Мотиви:
ЯРП
е предявила обвинение против подсъдимия М.Г.К. *** за престъпление по чл. 194
ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК и за престъпление по чл. 198
ал.3 вр. ал.1
НК.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния
акт. Счита същото за безспорно установено въз основа на самопризнанието на
подсъдимия, направено по реда на чл. 371 т.2 НПК. За извършеното престъпление
по чл. 194 ал.1 от НК пледира за налагане на наказание от една година лишаване
от свобода, а за това по чл. 198 НК – от три години лишаване от свобода, след
което наказанията да бъдат редуцирани с една трета , съобразно чл. 58а НК. Иска
се на осн. Чл. 23 ал.1 от НК определяне на общо
наказание, което К. да изтърпи при първоначален общ режим, като му бъде
зачетено предварителното задържане.
Подсъдимият
М.К. участва лично в съдебно заседание и със служебен защитник адвокат. На осн. Чл. 371 т.2 НПК признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Чрез защитника си изразява становище за доказаност на обвинението и моли за извършените
престъпления да му бъдат наложени наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Съдът,
след като обсъди самопризнанието на подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съотнесено
към събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К. решил да извърши кражба от дом
№ ** на ул. „Ц.“ в гр. Я., за който знаел, че се обитава от самотно живееща
възрастна жена. За целта на 2.10.2018г около 22.00ч. К. отишъл до процесния имот, който бил собственост на св. Т.П.. През
незаключената врата влязъл в къщата и видял, че жената спи в една от стаите. К.
започнал да търси пари, като под дюшек
на едно от леглата намерил 100лв. Взел ги и избягал навън. Парите
похарчил за лични нужди.
На
следващата вечер К. решил отново да влезе в дома на П., за да потърси и вземе
още пари. На 4.10. 2018г, около 1.00ч. К. ***. Тъй като вратата била заключена
подсъдимият се опитал да свали комарника на
прозореца. От действията му св.П. се събудила и излязла на двора, за да провери
какво става. К. успял да се промъкне незабелязано покрай нея и да влезе в
къщата. На един от шкафовете в къщата забелязал портмоне, отворил го и взел
намиращите се в него 20лв. При излизане от къщата видял на двора св.П. и тъй като
нямало как да се измъкне незабелязано К. взел парче дърво, което намерил до
вратата и с негова помощ нанесъл удар в тилно-теменната област на П., след
което я блъснал с ръце в гърба. В резултат на това П. паднала на земята и си
ударила главата. К. избягал, без да окаже помощ на жената. На сутринта П. била
намерена от свой съсед, който се обадил на тел. 112.П. била откарана и
настанена на лечение в МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД Ямбол.
След
като избягал от дома на П. подсъдимият продължил да обикаля из махалата. Видял,
че вратата на къща на ул. „Р.“ № ** била отворена и решил да влезе и да извърши
кражба на вещи. За целта К. се скрил до оградата на къщага
и изчакал лампите във въпросната къща да изгаснат. На 4.10.2018г около 4.00ч. К.
***. Там намерил и взел 2 бр. мъжки анцузи комплект горнище и долнище и
електрическа скара. Отнетите вещи били собственост на св. А.И.. К. продал
единият от анцузите на св. Г. за сумата
от 8 лв. , а другият анцуг и скарата продал на св. С. за сумата от 7лв., като
им казал, че вещите са негови.
След
намесата на органите на полицията св. С. и св. Г. предали закупените вещи и
последните срещу разписка били върнати на собственика им св. И..
Видно
от заключението на изслушаната стоково-оценителна експертиза общата стойност на
отнетите от св. И. вещи възлиза на 92лв.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанието
на подсъдимия на осн. Чл. 371 т.2 НПК на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, а именно:обясненията на подсъдимия,
показанията на св. П., И., , К., Н., С., Г., А., писменото заключение на
назначените в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза,
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, колективна
съдебномедицинска експертиза, ДНК-експертиза, дактилоскопна
експертиза, стоково-оценителна експертиза, видеотехническа
експертиза и приложените писмени доказателства: протокол за оглед на
местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, протокол за доброволно
предаване – 4бр, разписка-2бр, епикриза, , фиш за
спешна медицинска помощ, справка за съдимост.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият
К. с деянията си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 194 ал.1 вр. чл. 26
ал.1 НК, тъй като в периода от около 22.00чна 2.10.2018 до около 4.00ч. на
4.10.2018, действайки в условията на продължавано престъпление е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 192лв. от владението на собствениците им Т.П. и А.И.,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои.
Налице
е извършено съставомерно престъпление по посочените
текстове на наказателния закон. Касае се за продължавано престъпление,
съставено от две отделни деяния, поотделно осъществяващи основния състав на
престъплението кражба, извършени през
непродължителен период от време , при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото. Авторството на всяко едно от деянията
включени в продължаваното престъпление се установява по безспорен начин както
от самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371 т.2 НПК, така и
от обясненията на подсъд. К.,дадени в хода на
досъдебното производство, така също и от
показанията на св. П., И., С. и Г. В тази насока са и данните съдържащи се в
протоколите за доброволно предаване и разписка. Предмет на престъплението са
чужди движими вещи, собственост на различни
физически лица, които към отнемането им са притежавали определена
парична стойност. При определяне конкретния размер на последната съдът даде
вяра на заключението на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза
като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните по делото.
Фактическата власт върху процесните вещи се е
упражнявала от техните собственици. С отнемане на влдението
от собствениците им К. е прекъснал упражняваната от тях фактическа власт и е
установил своя такава. Липсвало е съгласие от страна на собствениците на вещите
за извършването на това своене.
От
субективна страна подсъд. К. е действал с пряк
умисъл. Същият е съзнавал че лишава от
фактическа власт досегашните собственици на вещите, предвиждал е преминаването им в негова фактическа власт и
пряко е целял нейното установяване. Налице е била и користна цел при извършване
на деянията за което свидетелства обстоятелството, че непосредствено след
осъществяването им подсъдимият се е разпоредил с процесните
вещи, отчуждавайки ги в полза на трети лица и употребявайки получените средства
за лични нужди.
Подсъдимият
с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 198 ал.3 НК, тъй като на 4.10.2018г около 01.00ч. в гр. Я. от дом, находящ се на ул. „Ц.“ № ** е отнел чужди движими вещи-
сумата от 20лв. от владението на Т.П. с
намерение противозаконно да ги присвои, като заварен на мястото на
престъплението, за да запази владението си върху откраднатите вещи е употребил
сила- ударил с парче дърво Т.П. *** я блъснал с ръце в гърба, вследствие на
което тя паднала на земята.
Налице
е извършено съставомерно деяние по посочения текст на
наказателния закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин
както от самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371 т.2 НПК,
така и от обясненията му , дадени в хода
на досъдебното производство ,
показанията на св. П., св.К., св.Н., А., а така също от данните,
съдържащи се в протоколите за оглед и заключението на дактилоскопната
експертиза. От обективна страна извършеното от подсъдимия престъпление се
характеризира с наличието на два предмета, първият от които движимите вещи,
предмет на посегателството, а вторият пострадалия владелец на тези вещи. В
конкретния случай предмет на отнемането са движими вещи – парични средства в
обръщение, чиято стойност се равнява на отразената върху тях номинална такава .
Фактическата власт върху процесните вещи се е
упражнявала от техния собственик – св.П..
Грабежът е съставно престъпление, включващ в себе си два акта, взаимно свързани
помежду си , осъществени въз основа на едно решение и насочени към постигането
на една цел. Единият акт на изпълнителното деяние се изразява в употреба на
сила или заплашване, а другият – е отнемането на вещта. В конкретния случай при
осъществяване на инкриминираното деяние
подсъдимият е използвал сила за да
запази владението си върху отнетите вещи, която се е изразявала в пряко
физическо въздействие върху П., чрез нанасяне на удар с парче дърво в тилно-теменната
област и блъскане с ръце в гърба. Употребената
от подсъдимия принуда по отношение на пострадалото лице, под формата на
физическо въздействие е била функционално свързана със
запазване на владението върху отнетите
вещите, предмет на престъплението , метод за парализиране съпротивата на
владелеца. В резултат на употребената
принуда К. е запазил фактическата власт
върху процесните вещи.
От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият е
съзнавал , че вещите предмет на посегателството не са негова собственост, че те
се намират у техния собственик, и последния не е съгласен те да и бъдат отнети. Съзнавали са ,че за запазване на
незаконно придобитата фактическа власт върху процесните
вещи използва принуда, в резултат на
която вероятно ще запази фактическата власт върху вещите и пряко
е целлял настъпването на този резултат. Свидетелство
в тази насока е обстоятелството, че непосредствено след осъществяване на
довършените престъпления подсъдимите са употребили отнетите парични средства за
лични нужди.
При
определяне вида и размера на наложените на подсъдимия наказания съдът взе
предвид следното: За престъплението кражба от една страна взе предвид високата
степен на обществена опасност обуславяща се от повишената динамика на този вид
престъпления понастоящем в страната. От друга страна съобрази невисоката
стойност на отнетото имущество, възстановяване на част от отнетите вещи на
пострадалите собственици, направените самопризнания в хода на досъдебното
производство, с което е способствал за изясняване на фактическата обстановка по
делото, чистото му съдебно минало. С оглед на всичко това съдът определи наказание
при превес на счекчаващите отговорността
обстоятелства към минималния предвиден в текста на закона размер, а именно
девет месеца лишаване от свобода. За престъплението грабеж от една страна съдът
взе предвид изключително високата степен
на обществена опасност на това престъпление, обуславяща се от комплексния обект
на засегнатите с него обществени отношения, а именно от една страна
обществените отношения свързани с осигуряване на нормални условия за
упражняване правото на собственост върху
движима вещ, а от друга тези обществени отношения осигуряващи на човека
възможност свободно да формира своята воля и да избира поведение.
Обстоятелство, че пострадало от престъплението лице е възрастна жена , която не
е могла да окаже адекватна съпротива на подсъдимия, факта, че посегателството е
насочено върху ограничените парични средства, с които същата е разполагала, тъй като не е в трудоспособна възраст. Вида на
упражнената принуда спрямо пострадалото лице, в резултат на което последното е
останало в безпомощно състояние От друга страна съдът съобрази младата възраст
на подсъдимия, направените самопризнания в хода на досъдебното
производство, с което е способствал за
изясняване на обективната истина по делото, ниската
стойност на предмета на престъплението. С оглед на всичко това съдът определи
наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
около и под средния, предвиден в текста на закона размер, а именно пет години лишаване
от свобода.
На
осн. Чл. 58а НК съдът намали с една трета така
наложените на подсъдимия наказания , а именно от девет месеца лишаване от
свобода на шест месеца лишаване от свобода и от пет години лишаване от свобода
на три години и четири месеца лишаване от свобода.
Тъй
като посочените по-горе деяния са извършени от К. в условията на реална
съвкупност, тоест преди за всяко едно от тях да има постановена влязла в сила
присъда, съдът на осн. чл. 23 ал.1 НК определи общо наказание в размер на 3год. и 4 мес. Лишаване от свобода.
Размера
на определеното общо наказание на К. представлява законна пречка за приложение разпоредбата на
чл. 66 НК, поради което и съдът постанови първоначален общ режим за изтърпяване
на наложеното му наказания.
На
осн. Чл. 59 ал.1 НК съдът зачете времето през което К.
бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 5.10.18
Тъй
като подсъдимият беше признат за виновен по предявените му обвинения, съдът, на осн. чл. 189 НПК го осъди да заплати направените по делото
разноски в размер на 1522.72лв., вносими в полза на
републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Ямбол.
Иззетите
по делото веществени доказателства – 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ 1 бр.
тампон обтривка; 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ
косъм; 1 бр. кафяв хартиен плик, съдържащ 1 бр. дърво с човешка кръв по него,
като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила съдът постанови да
бъдат унищожени.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: