П Р И С Ъ Д А
№
гр. Бургас, 20.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ, ХІІІ състав в публично заседание на двадесети април през две
хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОЯН МУТАФЧИЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. Ц.Г.
2. С.Д.
при участието на секретаря Теменуга Тишева, в присъствието на прокурора Г. Д., като разгледа
докладваното от съдия Мутафчиев н.о.х.д
№ 1177 по описа на БРС за 2010 г., въз основа на закона и събраните по
делото доказателства :
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА А.С.Н., роден на *** ***,
живущ ***, с ромски произход, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН – **********,
и Х.Д.И., роден
на *** ***, живущ ***, без образование, с турски
произход, български гражданин, неженен, безработен, осъждан, ЕГН – **********, за
ВИНОВНИ в това, че в периода
21.07.2009 г. - 22.07.2009 г. в гр. Бургас, в съучастие като съизвършители,
чрез използване на техническо средство отверка и чрез специален начин –
свързване на кабелите на електрическата система на лек автомобил, отнели чужди
движими вещи : л.а. „ВАЗ 2105” с рег. № А 03 69 ВН на стойност 458 лева, ведно
с радиокасетофон неустановена марка на стойност 40 лева, 2 комплекта гаечни
ключове на обща стойност 32 лева, комплект отверки „Рикон”
на стойност 12 лева, всичко на обща стойност 542 лева, от владението на З.П.В. и Жени А.В., без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието подсъдимият Н.
е извършил в условията на повторност в немаловажен случай, като към момента на
извършване на деянието е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на
основание чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.55,
ал.1, т.2, б.”Б” от НК за подсъдимия А.С.Н., и на
основание чл.195, ал.1, т.4, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.55, ал.1, т.1 НК за
подсъдимия Х.Д.И. ги ОСЪЖДА както следва :
А.С.Н. на наказание „пробация”,
включваща следните пробационни мерки : задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 3 години, като подсъдимият се явява и
подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице три
пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
3 години, безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа годишно
за 3 поредни години и включване в курсове за професионална квалификация за срок
от 3 години.
Х.Д.И. на
наказание „лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.45 от ЗЗД ОСЪЖДА
Х.Д.И., със
снета по-горе самоличност, да заплати на Жени А.В.,
ЕГН – **********, и З.П.В., ЕГН – **********, сумата от 542 лева, представляваща обезщетение
за претърпените имуществени вреди – стойността на отнетите им вещи, ведно със
законната лихва от деня на увреждането 22.07.2009 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Х.Д.И., със снета по-горе самоличност, да
заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна такса за уважения граждански иск.
ОСЪЖДА А.С.Н., със снета по-горе самоличност, да
заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата 40 лева, представляваща
припадащата му се част от направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Х.Д.И., със снета по-горе самоличност, да
заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата 40 лева, представляваща
припадащата му се част от направените по делото разноски.
На основание чл.112, ал.1 от НПК веществено доказателство 1 бр.идентификационна
табела, разделена на две части, след влизане на присъдата в сила, да бъде върната
на Жени А.В., ЕГН – **********, и З.П.В.,
ЕГН – **********.
Присъдата подлежи
на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от обявяването й пред Бургаски
окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Стоян Мутафчиев
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. Ц. Г.
2. С. Д.
Вярно с оригинала:
Секретар: Т. Т.
МОТИВИ към присъда от 20.04.2010 г. по Н.О.Х.Д. № 1177 / 2010 г. по описа на БРС, НК, ХІІІ състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на А.С.Н., ЕГН – **********, и Х.Д.И., ЕГН – **********, за това, че
в периода 21.07.2009 г. - 22.07.2009 г. в гр. Бургас, в съучастие като съизвършители, чрез използване на техническо средство отверка и чрез специален начин – свързване на кабелите на
електрическата система на лек автомобил, отнели чужди движими вещи : л.а. „ВАЗ
2105” с рег. № А 03 69 ВН на стойност 458 лева, ведно с радиокасетофон
неустановена марка на стойност 40 лева, 2 комплекта гаечни ключове на обща
стойност 32 лева, комплект отверки „Рикон” на стойност 12 лева, всичко на обща стойност 542
лева, от владението на З.П.В. и Жени А.В., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят, като деянието подсъдимият Н. е извършил в условията на повторност в немаловажен случай, като към момента на
извършване на деянието е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, чл.20, ал.2, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК за А.С.Н., и престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК за Х.Д.И..
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен
начин по делото се доказва, че подсъдимите са извършил инкриминираното
престъпление. Пледира при определяне на наказанието на подсъдимия Н. да се
вземе предвид, че по отношение на него многократно е въздействано
с методите на наказателната репресия, но очевидно без резултат, поради което
следва да му се определи наказание „Пробация”, при следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 3 години, като подсъдимия
се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице 3 пъти седмично ; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 3 години ; безвъзмезден труд в полза на
обществото от по 320 часа годишно за срок от три поредни години ; включване в
курс за професионална квалификация за срок от три години. По отношение на
подсъдимия И. предлага да се наложи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – 8 месеца „Лишаване от свобода” при първоначален
„общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип. Счита гражданският иск
за основателен.
В проведеното
съдебно заседание на 20.04.2010 г. съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от Жени А.В. и З.П.В. против
подсъдимия Х.Д.И. за сумата от 542 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди в резултат на
престъплението така, както са описани в обвинителния акт, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 22.07.2009 г. до окончателното й изплащане.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия Н. изтъква, че обвинението срещу последния е
доказано от обективна и субективна страна, но предложеното от обвинението
наказание е прекомерно завишено.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия И. изтъква, че обвинението срещу последния е
доказано от обективна и субективна страна, но предложеното от обвинението
наказание е прекомерно и моли съда да наложи наказание „лишаване от свобода”,
чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок.
Подсъдимият Н. признава
посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В последната си
дума моли съда да му наложи наказание „пробация”.
Подсъдимият И. признава
посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В последната си
дума моли съда да му наложи наказание „пробация”.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за
установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На основание чл.373, ал.3, вр. чл.372,
ал.4 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от
подсъдимите самопризнание, а именно :
Подсъдимият А.С.Н. е роден на *** ***, живущ ***, с ромски
произход, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН – **********.
Подсъдимият Х.Д.И. е роден на *** ***, живущ ***, без
образование, с турски произход, български гражданин, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН – **********.
Вечерта на
21.07.2009 г. подсъдимите Н. и И. се разхождат из
централната градска част на гр. Бургас. Около 22.00 часа, преминавайки по ул.
„Юри Венелин”, виждат паркиран пред жилищна сграда, находяща се на номер 40 лек
автомобил марка „ВАЗ”, модел 2105 с рег. № А 03 69 ВН, собственост на
свидетелите З.В. и Ж.В.. Подсъдимите решават да отнемат това МПС, ведно с
намиращите с в него радиокасетофон, 2 комплекта гаечни ключове, комплект отверки „Рикон”, като посредством
реализацията им се снабдят с парични средства. Необходимото им за целта
техническо средство подсъдимите решават да си набавят като отнемат такова от
друг автомобил. Започват да обхождат междублоковите пространства и да оглеждат
паркираните около сградите автомобили в търсене на подходящ обект. Не след дълго
попадат на неустановен по делото автомобил марка „Жигули”, един от прозорците
на който е оставен в полуотворено положение. Натискайки с ръце стъклото,
подсъдимите го смъкват и отключват отвътре вратата на автомобила. Подсъдимият И.
влиза в МПС-то, отваря чекмеджето в арматурното табло и взема съхраняваната в
него отверка. Веднага след това подсъдимите се връщат
при набелязания от тях автомобил марка „ВАЗ”, модел 2105. Подсъдимият Н.
поставя отверката в ключалката на предната лява врата
и завъртайки я, се опитва да я отвори, но не успява. Тогава подсъдимият И.
взема отверката, подпъхва я в горната част на
прозореца на предната лява врата и натиска с нея стъклото. В резултат на това
затварящият механизъм поддава и стъклото започва да се смъква надолу. Двамата
подсъдими бръкват с ръце през получилия се процеп и избутват стъклото надолу.
Подсъдимият Н. отключва отвътре предната лява врата на автомобила, отваря я и
влиза в автомобила и сяда на шофьорската седалка. Изтръгва кабелите от
арматурното табло и чрез последващото им съединяване привежда двигателя в
действие. С автомобила те се отправят към кв. „Долно Езерово”,
като в самия квартал го управлява подсъдимият И., а преди това и двамата
подсъдими се редували в управлението. На разсъмване подсъдимите скриват
автомобила в тръстиката, в близост до ж.п. линията. Преди да се отдалечат, те
скачат върху предния и задния капак на автомобила и върху покрива, при което
причиняват значителни деформации.
В следващите дни
подсъдимият Н. се среща със свидетелите Валентин Костадинов Димов и Иван
Димитров Николов, от които поисква да му съдействат при предаване на отнетия
автомобил за скрап. Те поемат ангажимент да намерят пункт за изкупуване на
отпадъци от метал, в който да приемат автомобила. Първоначално решават да
предадат автомобила в пункт в гр. Средец. Тъй като МПС не може да се движи на
собствен ход, прикачват същото към автомобила на свидетеля Николов и с него го
теглят до с. Русокастро. Там спират и оставят отнетия
автомобил на една от улиците в селото, след което продължават с автомобила на
св. Николов за гр. Средец. В пунктовете в града отказват да приемат автомобила
без съответните документи, при което свидетелите и подсъдимият Н. ***. На 25.07.2009 г., преминавайки през с. Желю войвода,
Област Сливен, свидетелите Димов и Николов посещават пункт за изкупуване на
скрап, находящ се в същото село, с материално отговорно лице свидетелят Антон
Димитров Хаджиев, който се съгласява да изкупи автомобила. По-късно същият ден
подсъдимият Н., неустановено по делото лице и свидетелите Димов и Николов
отиват в с. Русокастро, където се намира отнетият
автомобил. Пристигайки, прикачват същия към автомобила на свидетеля Николов и с
него го изтеглят до с. Желю Войвода, като подсъдимият Н. направлява отнетото
МПС. За предадения автомобил свидетелят Хаджиев изплаща сумата от 250 лева, част
от която подсъдимият Н. предава да свидетелите Димов и Николов като
възнаграждение за услугата.
Общата стойност на
отнетия автомобил, ведно с намиращите се в него радиокасетофон и инструменти
към инкриминираната дата, е 542 лева.
Към деня на
деянието подсъдимият Н. е осъждан със споразумение от 29.01.2009 г. по НОХД №
219/2009 г. по описа на БРС, в сила от същата дата, за извършено от него
престъпление по чл.195, ал.1, т.3
и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК и му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен
срок от три години.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимите са направили
самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, и се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства - показанията на
свидетелите З.П.В., Жени А.В., Антон Димитров Хаджиев,
Валентин Костадинов Димов, Иван Димитров Николов, Стоян Димитров Овчаров,
Георги Николов Якимов, както и от писмените
доказателства по делото – заключението на вещото лице по назначената
съдебно-оценъчна експертиза, справка от ИДПС, справки за съдимост, протокол за
доброволно предаване – л.14 от досъдебното производство, копие от свидетелство
за регистрация на МПС – част 1, извлечение от регистър – л.17 от досъдебното
производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият А.С.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1, чл.20, ал.2, вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК, а подсъдимият Х.Д.И. – състав на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК.
Този извод е верен
поради следните мотиви :
От обективна страна
подсъдимите са прекъснали фактическата власт върху л.а.
„ВАЗ 2105” с рег. № А 03 69 ВН на стойност 458 лева, ведно с радиокасетофон
неустановена марка на стойност 40 лева, 2 комплекта гаечни ключове на обща
стойност 32 лева, комплект отверки „Рикон” на стойност 12 лева, всичко на обща стойност 542
лева, без съгласието на техните собственици З.П.В. и
Жени А.В., установили собствена такава върху тях с
намерение да ги третират като свои.
Същевременно
деянието е извършено чрез използване на техническо средство отверка
и чрез специален начин – свързване на кабелите на електрическата система на лек
автомобил, защото привеждането на автомобила в движение по този начин, от една
страна, не е обичайна процедура, а, от друга, изисква специални познания и
умения. Всеки един от подсъдимите е участвал в изпълнителното деяние в
изпълнение на общия им замисъл.
От субективна
страна подсъдимите са действали при форма на вина “пряк” умисъл, като са
съзнавали, че лишават от фактическа власт собственика на чужди движими вещи,
като след деянието са желаели да се разпореждат с тях в свой интерес, като
всеки един от е съзнавал участието на другия в осъществяването на
изпълнителното деяние и че престъпният резултат ще настъпи вследствие техните
общи действия.
Подсъдимият А.С.Н., макар и непълнолетен към момента на извършване на деянието, е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Този извод е верен поради факта, че той вече е осъждан за
престъпление против собствеността, т.е. съзнава, че вещите, които отнема са
чужди, и че това е противоправно и наказуемо, а и
действията, които извършва, са от естество да доведат до целения престъпен
резултат – отнемане на владението върху вещите.
Тъй като срокът по чл.30, ал.2 от НК не е изтекъл към
момента на извършване на деянието от подсъдимия Н., по отношение на него следва
да намерят приложение правилата за повторността по
чл.28, ал.1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
По отношение на подсъдимия И. :
За престъплението
по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до десет години. Нормата на
чл.373, ал.2 от НПК обаче задължава съда да определи
на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК в случаите, когато е
направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда на чл.371, т.2
от НПК, които съдът е одобрил с определение. Настоящият случай е именно такъв.
Редакцията на чл.58а от НК обаче е изменена с ЗИДНК, обн.
в ДВ, бр.26 от 2010 г. В новата си редакция разпоредбата предвижда усложнен
режим за определяне на наказанието в случаите по чл.373,
ал.2 от НПК, който е по-неблагоприятен за дееца от
предишната редакция на чл.58а НК, действала към деня на извършване на деянието,
поради което следва да намери приложение последната на основание чл.2, ал.2 от НК.
Съдът съобрази, че
за престъплението по чл.195, ал.1, т.4
от НК е предвиден специален минимум, поради което наказанието следва да бъде
определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. При
определяне размера на наказанието съдът взе предвид, че към деня на извършване
на деянието подсъдимият не е бил осъждан, но с оглед начина на извършване на
престъплението – от две лица, като обстоятелството, че автомобилът се е намирал
в центъра на гр. Бургас, т.е. на общодостъпно място, където вероятността
извършителите да бъдат забелязани е била голяма, не е повлияло възпиращо по
отношение на тях да не осъществят намисленото. С оглед на това съдът намира за
справедливо наказание „лишаване от свобода” за срок от една година,
изпълнението на което следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
По отношение на подсъдимия Н. :
Спрямо този
подсъдим отново следва да намери приложение редакцията на чл.58а НК преди
изменението с ЗИДНК, обн. в ДВ, бр.26 от 2010 г. След
редукцията на наказанието на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание „пробация”. При определяне размера на
наказанието съдът взе предвид, че подсъдимият е склонен да засяга обществените
отношения, свързани със собствеността, че към момента на извършване на деянието
е осъждан за такова престъпление, което не е оказало предупредително-възпиращо
и възпитателно въздействие върху него, съобрази и начина на извършване на
престъплението – от две лица, като обстоятелството, че автомобилът се е намирал
в центъра на гр. Бургас, т.е. на общодостъпно място, където вероятността
извършителите да бъдат забелязани е била голяма, не е повлияло възпиращо по
отношение на тях да не осъществят намисленото. Ето защо репресията трябва да е
засилена, поради което съдът наложи четири пробационни мерки с максимална
продължителност, а именно - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 3 години, като подсъдимият се явява и подписва пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице три пъти седмично, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 3 години, безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 320 часа годишно за 3 поредни години и включване в
курсове за професионална квалификация за срок от 3 години.
Съдът намира това
наказание за справедливо, съответстващо на обществената опасност на деянието и дееца,
и няма да създаде убеждение у него, че му е занижена наказателната отговорност.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
По отношение на приетия за съвместно
разглеждане граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 542 лв., представляваща обезщетение за претърпените от Жени А.В.
и З.П.В. имуществени вреди в резултат на
престъплението, предявен срещу подсъдимия И., съдът намира същият за
основателен и следва да бъде уважен изцяло така, както е предявен. От
доказателствата по делото следва изводът, че л.а. „ВАЗ
2105” с рег. № А 03 69 ВН на стойност 458 лева, ведно с радиокасетофон
неустановена марка на стойност 40 лева, 2 комплекта гаечни ключове на обща
стойност 32 лева, комплект отверки „Рикон” на стойност 12 лева, всичко на обща стойност 542
лева, са в режим на бездялова съпружеска имуществена
общност на Жени А.В. и З.П.В. и са им отнети от
подсъдимия и не са им възстановени, поради което притежават правото да искат
тяхната парична равностойност. Сумата от 542 лева е размерът на вредите, които
са им причинени в резултат на престъплението, извършено от подсъдимия, която
сума последният следва да заплати ведно със законната лихва от деня на деянието
– 22.07.2009 г. до окончателното й изплащане, тъй като от деня на увреждането
те са били лишени от възможността да ползват вещите.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
На основание чл.112, ал.1 от НПК веществено
доказателство 1 бр. идентификационна табела, разделена
на две части, след влизане на присъдата в сила, следва да бъде върната на Жени А.В.
и З.П.В..
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
подсъдимите следва да заплатят в полза на държавата по сметка на Бургаски
районен съд направените по делото разноски в размер на 80 лева, като всеки
заплати припадащата му се част в размер на 40 лева, а подсъдимият И. следва да
заплати в полза на държавата по сметка на Бургаски районен съд и сумата от 50
лева, представляваща дължима държавна такса за уважения граждански иск.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия Стоян Мутафчиев )