№ 522
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:..
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от .. Гражданско дело № 20221110127595 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от .... срещу .. обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се претендира признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за вреди, поради закъснение на полет № FB
648/30.06.2017г., ведно със законната лихва от 11.02.2022г. /датата на депозиране на
заявлението/ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 238.20 лева –
обезщетение за забава за периода от 04.02.2019г. до 03.02.2022г.
Ищецът твърди, че е закупил билет за полет № .../30.06.2017г., с превозвач
ответното дружество от Москва до Бургас за 30.06.2017г. По разписание самолетът
следвало да пристигне на 01.07.2017г. в 00:45ч. местно време, а реално кацането се
извършило със закъснение повече от 16 часа – в 16:50 ч.
Твърди, че на 04.02.2019г. в рамките на опити за доброволно уреждане на
претенцията, ответникът признава, че на ищеца следва да бъде изплатено процесното
обезщетение.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответната страна. С
депозирано становище от 06.10.2022г. /л. 24 и сл./ ответникът заявява, че искът е
недопустим като в тази връзка оспорва представителната власт на адв. В.. В условията
на евентуалност оспорва иска като неоснователен като в тази връзка са релевирани
следните възражения: вземането е погасено по давност; не е осъществен фактическият
състав, предвиден в Регламента като същевременно са оспорени твърденията в ИМ.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
1
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 6964/2022г. по описа на СРС, 34-ти
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за сумата, предявена с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на
вземането му. Същият е предявен в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явява допустим.
Относно направеното от ответника оспорване истинността на представеното
пълномощно, с протоколно определение от 13.10.2022г. /л. 36, стр. 2/ съдът е изложил
следните съображения: в разпоредбата на чл.193 от ГПК законодателят изрично е
посочил, че заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-
късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен.
Доколкото в случая пълномощното е представено с исковата молба, то ответникът е
имал на разположение срока за депозиране на отговор, в който да оспори
представеното пълномощно. Същият не се е възползвал от този срок, поради което
съдът намира, че така направеното оспорване е след изтичане на преклузивния срок по
смисъла на чл.193 ГПК. С оглед изложените съображения съдът намира искането на
ответника за прекратяване на производството за неоснователно.
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.7, пар. I, б. „б“ от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 82 ЗЗД.
В Регламент /ЕО/ N 261/2004 са разграничени няколко различни хипотези, при
които е предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за
причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7. Две са основните хипотези -
при отмяна на полета /чл. 5/ и при отказан достъп на борда /чл. 4/, като при всяка от тях
задълженията на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен
начин. Регламент /ЕО/ N 261/2004 не съдържа определение за „закъснение на полет”,
но „полет” по смисъла на регламента е операция по въздушен транспорт, осъществена
от въздушен превозвач, който определя своя маршрут (Решение на СЕС от 10 юли 2008
г. по дело Emirates Airlines, C-173/07). При отправено преюдициално запитване
относно приложението на Регламент (ЕО) N 261/2004 г. Съдът на ЕО се е произнася с
решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно чл.
633 ГПК дава задължително за българския съд тълкуване на разпоредбите на
приложимия към настоящия спор регламент. Съобразно разясненията в посоченото
решение, членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) N 261/2004 г. трябва да се прилагат в
смисъла, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите
имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до
2
своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача
час на пристигане по разписание.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1. действащ валиден договор за превоз между страните; 2.
наличие на потвърдена резервация, явяване навреме на летището и представяне за
полета; 3. неизпълнение на полета от ответника, вид на неизпълнението – т.е. отменен
полет.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е докаже,
че закъснението е причинено от събитие, представляващо извънредно обстоятелство,
което не е могло да бъде избегнато, дори да са били взети всички необходими мерки, и
че същото се намира извън ефективния му контрол, или да докаже положителния факт
на плащане на претендираното обезщетение.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск следва
да се посочи, че с протоколно определение от 15.12.2022г. /л. 66, стр. 2/ е отделено
като безспорно установено в отношенията между страните обстоятелството, че
разстоянието между летище Шереметиево /Москва/ и летище Бургас е над 1611 км;.
Същевременно доколкото ответникът не е представил изискания му с протоколно
определение от 13.10.2022г. /л. 37/ списък на пасажерите, допуснати на борда на
процесния самолет, то на основание чл. 161 ГПК съдът приема за доказани по делото
следните обстоятелства: наличието на действащ валиден договор за превоз между
страните, както и потвърдена резервация, явяване навреме на летището и представяне
за полета.
От представената по делото справка от оператора на летище Варна и Бургас /л.
7/, неоспорена от ответника в законоустановения за това срок се установява, че
самолетът, с който е извършен процесният полет е пристигнал в крайния пункт с
повече от три часа закъснение спрямо планираното разписание.
С оглед посоченото, настоящият състав счита, че всички предпоставки от
фактическия състав на предявения иск са доказани по делото.
По отношение на направеното от ответника възражение за погасяване на
вземането по давност, следва да се посочи, че същото е направено след изтичане на
преклузивния срок, регламентиран в нормата на чл. 133 ГПК, поради което съдът
счита, че не следва да обсъжда същото.
С оглед гореизложените съображения, предявеният иск е основателен и доказан
изцяло.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
11.02.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
3
отношение на главното задължение.
По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 400 евро. В
настоящия случай е приложим принципът, регламентиран в нормата на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. Ето защо, доколкото задължението на ответника е без срок за изпълнение, то
същият изпада в забава от деня, в който бъде поканен от кредитора. В настоящия
случай ищецът е представил покана до ответника /л. 8, стр. 2/, неоспорено от
последния, изпратена на 02.02.2019г. Представено е и доказателство, че ответникът е
получил поканата като с писмо от 04.02.2019г. /л. 8/ ответникът заявява, че на ищеца се
дължи финансово обезщетение. Ето защо искът е основателен за периода от
04.02.2019г. до 03.02.2022г.
Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86, ал.2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута/, поради което акцесорният иск
по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата 238.20 лева, определена по реда
на чл.162 ГПК чрез математическа операция, за извършването на която не са
необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага. Следователно искът
следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за двете страни по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца, съобразно представените доказателства за
реално заплатени разноски на същия следва да бъде присъдена сума в размер на 375.00
лева /сумата от 75.00 лева – ДТ и сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение/.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 325.00 лева по гр. д. №
6964/2022г. по описа на СРС, 34 състав.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.7, пар. I, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ....,
гражданин на .., роден на **********г., със съдебен адрес: .. срещу .., с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. ....., че .. дължи следните суми: сумата от 400
евро, представляваща обезщетение за вреди, поради закъснение на полет №
.../30.06.2017г., ведно със законната лихва от 11.02.2022г. /датата на депозиране на
заявлението/ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 238.20 лева –
обезщетение за забава за периода от 04.02.2019г. до 03.02.2022г.
ОСЪЖДА .., с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..... да заплати
на ...., гражданин на .., роден на **********г., със съдебен адрес: .., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сума в размер на 375.00 лева – разноски за исковото производство и сума
в размер на 325.00 лева – разноски по гр. д. № 6964/2022г. по описа на СРС, 34 състав.
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5