Решение по дело №1167/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 995
Дата: 9 декември 2020 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20207150701167
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№995/9.12.2020г.

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК,  XІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в  публично заседание на 11.11.2020 г. в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева

                                                          ЧЛЕНОВЕ: Десислава Кривиралчева

                                                                                 Светомир Бабаков

 

при участието на секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора Паун Савов, като разгледа дело номер 1167 по описа за 2020 година докладвано от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив  против Решение № 260006/26.08.2020г., постановено по АНХД  № 623/20 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление № 497987-F533703 от 05.03.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с чл.180 ал.1 във вр. с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева лв., като е намален размера на имуществената санкция на 200 лв.

В касационната жалба на ТД на НАП Пловдив се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразността.

В съдебно заседание за  касаторът ТД на НАП Пловдив, редовно призован се представлява от началник отдел „Обжалване“, Г. Г., която поддържа жалбата. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение като направилно и незаконосъобразно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът ЕТ „Мариела- Стефка Андреева“ се представлява от адв. Т., който оспорва жалбата. Счита, че решението на РС Пазарджик е правилно и законосъобразно. Претендира разноски, съобразно педставен списък.

Предствителят на ОП Пазарджик пледира за решение, с което да бъде оставено в сила решението на РС Пазарджик.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба на ТД на НАП е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

  С решението на Районен съд гр. Пазарджик  е изменено Наказателно постановление № 497987-F533703 от 05.03.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с чл.180 ал.1 във вр. с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева лв., като е намален размера на имуществената санкция на 200 лв.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно:

ЕТ „Мариела- Стефка Андреева“  подало Заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96 ал.1 от ЗДДС с вх. № 0000-0063249 на 30.10.2019 г. С оглед на това на инспектори към ТД на НАП Пловдив било възложено да извършат проверка за наличието на основание за регистрация по ЗДДС. В хода на проверката било установено, че за периода 01.08.2018г.- 31.07.2019 г. търговецът бил реализирал облагаем оборот по от чл.96 ал.2 ЗДДС в размер на 50 445,15 лева.

Затова дружеството следвало да подаде Заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС до 07.08.2019 г. (в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който бил достигнат оборот над 50 000лв.).

Заявлението за регистрация било подадено от представляващия ЕТ на 30.10.2019 г., т.е. със закъснение от 2 месеца и 23 дни. Задълженото лице било регистрирано по ЗДДС на 14.11.2019 г. на основание чл.102 ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 130421902839090 от 13.11.2019г.

Съгасно чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден Акта за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.

При това положение, е прието, че ако задълженото лице ЕТ „Мариела- Стефка Андреева“ е било изпълнило в срок своето задължение за подаване на Заявление за регистрация по ЗДДС, то Актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по- късно от 21.08.2019 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС- 14.11.2019 г., лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки.

Установено било, че ЕТ осъществявал независима икономическа дейност- експлоатация на кафетерия. Тази дейност се осъществявала в нает търговски обект, находящ се на територията на хипермаркет „Технополис“ в гр. Пазарджик, на ул. „***“ № **. За обекта бил въведен в експлоатация ЕКАФП с номер на ФУ DY494220.

При извършена проверка на задълженото лице, било установено и че за периода от 21.08.2019 г. до 31.08.2019 г. същото било извършило облагаеми доставки на обща стойност 2 887,00 лв., отчетени чрез ФУ в търговския обект и не било начислено ДДС в размер на 481,17 лв.

Размерът на неначисленият ДДС бил определен по формулата, описана в чл.53 ал.2 от ППЗДДС.

Така констатираното било отразено в съставения ПИП Сер. АА № 1460612/08.01.2020 г.

Въз основа на така установените факти, било прието, че ако ЕТ „Мариела- Стефка Андреева“  е било регистрирано по ЗДДС през периода 21.08.2019 г.-31.08.2019г., както е следвало да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по реда и сроковете на чл.86 ал.1 и ал. 2 от ЗДДС и да подаде Справка-декларация за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ за данъчен период месец август 2019 г., съгласно чл.125 ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДДС в срок до 14.09.2019 г.

ЕТ „Мариела- Стефка Андреева“  подало Справка-декларация за ДДС с вх. № 13001671266/12.12.2019 г. в данъчен период месец ноември 2019 г., в която начислило дължимия ДДС за данъчен период м. август 2019 г. като издало Протокол № 1/14.11.2019 г., включен в отчетен регистър по ЗДДС- дневник продажби.

Така констатираното съставлявало нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, поради което св. Д.А.- гл. инспектор по приходите в ТД на НАП- Пловдив, Офис Пазарджик съставила АУАН № F533703 от 10.01.2020 г. срещу ЕТ „Мариела- Стефка Андреева“ в присъствието на представляващия ЕТ „Мариела- Стефка Андреева“, на която бил предявен и връчен срещу подпис.

Срещу така съставения акт било подадено писмено възражение, което не било уважено от АНО, който на 05.03.2020 г. въз основа на АУАН издал атакуваното НП.

        При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел, че АУАН  и НП са изадени от компетентни органи при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В мотивите на постановеното решение съдът е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаната по делото свидетелка.

Правилно е заключението на контролираната инстанция, че на административната фаза на процеса не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничващи правото на защита на някоя от страните.

Законосъообразна е преценката на РС, че нарушението по чл. 180 ал.2 от ЗДДС е доказано по несъмнен и категоричен начин. Фактите тук също не са спорни, а и от доказателствата се установява, че дружеството е извършило в периода 21.08.2019г. до 31.08.2019 г.  облагаеми доставки на обща стойност 2 887,00 лв., при които има  неначислен ДДС  в размер на 481,17 лв., тъй като дружеството е било длъжно да подаде в срок заявление за регистрация по ЗДДС, каквото не е сторило.

Правилно РС е приложил привилегированатта разпоредба на чл. 180 ал.3 от ЗДДС, тъй като дружеството е начислило ДДС в срок до шест месеца от края на месеа, в който данъкът е следвало да бъде начислен. Ето защо, в конкретния случай имуществената санкция е следвало да бъде  размер  на 5 % от данъка, но не по- малко от 200 лв. В конкретния случай тези 5 % правилно са определени в оспореното пред настоящия съд решение на 24,06 лв., но тази сума е под изискуемия минимум от 200 лв,  поради което законосъобразна е преценката на РС, че именно в размер на тази сума трябава да бъде наложена имуществената санкция в какъвто смисъл е изменено и наказателното постановление. Несподелими са доводите в касационната жалба на ТД на НАП Пловдив, че  текстът на чл.180 ал.3 от ЗДДС следва да се тълкува стриктно и, че този текст не препраща към нарушения по ал. 2. Очевидно е, че се касае за нарушение, свързано с неначисляване на ДДС, поради което привилегирования състав на чл. 180 ал.3 от ЗДДС следва да намери приложение и в случаите когато това неначисляване се дължи на факта, че задълженото лице не се е регистрирало по ЗДДС в срок. След като ДДС е начислен в шестмесечния срок, правилното процедиране на административно- наказващия орган е било да наложи имуществена санкция в размер на пет на сто от дължимия данък.

В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е изменено  наказателното постановление.

         При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

Претендираните разноски от ТД на НАП Пловдив пред настоящата инстанция  няма как да бъдат присъдени, тъй като жалбата й се оставя без уважение. На ЕТ „Мариела- Стефка Андреева“ се дължат разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък.

         По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260006/26.08.2020г., постановено по АНХД  № 623/20 г. по описа на Районен съд – Пазарджик,

ОСЪЖДА  ТД на НАП Пловдив да заплати на ЕТ „Мариела- Стефка Андреева“ сумата от 300/триста/ лв. разноски

Решението е окончателно.    

 

 

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

         

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

 

                                                                                                                   2./П/