№ 5791
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100111929 по описа за 2022 година
Предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ал.1 от ГПК.
В исковата молба на С. Д. Я. се твърди, че въз основа на изпълнителен
лист от 06.03.2012 г., издаден по гр.д. 54189/2011 г. на СРС, 123 състав било
образувано изпълнително дело 632/2012 г. при ЧСИ – Б.Б.. Изпълнителният
лист бил за вземане на „Банка ДСК“ АД въз основа на извлечение на сметки в
размер на 116 556, 43 лв. – главница, сумата от 49 166, 66 лв. – лихва в
периода 07.04.2010 г. – 06.12.2011 г. и 3 314, 46 лв. – разноски срещу ищцата
– длъжник.
Твърди се, че по повод постъпила молба на взискателя от 06.08.2015 г.
изпълнителното дело било прехвърлено на ЧСИ – Н.Н. с район на действие –
ОС – Добрич, което било сторено с протокол за предаване от 10.09.2015 г. С
оглед предаването на изпълнителното дело същото било преобразувано като
изпълнително дело 332/2015 г. Това изпълнително дело било прекратено на
28.01.2020 г. на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
Твърди се, че впоследствие въз основа на същия издаден изпълнителен
лист било образувано ново изпълнително дело 942/2020 г. по описа на ЧСИ –
Н.Н..
1
Изложени са твърдения, че вземането по изпълнителния лист е погасено
по давност, тъй като в периода 05.04.2012 г. – 05.04.2017 г. не са
предприемани валидни изпълнителни действия.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от иска и
иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че горните суми са недължими като погасени по
давност. Претендират се разноски.
Ответникът “БАНКА ДСК“ АД, редовно уведомена, оспорва иска по
съображения, изложени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от
ГПК.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Ч..
Ответното дружество не реализира процесуално представителство в
открито съдебно заседание. Същото депозира, чрез процесуален
представител, писмени бележки в срока, предоставен от съда.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание
чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Процесното вземане е съдебно установено с влязла в сила заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. По отношение на същото е приложима
общата пет годишна давност, установена в нормата на чл. 110 от ЗЗД/ в този
смисъл решение 118/07.07.2022 г. по гр.д. 4063/21 г. на Трето ГО на ВКС/,
съобразно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД, относима към съдебно
установените вземания.
С оглед нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение. Образуването на
изпълнително производство не е от кръга действия, които прекъсват
погасителната давност с оглед дадените задължителни разрешения в ТР
2/2015 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години изпълнителното производство се прекратява.
Това прекратяване се извършва по право, по силата на закона с факта на
изтичане на предвидения в него срок и без да е необходимо да се
предприемат нарочни действия в тази връзка. Това е установено и в т.10 от
2
Тълкувателно решение 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да се прекъсне
визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо предприемане на
изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ като не
следва да се държи сметка дали прилагането му е изискано от взискателя или
е предприето по почин на ЧСИ при изпълнение на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В
цитираното вече ТР 2/2015 година са разграничени действията, извършвани в
рамките на инициирано изпълнително производство на такива с характер на
изпълнителни и действия, непритежаващи подобна характеристика.
Изпълнителните действия включват насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
С оглед данните по делото и съобразяване разрешенията на ТР 2/2015 г.
настоящият съдебен състав намира, че по повод издадения изпълнителен лист
е образувано изпълнително дело 632/2012 г. по описа на ЧСИ – Б.Б.. Видно от
данните по него на 22.10.2012 г. е наложена възбрана от ЧСИ върху собствен
за длъжника недвижим имот.
На 06.08.2015 г. е постъпила молба от взискателя за преместване на
изпълнителното дело с цел продължаване на принудителните действия като с
оглед на молбата с протокол за предаване на дело от 10.09.2015 г. същото е
прехвърлено при ЧСИ Н.Н. с район на действие – ОС – Добрич с оглед
разпоредбата на чл. 18 ал. 6 вр. с ал.1 от ЗЧСИ като изп. дело 332/2015 г.
По делото с постановление от 01.10.2015 г. е насрочен опис на
недвижим имот в с. Кранево.
На 12.10.2015 г. е вписана възбрана от ЧСИ на три земеделски имота,
собственост на настоящата ищца.
На 27.10.2015 г. ЧСИ е извършил опис на недвижимия имот в с.
Кранево, видно от представения по делото протокол.
На 10.02.2016 г. е изготвено обявление за публична продан на същия
имот.
С постановление от 12.02.2016 г. е наложен запор върху вземания
3
/рента/ на длъжника.
С постановление от 18.05.2016 г. е обявена втора публична продан на
недвижимия имот в с. Кранево, отменена с постановление от 27.07.2016 г.
По повод молба от 04.07.2017 г. на взискателя и с постановление от
13.04.2017 г. е насрочена трета публична продан на същия имот.
Същата е отменена с постановление от 25.05.2017 г. на ЧСИ.
С постановление от 28.01.2020 г. изп.дело е прекратено от ЧСИ на
основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
Съобразно ТР 3/2020 г. на ОСТГК на ВКС погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, каквото е соченото
изпълнително производство.
Дори да се приеме, че образуваното изпълнително дело пред ЧСИ Н. е
ново такова, то по същото са предприемани регулярни изпълнителни
действия в периода 01.10.2015 г. – 13.04.2017 г. По съображенията, изложени
по-горе съдът приема, че последното валидно действие е извършено на
13.04.2017 г., от която дата е започнал да тече нов давностен срок. Съгласно
нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД при съдебно установени вземания новата
давност е винаги 5 години т.е. същата би изтекла с оглед правилата за броене
на срокове, установени в чл. 72 от ЗЗД на 13.04.2022 г.
Видно от данните по делото с молба от 07.12.2020 г. взискателят е
образувал ново изпълнително дело срещу длъжника – настоящ ищец, а
именно изп. дело 942/2020 г. по описа на ЧСИ – Н. с район на действие – ОС-
Добрич.
По това дело на 17.12.2020 г. е изпратено запорно съобщение до „Д.К.“
ЕООД за запор върху трудовото възнаграждение на настоящата ищца.
На 23.12.2020 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост
на длъжника /настоящ ищец/, находящ се в гр. София, ж.к. *******
На 17.12.2020 г. са изпратени и запорни съобщения до „Банка ДСК“ АД
и „ПИБ“ АД за запор върху банковите сметки на настоящия ищец. По
обективни съображения и с оглед на обстоятелството, че се касае за бъдещо
събитие, давността не е изтекла към датата на депозиране на исковата молба.
4
С постановление от 26.07.2022 г. е наложена възбрана върху недвижим
имот, собственост на ипотекарен длъжник като по отношение на този имот на
29.07.2022 г. е вписана възбрана.
На 12.09.2022 г. е изготвено съобщение за изготвено постановление за
възлагане на имущество, собственост на длъжника – идеални части от четири
поземлени имота, находящи се в с. Кранево, община Балчик, а на 07.10.2022 г.
е насрочено предявяване на разпределението
На 20.09.2022 г. е изготвено съобщение за насрочена публична продан
на други два имота в землището на с. Кранево и с. Църква, община Балчик.
На 01.09.2022 г. е изготвен протокол за опис на недвижим имот,
собственост на ипотекарния длъжник като със съобщение от 25.10.2022 г. е
обявено насрочването на публична продан по отношение на този имот.
Видно от предприетите изпълнителни действия по това дело, такива са
извършвани регулярно като промеждутъка между всяко следващо е по-кратък
от 2 години и всяко от тях на свой ред е прекъсвало давността. Последното
предприето такова, при ангажираните от страните доказателства е от
25.10.2022 г. – 17 дни преди депозиране на исковата молба по настоящото
дело в съда, поради което настоящият съдебен състав намира, че не е изтекла
релевантната погасителна давност по отношение на вземанията, обективирани
в процесния изпълнителен лист.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства съдът
намира, че искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника
се следват разноски в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
съобразно посоченото в писмения отговор, в който е инкорпориран списък по
чл. 80 от ГПК /стр. 96 в делото/.
Водим от горното Софийски градски съд, I-19 състав:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на С. Д. Я., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „******* комплекс „******* – адв. Б. Ч. с правно
основание чл. 439 ал.1 от ГПК срещу “БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *******, със
5
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* за признаване за
установено, че С. Д. Я. не дължи на „Банка ДСК“ АД сумата от 116 556, 43 лв.
– главница, сумата от 49 166, 66 лв. – лихва в периода 07.04.2010 г. –
06.12.2011 г., предмет на изпълнителен лист от 06.03.2012 г., издаден по гр.д.
54 189/2011 г. на СРС, 123 състав като погасени по давност като
неоснователен.
ОСЪЖДА С. Д. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„******* комплекс „******* – адв. Б. Ч. да заплати на основание чл. 78 ал.3
от ГПК на “БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* сумата от 300 /триста/ лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6