РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. В,
………………... 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – В, Трети състав, в открито съдебно заседание
на eдинадесети декември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря МариЯ. Димитрова и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1550 по описа на Административен съд – гр. В за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от „Ф. – стил“ ЕООД – гр. Р., ЕИК *********, срещу Ревизионен акт № Р-03001817005042-091-001/20.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В, потвърден с Решение № 76/11.05.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди 02. и 12.2015 г., 05., 11. и 12.2016 г. и 01.2017 г. в общ размер 20 045,16 лева и лихви върху просрочените задължения за ДДС в общ размер 3 152,97 лева до датата на ревизионния акт, както и за корпоративен данък за 2016 г. в общ размер 15 497,02 лева и лихви в размер на 1465,98 лева до датата на ревизионния акт.
В жалбата се твърди, че изводите на органите по приходите за липса на реално осъществени доставки на материали и услуги от „А. Първи“ ЕООД и от „Лайън интернешънъл“ ЕООД са неправилни. Жалбоподателят счита, че са налице достатъчно доказателства за изпълнение на фактурираните доставки, които са били тълкувани необективно от органите по приходите, включително като са признати за действително извършени само част от доставките от първото дружество. Посочва, че не носи отговорност за действията на предходния доставчик и евентуалното неизпълнение на нормативно регламентирани задължения от негова страна. Във връзка с фактурите от „Лайън интернешънъл“ ЕООД твърди, че неоткриването на издателя на фактурите и липсващия предходен доставчик на адреса за кореспонденция не може да обоснове извод за липса на реални доставки, а от страна на ревизираното лице са били представени достатъчно доказателства за това. Поради това счита, че отказът да бъде признато право на данъчен кредит по доставките от тези дружества и преобразуването на финансовия резултат в увеличение с данъчната основа по тези фактури, са незаконосъобразни. Моли за отмЯ. на ревизионния акт и за присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – гр. В при ЦУ на НАП изразява становище за
неоснователност на жалбата. Посочва, че „Лайън интернешънъл“ ЕООД не е
разполагало с техническа и кадрова обезпеченост да извърши услугите, а „А.
Първи“ ЕООД е представило противоречиви доказателства. Моли ревизионния акт да
бъде потвърден и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-03001817005042-091-001/20.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Ревизионният акт е издаден в производство с обхват задълженията на дружеството за ДДС за данъчни периоди 10.2015 – 01.2017 г. включително и за корпоративен данък за 2016 г.
От събраните в ревизионното производство доказателства органите по приходите са установили, че извършваната дейност през ревизираните периоди е производство на горно облекло, като дружеството е осъществявало шивашки услуги на ишлеме и производство на горни дрехи със собствени материали.
По приложението на ЗДДС при ревизията е установено, че дружеството е включило в дневниците за покупки с право на пълен данъчен кредит и в справките-декларации по ЗДДС следните фактури, издадени от „Лайън интернешънъл“ ЕООД:
ДФ № 10/07.11.2016 г. ДО 8 166,67 лева и ДДС 1633,33 лева с предмет „изработка по рамков договор от 15.10.2016 г.“,
ДФ № 11/28.11.2016 г. ДО 7 432,15 лева и ДДС 1486,43 с предмет „кроене и подшиване Манто Жакард по поръчка 9813“,
ДФ № 12/28.12.2016 г. ДО 5 867,49 лева и ДДС 1173,50, с предмет „кроене и подшиване Манто Гитуиди по поръчки 9771, 9772“
ДФ № 16/31.01.2017 г., ДО 7 732,05 лева и ДДС 1546,41 с предмет „кроене и подшиване на Манто Андор по поръчка 9888“,
ДФ № 17/31.01.2017 г. ДО 5 215,55 лева и ДДС 1043,11 с предмет „кроене и подшиване Манто Браво по поръчка 9860“.
На издателя на фактурите „Лайън интернешънъл“ ЕООД е извършена насрещна проверка. Искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като в преписката не се установяват представени доказателства във връзка с доставките, а в ревизионния доклад е отразено, че документите са представени по електронен път. Според тези документи, описани в протокола за насрещна проверка, услугите са описани като кроячна услуга по договор, осчетоводени са като платени в брой, приложени са фискални бонове. От базите данни на НАП е установено, че дружеството е регистрирано на 30.05.2016 г., регистрирано е за целите на ЗДДС на 05.07.2016 г. и е дерегистрирано по чл. 176 от ЗДДС на 15.11.2017 г. Установено е, че фактурите са включени в справките-декларации по ЗДДС и в дневниците за продажби за съответните периоди. Дружеството не е имало назначени лица по трудово правоотношение. От оборотната ведомост е установено, че към края на 2016 и на 2017 г. „Лайън интернешънъл“ ЕООД не разполага с дълготрайни активи и не наема лица по трудов договор, изплащало е хонорари на три лица за м. 11.2016 и м. 01.2017 г.. Представен е договор за наем от 01.11.2016 г. с „Дени Деор“ ЕООД, което от своя страна е свързано с „Ф. стил“ ЕООД лице, за обект „склад“ в гр. Р., бул. „Липник“ № 106, деклариран от дружеството на 29.05.2017 г. При посещението на този обект от органи по приходите е установено, че на него няма указателна табела, че се ползва от „Лайън интернешънъл“ ЕООД. Наемодателят „Дени Деор“ ЕООД не е включил в дневниците си за продажби фактури с получател „Лайън интернешънъл“ ЕООД за наеми на обекта.
От страна на ревизираното лице са представени фактурите с приложени касови бонове за плащане в брой, рамкови договори за изработка/поръчка на кроене и подшиване Манто Андор 1186 бр. и Манто Браво 800 бр., рамкови договори от 15.10.2016 г. за кроене и подшиване на Манто Меси 1000 бр., от 07.11.2016 г. за Манто Жакард 1200 бр., от 07.11.2016 г. за Манто Гитуиди 1200 бр., приемо-предавателен протокол от 11.01.2017 г. между „Лайън интернешънъл“ ЕООД и „Ф. стил“ ЕООД за Манто Андор и Манто Браво, приемо-предавателен протокол от 07.11.2016 г. за Манто Меси, от 05.12.2016 г. за Манто Жакард, от 01.12.2016 г. за Манто Гитуиди.
Като предходен доставчик на шивашките услуги, фактурирани от „Лайън интернешънъл“ ЕООД е установено дружеството „Кис Т“ ЕООД, по фактури от което „Лайън интернешънъл“ ЕООД е упражнило право на данъчен кредит. Извършена е насрещна проверка на „Кис Т“ ЕООД във връзка с фактурираните към „Лайън интернешънъл“ ЕООД кроячни услуги. Искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като не са представени доказателства и писмени обяснения във връзка с фактурите. Според посоченото в ревизионния доклад, идентичността на услугите, фактурирани от „Кис Т“ ЕООД към „Лайън интернешънъл“ ЕООД и от последното към „Ф. стил“ ЕООД е установена при съпоставката между предмета на фактурите и приемо-предавателните протоколи. Разплащанията са извършвани в брой.
При така установените факти, органите по приходите приемат, че не са представени документи, съпътстващи доставките и доказващи реалното им извършване. Поради това липсва доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и с издаването на фактурите е начислен ДДС неправомерно, което е основание да бъде отказано правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. С тези мотиви е отказано право на данъчен кредит по фактурите от „Лайън интернешънъл“ ЕООД.
Включените в дневниците за покупки и в справките-декларации с право на пълен данъчен кредит фактури, издадени от „А. Първи“ ЕООД са следните:
ДФ № 760/21.12.2015 г. с ДО 18 518,50 лева и ДДС 3 703,70 лева, с предмет „извършена транспортна услуга превоз работници Р.-Вятово-Гложево-Равно и обратно“ за юли, август и септември 2015 г.,
ДФ № 771/29.02.2016 г. с ДО 18 233,60 лева и ДДС 3 646,72 лева, с предмет „извършена транспортна услуга превоз работници Р.-Вятово-Гложево-Равно и обратно“ за октомври, ноември и декември 2015 г.,
ДФ № 885/31.05.2016 г. с ДО 29 059,80 лева и ДДС 5 811,96 лева, с предмет „извършена транспортна услуга превоз на работници Р.-Вятово-Руйно-Гложево и обратно“ за януари – май 2016 г.,
и ДФ № 887/27.09.2016 г. с ДО 1233,10 лева и ДДС 246,62 лева с предмет материали.
Установено е, че основната дейност на „А. Първи“ ЕООД е извършване на СМР. Представляващите дружествата „Ф. – стил“ ЕООД и „А. Първи“ ЕООД са свързани лица. Дружеството разполага със собствен автобус, с който извършва превози за собствена сметка на работници, няма лиценз за извършване на обществени превози.
На издателя на фактурите „А. Първи“ ЕООД е извършена насрещна проверка. При насрещната проверка са представени доказателства – инвентарна книга, справка за трудови договори, банкови извлечения за плащания, свидетелство за регистрация на ЕКАФП, дневни касови отчети. Установено е, че фактурите са включени в дневниците за продажби и в справките-декларации за съответния период. Първите четири фактури са платени по банков път. Към фактурите са представени съответно договор за транспортна услуга от 01.07.2015 г. по маршрут Р. – Вятово – Глоджево – Равно с автобус с рег. № Р 8212 АР и обратно за периода от 01.07.2015 до 31.12.2016 г., приемо-предавателен протокол от 21.12.2015 г. за транспортни услуги в периода 07-09.2015 г. и от 29.02.2016 г. за транспортни услуги в периода 10-12.2015 г. Съгласно договора за транспортни услуги и обяснението на дружеството от 02.10.2017 г. (л. 243 от преписката), транспортните услуги са били извършени с автобус с рег. № Р 8212 АР от водач Сюлейман Ибрямов Мусов. От базите данни на НАП е установено, че в периодите, когато се твърди, че са извършени услугите, шофьорът на автобуса е бил прекратено трудово правоотношение и превозното средство не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което са били изискани допълнителни документи. Допълнително са представени писмени обяснения от 18.10.2017 г. и документи, че превозите са били извършени от други лица с друго транспортно средство – автобус „И.“ с регистрационен номер Р хххх РВ и шофьори С. М. М. и В. М. М., за което са представени регистрационен талон, застрахователни полици, трудови договори, списък на лицата, ползвали транспортната услуга. Представен е и нов договор за транспортна услуга с този регистрационен номер на автомобила, пътни листи за него, попълвани седмично за маршрут Р.-Ветово-Глоджево-Руйно-Р., както и фактури за гориво. Съгласно представените трудови договори на В. М. М. и С. М. М. се установява, че същите са назначени като зидари, но по трудова характеристика управляват служебните автомобили на дружеството за превоз на материали и работници, както на дружеството, така и на външни организации. Представен е и списък на лицата, които са пътували с автомобила с рег. № Р хххх РВ в периода 07.2015 – 05.2016 г., фактури за гориво.
Във връзка с доставката на материали по ДФ № 887/27.09.2016 г. е представена фактура от предходен доставчик „Вани 07“ ООД и касов бон. По тази фактура е признато правото на данъчен кредит.
В ревизионното производство е направена насрещна проверка и на „Уонда“ ЕООД, което е издало на ревизираното лице фактури за транспортни услуги за всеки от месеците 10.2015 – 01.2017 г. включително. Към фактурите е представен договор от 01.06.2015 г. за транспортни услуги по маршрут Глоджево – Вятово – Семерджиево – Червена вода – Р., платими на база изминат пробег. Дружеството е лицензирано за извършване на обществен превоз на пътници и според обясненията, превозва работниците на „Ф. стил“ ЕООД със собствени автобуси.
При така установените факти, във връзка с фактурите за транспортни услуги от „А. Първи“ ЕООД, органите по приходите приемат, че няма доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, съответно няма данъчно събитие и липсва основание за издаване на фактура, съответно фактурите са неправомерно издадени, поради което за ревизираното лице не е налице право на данъчен кредит по тях (с изключение на фактурата за материали).
По приложението на ЗКПО органите по приходите са извършили преобразуване на счетоводния финансов резултат на основание чл. 15 и чл. 16, ал. 1 и 2 от ЗКПО с 3025 лева неотчетени приходи от лихви за 2016 г. по заеми, предоставени на свързани лица.
Установява се и преобразуване на счетоводния финансов резултат на основание чл. 42, ал. 1 от ЗКПО с осчетоводени разходи в размер на 67 200 лева с основание граждански договор, като за сумата е установена, че представлява начислени, но неизплатени суми по граждански договори, които не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
Извършени са и преобразувания в увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО с разходи за лихви по предходен ревизионен акт в размер на 280, 53 лева, на основание чл. 26, т. 10 от ЗКПО с разходи за главница по предходен ревизионен акт за установени задължения по чл. 177 от ЗДДС в размер на 13 864,98 лева и на основание чл. 26, т. 3 от ЗКПО с разходи за главница за ДДС по предходен ревизионен акт в размер на 1840 лева.
Във връзка с част от фактурите, издадени от „А. Първи“ ЕООД през 2016 г., а именно ДФ № 771/29.02.2016 г. с ДО 18 233,60 лева и ДФ № 885/31.05.2016 г. с ДО 29 059,80 лева, е прието за недоказано извършването на получените услуги. Освен това органите по приходите считат, че за едни и същи услуги – транспорт по един и същ маршрут, дружеството е отчело разходи както по фактурите от „Уонда“ ЕООД, така и по тези от „А. Първи“ ЕООД, и не притежава придружаващи първичния счетоводен документ доказателства за извършен разход за дейността. По три от фактурите, издадени от „Лайън интернешънъл“ ЕООД и относими към ревизирания период по ЗКПО, а именно ДФ № 10/07.11.2016 г. с ДО 8 166,67 лева, ДФ № 11/28.11.2016 г. с ДО 7 432,15 лева и ДФ № 12/28.12.2016 г. ДО 5 867,49 лева е прието, че няма документи, придружаващи първичния счетоводен документ, от които да се установява, че е извършен разход за дейността. Поради това е направено преобразуване на счетоводния финансов резултат за данъчни цели с данъчната основа по тези фактури в общ размер на 68 759,72 лева на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 77, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.
След извършване на преобразуванията са установени задължения за корпоративен данък за довнасяне в размер на 15 497,02 лева и съответните им лихви до датата на ревизионния акт.
Общият размер на установените задължения за лихви във връзка със задълженията за корпоративен данък по ревизионния акт е формиран от 1403,45 лева лихви върху установените при ревизията задължения и 62,53 лева лихви върху несвоевременно внесени авансови вноски.
Не се установява подадено възражение срещу ревизионния доклад. С жалбата до решаващия орган доказателства не са представени.
В хода на съдебното производство са събрани като доказателства ревизионните актове за установени задължения по чл. 177 от ЗДДС, въз основа на които е преобразуван финансовият резултат по чл. 26, т. 10 от ЗКПО. Представени са от жалбоподателя изходящи от неговото счетоводство документи във връзка с констатациите на вещото лице по ССЕ, както и свидетелство за регистрация на превозно средство. От страна на ответника са представени и приети вписани в търговския регистър финансови отчети на „Лайън интернешънъл“ ЕООД за 2016 г.
За доказване на твърденията на жалбоподателя за действително осъществяване на услугите по фактурите от „Лайън интернешънъл“ ЕООД и „А. Първи“ ЕООД, в съдебната фаза е назначена съдебно-счетоводна експертиза със задача към вещото лице след запознаване с доказателствата по делото и проверка в счетоводството на жалбоподателя да даде отговор на въпросите: І. 1. Водено ли е счетоводството на „Ф. – стил“ ЕООД за ревизираните периоди в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и дава ли възможност за последващ контрол на счетоводните операции? 2. Осчетоводени ли са покупките и отразени ли са по съответните счетоводни сметки получените услуги от „А. първи“ ЕООД и „Лайън интернешънъл“ ЕООД за ревизираните периоди. Извършени ли са разплащания към доставчиците, по какъв начин и отразени ли са разплащанията в счетоводството на „Ф. – стил“ ЕООД? 3. Използван ли е предметът на фактурите, издадени от „А. първи“ ЕООД и „Лайън интернешънъл“ ЕООД за целите на дейността на жалбоподателя, налице ли са извършени последващи облагаеми доставки на продукция към трети лица, за производството на която са ползвани тези услуги? ІІ. 1. След като се запознае с доказателствата по делото и извърши проверка в счетоводството на „А. първи“ ЕООД вещото лице да даде заключение водено ли е счетоводството на „А. първи“ ЕООД за ревизираните периоди в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и дава ли възможност за последващ контрол на счетоводните операции? Отразени ли са в счетоводството приходи по описаните фактури, издадени на жалбоподателя. Има ли извършени плащания по фактурите, начислен ли е ДДС като задължение към бюджета? Осчетоводени ли са в дружеството разходи за горива, амортизации, труд, застраховки, технически прегледи и други, във връзка с транспортните услуги, разполага ли дружеството с ДМА от съответния вид?
Съгласно заключението на вещото лице, прието от съда и приобщено като доказателство по делото, счетоводството на дружеството жалбоподател е водило счетоводството си в съответствие със закона и счетоводната система дава възможност за последващ контрол на регистрираните в счетоводството стопански операции. Покупките от „А. Първи“ ЕООД и „Лайън интернешънъл“ ЕООД са осчетоводени като разходи за външни услуги, данъкът по фактурите е отразен в разчетната сметка за ДДС, установени са начинът на разплащане (по банков път за първото дружество и в брой за второто). Вещото лице счита, че в дружеството жалбоподател са извършвани шивашки услуги на ишлеме, фактурите, издадени от „Лайън интернешънъл“ ЕООД, са за услуги, които съответстват на фактурирани от жалбоподателя услуги за изработка на дрехи по вид и количество, тоест с предмета на получените доставки са извършени последващи доставки към трети лица във връзка с основната дейност на дружеството. От проверка в счетоводството на „А. Първи“ ЕООД вещото лице е установило, че счетоводството му е водено редовно, приходите по фактурите към жалбоподателя са отразени в счетоводството и са участвали при ормиране на годишния размер на приходите, получени са плащания. В дружеството са отчитани разходи за горива, амортизации, труд, дружеството разполага с товарен автомобил с ДКН Р хххх РВ.
При така установените факти, съдът приема от правна страна, че жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от адресата на акта, за когото е налице правен интерес от обжалването, поради което намира жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001817005042-020-001/01.08.2017 г. с обхват задълженията на дружеството за ДДС за данъчни периоди 10.2015 – 01.2017 г. включително и за корпоративен данък за 2016 г.
Срокът за извършване
на ревизията е 3 месеца от връчването на ЗВР (08.08.2017 г.) Заповедта е
изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03001817005042-020-002/03.11.2017
г., като е удължен срокът до 08.12.2017 г., и със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-03001817005042-020-003/30.11.2017 г., с която срокът е удължен до 08.01.2018
г. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР са издадени
от орган по приходите, определен за това със Заповед № 622/07.05.2013 година на
Директора на ТД на НАП – гр. В, ревизионното производство е приключило в
посочения срок, определен при спазване на изискванията на чл. 114 от ДОПК. Ревизионният
акт, предмет на контрол в настоящото производство, е издаден от органа,
възложил ревизионното производство и органа-ръководител на ревизията, при
спазване на изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и с предписаните от закона
форма и съдържание. Заповедите за образуване и движение на производството,
ревизионният акт и ревизионният доклад са представени и приети от съда на
електронен носител, от който се установява, че същите са съставени и подписани
в електронна форма с валиден квалифициран електронен подпис на лицата, посочени
като техни автори. Предвид разпоредбата на чл. 25, параграф 2 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на
тази на саморъчния подпис. Решението, с което е потвърден ревизионният акт в
обжалваната част, е издадено от компетентен орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.
В жалбата не се излагат конкретни твърдения и при служебната проверка не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, годни да обосноват отмЯ. на ревизионния акт само на това основание.
Във връзка с материалната законосъобразност на ревизионния акт съдът отбелязва, че ревизионният акт е обжалван изцяло, като конкретни възражения са направени единствено по установените задължения вследствие изводите относно фактурите, издадени от „Лайън интернешънъл“ ЕООД и „А. Първи“ ЕООД. Няма твърдения за незаконосъобразност в частта относно преобразуванията с неотчетените приходи за лихви от свързани лица, непризнатите за данъчни цели начислени, но неизплатени възнаграждения по граждански договори, преобразуванията с разходите за плащане на публични задължения (главници и лихви), установени с ревизионен акт. Твърдения и доказателства за факти, различни от констатираните, послужили като основание за преобразуванията, също не са направени. При служебната проверка съдът не установява методологически или аритметични грешки при преобразуването. Установените факти правилно са подведени под отделните хипотези на ЗКПО, и правните основания за преобразуване съответстват на фактическата обстановка.
Съдът намира изводите на органите по приходите относно фактурите, издадени от „Лайън интернешънъл“ ЕООД и „А. Първи“ ЕООД, за правилни и обосновани от установените при ревизията факти. Твърденията на жалбоподателя за реално осъществени доставки на шивашки и транспортни услуги не са доказани от представените при ревизията и събраните в съдебното производство доказателства.
За да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на данъчен кредит, следва да са събрани доказателства относно всеки от юридическите факти, предвидени в действащия към момента на издаване на фактурата закон. Съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест, жалбоподателят, който претендира възникването и законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури следва да докаже при пълно и главно доказване наличието на предпоставките по чл. 68 и 69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по чл. 70 от ЗДДС, които да препятстват упражняването на правото на данъчен кредит.
В случая основанието за отказ е извод за липси на доставка, поради което липсва основание за начисляване на данък във фактурите и съответно липсва право на данъчен кредит за получателя на фактурите. Като обективни факти от действителността, обстоятелствата относно извършване на посочените във фактурите услуги подлежат на доказване от страна на жалбоподателя.
Във връзка с фактурите от „А. Първи“ ЕООД съдът отбелязва, че представените от жалбоподателя в ревизионното производство документи – фактури, приемо-предавателни протоколи, договори за транспортна услуга – имат характер на частни писмени свидетелстващи документи, без достоверна дата, и без доказателства за автентичност. За доказване на благоприятни за жалбоподателя факти тези доказателства следва да се ценят единствено съвкупно с други доказателства, изходящи от незаинтересовани от изхода на спора лица. В случая други доказателства във връзка с обстоятелствата относно твърдяните доставки, представени от трети лица, незаинтересовани от спора, липсват. Няма спор относно издаването на данъчните документи, отразяването им в счетоводството и плащанията по фактурите. Липсват обаче доказателства, от които безпротиворечиво да се установи, че счетоводните документи са свързани с реална стопанска операция. При насрещната проверка самото дружество дава две различни обяснения за лицето и транспортното средство, свързани с превозите, два различни договора за транспортна услуга от една и съща дата с различни номера на транспортното средство. Твърденията в първото обяснение са опровергани още в хода на ревизията от органите по приходите, които са установили, че транспортното средство, посочено в обяснението, няма редовна застраховка, а лицето, което го управлява, е с прекратено трудово правоотношение преди началото на периода на твърдяните превози. Приложените към второто обяснение от 18.10.2017 г. доказателства също не доказват убедително действителното осъществяване на транспортните услуги. Съгласно свидетелството за регистрация автомобил с регистрационен № Р хххх РВ е бордови товарен автомобил със седем места и общо тегло 5000 кг. Съгласно представените трудови договори на В. М. М. и С. М. М. се установява, че същите са назначени като зидари, и макар по трудова характеристика да управляват служебните автомобили на дружеството за превоз на материали и работници, представеното свидетелство за управление на МПС на В.М. е за категории В и М, а автомобилът с рег. № Р хххх РВ не е автобус, както се твърди в жалбата, а товарен бордови автомобил с маса 5 000 кг и попада в категория С, за която не се установява В. М.или С. М. да притежават свидетелство за управление. В същото време е установено, че транспорт на работници е извършвал друг контрагент на жалбоподателя, „Уонда“ ЕООД. При сравнение между договорените цени се установява, че този контрагент е фактурирал превози по същия маршрут на цена 1 лев на километър изминат пробег с ДДС, докато цената по фактурите от „А. Първи“ ЕООД е 1,85 лева на километър пробег без ДДС, тоест повече от два пъти по-висока цена. Макар за разликата в цената да може да бъде намерено разумно обяснение (например по-високия разход на гориво за товарния автомобил в сравнение с пътнически микробус), липсва всякаква икономическа логика и обяснение жалбоподателят да възлага на свързано лице два пъти по-скъпи транспортни услуги с неприспособено за пътнически превози транспортно средство, при това успоредно с възлагането и извършването (което не е било спорно в ревизионното производство) на същите по вид услуги, на по-ниска цена, от специализирано транспортно предприятие. Това не може да бъде обяснено дори с увеличение на броя на превозваните лица, каквото не се и твърди. В хода на административния контрол е установено и обстоятелството, неопровергано с доказателства в съдебната фаза, че посочените в списъка на „А. Първи“ ЕООД лица, ползвали транспортните услуги, са служители на друго дружество, свързано лице (Дени стил“ ЕООД), с изключение на едно, което обаче е от населено място, невключено в маршрута на издателя на фактурите. Всички тези обстоятелства създават основателни съмнения относно действителното извършване на фактурираните услуги по начина и от лицето, издало фактурите, още повече при установената свързаност между представляващите двете дружества по пар. 1, т. 3, б. „а“ от ДОПК.
Твърденията за реалното осъществяване на доставки на шивашки услуги от „Лайън интернешънъл“ ЕООД също не са доказани. Това дружество няма необходимия персонал и оборудване за извършване на тези специфични услуги, изискващи опредЕ. квалификация от персонала, технологично време и място за извършване, предвид значителните количества (повече от 5 хиляди броя дрехи, с многократно по-голям брой детайли, подлежащи на разкрой) и кратките срокове. Данни за нает от свързаното с жалбоподателя лице „Дени Деор“ склад, чийто адрес е идентичен с адреса, на който дейност развива жалбоподателя, се появяват едва при ревизията, но последното не е издавало фактури за наемна цена и проверката на място не е установила обозначение на склада като ползван от „Лайън интернешънъл“ ЕООД. Твърди се превъзлагане на услугите на следващ подизпълнител, „Кис Т“ ЕООД, от когото и за чиято дейност не са получени никакви данни. В същото време безспорно жалбоподателят разполага с необходимия персонал, помещение и оборудване да извърши със собствени сили тези дейности. Тези обстоятелства, анализирани съвкупно с неуспешното доказване, че услугите са извършени от издателя на фактурите, обосновават извода за наличие на други, необявени отношения между тези страни, но най-вече създават съмнения, че фактурираните шивашки услуги са извършени именно от издателя и по начина, твърдян от жалбоподателя.
От описаните по-горе обективни обстоятелства, установени въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема, че не е безспорно доказано действителното осъществяване на фактурираните услуги от двете дружества, поради което жалбоподателят би следвало да носи отговорност за използването на фактури, които съдържат невярна информация. В това отношение правото на ЕС, както и практиката на Съда на ЕС, на която жалбоподателят се позовава, безспорно допуска държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама и в този случай да отказват право на приспадане на ДДС (В този смисъл Решение на Съда на ЕС от 19 декември 2000 г. по дело Schmeink & Cofreth и Strobel, С-454/98, точка 62 и Определение от 3 март 2004 г. по дело Transport Service, C-395/02, точка 30).
Доколкото
не се установява безспорно извършването на доставките, за издателя на фактурите
не възниква задължение да начисли данъка, извършеното начисляване е
неправомерно и за жалбоподателя не е налице право на данъчен кредит по тях. При
това положение, макар жалбоподателят да притежава данъчни фактури съобразени с
изискванията на ЗДДС, да притежава доказателства за извършени разплащания по
фактурите и да липсва спор относно счетоводното отразяване на доставките в
неговото счетоводство, при съвкупната преценка на наличните доказателства се
установяват обективни обстоятелства, от които може да бъде направен обоснован
извод, че тези фактури не са издадени във връзка с действителна доставка, тоест
че не документират действителни стопански операции. Ето защо съдът счита, че
липсва данъчно събитие
по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, поради което данъкът не е станал изискуем и не е
възникнало задължение за начисляването му, и съответно отказът на основание чл.
70, ал. 5 от ЗДДС да бъде признато право на данъчен кредит за жалбоподателя за
неправомерно начисления данък, е основателен и законосъобразен, поради което
жалбата, в частта й относно непризнатото право на данъчен кредит по фактурите
от „Лайън интернешънъл“ ЕООД и „А. Първи“ ЕООД следва да се отхвърли.
В частта относно установените задължения за
корпоративен данък вследствие преобразуването на счетоводния финансов резултат
с данъчната основа по издадените през 2016 г. фактури от двете дружества
жалбата също е неоснователна. От установените при административния контрол
обстоятелства, че лицата, за които се твърди, че са ползвали превозните услуги,
не са служители на жалбоподателя, и при липса на твърдения и доказателства за
връзка между транспорта и дейността на жалбоподателя, начислените разходи по
фактурите от „А. Първи“ осъществяват хипотезата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Основанието за преобразуване, посочено в ревизионния акт – чл. 26, т. 2, вр.
чл. 10, ал. 1 и чл. 77, ал. 1 от ЗКПО – също се потвърждава, предвид
свързаността на представляващите двете дружества.
Що се отнася до преобразуванията с
данъчната основа по фактурите от „Лайън интернешънъл“ ЕООД, предвид изводите за
липса на реално осъществени доставки по фактурите, налице са обстоятелства по
чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, налагащи отстраняване на влиянието на тези разходи
по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО при формиране на финансовия резултат и
съответно данъчната основа, чрез преобразуването й в увеличение с
осчетоводените разходи по фактурите, при които липсва реално осъществена
услуга.
По отношение на лихвите за задълженията
за корпоративен данък оспорвания на размера и дължимостта им не са направени,
при служебната проверка не се установяват грешки при определяне на началния
момент, методологични или аритметични грешки.
По гореизложените съображения,
жалбата следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
При този изход на производството, в полза на Дирекция „ОДОП“ следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение върху материалния интерес от 40 161,13 лева в претендирания размер от 1672,41 лева, съобразен с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160,
ал. 1 и 2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ф. – стил“ ЕООД – гр. Р., ЕИК *********, срещу Ревизионен акт № Р-03001817005042-091-001/20.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В, потвърден с Решение № 76/11.05.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Ф. – стил“ ЕООД – гр. Р., ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В при ЦУ на НАП сумата 1672,41 (Хиляда шестстотин седемдесет и две цяло и четиридесет и една ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: