РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI състав в открито
съдебно заседание на 29 октомври , през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията ДИМИТРОВА
административно дело № 303 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 156
и сл. от ДОПК вр. чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Образувано е по жалба на В.С.П.,
представляван от пълномощник - адв. О.М., срещу Ревизионен акт/РА/№ Р-ОЗОО1818004413-091-001
от 07.02.2019г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №
П-03001819023720-003-001 от 12.02.2019г., в частта потвърдена с Решение № 48 /
22.04.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на
оспорващия са установени задължения за данък върху доходите на физически лица
по реда на чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г., общо в
размер на 112 225,65лв., от които: главница за ДДФЛ в размер на 86 438,84
лв. и лихви за забава в размер на 25 786,81 лв.,
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на РА поради неправилно приложение на
материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Изтъква се липсата на
претендираните от ответника основания за прилагане на особения ред за облагане
по аналогия и неправилно определяне размера на основите за облагане по реда на чл.
122, ал. 2 от ДОПК. Конкретните възражения касаят възприетото от ревизията
включване на постъпили суми по банкови сметки, намаляване на наличното начално
салдо към началото на ревизирания период, неправилно определяне на основата за
облагане за доходи от отдаване под наем на движимо имущество.
С тези аргументи и с
позоваване на съображенията в жалбата и писмените бележки, от съда се иска да
отмени РА в обжалваните му части и присъждане на направените по делото
разноски, за които е представен списък .
Ответната страна -
Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител - главен юрисконсулт З.Е. , оспорва жалбата. Моли
да се отхвърли жалбата и да се присъдят разноски за юрисконсулт.
Производството е процесуално
допустимо.
Жалбата е подадена от лице с
надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването - адресат на акта.
Същата отговаря на изискванията на чл. 149
от ДОПК. Изчерпана е задължителната фазата на административния контрол – РА,вкл.
и РА за поправка е потвърден с Решение № 48/22.04.2019 г. на Директора на
Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, поради което е налице годен
предмет на съдебен контрол. Спазен е преклузивния 14-дневен срок за оспорване
по чл.
156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното решение на решаващия орган е съобщено
на лицето по електронен път на 23.04.2019 г. /л. 22 от делото/, а жалбата до
съда е изпратена по пощата с дата на пощенското клеймо 07.05.2019 г.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Със заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03001818004413-020-001/30.07. 2018 г.
/стр.12-13/, изменена със заповед № Р-03001818004413-020-002/29.10.2018 г.
/стр.17-18/, връчени лично 30.07.2018 г./разписка-стр.11/ и на 31.10.2018 г.
/ел.адрес-стр.16/, е възложено извършването на ревизия на В.С.П. с обхват:
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17
от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г.
ЗВР и ЗИЗВР е издадена от Ш.А.С. – началник сектор "Ревизии" при ТД
на НАП Варна, надлежно оправомощен орган да възлага ревизии със Заповед №Д-
1465/31.08.2018 г. и заповед №
Д-1249/30.06.2017г на директора на ТД на НАП Варна, съгласно чл.
112, ал. 2, т. 1 от ДОПК /л. 2-4 от преписката/. Със ЗВР е определен
ревизиращия екип, съответно: С.Ц.К. – главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и С.П.Г. –старши инспектор по приходите. Определен е
и срокът за извършване на ревизията - три месеца от връчване на ЗВР. Със заповедта изменение на заповедта за възлагане на
ревизията е определен и срокът за завършване на ревизията до 30.12.2018г.
За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад
№Р-03001818004413-092-001/14.01.2018 г. /стр.2150-2247/, връчен по електронен
път на 16.01.2018 г. /разписка -стр.2150/., в 14 дневния срок след изтичането на срока за извършване
на ревизията /чл.
117, ал. 1 ДОПК/, със съдържанието по чл.
117, ал. 2 ДОПК.
Срещу РД е
подадено възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК /стр.2250/. Ревизията e приключила с обжалвания Ревизионен
акт /РА/№Р-03001818004413-091-001/
07.02.2019 г. /стр.2255-2266/, издаден по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от
оправомощени органи по приходите и връчен по
електронен път на 08.02.2018 г. /разписка-стр.2255/. В резултат на
допусната очевидна фактическа грешка е издаден Ревизионен акт
№П-03001819023720-003-001/12.02.2019 г. за поправка на РА /стр.2268-2278/, връчен по електронен път на 12.02.2018 г.
/разписка-стр.2268/.
Ревизионен акт /РА/ №Р-03001818004413-091-001/ 07.02.2019 г. и
Ревизионен акт №П-03001819023720-003-001/12.02.2019 г. за поправка на РА е в
предвидената в чл.
120 ДОПК форма и от компетентните органи по приходите – възложителя на
ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл.
119, ал. 2 от ДОПК – Ш.А. на длъжност "началник сектор" -
възложител на ревизията и С.К. на длъжност "главен инспектор по
приходите" – ръководител на ревизията. Не се спори от страните по делото,
че ЗВР, ЗИ на ЗВР, РД и РА са подписани с квалифицирани електронни подписи от
съответните органи-издатели, а това се установи и при извършената служебно от
съда проверка /протокол от съдебно заседание на 17.09.2019 г. /.
С оглед на гореизложеното
съдът прави извода, че оспореният РА е издаден при спазване на изискването за
компетентност, в предвидена форма, като в хода на протеклото ревизионно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При
оспорването по административен ред, с постановено решение от директора на
Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, РА и РА за поправка в
обжалваните му части е потвърден.
При преценка относно
съответствието на РА с материалноправните и процесуалните разпоредби, съдът съобрази следното:
В хода на ревизионното производство
са извършени процесуални действия, които са подробно описани в т. ІІ на
констативната част на ревизионния доклад /РД/ № №
Р-03001818004413-092-001 / 14.01.2019 г., неразделна част от РА и не е
необходимо да бъдат преповтаряни в настоящето решение.
Ревизията е възложена на
физическо лице, със семейно положение – неженен, като има и две непълнолетни
деца. През ревизирания
период е извършвал дейност по трудово-правни отношения с „Евро Билд” ЕООД с ЕИК
*********, за което е получавал трудови възнаграждения и е получавал доходи от
отдаване под наем на движимо имущество.
С процесния
РА и РА за поправка са установени допълнителни задължения по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ –
Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ на ревизираното лице в
общ размер на 112 225,65 лв., в т.ч. главница в размер на 86 438,84
лв. и лихви за просрочие към тях в размер на 25 786,81 лв., по периоди и в размери, както
следва:
- данъчен период 2013 г.:
главница - 15 303,47лв.; лихва – 7420,07лв.;
- данъчен период 2014 г.:
главница – 18 484,15 лв.; лихва – 7 084,07 лв.;
- данъчен период 2015 г.:
главница – 28 988, 00 лв.; лихва – 8 133, 90 лв.;
- данъчен период 2016 г.:
главница – 12 776,81 лв.; лихва – 2 292,91 лв.
- данъчен период 2017 г.:
главница – 10 886,41 лв.; лихва – 855,86 лв.
Не се спори между страните,
че ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122
от ДОПК. В РА и в РД, при спазване на разпоредбата на чл. 122, ал. 3 от
кодекса, във връзка с констатираните в ревизионното производство обстоятелства,
администрацията е изложила съображения, че те представляват проявление на
хипотезите, разписани в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. За наличието на
тези обстоятелства и подвеждането им под конкретните хипотези от изчерпателно
изброените в нормата на чл.
122, ал. 1 от ДОПК ревизираното лице е уведомено надлежно и му е определен
срок от 14 дни за представяне на доказателства и вземане на становище, в
съответствие с правилото на чл.
124, ал. 1 от ДОПК, видно от Уведомление №Р-03001818004413-113-
001/20.12.2018г./л.994/. Връчено е Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с №
Р-03001818004413-139- 001/20.12.2018г./л.988/ С ИПДПОЗЛ № Р-03001818004413-040-003/20.12.2018г.
е изискана и декларация относно данни за имуществото, вида и размера на
направените разходи, източници на доходи и участия в управителни и надзорни
органи на юридически лица поотделно за всяка от годините 2013- 2017г. приложени
към искането. Не е взето становище относно образуваното производство по чл.122
от ДОПК, представени са попълнени декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2013г.,
2014г., 2015г., 2016г. и 2017г.
Жалбоподателят е уведомен,
че основата за облагане с данък върху доходите за периода 01.01.2013г. –
31.12.2017г. ще бъде определена по особения ред, поради което процедурата по чл.124 във вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по
аналог формално е спазена.
Отделно от това органът по
приходите е изискал доказателства от всички трети лица, които имат отношение
към извършваната ревизия. С оглед на горното съдът намира, че в хода на ревизията
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Неоснователно е оплакването
в жалбата, че РА е издаден в нарушение на изискванията по чл. 122
от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Действително във
връченото на дружеството Уведомление по чл. 124
от ДОПК е посочена хипотезата по чл.
122, ал. 1 т.2 и т.7 от ДОПК за облагане по аналог. В уведомлението изрично
е посочено, че жалбоподателят не е представил документи и не е ангажирал
доказателства за получени парични преводи по банковите си сметки от конкретно
посочени правни субекти, които суми в конкретните данъчни периоди не е
декларирал, както и не е декларирал доход от наем на движимо имущество, при
съпоставка с декларирания такъв доход и установения, които недвусмислено
кореспондират с основанията за облагане по аналог по чл. 122, ал. 1, т. 2 –
данни за укрити приходи.
След като с надлежно връчено
уведомление по чл.
124 от ДОПК ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане за
процесния период ще бъде определена по реда на чл. 122-124 от ДОПК и са посочени установените обстоятелства, обосноваващи този извод,
непосочването на конкретни обстоятелства по точка 7 на чл.
122, ал. 1 от ДОПК в уведомлението по чл. 124
от ДОПК не е съществено процесуално нарушение и не води до нарушаване
правото на защита на ревизираното лице. Наличието само на една от хипотезите по
чл.122 ал.1 ДОПК е основание за провеждане на ревизия по аналогия. Отправянето
на уведомлението поражда за ревизираното лице процесуалното право да сочи
доказателства и изрази становище (чл.
124, ал. 1 от ДОПК) и задължението да декларира обстоятелствата по чл.
124, ал. 3 от ДОПК. В този смисъл, след като ревизираното лице вече е било
надлежно уведомено, че облагането ще се извърши по особения ред и кои са
конкретните факти, обосноваващи приложението на този ред, непосочването на
конкретни и детайлизирани обстоятелства по чл.122 ал.1 т.7 ДОПК, не преклудира
правото да се сочат и представят доказателства, и се изрази становище по
избрания от органите по приходите ред за извършване на ревизията/ аргумент
от чл.
117, ал. 5, чл.
145, ал. 1, т. 3 и чл.
155, ал. 4, т. 1 от ДОПК/. Нещо повече в РД и РА за данъчните периоди 2013-2017г. вкл. не са
установени несъответствия между стойността на имуществото на РЛ, направените
разходи и декларираните и получените от него доходи, а е установено единствено
превишение, което съответства на възприетата хипотеза на чл.122 ал.1 т.2 ДОПК.
Въз основа на установените факти в хода на
ревизионното производство правилно органът
по приходите е приел, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК . За да стигне до тези изводи органът
по приходите е приел, че са налице данни за укрити приходи и доходи от наем на
движимо имущество.
С оглед на което, органът по приходите е определил
данъчната основа за облагане с данък по чл.17 и чл.31 от ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на
ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства.
Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и
доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно, в
производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят
основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на
императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи
при условията на пълно и главно доказване твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се
позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
Основанията за извършване на ревизия по
особения ред са изрично изброени в чл.122, ал.1, т.1 - т.7 от ДОПК. В конкретния
случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по
приходите са приели, че са налице данни за укрити приходи или доходи, поради
което са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Именно във връзка с констатирани
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи
или доходи, В.С.П. е уведомен по реда на чл.124 от ДОПК, че данъчната основа на
доходите му за ревизираните от 2013г. до 2017г. ще бъде определена по реда на
чл.122 от ДОПК. На основание чл.122, ал.4 от ДОПК, ревизията е определила,
както следва:
-За данъчната 2013г. - общо годишна данъчна основа в размер на
160454,32лв., включваща данъчна основа на реализираните доходи по трудово
правоотношение в размер на 3109,37лв., данъчна основа на декларираните доходите
от отдаване под наем на движимо имущество в размер на 4320,00лв., данъчна
основа на недекларираните доходите от отдаване под наем на движимо имущество в
размер 137970,00лв. и данъчна основа на доходите с неустановен характер,
реализирани чрез постъпили суми по банкови сметки на ревизираното лице в размер
на 15054,95лв.
-За данъчната 2014г. - общо годишна данъчна основа в размер на
191276,95лв., включваща данъчна основа на реализираните доходи по трудово
правоотношение в размер на 4825,34лв., данъчна основа на декларираните доходите
от отдаване под наем на движимо имущество в размер на 1620,00лв., данъчна
основа на недекларираните доходите от отдаване под наем на движимо имущество в
размер 112833,00лв. и данъчна основа на доходите с неустановен характер,
реализирани чрез постъпили суми по банкови сметки на ревизираното лице в размер
на 71998,61лв.
-За данъчната 2015г. - общо годишна данъчна основа в размер на
318755,58лв., включваща данъчна основа на реализираните доходи по трудово
правоотношение в размер на 5255,59лв., данъчна основа на декларираните доходите
от отдаване под наем на движимо имущество в размер на 23625,00лв., данъчна
основа на недекларираните доходите от отдаване под наем на движимо имущество в
размер 117558,00лв. и данъчна основа на доходите с неустановен характер,
реализирани чрез постъпили суми по банкови сметки на ревизираното лице в размер
на 172326,99лв.
-За данъчната 2016г. - общо годишна данъчна основа в размер на
160730,72лв., включваща данъчна основа на реализираните доходи по трудово
правоотношение в размер на 6192,50лв., данъчна основа на декларираните доходите
от отдаване под наем на движимо имущество в размер на 26775,00лв., данъчна
основа на недекларираните доходите от отдаване под наем на движимо имущество в
размер 82593,00лв. и данъчна основа на доходите с неустановен характер,
реализирани чрез постъпили суми по банкови сметки на ревизираното лице в размер
на 43121,67лв.
-За данъчната 2017г. - общо годишна данъчна основа в размер на
149096,52лв., включваща данъчна основа на реализираните доходи по трудови
правоотношение в размер на 6212,52лв., данъчна основа на декларираните доходите
от отдаване под наем на движимо имущество в размер на 34020,00лв. и данъчна
основа на недекларираните доходите от отдаване под наем на движимо имущество в
размер 108864,00лв.
Правилата за определяне на данъчната
основа за облагане с данъци, както и размерът на последните са нормативно
установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да
приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях
основа. За целта, основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са безспорно установени и
тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане
по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти,
обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК.
Принципът на служебното начало, възведен в чл. 5 от ДОПК, според който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни
служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и
обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания,
включително за прилагането на определените в закона облекчения, без съмнение
възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на
данъчните органи. Решаващо при разпределението на доказателствената тежест
между данъчния субект–жалбоподател и административния орган–ответник по
жалбата, е обстоятелството, каква правна последица страната претендира като настъпила,
като относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената
тежест, с уточнението, че доказателствената тежест не е равнозначна на
задължение да се представят доказателства. Без съмнение, в случая следва да се
съобрази и правилото, възведено в чл.
124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на
ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122
от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато
наличието дори само едно от основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено
от събраните доказателства. Въпросното правило, ясно и точно, указва кому лежи
доказателствената тежест относно релевантните факти при спор относно
законосъобразността на ревизионен акт, издаден в производство по реда на чл. 122
от ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена сила на
съдържащите се в същия констатации.
Настоящият съдебен състав преценява, че
органите по приходите са доказали основанията по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за извършване на ревизията по особения
ред.
Според разпоредбата на чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК -
Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на
данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни
за укрити приходи или доходи;
Според чл. 6 от ЗДДФЛ - Местните
физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от
източници в Република България и в чужбина. В чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ е посочено,
че - "Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити
от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите,
които са необлагаеми по силата на закон", а съответно в чл.35, т.6 от
закона е указано, че облагаем доход са и "...всички други източници, които
не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по
реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното
подоходно облагане..", и съответно съгласно чл.31 ЗДДФЛ облагаем доход от
наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права и имущество се
определя като придобит доход и се намалява с 10 на сто разходи.
От съвкупният анализ на цитираните правни норми,
следва правният извод, че липсата на несъмнени данни за произхода на средства,
които конкретен данъчен субект е добил, налага необходимостта да се прибегне до
особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да
бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Когато е налице
едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от
проявлението на някой от фактите/ дори само един от тях/ възведени в чл. 122,
ал.1 от ДОПК, следва да се приложи особеният ред за извършване на ревизионно
производство, същността на което е, да се установят и анализират онези от
изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания
данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от
данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се
стигнало при нормално развие на правоотношението.
Това,
разбира се, в никакъв случай не означава, че следва да бъдат напълно игнорирани
основните принципи на облагане, възведени в съответния материален закон.
В тежест на жалбоподателя е да оспори установените в
хода на ревизията факти, тъй като в случая с оглед установените основания
по чл. 122, ал.1 от ДОПК, фактическите
констатации на РА се считат за верни до доказване на противното.
Според чл. 17 от ЗДДФЛ, релевантни за
установяване на данъчните задължения факти и обстоятелства са - облагаемият
доход за съответната данъчна година и разходите за дейността и предвидените в
този закон вноски и облекчения. Съотнасянето на тези величини има за резултат
формиране на основата за облагане, и от там определяне на конкретния размер на
дължимия данък за всяка отчетна година.
От анализа на така цитираните законови норми следва,
че облагаемият доход, а от тук и съпоставката на разходите и приходите следва
да бъде направена на годишна база, като размерът на доходите с неустановен
произход или такива, които не са декларирани, да се формира като сума от
установени в рамките на данъчната година превишения на разходите над приходите.
Принципно положение е, че на облагане подлежи общата годишна данъчна основа от
отделните източници.
Основните спорни по делото въпроси са в
жалбата до съда, като първия касае наличието на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от
ДОПК, предвид което счита, че данъчна основа за облагане с данък по ЗДДФЛ е
неправилно определена и обжалвания РА,
ведно с РА за поправка са незаконосъобразни. Твърди се, че в хода на
ревизионното производство не са съобразени всички представени на органа по
приходите документи и писмени обяснения, като неоснователно не е съобразена
материалната доказателствена сила събраните писмени доказателства, на
представени разписки и нотариално заверени декларации.
Твърди се, че необосновано е
намалена посочената от жалбоподателя като
налична към 01.01.2013 г. сума от 35 000,00 лв. на
4 368,00 лв.
Сочи, че
паричните средства са от спестявания в периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2012
г., за което са били представени надлежни доказателства, които необосновано не
са кредитирани от органите по приходи. Позовава се на РА № *********/05.08.2010г.,
в който според жалбоподателя е
установено,че към 31.12.2008г е разполагал с 52 756,67лв.
Посочва, че
неоснователно при определяне на ГДО за ревизирания период са включени
постъпилите по банковите му сметки суми, както следва:
За 2013г. общо
в размер на 15 054,95 лв. по банкова сметка № BG38DEMI92401000018464 в „Търговска банка Д“ АД , приведени от лицата „Трайдънт
Фрейт“ ООД, ЕИК *********, ОП „Русе Арт“ с ЕИК 0005306320317, Народно читалище
„Захари Стоянов 1937“ с ЕИК *********, Общински младежки дом с ЕИК
0005306320214, ОП „Управление на общински имоти“ с ЕИК 0005306320321-, ОД
„Земеделие“ Русе с ЕИК *********, макар че в изисканите му обяснения е
посочил,че няма спомен за причините за получените парични средства.
Относно
получени преводи по банкова сметка ***ол
с ЕИК ********* през 2014 г. в размер на 71
998,61 лв., през 2015 г. в размер на 71
753,24 лв. и през 2016 г. в размер на 43
121,67 лв., жалбоподателят оспорва мотивите на органите за приходи да не
кредитират отговора на Община Созопол, който потвърждавал твърдението му, че е
работил от чуждо име и за чужда сметка в качеството си на упълномощено лице,
като се позовава, че между него и лицето С.Г. има сключено Споразумение за
доверително управление на парични средства от дата 10.11.2015 г. В тази насока навежда, че сумите получени от
Община Созопол са изплатени на лицата М.С.Д., С.Г.Г. и Н. М. и необосновано
ревизиращите не са кредитирали представените нотариално заверени декларации и
разписки от лицата. Сочи, че е налице основание за привеждане на сумите по
банковата му сметка, а именно изпълнение на договорни отношения по възлагане на
СМР между Община Созопол и ЮЛ- „Гриша импекс” ЕООД, „Метахим-М.Т.А” ЕООД,
„Дарк-М” ЕООД и „Фибо-09”ЕООД. Възразява,
че дори ако се приеме, че липсват доказателства за предаванене на сумите от
страна на жалбоподателя на посочените ЮЛ , за вземанията на получателите не е
изтекъл 5 годишния давностен срок и следователно неоснователно тези суми са
включени в определената основа за облагане за всяка съответна на получаването
им година.
Оспорва основанията за
определяне на основата за облагане за доходи от отдаване под наем на движимо
имущество, притежавано от жалбоподателя/ МПС/, като посочва ,че не са
съобразени датите на придобиване и продажба / бракуване на притежаваните МПС,
като не оспорва методиката на изчисление
Тези възражения
са неоснователни.
В отговор на конкретните
възражения:
1.За
ревизираните периоди органите по приходи са направили анализ на паричните
средства на ревизираното лице, като от него с искания ИПДПОЗЛ №
Р-03001818004413-040-001/30.07.2018г.,/л.210 от преписката/ с ИПДПОЗЛ № Р-
03001818004413-040-002/05.11.2018г./л.794/ и с № Р-03001818004413-040-003/20.12.2018г./л.984/са
изискани представяне на документи и доказателства за притежавани парични
средства към началната дата на всеки данъчен период и представяне на
доказателства, обосноваващи произхода им, включително и по отношение на
постъпилите парични средства по банковата му сметка и за декларирани от него
наеми от движимо имущество.
Относно притежавани налични
парични средства към 01.01.2013г. ревизираното лице е декларирало в Справка за
2013г. сумата в размер на 35000,00лв./ л.141-198/ , но не е представило към писмените
обяснения доказателства-документи, обосноваващи произхода им./л.141/. В
отговора си с Вх№ ВхК 8998/19.11.2018г./
л.757-788/- е представил само следните документи:-копие на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 5, том I, рег.№ 123 дело № 5 от 2010г. от
28.01.2010г., с който В.С.П. продава на
Иван П. Андреев земеделска земя с площ
19,00дка за сумата в размер на 8169,80лв., която е изплатил напълно на
продавача преди подписване на нотариалния акт, копие на банково извлечение с
печат на Банка Пиреос, с твърдение за получени и изтеглени през 2012г.
3002евро, копие на Служебна бележка издадена на 19.12.2012г. от Евро-Билд ЕООД
с ЕИК ********* за доходи от друга стопанска дейност и/или от наем или от друго
възмездно предоставяне за ползване на права или имущество на В.С.П. в размер на
4800,00лв.;
Съдът
намира, че приобщаваното към настоящата ревизия на писмени и други
доказателства, събрани в хода на предходна такава на ревизираното лице е
надлежен способ за събиране на доказателства. Данъчно - осигурителния контрол
се осъществява чрез извършване на ревизии и проверки, според чл. 110
от ДОПК. Следователно проверката, като съвкупност от действия на органите
по приходите отново, цели контрол по отношение на спазването на данъчното и
осигурителното законодателство, като няма пречка с проверка да се установяват
определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и
задължителни осигурителни вноски. Именно във връзка с представеното извлечение
от сметката в Пиреус банк,с протокол №
981979/12.10.2018г. са приобщени документи от производство, класирано в досието
на В.С.П. - РА № *********/05.08.2010г. на В.С.П. , обхващ период както следва:
Данък по чл.35 от ЗОДФЛ от 0101.2004г. до 31.12.2006г. и Данък по чл.48 от ЗДДФЛ от 01.01.2007г. до 31.12.2008г.; и РД към него. Видно от баланса на
касовата наличност /при съпоставка на приходите и разходите през годината/, към
31.12.2008г. органите по приходите са приели, че е налице положително салдо в
размер на 52756,67лв.,/ която се сформира от предоставен кредит по ипотечен
заем/, с което се установява само, че не е налице превишаване на разходите над
приходите за 2008г., а не налични в брой
парични средства. Видно от приобщения РА и РД към него на 05.12.2008г. П. е
сключил договор за жилищен и ипотечен кредит в размер на 30 000 евро/
58 674,90лв./ с Банка „ДСК”, която сума се предоставя, считано от датата
на първото усвояване , оформена нотариално с н.а.21 том IХ рег № 27224 дело 1716 от 2008г./ л.146-л.152/,
а ипотекирания имот е жилище, закупено същият ден по н.а. 20 т.IХ д.27219 от 08.12.2008г.,
непосредствено преди изповядване на сделката по ипотечния кредит, като е посочена и платената цена от
18 480лв. по данъчна оценка. Докато
видно от съдържанието на договора за жилищен и ипотечен кредит от 05.12.2008г./
л.152 от преписката/, кредита се обезпечава с ипотека на имота, предмет на н.а.
20 т.IХ
д.27219 от 08.12.2008г., който все още не е бил придобит от жалбоподателя. В
договора за жилищен и ипотечен кредит е посочено, че кредита се усвоява чрез
банковата сметка на жалбоподателя В.С.П. по банковата сметка на лицето М. С. И.-
продавач на жилището, което П. е придобива като обезпечение по кредита.
Съобразно нормата на чл.
154, ал. 1 от ГПК и чл.
170, ал. 1 от АПК жалбоподателят носи доказателствена тежест за
установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на
паричните средства от 35 хил.лева.
Оспорващият не е представил
извлечение от банковата си сметка за усвояването кредита и за платени вноски по
ипотечния заем в периода 2009-2012г., от което и твърдението му , че
декларираната от него сума от 35 хил.лева е част от посочената в РА № *********/05.08.2010г., за което твърди
че е налична, е недоказано.
Съдът счита , че не е
доказано и твърдението му ,че паричните средства в размер на 35 хил.лева са от
спестявания в периода 2009-2012г.
С оглед на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства, вкл.и декларираното от РЛ, през
2009г. е предоставил паричен заем на физическо лице/Г. В. З./ в размер на 25 000лв., потвърден с оглед
исканите обяснения от третото лице , който заем е върнат по банков път през
2018г.
През 2011г. жалбоподателят е
придобил недвижим имот съгласно Нотариален акт за покупко- продажба № 8 том I
рег.№1626 дело №8 от 30-12.2011г./л.171 от преписката/, находящ се в гр.Русе,
кв.Родина, ул.Кърджали № 10а за сумата в
размер на 9800,00лв., която сума е заплатена напълно и в брой на продавача в
деня на подписване на настоящия нотариален акт.
Началното
салдо по сметката в ДСК, обслужваща кредита към 01.01.2013г. е 62лв.
На база извършена справка в КАТ за притежавано
движимо имущество - моторни превозни средства, е установено, че жалбоподателят
е закупил превозни средства, но не е представил договори за закупуване и данни
за извършени разходи по тях, но несъмено е извършил такива: на 26.03.2009г. -
Нисан Примера с Рег.№ ***; на 17.04.2009г. - Шкода Форман с рег.№ ***; на
12.03.2010г. - Фиат Дукато-тов. срег.№ ***; на 16.06.2011г. - Шкода Фабия - с
рег.№ ***; на 18.07.2011г. - Ремарке ВААС - с рег. № ***; на 05.10.2011г. -
Фиат 75 ПЦ - с рег.№ ***; на 07.05.2012г. - Дачия Логан - с рег.№ ***; на
21.05.2012г. - Мерцедес С500 4матик - с рег.№ ***;
Ревизията е установила само
размера на платени вноски по заема за 2013г. - в размер на 4753,51лв. и такса в
размер на 16,50лв.и съответно началното салдо от 62,09лв по банкова сметка *** ***,
а по другата банкова сметка *** ***- 2084,50лв;
Съдът счита, че РЛ не е
доказало надлежно твърдяните наличности в размер на 35 000лв, не е представило
доказателства, които свидетелстват за произхода на средствата, налични към
началния момент на данъчния период, както и безспорни доказателства доказващи,
че декларираните налични средства в брой са били разполагаеми, налични у него
към началото на 2013г., произтичащи от спестявания от негова страна за периода
от 01.01.2009г. до 31.12.2012г. с оглед на коментираните разпореждания с
парични средства, включително и от предоставения кредит. В тази връзка е
неоснователно възражението, че ревизиращият екип се е позовал само на
непредставяне на информация за съхранение на декларираната сума от
35 000лв., напротив направен е анализ на всички представени от
ревизираното лице документи и на тези получени от третите лица. Те не доказват
твърдяните от оспорващия обстоятелства за наличието на сумата от 35 000лв.
към 01.01.2013г., поради което липсва основание за включване на тази сума в
началното салдо за първата година от ревизирания период – 2013 г., респ.
обосновано е извършена корекцията при формиране и определяне на началното салдо
на база само известната на органите по приходи информация от данните по
информационните масиви на НАП, т.е полученият през м.12.2012 г. доход от
отдаване под наем на движимо имущество – моторно превозно средство на „Евро
Билд“ ЕООД /4800,00 лв. доход от наем,
минус 432,00 лв. удържан данък/.
2. По отношение на
получените парични суми по банковите му сметки, които не са декларирани:
Не се спори, че през проверяваните данъчни
периоди В.П. е местно физическо лице и
на основание чл.
3, ал. 1, вр. чл.
6 ЗДДФЛ е данъчно задължен за доходи, произтичащи от източници в България и
от чужбина; и е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ както следва:
- За 2013г. нетно
трудово възнаграждение от Евро Билд ЕООД в размер на 2798,96лв. и доход от наем
на движимо имущество в размер на 4800,00лв.;
- За 2014г. нетно
трудово възнаграждение от Евро Билд ЕООД в размер на 4342,79лв. и доход от наем
на движимо имущество в размер на 1800,00лв.;
- За 2015г. нетно
трудово възнаграждение от Евро Билд ЕООД в размер на 4730,03лв. и доход от наем
на движимо имущество в размер на 26250,00лв.;
- За 2016г. нетно трудово
възнаграждение от Евро Билд ЕООД в размер на 5573,24лв. и доход от наем на
движимо имущество в размер на 29750,00лв.;
- За 2017г. нетно трудово възнаграждение от
Евро Билд ЕООД в размер на 5591,28лв. и доход от наем на движимо имущество в
размер на 37800,00лв.;
С посочените
по-горе искания за представяне на документи от оспорващия не са представени
доказателства, относно получените парични средства по банковата му сметка № BG38DEMI92401000018464 в „Търговска банка Д“ АД за данъчен период
2013г.
с наредители – „Трайдънт Фрейт” ООД, ОП Русе Арт,
Народно читалище „ Захари Стоянов 1937”,
Общински младежки дом, ОП Управление на общински имот и Областна дирекция
Земеделие Русе за 2013г. общо в размер на 15054,95лв. От
ревизираното лице е получен отговор-писмено обяснение, с което същият е
декларирал, че не разполага с документи и че няма спомен за получаване
на паричните средства по банков път, няма доказателства, как се е разпоредило с
тях; няма доказателство за постъпване на сумите по сметките на дружествата. Основанието
посочено във фактурата от 27.12.2012г. с
издател „Интерстрой-М“ ООД с ЕИК ********* и
получател „Трайдънт Фрейт“ ООД, ЕИК ********* е опаковане на прозорци с найлон и
снегопочистване, като е посочена банковата сметка на РЛ, и е извършен превод
на сумата 405,60лв. на 07.01.2013г. В тази връзка е неоснователно възражението за изтекла
давност, поради това, че получената сума влиза в ревизирания период, същата е
дължима след 30.04.2014г.,следвало е да бъде декларирана до посочената дата с
ГДД, а заповедта за възлагане на ревизия
е връчена на 30.07.2018г.т.е не е изтекъл 5 годишния период.
За Общинско предприятие „Русе Арт“ с ЕИК
0005306320317, Народно читалище „Захари Стоянов 1937“ с ЕИК *********, Общински
младежки дом с ЕИК 0005306320214, ОП „Управление на общински имоти“ с ЕИК
0005306320321, Областна дирекция „Земеделие“ Русе с ЕИК *********, издател на
фактурите е „Главбулгарстрой Груп“ ЕООД с ЕИК *********, а сумите са заплатени
по посочените във фактурите банкова сметка ***
№BG38DEMI92401000018464, въпреки ,че е посочено като титуляр на сметката по
фактурите са „Интерстрой-М“ ООД с ЕИК ********* и „Главбулгарстрой Груп“ ЕООД с
ЕИК *********; Определено посочените ЮЛ не са титуляри на сметката.
От
установените безспорни обстоятелства, за „Интерстрой М”ЕООД-София ,
дерегистрирано по ЗДДС на 23.07.2013г., всички лица са с прекратени трудови
правоотношения към 31.01.2013 г. ,същото има задължения в особено големи
размери, не е имало банкова сметка *** „Търговска банка Д“ АД, както и че
всички банкови сметки на дружеството са закрити, а за „Главбулгарстрой Груп“ ЕООД- наличие на банкови сметки в „Търговска
банка Д“ АД и Райфайзенбанк, но без
трудово заети лица към момента на изпълнение на договорите и при факта, че
всички постъпили суми са изтеглени от РЛ,не е надлежно доказано , че получените
суми по банковата сметка са с установен произход. Независимо, че само договора
с ОД”Земеделие” е сключен с В.П. като пълномощник на Д.Йорданов, не са налице данни
и доказателства за упълномощаването му от страна на С.Г., комуто е прехвърлено
дружеството по отношение на другите договори. Жалбоподателят не представя
доказателства да е привел получените суми на посочените двама търговци
При
тези фактически установявания и при липса на каквито и да са доказателства за
основанието за постъпване на паричните суми по сметката на РЛ и каквото и да е
основание за получаването им , както и от отразеното в ГДД за 2013г., при
неуспешно обратно доказване, правилен е изводът, че са налице данни за укрити
приходи.
В
хода на съдебното обжалване, жалбоподателят не доказва на какво правно
основание са получени по личните му банкови сметки през 2014-2017г. с наредител
за плащането Община Созопол с ЕИК ********* в размер на 71 998,61 лв. за 2014г,
71 753,24лв. и 100 563,75 лв за 2015г., 43 121,67лв за 2016г. Не
е налично нито едно доказателство защо парични средства от Община Созопол са
преведени по личната му банкова сметка, ***- Гриша Импекс ЕООД с ЕИК *********,
Метахим- М.Т.А." ЕООД с ЕИК *********, Дарк-М ЕООД с ЕИК ********* и
Фибо-09 ЕООД с ЕИК *********, сключили договори с Община Созопол за извършване на СМР, още повече , че сумите
са изтеглени от РЛ.
За
установените суми ревизираното лице не представя годни доказателства,
удостоверяващи целта и характера на получени суми по банковите си сметки,
основанието за преводите точно по неговите банкови сметки, взаимоотношенията си
с посочените дружествата. Действително основанията посочени във фактурите са
извършвани СРД по сключени договори, но не и с РЛ.
Жалбоподателят
не е ангажирал нито едно доказателство, че е действал от чуждо име и за чужда
сметка/ посочените ЮЛ/, противно на твърдяното. Не е изяснил и доказал връзката
си с лицата, дали обяснения в качеството си на отговорници на обектите по СМР,
освен приятелските отношения със свид.С.Г.. Нещо повече видно от обясненията му
в съдебното заседание /л.46-47 от делото/ отрича да е познавал управителите на
горепосочените дружества.
Обясненията
на РЛ в хода на ревизионното производство и тези в хода на съдебното
производство не дават яснота за причината личните му банкови сметки да са
използвани като „ пощенска кутия”, още повече, че РЛ твърди ,че лично не е
извършвало СМР на посочените обекти в Община Созопол. Между обясненията на св.С.Г.
в хода на ревизионното производство/л.911/
и в съдебно заседание и между обясненията на РЛ в хода на съдебното
производство е налице съществено
разминаване. В писмените обяснения сочи, че информация, че е следвало да му
бъде изплатена сумата от 71 700 лева
получил от управителя на „Фибо-09”ЕООД , а в свидетелските си показания
сочи, че е узнал това от лицето П.К., който понастоящем е починал и който нямал
действащи фирми. Показанията на свид.Г. опровергават и съдържанието на
нотариално заверените декларации на л.907-908, тъй като свидетелства, че
получените твърдяни в декларациите суми нямат нищо общо с извършената от него
работа, за която е получавал надница, въпреки, че в декларациите е посочено, че
са във връзка изпълнение по договорите за изпълнение на обществените поръчки,
още повече че няма спомен от него да са изискани писмени обяснения нито по
какъв повод е подписвал декларациите.
Видно
от показанията на свид.С.Г. неговите многобройни фирми, за които дори няма
спомен, не развиват дейност, а самият той няма банкова сметка. ***.09.2015 и
08.09.2015г. е нареден банков превод за сумите съответно 28 700лв и
43 000лв./ по договор № 8-498/01.09.2015г. между Община Созопол и „Фибо-09”ЕООД
л.591-604, с основание захранване на сметка, докато УИС сочи ,че С.Г. не
притежава банкова сметка, *** „Фибо-09”ЕООД няма разкрити банкови сметки.От
страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства защо и на какво
основание е прехвърлил, вече постъпили по банковата му сметка суми от лице, за
които дори не твърди, че познава и има връзка, с основание „захранване на
сметка”.
Неоснователно
е възражението, че необосновано ревизиащият екип не е кредитирал като
достоверни представените от физическите лица М. Д., С.Г. и Н.К./ посочени като
отговорници на обектите по СМР в Община Созопол/ обяснения в хода на
извършените процесуални действия от ревизиращия екип, представените нотариално
заверени декларации и разписки за получени суми, които освен че са с напълно идентично
съдържание, компроментират наличието на действителност, и сочат не само на
осъществено въздействие върху писмените обяснения на трите физически
лица, не само защото е установеното в хода
на ревизията използване на един и същ IP адрес от
ревизираното лице и от трите физически лица, но и защото, че са представляващи
и управляващи на множество дружества, маркирани като рискови субекти, още
повече, че с оглед показанията на свид.С.Г. е налице съществено разминаване
между декларираното и действителното положение. Дори и да не се коментира в
детайли липсата на спомен от страна на св.С.Г. относно както депозирането на
обясненията, така и относно нотариалното заверяване на декларацията / платената
нот.такса не удостоверява верността на волеизявлението /, съдът намира ,че
следва да се отчете като особено компрометиращо съдържанието на нот.заверените
декларации , че управителят на „Метахим- М.Т.А." ЕООД с ЕИК ********* потвърждава, че не е сключвал никога договор
за каквато и да е услуга с община Созопол. Това обстоятелство от своя страна
категорично опровергава както разписката, така и нот.заверената декларация от
лицето Н.К.. Допълнително в подкрепа на некредитирането на писмените обяснения
от посочените ФЛ, разписките и декларациите им, следва да се отчетат и обстоятелствата, че
дружествата Гриша Импекс ЕООД с ЕИК *********, Метахим- М.Т.А." ЕООД с ЕИК
*********, Дарк-М ЕООД с ЕИК ********* и Фибо-09 ЕООД с ЕИК *********, не приемат
пощенски пратки на нито един от декларираните и известни на приходната
администрация адреси, нито на декларирания електронен адрес, нямат декларирани
приходи от услуги по годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, като
изпълнители с възложител община Созопол, нямат назначени лица по трудов договор/
това обстоятелство компрометира както съдържанието на декларациите от лицата
посочени като отговорници, така и разписките за получените суми/ и всичките им банкови сметки са закрити към
датата на договорите, а представляващия „Метахим-М.Т.А.“ЕООД категорично е
отрекъл да е сключвал договор с Община Созопол .
Съдът
не кредитира нотариално заверените декларации като частни документи относно
декларираното и ги приема за съставени за целите на ревизионното производство,
както правилно е възприел органа по приходите. При признанието от страна на РЛ,
че не е сключвал договор за доверително управление на сметка си с Търговска
банка Д АД, както и с оглед показанията на св.С.Г.. Видно от тях, е осъществено
въздействие не само по отношение на изисканите обяснения, но и по отношение на
отразеното в декларациите на л.
906-909,917, л.888-891 от преписката и разписките. Нотариалното удостоверяване
на съдържанието на декларацията не променя характера й на частен документ и не
само не обвързва с материално доказателствена сила, но и не доказва нито датата
на извършено плащане, нито факта на предаване на сумата, още повече че се касае
за значителни по размери суми.
Съгласно
материалния обхват на Закона за ограничаване на плащанията в брой /обн.ДВ бл.16
от 22 февруари 2011г./ ограниченията при плащанията в брой на стойност, равна
на или надвишаваща 15 000 лв./ и 10000,00лв. в изменението в сила от
01.01.2016г./, предвидени в този закон се отнасят за всички плащания между физически
лица, между юридически лица и между физически и юридически лица. С оглед на
това ограниченията при плащанията в брой се отнасят както за гражданския така и
за търговския оборот.
Неоснователно
е отново позоваването на давност, поради непотърсването на паричните суми от
издателите на фактурите. Без да коментира наличното съмнение относно реалността
на извършените услуги/ макар, че те са документално обосновани от страна на
Община Созопол/, с оглед отразеното в РД за липсата на кадрови потенциал у посочените
изпълнители и липсата на отразени счетоводни данни в съответното тяхно
счетоводство, както и безспорното ,че
„Метахим- М.Т.А." ЕООД не е сключвал такъв договор, при липса на
каквито и да е било представени от оспорващия доказателства за отношения с
изпълнителите на СМР и при липсата на каквито е да са доказателства за
основанието и целта за привеждане на сумите именно по личната сметка на РЛ,
макар и посоченото като основание за превода са фактури за услуги, по които
безспорно РЛ не е изпълнител и няма връзка със вземането на ЮЛ , не би могло да
се уважи възражението, че евентуално след изтичане на давностния срок да бъдат търсени може да се
приеме, че сумите са доход на физическото лице, като в този случай доходът
следва да се смята възникнал в годината, в който е изтекла давността, а не в
годината, в която е получен превода.
Доходите,
чието основание за получаване не е доказано, не е сред изключените необлагаеми
доходи по чл. чл.13 от ЗДДФЛ, а представлява доход от други източници по
смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.
Ревизията е установила, че ревизираното лице
не е декларирало доходи като в общ
размер на 287437,27лв., получени през 2014г., 2015г. и 2016г по банковите му
сметки без да са представени годни доказателства за основанията и целта на превода
по личната му банкова сметка, ***, че
основанието за банковите преводи касаят плащане по договори, по които РЛ не е
страна, т. е. получената от него сума не
е използвана за извършване на стопанска дейност. В този случай, същите
следва да се третират като облагаеми доходи от друг източник по смисъла на
чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, ползвани са за лични нужди , които формират данъчна основа
по чл.122 от ДОПК. В посочената данъчна норма
от ЗДДФЛ попадат доходите от източници, които не са изрично посочени в
ЗДДФЛ като облагаеми на друго основание, нито са визирани като освободени от
облагане в този или в друг закон. В този случай, правилно всяка една от сумите е третирана като друг
източник на доход на физическото лице - получател, като облагаем доход е приета
брутната сума на получената сума през съответната година.
Съгласно чл. 36 ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя,
като облагаемия доход по чл. 35 ЗДДФЛ, придобит през годината, се намалява с вноските, които лицето е
задължено да прави за своя сметка по реда на ЗЗО. В конкретния случай, лицето
не е било задължено да прави вноски за здравно осигуряване/ЗО/ по реда на чл.
40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, тъй като е осигурено за
получените доходи по трудови правоотношения.
3.По отношение на констатациите
в РА и поправката на РА относно недеклариран доход от наем или друго възмездно
предоставяне на права или имущество през 2013г-2017г. и направеното в тази
връзка възражение
Относно наличието на
предпоставките по чл.
122, ал. 1, т.2 от ДОПК в настоящия
казус следва да се посочи, че няма съмнение, че за процесните отчетни периоди, освен
констатираното по-горе жалбоподателя е получавал доходи и от отдаване под наем на движимо имущество,
което не е декларирал напълно, тъй като след извършена проверка за установяване
на факти и обстоятелства, е установено, че са налични недекларирани доходи освен
от други източници, и от доходи от отдаване под наем на МПС, като за всеки
данъчен период не е налице
несъответствие между стойността на имуществото на задълженото лице, направените
разходи и декларираните и получени доходи. При което законосъобразен е подхода
за определяне на данъчната основа съгласно чл. 122 ал.4 вр.ал.1 т.2 ДОПК и по
отношение на доходите от наем на движимо имущество
Относно получени доходи от
наеми на движимо имущество, в хода на ревизията органите са приобщили с
Протокол №981982/27.12.2018 г. са приобщили доказателства и информация от
извършвана ревизия на лицето Р.И.Р. и с Протокол № 981983/27.1.22018г. документи
от Окръжен следствен отдел /ОСлО/ в Окръжна прокуратура Русе, свързани с
досъдебно производство №СлО-2238/2014 г. по описа на ОСлО в ОП Русе, / ДП
№263/2015 г. по описа на ОслО в РОП/. Приобщени са документи от различни
институции, в т. ч. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ Русе
/писмо от 22.08.2018 г.-стр.1677/, относно вписване/отписване от списък към
Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници; Заявления
за издаване на Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз
на пътници №34-01-25-207/04.02.2016 г, ведно с документите към него /стр.1676/
и заявление към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници №11771/2016 г. /стр.1674/; от Община Русе, относно издадени
разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници; извършени
оперативно-издирвателни мероприятия и проведени множество разпити на водачи на
автомобили, извършващи таксиметрова дейност; разпити на ревизираното лице В.С.;
разпити на лице отговарящо за транспортна дейност на дружества, извършващи
таксиметрова дейност – Р.И.Р., разпити на водачи на автомобили, извършващи
таксиметрова дейност, собственост на ревизираното лице, както и на водачи на
автомобили, извършващи таксиметрова дейност, които автомобили са купени от
ревизираното лице, но не са прехвърлени документално. Като са преценили
издадените лицензии и списъците към тях,
органите по приходите са направили извода,
че на практика едни и същи автомобили на ревизираното лице са прехвърлени от
едно дружество в друго - т.е автомобилите, включени в лицензията с превозвач
„Вивийони“ ЕООД са прехвърлени в лицензията с превозвач „РЕСМ“ ЕООД, а
автомобилите собственост на ревизираното лице включени в лицензията с превозвач
„Транс 12“ ЕООД са прехвърлени в лицензията с превозвач „СГГН“ ЕООД. Органите
са приели, че е налице съответствие между данните за автомобилите, включени в
списъка към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз,
издадено от ИААА Русе, с превозвачи „Вивийони“ ЕООД и „Транс 12“ ЕООД и са
съобразили дадените обяснения по повод извършен разпит на ревизираното лице в посоченото досъдебно производство и
разпитите на водачите като писмени документи. Нещо повече след анализ на
данните, декларирани в Приложение № 4 – доходи от наем или от друго възмездно
предоставяне за ползване на права или имущество от годишните данъчни декларации
на ревизираното лице за периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г., органите по
приходите са установили, че посочените лица са същите, на които са проведени
разпити във връзка с досъдебно производство №СлО -2238/2014 г. по описа на
Окръжна прокуратура гр. Русе, а същевременно РЛ не е представило доказателства
на кое дружество- превозвач е предоставил автомобилите си под наем, както и за
кои автомобили с регистрационни номера е получил декларираните си доходи с
годишните декларации. Така след обобщаване на цялата събрана и приобщена към
ревизията информация, ведно с документите, органите са изготвили справка/
л.1969-1972/ и са анализирали само тези автомобили, извършващи таксиметрова
дейност, за които ревизията има и е събрала данни и съответно са лична
собственост на ревизираното лице и непрехвърлени документално, но закупени от
него.
Приходната администрация е установила, че в хода на
воденото досъдебно производство са иззети малка част от пътните книжки за
таксиметрови автомобили, включени в удостоверението за регистрация на
„Вивийони“ ЕООД, установили са времето,
през което тези автомобили са развивали дейност – таксиметров превоз на
пътници, липсата на всички пътни книжки, включени в удостоверението за
регистрация на „Транс 12“ ЕООД, липсата на данни за пътните книжки включени в
удостоверението за регистрация на „РЕСМ“ ЕООД и „СГГН“ ЕООД.
С оглед обясненията на наемателите на автомобили
органите по приходи са приели, че от В.С.П. са реализирани доходи от отдадено
под наем движимо имущество-автомобили на превозвачи с цел получаване на
материални изгоди и получаване на доходи, при среднодневен наем 20,00 лв., или
средномесечен наем не-повече от на 420,00 лв. на автомобил или плащане на
половината от печалбата.
Органите по приходи са приели, че са налице
получени от ревизираното лице доходи от отдаване под наем на движимо имущество
– превозни средства, определени на основание чл.122 от ДОПК, която е изчислена на база месеците на
експлоатация на автомобили, собственост
на В.С.П. /лична собственост и не прехвърлени документално/, включени в
Списъците към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз,
издадени на Вивийони“ ЕООД и „Транс 12”ЕООД „РЕСМ” ЕООД , „СГГН” ЕООД , както следва:
-за 2013 г. в размер на 153 300,00 лв.;
-за 2014 г.в размер на 125 370,00 лв.;
-за 2015 г. в размер на 130 620,00 лв.;
-за 2016 г. в размер на 91 770,00 лв.;
-за 2017 г. в размер на 120 960,00 лв.
Съдът намира, че
приобщаваното към настоящата ревизия на писмени и други доказателства, събрани
в хода на ревизия по отношение на друго лице, касаещи само заявления за
вписване на МПС от списък към Удостоверения за регистрация за извършване на
превоз на пътници ,притежание на РЕСМ ЕООД , СГГН ЕООД , „ Вивийони“ ЕООД и „Транс 12”ЕООД, както и от досъдебно производство,
касаещо също обстоятелства за извършени таксиметрови услуги с автомобили
,собственост на РЛ и такива които са негови, но не са прехвърлени документално,
но са включени в лицензите, и са предоставяни под наем на водачи по посочените
удостоверения и за които дружества е установено, че са били
собственост на свид.С.Г. до 02-09.2016г и без да са подавани декларации по
ЗКПО, е надлежен способ за събиране на
доказателства и с оглед на отразеното в ГДД на РЛ и предмета на ревизията,
съобразно задълженията им по чл.12 ал.1 т.7 и т.11 ДОПК. Разпоредбите на ДОПК не съдържат
изрична забрана при надлежното приобщаване на писмените материали от водено
досъдебно производство, които съдържат материализирани в писмен вид сведения,
касаещи относими към предмета на ревизията обстоятелства. Писмените
доказателства за универсален доказателствен източник според чл.49 ДОПК .
Жалбоподателят не оспорва приобщаването на посочените
документи и сведения, но счита че изчисленията на основата за облагане по
месеците, за които се твърди, че е получавал доходи от наем са определени
спрямо датите на вписване / отписване на МПС в списъците към удостоверенията,
без да са съобразени данните от регистъра на ПП-Русе.
Неоснователно е възражението, че органите
по приходите са определили данъчна основа за облагане на доход от отдаване под
наем на автомобили, които не са били собственост на жалбоподателя, тъй като не
намира опора в констатациите по РД,РА и мотивите на потвърждаващото го решение. Взети са предвид само автомобилите
негова лична собственост и тези непрехвърлени документално с оглед на писмените
сведения от водачите от приложеното досъдебно производство, включително и
справките от сектор ПП-Русе и отразеното в списъците към удостоверенията,включително
и с оглед на декларираните обстоятелства относно притежаваните МПС.
Жалбоподателят не е доказал, че не е бил държател на МПС, както и не е
опровергал надлежно, че не е получил уговореното устно под формата на
аренда/наем/. Приобщените сведения на водачите еднозначно сочат, че са заплащали
суми за наем /аренда/ на ревизираното лице, че е отдавало автомобилите си под
наем. Без значение за установяването на наличието и изпълнението на
данъчни задължения към бюджета по реда установен в Данъчно осигурителния процесуален кодекс, е
дали РЛ е имало правно или фактическо основание да бъде държател на автомобили,
които РЛ твърди че не са негова собственост, след като е получавал доход от
тях, при положение, че не представя доказателства за противното, още повече ,че
договорът за наем е реален и може да се сключи и от несобственик.
Неоснователно е възражението, че органите по
приходите не са установили кой е наемодател на всеки от автомобилите, ползвани
за таксиметрова дейност. В тази насока цитираните в РА и в потвърдителтото
решение писмени сведения на водачите ясно сочат, че са извършвали
таксиметрова дейност с автомобили на РЛ. В случая макар, че не всички
автомобили са прехвърлени документално на В.П., самият той не отрича че е
притежавал такива, които е закупил. Следва да се отбележи, че нито от водачите
не сочи, че е ползвал под наем автомобил, който не му е предоставен от РЛ или С.Г.,
комуто пък като управител на фирмите-превозвачи са отдавани автомобилите,
включени в удостоверенията за таксиметрова дейност. В тази връзка е
неоснователно и позоваването на чл.93 ЗС. Неоснователно е и възражението, че не
са събрани доказателства за собствеността на МПС и не са изискани обяснения от
собствениците. Самото РЛ не е посочило данни за тях. Обстоятелството, че макар
и документално несобственик,т.е. държател, именно РЛ ги е предоставило под наем
на устна договорка на посочените по-горе дружества, носители на лицензиите и на
съответните водачи срещу заплащане на уговорена цена.
С оглед на възраженията
на жалбоподателя е назначена ССчЕ, чиито констатации се разминават с
установеното в ревизионното производство и приобщените писмени доказателства.
В
хода на ревизионното производство за 2013г е установено , че 24 бр. автомобили
от общо включените 42 бр. в Списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10650/20.11.2012 г. с
превозвач „Вивийони“ ЕООД и 10 бр.
включени в Списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз № 10482/31.01.2012г. с превозвач „Транс 12“ ЕООД от общо 59бр.
автомобили, са собственост на В.С.П. /лична собственост и не прехвърлени
документално. На тази база с оглед месеците на експлоатация съответно 259 и 106
месеца умножено по средния наем 420,00 лв. е получена сума от доходи в общ
размер на 153 300,00 лв. Подобен е
подхода и за установяване на дохода от наем на л.а през 2014-2017г вкл.
Вещото лице е
приело, че през 2013-2014г само 12 бр. за 2013г респ. 15 бр. за 2014г
автомобили са били включени към списъка на „Вивийон”ЕООД, и те са лична
собственост на РЛ , като е и корегирало месеците , съответно спрямо датата на
регистрацията в сектор ПП-Русе . Приело е ,че само 4 бр. автомобили автомобили са били включени към списъка на
„Транс 12”ЕООД в периода 2013-2016г са лична собственост на РЛ ,/ посочило е
само 2бр. за 2013г./ и е корегирало и
месеците , съответно спрямо датата на регистрацията в сектор ПП-Русе.
По отношение на
включените в списъка на „СГГН”ЕООД вещото лице е приело само 4бр.лична
собственост на РЛ за периода 2016г. и 2017г. и е корегирало месеците на
експлоатация, докато анализа на органите по приходите сочат на 12бр. автомобили
собствени на жалбоподателя
Подобен е подхода
и за влючените в списъка на РЕСМ ЕООД. Ревизията е установила ,че 19
бр.автомобили са собственост на РЛ, като дори е отчела,че за собствени други
5бр. не е установила издадени разрешения от Община Русе за извършване на
таксиметров превоз на пътници, а вещото
лице е приело следното: 11 бр.автомобили за 2014г.,12бр. за 2015г.,11бр. за
2016г. и 8бр. за 2017г., като отново са редуцирани месеците на експлоатация
съобразно датата на придобиване. Експертизата е отчела само МПС, които са
регистрирани на името на РЛ и датите на вписване и отписване именно на тези
автомобили в удостоверенията за регистрация за извършване на таксиметрова
дейност от превозвачите.
Съгласно чл. 202 ГПК, приложим в данъчния процес на основание § 2 от ДР
на ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го
обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
Вещото лице е изготвило заключението си, като при изготвянето на
заключенията си в табличен вид се е съобразило изцяло и единствено с тезата на
жалбоподателя, че се дължи доход от наем само по отношение на тези собствени
МПС, регистрирани в системата на ПП при ОДМВР-Русе. Същото отразява изцяло
преценката на оспорващия за начина на формиране на данъчната основа относно
доходите от наем на движимо имущество за процесните периоди, което не се
подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът не
възприема заключенията на СЧЕ, тъй като същата по отношение на определяне на данъчната
основа противоречи както на декларираното от жалбоподателя, така и на събраните
писмени доказателства. Същото не следва да се кредитира, доколкото са доказани
и основанията за определяне на данъчната основа по особения ред на чл. 122 от ДОПК.
Съдът намира, че
заключението на вещото лице не съответства на събраните доказателства. На първо
място не са съобразени приложените договори за покупка на МПС, като неправилно
е прието, че част от МПС са придобити на 10.12.2013г., макар че договорите са с
нотариална заверка / форма за действителност/ от 08.11.2013г, което е довело и
до неправилна корекция в месеците. Извършената корекция в месеците не държи
сметка на приобщените сведения на водачите,вкл. и тези на РЛ, че в периода
2012-2013г. е притежавал 26 МПС , които е отдал под наем на „Вивийон“ ЕООД
и други 13 бр. на Транс 12 ЕООД, както и на
отразеното в удостоверенията и списъците към тях/ автомобилите са вписани през
декември 2012г/. В случая всички автомобили, предоставени от РЛ са вписани в
удостоверението за регистрация в периода 05-11.12.2012г., макар, че 12бр. от тях са му прехвърлени по договор от
10.12.2013г и 27.12.2013г., което сочи, че са били негова собственост и
отдавани под наем през цялата 2013г. и необосновано и при частичен анализ на
доказателствата са корегирани както месеците на експлоатация на отдадените под
наем МПС, така и техния брой. Заключението
на вещото лице не съответства на установеното на база справката от ПП-Русе и
респ.от органите по приходите за
придобитите МПС през 2013г -18 бр., през 2015г-2бр. и през 2016г-1 бр. / стр.43
от РД –стр.2205 от преписката/, както и че автомобилите, включени в лицензията с превозвач „Вивийони“ ЕООД са
прехвърлени в лицензията с превозвач „РЕСМ“ ЕООД, а автомобилите собственост на
ревизираното лице включени в лицензията с превозвач „Транс 12“ ЕООД са
прехвърлени в лицензията с превозвач „СГГН“ ЕООД. Заключението на вещото лице
не е съобразено с отговорите на РЛ от 27.12.2018г., в който за доходи от наеми
от движимо имущество в ГДД за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. по ЗДДФЛ ревизираното
лице декларирало следните данни: за 2015 г. наем от 750,00 лв. от 35 бр. автомобила; за 2016 г. наем от 850,00 лв. за
35 бр. автомобила и за 2017 г. наем
900,00 лв. за 42 бр. автомобила, а в предходен отговор от 21.11.2018г. за
отчетни периоди от 2012 г. до 2014 г. ревизираното лице е декларирало, че е
получило следните суми от наеми, видно от изготвена справка с данни по години и
регистрационни номера на МПС, както следва:
за 2012 г. в размер на 400,00 лв.; за 2013 г. в размер на 940,00 лв.
и за 2014 г. в размер на 8840,00 лв.
Така обсъденото с оглед на непълнотата на
заключението на вещото лице и несъответствието му с всички събрани писмени
доказателства, при направен частичен и непълен анализ, мотивира съдът да не
кредитира ССчЕ.
Неоснователно е
възражението, че неправилно е определена основата за облагане на доходи от
отдаване под наем на движимо имущество. Извършвайки стопанска дейност по отдаване
под наем на МПС, ревизираното лице е било длъжно да заведе отчетност,
позволяващи последващ контрол на дейността му с цел коректно определяне на
данъчните му задължения. Оспорващият не е издавал документи за придобитите
доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 и 4 ЗДДФЛ, от наем или друго възмездно
предоставяне за ползване на права или имущество, съдържащи реквизитите по чл.7,
ал.1 от Закона за счетоводството.
За да определи размера на недекларирания от В.П.
размер на дохода от отдаване под наем на МПС, предвид липсата на съставени
документи по предвидения в ЗДДФЛ и Закона за счетоводството ред, ревизията се е
съобразила с периода през който автомобилите собственост на РЛ са били включени
в лиценз, позволяващ извършване на таксиметрова дейност със същите, която е синтезирана
в таблица, приложение № 59 на РД № Р-03001818004413-092- 001/14.01.2019г. Предвид
това, че изводите на ревизиращия екип са направени след обстоен анализ на
цялата събрана в хода на ревизията информация, в т.ч. от ревизираното лице и от
трети страни, съдът намира, че коректно е предприето определяне на данъчна
основа за доходите от наем на МПС на В.П. единствено и само във връзка с МПС,
за които е установена информация, че са негово собственост и единствено за
периодите, за които са налице данни, че със същите са се извършвали
таксиметрови превози и липсата на представени документи от РЛ, като е
съобразена нормата на чл.31 ЗДДФЛ и са приспаднати 10% разходи
Данъчните основи за
задълженията по ЗДДФЛ са определени след анализ на критериите по ал.
2 на чл. 122 от ДОПК – вида и характера на фактически осъществяваната
дейност, платените данъци, движение и остатъци по банкови сметки, официални
документи и такива с достоверни данни и т. н. Не се установяват грешки при
определяне на паричните потоци и данъчните основи, както и такива при
пресмятане на задълженията за отделните периоди, нито други основания за
корекции, респ. отмяна на ревизионния акт в оспорената му част.
При определяне на
задълженията на лицето е приложимо правилото, въведено в чл. 124, ал. 2 ДОПК,
съобразно което в производството по обжалване на РА, издаден в хода на
извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации
в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на
основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. В
конкретния случай органите по приходите са съобразили основните принципи за
облагане по ЗДДФЛ, и при наличието на предпоставките, предвидени в нормата на
чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, са определили основа за облагане за всеки отчетен
период по възможно най-достоверния и обективен начин. Спрямо така определените
данъчни основи са приложени данъчните ставки по ЗДДФЛ, в резултат на което са
определени следващите се задължения за ревизираното лице. Механизмът за
определяне на облагаемата основа е съобразен с действителното фактическо и
правно положение, което е способствало за определянето й по начин, доближаващ
се в максимална степен до обективно осъществения фактически състав.
По изложените по-горе мотиви
съдът намира, че правилно и законосъобразно с обжалвания РА и Ревизионен акт № Р-03001819023720-003-001/12.02.2019 г. за
поправка на ревизионен акт, в частта му потвърдена по административен
ред и подлежаща на съдебен контрол са установени допълнително задължения за данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ, за ревизираните периоди 2013г.,2014г.,2015г.,2016г. и 2017г., като законосъобразно е определена данъчната
основа по чл.122 ал.4 вр.чл.122 ал.1 т.2 ДОПК като са съобразени и разпоредбите
на чл.31 и чл.48 ЗДДФЛ и е отчетен внесения данък
Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на спора на
основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
съобразно обжалвания материален интерес – 112 225,65 лв. Процесуалното
представителство е реално осъществено, поради което възнаграждението е дължимо
и следва да се определи по реда на чл.
8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 3 652,26 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.П. ЕГН ********** *** срещу Ревизионен акт/РА/№
Р-ОЗОО1818004413-091-001 от 07.02.2019г., поправен с Ревизионен акт за поправка
на ревизионен акт № П-03001819023720-003-001 от 12.02.2019г., в частта
потвърден с Решение № 48 / 22.04.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при
ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни допълнително задължения за данък
по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ , както следва
за данъчен
период 2013 г. в размер на 15 303,47 лв., ведно със законните лихви в размер на
7 420,07 лв.;
за данъчен
период 2014 г. в размер на 18 484,15 лв., ведно със законните лихви в
размер на 7 084,07 лв.;
за данъчен период 2015 г. в размер на 28 988,00 лв., ведно
със законните лихви в размер на 8 133,90 лв.;
за данъчен период 2016 г. в размер на 12 776,81 лв., ведно
със законните лихви в размер на 2 292,91 лв.
за данъчен
период за 2017 г. в размер на 10 886,41 лв., ведно със законните лихви в
размер на 855,86 лв.
ОСЪЖДА В.С.П. ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 3 652,26 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия: