушение е в сегмент в района на с.Мало
Конаре, обл.Пазарджишка, а за съда е ноторно, че това не е район /зона, както
се изразява вещото лице/, в който да съществува проблем със заглушаване на
сигнал на функциониращите в България мобилни оператори. Второ трябва да
се каже, че ако е била нарушена синхронизацията на всички устройства в
системата за мониторинг, която отчита и записва в реално време
информацията и статуса на БУ, поради токов удар в сървъра, записващ
техническите логове на процесното БУ, то това очевидно щеше да бъде
отразено в двете уведомителни писма на „И.“ АД /л.65 и л.89/. Накрая, но не
по значение, трябва да се каже и това, че безспорно се установи, че БУ е било
изключено и е спряло да подава тол данни още на 06.04.2021г. в 18:01:00 часа,
което състояние е продължило до 12.04.2021г. в 14:49:00 часа. Установи се, че
в този период от време с процесното ППС са били извършени два курса от
гр.Пазарджик до Република Турция и обратно. Първият от тях е извършен от
21:00ч. на 06.04.21г. до 18:38ч. на 08.04.2021г., а вторият – от 14:00ч. на
12.04.21г. до 17:0ч. на 14.04.2021г. /виж пътни листове на л.77 и л.118/.
Когато е извършен изцяло първият курс, БУ през всичкото време е било със
статус „изключено“, с какъвто статус е било при започването на втория курс,
т.к. се е активирало 49 минути след това. При извършването на целия първи
курс ППС е преминало през множество пътни сегменти от гр.Пазарджик до
границата ни с Турция и обратно, което е станало в продължение на два дни,
при което пък е абсурдно да се повярва, че през цялото време се е движело в
зони със заглушен сигнал и прекъсната GNSS и GPRS връзка или че през
цялото време е била нарушена синхронизацията, поради токов удар в сървъра,
записващ техническите логове от БУ, каквато логика следва вещото лице в
края на своето заключение и която разбира се не се споделя от настоящия
съдебен състав. За съда не остана съмнение, че причината бордовото
устройство да е било изключено се дължи на неговото неправилно включване
в електрическото захранване на ППС, към което е било асоциирано, което
съответства изцяло и на становището на „И.“ АД /л.65 и л.89/.
В този ред намисли съдът не даде вяра на показанията на водача на
ППС – св. С. А. в частта им, в която заяви, че докато извършвал курсовете до
Турция, коментирани по-горе, БУ през цялото време индикирало със зелена
светлина, че е включено, както и че на 08.04.2021г. завършил първия курс,
като се завърнал обратно от Турция в гр.Пазарджик в 16:15 часа. Първо – ако
8
той е бил в гр.Пазарджик в 16:15 часа, то няма как управляваният от него
камион да е бил заснет в района на с.Мало Конаре в посока гр.Пазарджик в
18:29 часа. Второ – неясно по каква причина св.А. не е реагирал по никакъв
начин, когато БУ е било със статус „изключено“ и без съмнение е индикирало
това, т.е. дали поради незнание или поради невнимание, разсеяност и т.н. не е
следил индикациите на устройството. Категорично е установено по делото
обаче, че устройството е било изключено през времето на целия първи курс,
включително и при завръщане от Турция в гр.Пазарджик, при което е
абсурдно да се повярва на св.А., че то през цялото време е светело със зелена
светлина, т.е. че е работело. Трето – св.А. няма интерес да признае, че БУ е
било изключено, включително и по време на установяване на процесното
нарушение, т.к. така ще даде повод на работодателя му да му потърси
дисциплинарна и имуществена отговорност. С оглед на всичко това съдът не
се довери на свидетеля досежно горните обстоятелства.
С оглед на всичко казано до тук следва да се подчертае, че в
разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП, е предвидено задължение и отговорност
за собственика на ППС да установи размера на дължимата пътна такса и да я
заплати. На преценката на собственика на ППС е оставен начина, по който да
стори това. При конкретния вид нарушения наказващият орган не е длъжен по
закон да установява дали бордовото устройство своеврменно е подало тол
данни към ел. система на АПИ и каква е причината за това, нито пък е
задължен да изследва въпроса дали третото лице, страна по сключения
договор между него и собственика на ППС е било изправно. Естеството и
начинът на деклариране на тол данни и отговорността дали те ще бъдат
подадени в ел. система на АПИ своевременно и коректно, е възложена на
собственика на ППС, защото той е длъжен да изчисли размера на тол таксата,
да я плати предварително като закупи маршрутна карта и да подаде
своевременно тол данни за заплащането й към ел. система на АПИ, а
последната само установява дали тази такса е заплатена. В този смисъл не
може да се сподели възражението в писмените бележки на пълномощника на
дружеството /л.71-72/, че друго лице носи отговорност за неподаването на тол
данни от БУ.
Несподеляемо от съда е възражението в писменото становище на
единият от управителите на дружеството в смисъл, че устройството, с което
било установено нарушението не е било технически изправно, тъй като АНО
9
не доказал неговата техническа изправност и годност. Използваното
устройство № 10401 представлява елемент от ел. система за събиране на
пътни такси. Това устройство засича и заснема движението на ППС в
конкретния пътен участък - сегмент. То не представлява техническо средство,
което подлежи на метрологичен контрол по Закон за измерванията, тъй като с
него не се извършват измервания. Електронната система функционира чрез
визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не извършва
измерване, поради което и не подлежи на техническо измерване по Закона за
измерванията.
Несподеляемо от съда е и възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение, накърняващо правото на защита, т.к. в ЕФ била
изписана алтернативност на деянията: „няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването“, което затруднявало
санкционираното лице да научи какво точно нарушение се твърди, че е
извършило. Тук следва да се отговори, че в ЕФ недвусмислено е посочено, че
нарушението се е изразило в това, че „не е заплатена дължимата пътна такса
по чл.10а л.1 ,т.2 от ЗП“, а след това е направено уточнението, че за
процесното ППС не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването по пътя, които са двата начина по закон да се
заплати съответната пътна такса. Не може да има съмнение за никой, че
нарушението се е изразило в бездействие, а именно посредством незаплащане
на дължимата пътна такса и същевременно при допуснато от страна на
собственика движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, което е в драстично нарушение на чл.102 ал.2 от
ЗДвП, което пък се санкционира по реда на чл.187а ал.2, т.3 във вр. с чл.179
ал.3б от ЗДвП.
Несподеляемо от съда е и възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение, накърняващо правото на защита, т.к. в ЕФ не било
посочено ясно и недвусмислено мястото на извършване на нарушението.
Мястото на нарушението е описано като първо е посочен пътят, по който
ППС се е движело „път І-8“, след това и километричният знак, при който е
станало заснемането „196+643“, което е напълно достатъчно и може да бъде
фиксирано при елементарен преглед, на която и да е пътна карта на Р
България.
10
Несподеляемо от съда е и възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение, накърняващо правото на защита, т.к. в ЕФ не било
индивидуализирано прецизно като марка, модел и т.н. ремаркето, което е
било теглено то влекача и не било ясно как било установено, че ППС е „в
състав с ремарке с общ брой оси 5“. Първо трябва да се каже, че детайлна
индивидуализация на ремаркето /марка, модел, рег. номер/ не е била
необходима, а и липсата й по никакъв начин не накърнява правото на защита.
Второ – възражението в горния смисъл не би било ако бе хвърлен
елементарен поглед на втория фотос /л.10/ придружаващ доклада по чл.167а
ал.3 от ЗДвП. На тази снимка ясно личи общи брой на осите на влекача и
ремеркето, които са пет.
С оглед на всичко казано до тук съдът намира, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.
Според настоящи съдебен състав в случая е неприложима и
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока са направени възражения от
въззивника. Вярно е, че АНО не е ангажирал доказателства за това, дали и
преди дружеството е било санкционирано за нарушения от този вид и
независимо, че от нарушението не са настъпили вредни последици, то следва
да се има предвид, че нарушението е от т. нар. „нарушения на просто
извършване“ или „формални нарушения“, тъй като е довършено със самия
факт на неизпълнение на задължението на собствениците на ППС от
процесния вид да не допускат движение на ППС, когато за него следва да се
заплати тол такса при движение по платената пътна мрежа, като законът не
изисква настъпването на някакви реални вреди последици. В случая следва да
се отчете обаче фактът, че това нарушение неминуемо води до нарушение на
пътната настилка на пътищата, по които ще премине конкретното ППС и че
по този начин се ощетява държавния бюджет, предвиден за поддържането на
тези пътища.
В обобщение съдът намира, че определените от закона изисквания към
електронния фиш, а именно да съдържа данни за мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал.2
от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане, в
11
случая са спазени. Атакувания електронен фиш отговаря на тези изисквания и
е издаден по образец, утвърден от управителния съвет на АПИ, който е
одобрен по надлежния ред (виж Протокол № 28765/21 от заседание на
Управителния съвет на АПИ от 09.09.2021 г. и Заповед № РД-
11983/13.09.2021 г. на Председателя на УС на АПИ).
ЕФ е издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.10
ал.10 ЗП, разписваща, че АПИ осъществява правомощията на държавата във
връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за
събиране на пътните такси.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на ЕФ. С оглед
изложените съображения, ЕФ следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
При този изход на делото следва да бъде уважено искането на
наказващия орган, отправено чрез неговия процесуален представител - за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Искането е
направено своевременно в съдебно заседание преди обявяване на делото за
решаване. В процеса въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт,
надлежно упълномощен от Председателя на УС на АПИ да представлява
агенцията. На основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на АПИ. С оглед разпоредбата на
чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150
лева. Настоящото производство се разгледа в пет съдебни заседания, с разпит
на един свидетел и изслушване на експертиза, като участващият процесуален
представител на АНО присъстваше на всяко заседание и накрая изложи
аргументирано становище по същество. Поради това и съдът счита, че следва
да присъди максималният предвиден в наредбата размер на
12
юрисконсултското възнаграждение, а именно 150 лева.
При този изход от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК във вр с
чл.84 от ЗАНН, в тежест на дружеството-жалбоподател следва да се възложат
и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 382.10 лева – платено
възнаграждение на вещото лице за изготвената съдебна-автотехническа
експертиза.
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в
настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и
на основание чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № ********** за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл.10ал.1 от Закона за пътищата издаден
от АПИ - Национално ТОЛ управление, с който на „M.“ ООД, ЕИК ***,
представлявано от представлявано от управителите Г. С. М. и В. С. М. /заедно
и поотделно/, за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а
ал.2, т.3, във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 лева, като законосъобразен.
ОСЪЖДА „M.“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управителите Г. С.
М. и В. С. М. /заедно и поотделно/, ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА разноски в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдеблната власт,
по сметка на Районен съд-Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ разноски в размера на
382.10 лв. /триста осемдесет и два лева и десет стотинки/ - за експертиза.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд Пазарджик.
13
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14