РЕШЕНИЕ
№ 414
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330206864 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-006395 от
08.09.2022г. на Н.А.Н.-Д. длъжност началник група в ОДМВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция” Пловдив, с което на Ф. П. К. от гр.П., ЕГН
********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от
ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева за
нарушение по чл.48 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата
неправилност и незаконосъобразност. Представят се доводи за
неизвършителство на твърдяното в НП нарушение по ЗДвП, включително и
че организацията на движението по ул.Хан Пресиян като еднопосочна,
указано с пътен знак Д 4, както и за движение на идващо от дясно на
жалбоподателя МПС КИА Мажестик ОБРАТНО на указаната посока на
движение в тази част на улицата. Представят се съображение за
многогодишна организация на движение в този участък от градската пътна
1
мрежа, надлежно указана с налични пътни знаци, за не приемане идващо от
дясно на жалбоподателя МПС КИА Мажестик обратно на указаната посока
на движение, като дясностоящо за него, както и по отношение законовите
предпоставки за издаване на НП.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява.
Представлява се от адв.Р. А., който направи искания за събиране на гласни и
писмени доказателства.
Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не се представлява. С молба-становище придружаващо препискатa,
АНО счита жалбата за неоснователна. Представя доводи за правилно и
законосъобразно издадено НП и прави искане за неговото потвърждаване и
отхвърляне на жалбата като неоснователна. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбоподателят Ф. П. К. е правоспособен водач на МПС и притежава
СУМПС, категории В М. Води се на отчет в ОДМВР Пловдив.
На 10.08.2022г. против жалбоподателя Ф. К. е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 691215 от
свидетел Т. Д. Д., полицейски служител на длъжност *** към сектор „Пътна
полиция“ за това, че на 10.08.2022г. в 14:00 часа в гр.Пловдив, на
кръстовището на ул.Златю Бояджиев и ул.Пресиян при следните
обстоятелства: управлява по посока изток запад личния си автомобил БМВ
320Д с регистрационен номер **** като: 1. Не пропуска приближаващия се от
дясната му стара на кръстовище на равнозначни пътища лек автомобил КИА
Маджестик с регистрационен номер **** по посока север юг, отнема му
предимството и допуска ПТП с материални щети по двете МПС с което
виновно е нарушил чл.48, пр.1 – не пропуска ППС, намиращи се или
приближаващи от дясната му страна на кръстовище на равнозначни пътища.
ПТП от ЗДвП. Съгласно съставения АУАН е издаден протокол за ПТП с
материални щети номер 1839480. В съставения АУАН е налична вписване
имам възражения в частта му относно „запознах се със съдържанието на акта
2
и правя следните обяснения и възражения“. Актът е подписан от посочените в
него лица, включително и от жалбоподателят. На датата на съставяне на акта
е издаден препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с
разписка, неразделна част от акта.
В законоустановения срок пред АНО е представено възражение от Ф. П.
К. срещу съставения АУАН, което не е прието за основателно. На основание
констатациите в акта е издадено атакуваното НП, в което по идентичен с акта
начин е описано нарушението и посочена нарушена правна норма.С
издаденото НП е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя за нарушение по чл.48 от ЗДвП и наложено административно
наказание Глоба в размер на 200 лева.
В законоустановения срок издаденото НП е обжалвано пред РС
Пловдив.
В искане на съда от Общинско предприятие „Организация и контрол на
транспорта“ се представи и прие по делото „Схема на организацията на
движение – хоризонтална и вертикална пътна сигнализация в района на
кръстовището на ул.“Златю Бояджиев“ и ул.“Хан Пресиян“ в гр.Пловдив.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание Т. Д. Д. потвърди
авторството на съставения АУАН и изложи факти идентични с посочените в
акта. Свидетелят посочи че виновния водач не е пропуснал приближаващия
се от дясната страна лек автомобил. Посочи че е имало спор, защото улицата
е еднопосочна, но за другия водач не е имало забранителен знак, както и че в
кръстовището няма знак за предимство и съответно се водят равнозначни
улици. Свидетелят посочи че очевидци на произшествието не е имало, освен
двамата водачи.
За да постанови своя акт съдът не кредитира показанията на свидетел
Т.ов за установеност на предимство на дясноприближаващия автомобил в
зоната на кръстовището на ул.“Златю Бояджиев“ и ул.“Хан Пресиян“ в
гр.Пловдив поради следните основания: С оглед установената схема на
движение на ППС в този участък от градската пътна мрежа по ул.“Златю
Бояджиев“ движението на ППС е еднопосочно, като в зоната на кръстовището
с ул.“Хан Пресиян“, ППС могат: 1. Да продължат направо по ул.“Златю
Бояджиев“, 2. Да направят маневра завой на дясно от ул.“Златю Бояджиев“
към ул.“Хан Пресиян“ и продължат своето движение в посока север към
кръстовище с ул.“Подофицер Георги Котов“, тъй като движението на ППС е
3
еднопосочно, в посока север. 3. Да направят маневра завой на ляво от
ул.“Златю Бояджиев“ и по ул.“Хан Пресиян“ да продължат своето движение в
посока юг към ул.“Ибър“, тъй като движението на ППС е еднопосочно, в
посока юг. Забраната за движение на ППС от кръстовището на
ул.“Подофицер Георги Котов“ и ул.“Хан Пресиян“, по ул.“Хан Пресиян“
посока юг е сигнализирана с пътен знак В1, който гласи „Забранено е
влизането на пътни превозни средства“ и е поставен в началото на пътния
участък от ул.“Хан Пресиян“ в зоната на кръстовището с ул.“Подофицер
Георги Котов“. Съгласно правилника за приложение на ЗДвП „Пътен знак В1
се използва за сигнализиране на пътен участък, забравен за движение на
пътни превозни средства в едната посока. Ако в този пътен участък не
преминават превозни средства от редовните линии за обществен превоз на
пътници по утвърден маршрут, то тогава се поставя пътен знак Д4
„Еднопосочно движение след знака“, наличен за участъка от ул.“Хан
Пресиян“ от кръстовището с ул.“Златю Бояджиев“. Така изложеното
обосновава заключение че кръстовището на ул.“Златю Бояджиев“ и ул.“Хан
Пресиян“ не е кръстовище което е образувано от пресичането на два
равнозначни пътища, поради което и общото правило за предимство на дясно
стоящия (идващия) не е валидно. Водачът на МПС КИА МАЖЕСТИК,
различен от жалбоподателя в случая се е движел неправомерно от
кръстовището на ул.“Подофицер Георги Котов“ по ул.“Хан Пресиян“ към
кръстовището с ул.“Златю Бояджиев“ срещу посоката за движение на МПС
определена за този пътен участък от градската пътна мрежа, в нарушение на
забрана за преминаване през този пътен участък и като такъв не може да
черпи права от своето правомерно поведение.
Така изложеното от фактическа страна съдът приема за установено от
приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитания
свидетел, както и на писмени такива: НП, АУАН, Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и съдържащите се в
приложената административнонаказателна преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
4
пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото
при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като
именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Същата се определя като психично отношение на
дееца към деянието и резултата от него. Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона
реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при
съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване
на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са
спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно
издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е.
дали има извършено административно нарушение. Именно административно
наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има
извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
5
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като
не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е
законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може
да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с
тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви
граници, а не е фиксиран в закона.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд намира, че атакуваното
наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение
на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и
съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП
доказателствена сила.Съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, поради което следва да бъде
отменено.Производството по издаване на наказателното постановление е
двуфазно - започва със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и ако той е законосъобразен и
обоснован, наказващият орган издава наказателно постановление /НП/. Това е
правораздавателна дейност - тук административният орган има правомощие
вместо съда да прецени извършено ли е едно административно нарушение,
кой го е извършил, виновно ли е поведението му и какво наказание да се
наложи. Вече издаденото наказателно постановление подлежи на оспорване
пред съответния районен съд, в района на който е извършено или довършено
административното нарушение. Районният съд действа не като контролна
инстанция, а като инстанция по същество - той е длъжен да извърши същата
проверка, която е извършил административнонаказващият орган при
издаването на наказателното постановление, а именно: извършено ли е
деяние, осъществяващо състава на конкретно административно нарушение,
кой го е извършил, виновно ли е поведението му и правилно ли е
индивидуализирана санкцията или това е т.нар. „втора първа инстанция“.
По този начин просто казано съставения АУАН се явява първичния
6
обвинителен акт чрез който се повдига обвинение на дадено лице, но не за
извършено от него престъпление, а за по-леко наказуемо деяние,
съставляващо нарушение и следователно той трябва да отговаря по същество
изцяло на основните принципи в наказателното правораздаване.
Разминаването между твърдяните в него обстоятелства и правни
квалификации с тези, които са в обжалваното НП се приравняват по сила на
тези ако са налице при постановлението за повдигане на обвинение в
досъдебното производство и обвинението, повдигнато от прокурора в неговия
обвинителен акт за пред съда. При подобно разминаване в обстоятелствената
част и правната квалификация на нарушените текстове се засяга съществено
правото на защита на наказаното лице и то всъщност не може да разбере в
какво точно е било обвинено- дали това, което се твърди в АУАН-а или това,
което се твърди в НП, а от своя страна съда като арбитър на тези
правоотношения може да възприеме факти и обстоятелства, които не са били
твърдяни или не са били налице и по този начин да състави един
незаконосъобразен акт. В акта за установяване на административното
нарушение и в наказателното постановление, издадено въз основа на този акт,
трябва да съществува единство както между посочените като нарушени
законови норми, така и между словесното описание на нарушението и
посочения като нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на
защита на наказаното лице.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са
участници в ПТП какъвто в случая е свидетел С.Я.,/, актът следва да бъде
съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство
съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт.
Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо
единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа
на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта
да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН,
като поне един от свидетелите да подпише акта.
При извършената служебна проверка от съда се констатира че при
съставянето на АУАН серия № 691215 от 10.08.2022г. е нарушена
7
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е
очевидец на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури
присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да
се отбележи в акта. Посочения в акта свидетел И.С.К. не е очевидец на
нарушението и като полицейски служител, съгласно съдебната практика е
допустимо да бъде свидетел при съставянето на акта. Но в случая е правно
недопустимо лице, водач на МПС, участник в ПТП и посочено като С.Я. не
може да бъде свидетел по АУАН, и в това си качество е заинтересовано от
изхода на делото лице. Поради изложеното съдът счита че неизпълнението на
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН и липсата на втори свидетел при
съставянето на акта се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е самостоятелно основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
Освен изложеното при извършена служебна проверка на АУАН и НП
съдът констатира и друго нарушение, което е съществено по своя характер и
се явява друго, самостоятелно основание за отвяна на НП като
незаконосъобразно поради следното: Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, както акта за установяване на административното нарушение, така
и наказателното постановление следва да съдържат словесно описание на
нарушението, като е необходимо да е налице единство между словесното
описание на нарушението и посочените като нарушени законови норми. В
конкретния случай, АУАН с който е поставено началото на
административното производство е съставен на 10.08.2022г. като настъпилите
имуществени вреди от ПТП са описани в Протокол за ПТП, което означава че
този протокол е неразделна част от съставения АУАН. Но след извършената
служебна проверка от съда на АУАН, и на НП съдът констатира, както
контролния орган, така и АНО не са посочили какви са материалните щети
настъпили на МПС участници в ПТП.
Съда с оглед изложеното и невъзможността предвид принципа за
непосредственост да провери отразените в АУАН фактически обстоятелства,
както и че изложеното в АУАН няма безспорна доказателствена стойност
предвид наличните нарушения, намира за недоказано вмененото ”обвинение”
от страна на АНО по отношение жалбоподателя К. поради което процесното
НП следва да бъде отменено като недоказано.
Освен изложеното от друга страна, съдът счита, че по делото, от
8
приетите писмени доказателства, не се установява по несъмнен и безспорен
начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя К.
административно нарушение по чл.48 от ЗДвП.
От приетата по делото справка от ОП “Организация и контрол на
транспорта“ се установи, че по улица „Златю Бояджиев“ движението на ППС
е еднопосочно, в посока от изток (от бул.“Цар Борис ІІІ Обединител“) на
запад, както и че тази организация на движение е сигнализирана с пътни
знаци Д 4 и указателна табела с надпис Т 17. Съгласно представената от ОП
схема ул.“Хан Пресиян“ също е еднопосочна, с посока юг север, с начало
кръстовището с улица „Златю Бояджиев“ до излаз с ул.“Полковник Бонев“ и
бул.“България“. Съгласно справката движението на ППС по ул.Хан Пресиян
от кръстовището с ул. „Златю Бояджиев“ посока север на юг е еднопосочно,
надлежно указано с пътна табела Д 4 и указателна табела с надпис Т 17 с
излаз на ул.“Ибър“. Движението по ул.Златю Бояджиев посока запад изток, от
кръстовището с ул.“Хан Пресиян“ е недопустимо, надлежно сигнализирано с
пътен знак В1“Забранено е влизането на пътни превозни средства“.
Движението по ул.Хан Пресиян посока юг север, от ул.Ибър до ул.
кръстовището с ул. Златю Бояджиев е забранено, надлежно сигнализирано с
пътен знак В1“Забранено е влизането на пътни превозни средства“.
Съгласно представения протокол за ПТП съставен от свидетел Т. Д. ,
водачът на МПС КИА МАЖЕСТИК се е движел по улица „Подофицер Георги
Котов“, после извършил маневра завой на ляво и е преминал по ул.Хан
Пресиян, посока север юг до мястото на ПТП съдът намира, че следва да
посочи че съгласно приетата схема: Движението по ул.„Подофицер Георги
Котов“ е еднопосочна, посока изток запад, с начало бул.“Цар Борис ІІІ
Обединител“. Ул.„Подофицер Георги Котов“ пресича ул.“Хан Пресиян“, като
в зоната на кръстовището между двете улици има поставени пътни знаци
както следва: Преди кръстовището, на ул.„Подофицер Георги Котов“ пътен
знак Г4, „Движение само направо или надясно след знака“, както и пътен знак
Б2, „Спри!Пропусни движещите се по
пътя с предимство“. В случая път с предимство е ул.Хан Пресиян, която е
еднопосочна, с движение юг ( от ул.Златю Бояджиев ) на север към
ул.Полковник Бонев и бул.България. Движението по ул.„Подофицер Георги
Котов“ след кръстовището е еднопосочно, посока изток запад и надлежно
указано с пътен знак Д 4. Движението по ул.“Хан Пресиян“ от кръстовището
9
с ул.“Подофицер Георги Котов“ е еднопосочно, посока юг север, указано с
табелки Д 4 и Т 17. Движението на ППС от кръстовището на ул.“Подофицер
Георги Котов“ и ул.“Хан Пресиян“, по ул.“Хан Пресиян“ към ул.“Златю
Бояджиев“ е забранено с поставен пътен знак В1„Забранено е влизането на
пътни превозни средства“.
При така установеното съдът счита, че в нарушение забрана за
движение на ППС по ул.“Хан Пресиян“ от кръстовище с ул.“Подофицер
Георги Котов“ към ул.“Златю Бояджиев“ съгласно приетата схема на
движение и пътен знак В 1 е бил водачът на МПС КИА Мажестик С.Я., който
в нарушение на правилата за движение е преминал през кръстовището на
ул.“Хан Пресиян“ и ул.“Подофицер Георги Котов“, като е извършил маневра
завиване на ляво, и по ул.“Хан Пресиян“ въпреки наличната забрана за
преминаване е продължил движението си към ул.“Златю Бояджиев“, където у
станал участник в ПТП.
Съдът счита, че по делото се установи че в зоната на кръстовището на
ул.“Хан Пресиян“ към ул.“Златю Бояджиев“, посочените улици от градската
пътна мрежа не представляват равнозначни пътища, тъй като равнозначни
пътища са пресичащи пътища с един и същи статут относно предимството за
преминаване по тях, независимо дали са сигнализирани или не като път с
предимство, а поставените пътни знаци съгласно приетата схема на движение
на МПС през посочените улици изключват предимството на дясно
приближаващия водач по отношение на водача на МПС КИА Мажестик С.Я.
в района на кръстовището на ул.Златю Бояджиев и ул.Хан Пресиян, посочен в
съставения АУАН и Протокол за ПТП.
Поради изложеното съдът счита че при издаването на обжалваното НП
са допуснати какво нарушения на процесуалните правила така и при
приложението на материалния закон поради което и следва да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно и неправилно.
Съобразено с изхода на делото право за присъждане на разноски има
жалбоподателят, който прави искане за такава. От представените по делото
доказателства съдът намира че следва на жалбоподателят да се заплати от
ОДМВР Пловдив сумата от 300 лева направени разноски по делото, който
размер е съобразено с правната сложност на делото.
Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-006395 от
08.09.2022г. на Н.А.Н.-Д. длъжност началник група в ОДМВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция” Пловдив, с което на Ф. П. К. от гр.П., ЕГН
********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от
ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева за
нарушение по чл.48 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Ф. П. К. от гр.П., ЕГН
********** сумата от 300 (триста) лева направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
по реда нва Глава ХХІІ от АПК на основанията в НПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11