№
16.12.2022 г.
гр. Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в
закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
разгледа докладваното от съдия Ивелина Велчева административно дело №748/2022
г. по описа на Административен съд-Добрич и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по подадена жалба от „В и К Добрич“ АД със седалище и адрес на управление : гр. Добрич, бул.
„Трети март“ № 59, представлявано от изпълнителния директор Т.И.Г. срещу Предписание за провеждане на
задължителни хигиенни и противоепидемични мерки с изх. № ЗП-01-389/27.10.2021
г., издадено от
Станислав Иванов Томов, на длъжност „инспектор“ в отдел „Държавен здравен
контрол“, Дирекция „Обществено здраве“ в РЗИ - Добрич.
Инвокирани са оплаквания за нищожност на атакуваното предписание като постановено при
липса на материална компетентност и нарушение на материалноправните норми.
Ответникът по жалбата я намира за недопустима, в условие на евентуалност
претендира нейната неоснователност.
Съдът като взе предвид наведените твърдения и възражения, и представените
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Атакуваното предписание е издадено въз основа
на чл. 38 от Закона за здравето, където е регламентирано, че при неспазване на здравните изисквания за обектите с
обществено предназначение, за продуктите, стоките и дейностите със значение за
здравето на човека и на максимално допустимите нива на факторите на жизнената
среда държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и определят
срок за отстраняване на нарушенията.
Съгласно чл. 44 от същия закон предписанието
е задължително за неговия адресат, но не подлежи на самостоятелен съдебен
контрол.
Оспореното предписание не е
принудителна административна мярка. Евентуалното му неизпълнение,
обаче, може да доведе като правна последица налагането на такава. В тоя смисъл е нормата и на
чл. 38, ал. 2 и 3 от Закона за здравето. При
атакуване на принудителна
административна мярка, съдът ще следва да прецени и законосъобразността на предписанието.
Оспореното предписание не
представлява и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като е произнасяне на компетентен административен орган в един
неприключил административен процес. В тоя смисъл, чл. 21, ал. 5 АПК гласи, че не са
индивидуални административни актове волеизявленията, действията и
бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на
индивидуални административни актове.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена против акт, който не подлежи на оспорване,
поради което и на основание чл. 159, т.1 от АПК, следва да остави без
разглеждане жалбата и прекрати производството по делото.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от
„В и К Добрич“ АД, със седалище и адрес на управление : гр.
Добрич, бул. „Трети март“ № 59, представлявано от изпълнителния директор Т.И.Г. срещу Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и
противоепидемични мерки с изх. № ЗП-01-389/27.10.2021 г., издадено от Станислав Иванов Томов, на
длъжност „инспектор“ в отдел „Държавен здравен контрол“, Дирекция „Обществено
здраве“ в РЗИ - Добрич.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №
748/2022 г. по описа на Административен съд-Добрич.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:……..