Решение по дело №1929/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 7
Дата: 16 януари 2020 г. (в сила от 1 юни 2020 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20191630201929
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта

№ 7 / 16.1.2020 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.М., 16.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД–гр.М., НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ

 

 при секретаря Гинка Митова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1929 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

 

Районен съд – гр.М. е сезиран с жалба от д – р Т.Б.Т. в качеството му на Изпълнителен директор на МБАЛ ,,Д – р С. И.” - гр.М., с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 11 – 01 - 325 издадено на 26.11.2019г. от Директор на Агенция за държавна финансова инспекция – гр.София, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2 102.76 лева за извършено административно нарушение по чл.70, ал.12 от Закона за обществените поръчки.    

В жалбата си наказаното лице счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не е извършило вмененото му административно нарушение. Излага подробни и мотивирани съображения в тази подкрепа като в заключение иска да бъде постановено решение, с което същото да бъде отменено.  

 

В съдебно заседание жалбоподателят д – р Т.Т., редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите от това законови последици.     

 

Административно – наказващият орган Директор на Агенция за държавна финансова инспекция – гр.София, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.   

 При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея мотиви.

 

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С Решение № Р – 20/25.09.2017г. жалбоподателят д – р Т.Т., в качеството му на изпълнителен директор на МБАЛ ,,Д – р С. И.” - гр.М., открил обществена поръчка с предмет ,,доставка на хранителни продукти”. Прогнозната стойност на поръчката била за 262 000 лева, предвид което същата следвало да бъде извършена посредством публично състезание. Със същото решение възложителят одобрил обявлението за обществената поръчка и документите за участие. Решението и обявлението по обществената поръчка били вписани в Регистъра на обществените поръчки по партида на възложителя под идентификационен номер 00468 – 2-17 – 0008. В Раздел ІІІ от обявлението: Правна, икономическа, финансова и техническа информация възложителят е посочил, че до участие се допускат всички участници, за които не са налице обстоятелствата по чл.54, ал.1 и чл.55, ал.1 т.1 и т.4 от ЗОП и които отговарят на всички предварително обявени от него условия. Възложителят не е поставил изисквания към кандидатите или участниците в процедурата относно техните икономически и финансови възможности. В Раздел ІІІ т.1.3 от обявлението за поръчка е бил въведен критерий и списък за подбор, както е указано в документацията по обществената поръчка.

Възложителят е обособил 10 отделни позиции, с отделни прогнозни стойности, като за всяка от тях е определил отделен критерии за възлагане, които са както следват:

        1.Обособена позиция № 1 – хляб с прогнозна стойност 27 000.00 лева и критерий за възлагане ,,цена”.

        2.Обособена позиция № 2 – закуски с прогнозна стойност 15 000.00 лева и критерий за възлагане ,,цена”.

        3.Обособена позиция № 3 – закуски за пациенти на диализно лечение с прогнозна стойност 6 500.00 лева и критерий за възлагане ,,оптимално съотношение качество/цена”.

4. Обособена позиция № 4 – мелничарски продукти и продукти от селското стопанство с прогнозна стойност 10 000.00 лева и критерий за възлагане ,,цена”.

5. Обособена позиция № 5 – плодове и зеленчуци преработени – консерви с прогнозна стойност 25 000.00 лева и критерий за възлагане ,,цена”.

6. Обособена позиция № 6 – месо и месни продукти с прогнозна стойност 70 000.00 лева и критерий за възлагане ,,оптимално съотношение качество/цена”.

7. Обособена позиция № 7 – мляко и млечни продукти с прогнозна стойност 63 000.00 лева и критерий за възлагане ,,оптимално съотношение качество/цена”.

8. Обособена позиция № 8 – плодове и зеленчуци с прогнозна стойност 22 000.00 лева и критерий за възлагане ,,оптимално съотношение качество/цена”.

9. Обособена позиция № 9 – различни хранителни продукти с прогнозна стойност 16 000.00 лева и критерий за възлагане ,,цена”.

10. Обособена позиция № 10 – захарни изделия с прогнозна стойност 7 500.00 лева и критерий за възлагане ,,цена”.

В съответствие със закона за обособена позиция № 6 - ,,месо и месни продукти” възложителят е определил като критерий за подбора и оценка на офертите наличие на сертификат за качество.

         В случая в обявлението и в документацията за участие възложителят е определил относителна тежест на всеки един от показателите както следва: ,,цена” с относителна тежест от 60% в комплексната оценка, ,,стандарт” – с относителна тежест 25% в комплексната оценка и ,,срок за изпълнение в случай на рекламация” – относителна тежест 15% в комплексната оценка.

       Тъй като възложителят е въвел критерии до участниците да притежават и представят сертификат по БДС като критерии за подбор по Обособена позиция № 6 – месо и месни продукти, което е могло да доведе до недопускането на участник в процедурата по провеждане на обществената поръчка и без да е посочил изначално този критерии при обявлението, административно наказващият орган е счел, че с това си свое поведение, жалбоподателят е извършил административно нарушение. С Решение № Р – 20/25.09.2017г. жалбоподателят Т. одобрил документацията за участие в процедурата по обществената поръчка, в която за Обособена позиция № 6 – мляко и млечни продукти включил критерий за подбор като показател за оценка на офертите:  сертификат за качество, което според административно наказващият орган попада в обхвата на забраната, че възложителят няма право да включва критерии за подбор като показател за оценка на офертите.  Проверката била извършена по документи от главен финансов инспектор Т.Т., които съставил АУАН № 11 – 01 - 326/ 30.05.2019г. Актът бил връчен лично на жалбоподателя срещу подпис и в присъствието на свидетеля Н.С.. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление. По отношение на обявената обществена поръчка, съгласно обявление № 00468 – 2017 – 0008 същата приключила към 05.12.2018г. и на 05.12.2017г. би сключен договор за доставка на хранителни продукти № 2 между МБАЛ ,,Д – р С. И.” - гр. М. и ,,М. - 01” ЕООД – гр.София.           

Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и подкрепяща се от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

В своите показания пред съда актосъставителят Т.Т. признава, че единствено и само тя е участвала в извършването на проверката по случая и е формирала своето вътрешно убеждение въз основата на изисканата и приложена документация по проведената обществена поръчка. Същевременно при разпита си свидетелката по акта Н.С. заявява, че не е присъствала на самата проверка и не е възприела съдържанието на писмените доказателства, станали причина за реализирането на административна отговорност, а е присъствала единствено при съставянето на акта и неговото връчване на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като правдиви и ги цени при мотивирането на своя съдебен акт. Същите се подкрепят и от приобщените писмени доказателства. 

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на санкциониращия акт съдът констатира, че същият е незаконосъобразен и издаден при нарушение на материалния закон и при наличието на допуснати съществени процесуални нарушения.

Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели е, че непосредствен констататор на извършеното деяние е бил единствено и само актосъставителят, без да е имало и втори свидетел. Изискването на   чл.40, ал.1 от ЗАНН недвусмислено изисква актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Тълкуването на закона изрично регламентира наличието на минимум двама свидетели, които или са присъствали при извършване, или при установяване на нарушението. От показанията на актосъставителя се установява, че към момента на установяване на деянието не е имало друг свидетел с нея, освен самата тя. Същевременно от показанията на свидетеля по акта пък се доказва, че тя не е присъствала при извършването на самата проверка, а единствено при съставянето на акта. Законодателят е въвел като задължителен критерий наличието на минимален брой свидетели, които да могат да потвърдят или респективно отрекат, констатациите на актосъставителя, т.е. във всички случаи следва да се допусне актът да се съставя в присъствието на свидетел при извършване и/или установяване на нарушението и на още един свидетел, бил той и само на съставяне на акта.

В случая това не е налице, поради което и в хода на проведеното административно производство е налице допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените и неотстранимите, обуславящи отмяната на наказателното постановление.

На следващо място АУАН е бил издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Видно от параметрите на административното обвинение е, че като датата на извършване на изпълнителното деяние, административно наказващият орган е приел 25.09.2017г., т.е. датата на откриване и одобряване на документацията по одобряване на обявената обществена поръчка. АУАН е бил съставен на 30.05.2019г. , т.е. извън законоустановения едногодишен давностен срок от извършване на нарушението. Вменената, като нарушена разпоредба на чл.70, ал.12 от Закона за обществените поръчки не попада в изключенията, регламентирани в чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, регламентиращи по – дълги давностни срокове за съставянето на актове за установяване на административно нарушение.  Ето защо съдът намира, че актът, въз основа на който е било издадено обжалваното наказателно постановление, е бил издаден извън законоустановения срок, поради което и санкциониращият административен акт се явява незаконосъобразен.

Според съда наказателното постановление се явява незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон. Не следва да бъде възприето становището на административно наказващия орган, че жалбоподателят е бил въвел допълнителен критерий сертификат за качество. Подобно тълкуване на волята на възложителя по никакъв начин не обуславя опорочаване на обявената процедура по обявената обществена поръчка. В случая не следва да бъде преценявано, че посоченият стандарт се изразява в самостоятелен критерий за подбор на участник в процедурата, тъй като цялостните основания за провеждането й са били недвусмислено и ясно регламентирани. Може да бъде прието, че това е допълнително, но не и самостоятелно изискване в процедурата. Участниците са имали възможността да я обжалват с възражение, че такъв допълнителен критерий, би накърнило тяхното право на участие в процедурата. Като не са сторили това, същите са възприели редовността на процедурата и със своето бездействие са узаконили провеждането й.

Дори и да се приеме противното, както основателно е посочил в жалбата си деецът, наличието на сертификат за качество не е задължителен за участието в обществената поръчка, но влиянието, което оказва при окончателния избор на победителя във връзка с неговото оценяване, е твърде минимално и би могло да бъде компенсирано посредством точкуване по останалите критерии.

Предвид изложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 11 - 01 - 325 издадено на 26.11.2019г. от Директор на Агенция за държавна финансова инспекция – гр. София, с което, на основание чл. 253, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗОП, на д – р Т.Б.Т. в качеството му на Изпълнителен директор на МБАЛ ,,Д – р С. И.” - гр.М., с ЕГН: xxxxxxxxxx, е наложено наказание глоба в размер на 2 102.76 лева за административно нарушение по чл.70, ал.12 от Закона за обществените поръчки.   

    

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. М..

 

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: