Р Е
Ш Е Н
И Е
№
464
15.11.2019г.
гр. Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд на двадесет
и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в публичното заседание
в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Дарина Петрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 89 по описа за 2019г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание член 26
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът А.М. Д.-С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв. Е.И. ***, със съдебен адрес:***, в исковата си молба против „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1404, район „*****", ж.к. „*****", бул. „*****№ ****, мл. *** Е, вх. В,
представлявано винаги от двама от управителите
С.Н., Я.В., Д.Х.и И.Г., иска от съда да прогласи за нищожен Договор № *****от 11.7.2017г. При условията на евентуалност,
моли съда, ако не уважи иска за прогласяване на нищожността на целия договор,
то да уважи иска за обявяване на нищожността на клаузите, даващи право на
ответното дружество да получи заплащането на пакет от допълнителни услуги, съгласно раздел 6 от договора за кредит.
Твърди, че е
страна по договор за потребителски кредит №**********, подписан с ответното
дружество сключен на 11.07.2017г. Счита,
че Договор № *****е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.
11, т.9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това
последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.Съгласно
раздел VI от договора за потребителски кредит, именуван „Параметри",
ищцата трябвало да върне сумата по кредита в размер на 150 лв. при ГПР 49,88%,
годишен лихвен процент 41.17 % и лихвен процент па ден 0,11 при срок на кредита
от 11 месеца. Постигната била договореност за заплащане на пакет от
допълнителни услуги в размер на 98, 56 лв., като общото задължение по кредита и
по пакета от допълнителни услуги бил в размер на 261, 64лв.Счита, че с
договорения лихвен процент се нарушавали добрите нрави, поради което било
налице нищожност на уговореното възнаграждение в размер на 111,64 лв., като
съображенията и за това са следните:В правната доктрина и съдебна практика
безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, пред 1.3 то от ЗЗД е на лице именно, когато се нарушава правен принцип
било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни
други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по
т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по T.;i.No662/2012r. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
гьрговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка,
нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, по общите
правила па ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според
задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените
основни правни принципи се нрави от съда във всеки конкретен случай, за да се
даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по
смисъла па чл.26, ал.1,предт.З от ЗЗД.Поради накърняването на принципа на
„добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение,
до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на
кредитора.Възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставеното ползване
на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената
услуга и уговорената цена, се нарушавал принципът па добросъвестност при
участие в облигационните отношения. Или както е прието в решение №
452/25.06.2010г. по гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о. „понятието добри
нрави предполагал известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност ..."Когато едната престация е предоставяне в собственост
на парични средства, то насрещната престация - заплащане на въз н а град ител н
а лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и
със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума, и с обстоятелството,
дали заемът е обезпечен /доколкото цената калкулира и риска на заемодателя от
невъзможността да си върне заетата сума/. При заем с кратък срок на ползване /4
месеца/, макар и този заем да е необезпечен, уговарянето на възнаградителна
лихва на близо 120 % по-висок от стойността на заема не е обяснимо нито с разходите, които
прави заемодателят, ниго с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. Толкова висока възнаградителна лихва е типична
за дългосрочни кредити / над 15 години/, когато рискът на заемодателя е
увеличен поради възможните инфлационни процеси. Размерът на формираната от
ответника печалба надвишавала близо двукратно размера на предоставепия
заем.Следвало да се има предвид и че рискът при небанковите финансови
институции е по-нисък в сравнение с банковите институции, тъй като „Профи
Кредит България" ЕООД рискува собствени средства, а банките носят
задължението за опазване на привлечените депозитни средства, което е свързано с
по-висок риск и санкции при неизпълнение /така влязло в сила Решение № 1915 от
14.10.2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав по в.т.д. №
3426/16г./.Освен това, съдебната практика приемала, че при формиране размера на
възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размера па законната
лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приемало се,
че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва
е действително, ако тя не надвишава с повече от два пъти законната такава при
обезпечени заеми/ в този смисъл решение №378 от 18.05.2006г. на ВКС по
гр.д.№315/2005 на второ г.о./. По аргумент от цитираното решение, при
обезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от
четири пъти законната лихва. В настоящият случай договорената между страните
лихва в размер на 41,17 % годишно, към която следва да се прибави скритата
лихва под формата на заплащане на пакет от допълнителни услуги надхвърля с над
10 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави /критерии за
норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надвишава драстично
трикратния размер па законната лихва. Процесната клауза на договора,
обективирана в раздел 6 от договора накърнява договорното равноправие между
страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна.
Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да
се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова
задължение не е възникнало за доверителя ми.
Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗГ1К, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се
нарушава изискването ITIP
да не бъде по - висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
на ПМС № 426/'14г. В чл. 15 от Оу са уредени условията, при които се
предоставят допълнителните услуги, като упражняването на правото за отлагане на
вноски, за намаляване на погасителни вноски и промяна на падеж не става
автоматично с изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на
дискрецията на заемодателя, като за целта е необходимо да се подпишат
допълнителни споразумения. След като е необходимо да се подпише ново
споразумение, то не се касае за услуга, предоставяна по силата на договора,
която трябва да бъде възмездена, а за нова услуга, чието предоставяне ще се
реализира след постигане отново на съгласие между страните.Относно улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства отново не е налице
задължение /аргумент от израза „КР може да одобри КЛ за отпускане на следващи парични
средства"// а относно приоритетното разглеждане на потребителския кредит това
право няма реално съдържание и не става ясно в какво се изразява този
приоритет. Възразява, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузите на раздел VI от
договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на разходите е в
размер на 49.88%, а действителният ГПР е в различен размер от посочения, с
което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите,
които ще прави по обслужването на заема. Същевременно по силата на чл. 19, ат.
1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Не е установен механизмът, по който е изчислен този
процент и по - конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са
включени в него. При съобразяване
съдържанието на процесния договор за кредит и поетите с него права и задължения
се формира извод, че последният има правната характеристика на договор за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици освен
общите правила на ЗЗД, следва при преценка на валидността и последиците му да
се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода
на сключването му редакция /така в определение № 351 от 22.04.2016г. на ВКС по
търг. дело № 3026/2015г., 1 г.о./. Също така, съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е
възможно договор да бъде само частично недействителен. Нищожността па отделни
части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта
не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не
може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му
част. На плоскостта на процесния казус, нищожните клаузи на договора относно
определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли да
се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът за
потребителски кредит е възмезден, кредиторът не би го сключил без определено
възнаграждение за отпуснатия кредит.
Аргумент за недействителност на договора
на това основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната
защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на
императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал.1, т. 7-12и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното
определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния
процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски
кредит се явява изцяло недействителен. От изложеното следва, че законът поставя
важен акцент на посочените уговорки. Поради възмездния характер на договора за
потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота
относно правата и задълженията на потребителите и за по-пълна защита на интересите
им, трябва да бъдат уговорени лихвеният процент по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/ и годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита / чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК/, чието изчисляване се извършва като се допусне, че кредиторът и
потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално
определените срокове. Нищожността на ктаузите, регламентиращи част от
реквизитите на договора за потребителски кредит - лихвен процент и ГПР -
представляващи част от същественото съдържание на договора прави цялото заемно
съглашение нищожно.
Твърди, че в процесния договор се съдържат нищожни
клаузи, чиято невалидност моли да се прогласи. По съображенията развити по-
горе била налице нищожност на клаузите, които предвиждат заплащането на пакет
от допълнителни услуги. Освен това била нищожна уговорката в ОУ към договора
като неравноправна по смисъла чл. 143, т. 5, т. 18 и т. 19 ЗЗП и чл. 26, ал. 1,
т. 3 от ЗЗД, даващи право на ответника при прекратяването му да получава
неустойка и такси и други разноски.
Моли съда да прогласи нищожността на
Договор Nq ********. При условията на
евентуалност, ако не уважи иска за прогласяване на нищожността на целия
договор, то моли да уважи иска за обявяване на нищожността на клаузите, даващи
право на ответното дружество да получи заплащането на пакет от допълнителни
услуги съгласно раздел 6 от договора за кредит.Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с отговора на исковата молба заявява, че предявените
искове са неоснователни като излага доводи за това.
От събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представените и
събрани по делото доказателства се установява, че между страните по делото е
бил сключен договор за потребителски кредит № *****от 12.7.17г. за сумата от 150,00 лева и общо
задължение от 261.64 лева, при 4 вноски, всяка в размер на 65.41 лева, ГПР 49,88%, ГЛП 41,17%, лихвен процент
на ден 0,11%.
По делото е приета
като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че размерът на ГПР/годишния процент на разходите/ по
процесния договор за потребителски кредит, изчислен съобразно формулата,
определена по силата на Приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК, е 49,888 %. В ГПР, като разход на заемодателя била включена
само лихва.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна
следното:
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедаивостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на
някоя от страните, за сметка на другата.
В конкретния случай се установява липса па
еквивалентност на насрещните престации, или вземането на едната страна е в
размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие
цели обогатяване, а не само възмездяване.
Съдебната практика за нищожност на договор поради
накърняване на добрите нрави приема, че
"добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. "1 пр. 3 ЗЗД, е обща
правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски
правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения,
понятие, свързано с относително определени правми норми, при приложението на
конто съдът прави конкретна преценка па обстоятелствата. Във вески отделен
случай, въз основа на доводите па страните и събрапите доказателства по
конкретного дело, съдът може да преценн дали поведението на конкретния правен
субект съетавлява действие, което накърнява "добрите нрави",
злепоставя чужди интереси с цел извличане па собствена изгода.
Видно от приетите по делото доказателства се
установява, че в процесния Договор за потребителски кредит за сумата от 150,00 лева, със срок за издължаване 4 месеца, е договорена възнаградителна лихва в полза на
кредитора в размер на от 41,17 % от стойността на заема.
Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на
дадената парична сума. Към датата на сключване на порцесния договор обективен
критерий за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът
на справедливост и са създаденн условия за неоснователно обогатяване на
ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент,
без обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва,
като съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори,
сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че максималният размер,
до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако
тя не надвишава с повече от три пъти законната такава (в този смисъл решение №
378 от 18.05.2006 г на ВКС по гр. д. № 315/2005 г.. II г о, и др). В случая
това съотношение не е налице. Договорената между страните годншна лихва в
размер 41,17 % надхвърля значително размера на законната такава, при
определения от БНБ основен лихвен процент за периода от 30.6.17г. до 31.10.18г. обявеният от БНБ месечен размер на
ОЛП е 0.00%, а оттук и годишния размер на законната лихва от 1.7.17г. до
16.11.18г. е равен на 10%, а дневният-0.028%/10:360/, поради което уговорката
противоречи на добрите нрави и е нищожна, Съотнесени тези критерии и към
клаузата с уговорения ГПР от 49,88%, също обосновават
нейната иищожност. Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Налице е явна нееквивалентност между двете престации,
като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават
определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел
до нееквивалентност на насрещните престации при установената
стойност на заема и недоказаността на значителни
разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават
договорянето на такива високи проценти.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни
части не влече иищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една
от тези две хипотези -нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по
право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит
би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като се изходи и от характера
на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за договаряне на
лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в
чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата
на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния
договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното
договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски
кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по
чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и на
ГПР. Предвид на това и след като клаузите в процесния договор, като нищожни не пораждат правно
действие, то договора на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т. 10
във вр. с чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД следва да се прогласи за недействителен.
С оглед уважаване първоначално предявения иск, съдът
не следва да се произнася по предявения такъв при условията на евентуалност.
С оглед на горното, съдът намира, че договорът следва
да се прогласи за нищожен на на осн чл.26 ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.22 във вр. с
чл.11,т.9 и 10 ЗПК.
На основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца направени по делото разноски в общ размер на 250,00 лева , от които 200,00 лева за възнаграждение на вещо лице и 50 лева-ДТ, а на процесуалния представител на ищеца-300,00 лева за
адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Съществува наличие на писмен договор
между адвоката и представляваното от него лице, но и липсата му също не е
пречка да бъде удостоверено в процеса постигнато съгласие, че учредената с
пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде
предоставена безплатно, като договарянето на осъществяваната правна помощ като
безплатна следва да бъде установено от данните по делото. Приема, че
изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по
чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза.Достатъчно за уважаването на искането по чл.38, ал.2 ЗА е
: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни,
които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно
правилата на чл.78 ГПК.
Безспорно
е, че с оглед на горните мотиви, съдът приема, че тъй като принципът на чл.36,
ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът
му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда по
императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както следва: за адвокат
Е.И., като процесуален представител на ищцата-300 лева, плитими от ответника
лично на адв.И.-ПАК.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № *****от 12.7.2017г., сключен между А.М. Д.-С., ЕГН ********** и „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1404, район „*****", ж.к. „*****", бул. „*****№ ****, мл. *** **, вх. ***, представлявано
винаги от двама от управителите С.Н., Я.В.,
Д.Х.и И.Г., поради противоречие с добрите нрави на осн чл.26, ал.1 ЗЗД и във вр. с
чл.22 във вр. с чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1404, район „*****", ж.к. „*****", бул. „*****№ ***, мл. ***, вх. ***, представлявано винаги от двама от управителите С.Н., Я.В., Д.Х.и И.Г., да заплати на А.М. Д.-С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Е.И.
***, със съдебен адрес:***, направени по делото разноски в размер на 250(двеста и
петдесет)
лева.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1404, район „*****", ж.к. „*****", бул. „*****№ ***, мл. ***, вх. ***, представлявано винаги от двама от управителите С.Н., Я.В., Д.Х.и И.Г., да заплати на адв.
Е.И. ***, със съдебен адрес:***, сумата в размер на 300/триста/ лева, по чл.38
ал.1 т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Вярно с
оригинала!
Съдебният
акт е обявен на 15.11.2019 г.
Секретар:
Д.Петрова