Р Е
Ш Е Н
И Е
№
494/30.11.2022г.
Административен съд - Монтана, касационно-административен състав ,в
публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември ,през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател : СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
МАРИЯ
НИЦОВА
при
секретаря…….Петя Видова и с участието на прокурора Г.Александрова ……като
разгледа докладваното от съдията….БОЙЧЕВА…КАНД№433/2022г. по описа на
Административен съд-Монтана , взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
С решение №120/26.09.2022г., постановено
по АНД №202/ 2022г.по описа на РС-Лом е отменено наказателно постановление №12-2200062/20.04.2022г.на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, с което на „Дом за
възрастни хора с деменция и дом за стари хора “с.Добри
дол,в качеството му на работодател , е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.на
основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.414,ал.1 от КТ ,за нарушение на чл.146,ал.1
от КТ.
Горното решение е обжалвано с
касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана,с искане
да се отмени решението на съда,като неправилно и незаконосъобразно и да се
потвърди издаденото НП. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.В съдебно заседание ,чрез
процесуалния си представител юрк.Кръстева поддържа
касационната жалба и моли същата да бъде уважена,по изложените в нея
съображения. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата - „Дом за пълнолетни лица с деменция
и дом за стари хора “с.Добри дол ,представляван от Вр.ИД
директор Т*** И*** Т*** ,чрез надлежно упълномощения юрк.К.И.
в съдебно заседание иска да се потвърди решението, като правилно и
законосъобразно.Претендира юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на съда за правилно
и моли същото да бъде потвърдено.
Административен съд Монтана,в настоящия си касационен състав ,като взе
предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените
касационни основания в жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.211,ал.1 от АПК и е допустима,а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА,по
изложените по-долу съображения.
Решението на въззивния
съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че
на ответника в настоящето производство е
съставен акт за установяване на административно нарушение №12-2200062/21.03.2022г. и наказателно постановление№12-2200062/ 20.04.2022г.
за това,че при извършена проверка на място на 16.03.2022г.по спазване на трудовото
законодателство от контролните органи на „ИТ”-Монтана в „Дом за пълнолетни лица
с деменция и дом за стари хора “с.Добри дол е
установено,че домът ,в качеството му на работодател,представлявано от Т*** И***
Т*** -ВрИД директор на дома ,е допуснал ,видно от
представените заповед№73/14.04.2021г.,заповед№161/10.08.2021г. и заповед №248/01.12.2021г.
за отчитане на положения извънреден труд лицето И*** И*** Н*** на длъжност
„медицинска сестра“ да отработи общо 319 часа извънреден труд ,при допустима
норма от 150 часа във вр. с установено сумарно
изчисляване на работното време с период на отчитане- четири месечен , с което е нарушен чл.146,ал.1 от КТ ,за което на домът ,в
качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500лв. ,на основание чл.416,ал.5 във вр.
с чл.414,ал.1 КТ.Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и
безспорен начин от събраните по делото доказателства.При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Решението на РС-Лом е правилно и
законосъобразно.За да отмени НП ,съдът се е позовал на изключението по
чл.144,т.4 КТ –оказване на медицинска помощ ,като е приел ,че така издаденото
НП е незаконосъобразно.Приел е ,че макар
нарушението да е доказано ,съгласно 146,ал.1 КТ ,че извънредния труд не бива да
надвишава 150часа ,същото попада в изключението по чл.144,т.4 КТ,което го прави
допустимо. Този негов извод се споделя от настоящата касационна инстанция,като
съдът препраща към мотивите на съда съгласно чл.221,ал.2 АПК.Безспорно е
установено по делото ,че лицето И*** И*** Н*** на длъжност „медицинска сестра“ е
отработило общо 319 часа извънреден труд ,при допустима норма от 150 часа във вр. с установено сумарно изчисляване на работното време с
период на отчитане- четири месечен ,видно от представените 3 броя заповеди по
делото , с което е нарушен чл.146,ал.1 от КТ,но при наличие на допустимо
изключение по чл.144 ,т.4 КТ.Установено е също ,че съгласно чл.144 ,т.4 КТ ,този
труд попада в изключения ,при които е допустимо превишаване на нормата от
150часа ,при което незаконосъобразно е съставен АУАН и НП за това нарушение. Като е отменил НП ,Районния
съд е постановил решение в съответствие с приложимия материален и процесуален
закон.Неоснователно се явява възражението в касационната жалба ,че са допуснати
съществени нарушения при постановяване на решението на съда ,което се
опровергава от представените и приети доказателства по делото.Изводите на съда
кореспондират на установените факти и доказателствата по делото ,при което
решението на съда ,с което е отменено наказателното
постановление следва да се потвърди.
Претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника по делото му се
дължи на основание чл.63д,ал.3 ЗАНН ,във вр. с чл.37 ЗПП във вр. с чл. 27е
от НЗПП в минимален размер от 80лв.,за двете съдебни инстанции -160лв.,платими
от касатора.
Предвид гореизложените мотиви и на
основание чл.221,ал.2 от АПК Административният съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №120/26.09.2022г., постановено по АНД №202/ 2022г.по
описа на РС-Лом .
ОСЪЖДА ИТ-Монтана да заплати на „Дом за пълнолетни лица с деменция и дом за стари хора “с.Добри дол юрисконсултско
възнаграждение в размер на 160/сто и шестдесет/лв.за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.