№ 1242
гр. Пазарджик, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220102849 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД чрез юрисконсулт Б.
твърди, че ответникът В. Т. Д. му дължи стойността на консумираната
електрическа енергия за периода от 16.02.2023 г. до 15.03.2023 г. в размер на
181,56 лв. за обект в с. Ю., общ. Пазарджик, ул. „****** с ИТН ****** и
лихва за забава за периода от 07.03.2023 г. до 04.06.2023 г. в размер на 9,56 лв
., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.06.2023 г., до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2066/2023 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик. Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило възражение
от длъжника, предявява искове за съществуване на вземанията. Претендира
разноските в исковото и заповедното производство. Ангажира писмени
доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът В. Т. Д. не е подал отговор
на исковата молба, но в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило
възражение против заповедта за изпълнение, което съгласно ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС има последиците на отговор на исковата молба.
С молба от 13.11.2023 г. ищецът чрез пълномощника си заявява, че след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
претендираните от дружеството главница, обезщетение за забава и законна
лихва са изцяло заплатени, поради което моли да бъде постановено решение,
1
с което да бъдат отхвърлени предявените искове, но в полза на ищеца да
бъдат присъдени разноските в исковото и заповедното производството, тъй
като ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
В. Т. Д. е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ ХII-179 в
кв. 6 по плана на с. Ю., общ. Пазарджик, с площ от 990 кв.м., ведно с
построените в имота: едноетажна паянтова жилищна сграда на площ от 100
кв.м. и паянтова второстепенна сграда (лятна кухня) на площ от 40 кв.м., при
съседи на имота: изток УПИ ХI-180, запад – улица, север УПИ I-181 и юг –
улица.
Имотът е присъединен към електропреносната мрежа с ИТН ****** въз
основа на заявление-декларация за започване на продажба на електрическа
енергия и декларация за достъп до мрежата, подадени от ответника на
18.06.2013 г.
За обект с ИТН ****** „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
издал фактура № **********/23.03.2023 г. за потребена през отчетен период
от 16.02.2023 г. до 15.03.2023 г. електрическа енергия от 911 кВтч на стойност
181,56 лв.
Ищецът признава, че претендираните вземания за главница и лихва за
забава са платени изцяло след завеждане на заповедното производство.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против
която е постъпило възражение от длъжника, а исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД за съществуване на вземане за стойността на доставена и потребена от
ответника електроенергия. Съединен с него при условията на кумулативно
съединяване е установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
съществуване на вземане за лихва за забава.
Основателността на исковете предполага съществуване между страните
на валидно облигационно правоотношение по доставка на електроенергия,
изпълнение на задължението на ищеца да достави електроенергия до обекта
на ответника и изтичане на срока за плащане. Тези обстоятелства следва да се
установяват от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Между страните съществува валидно възникнало на основание чл. 1, т.
4 от действащите през исковия период Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД
2
облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа
енергия за битови нужди, регламентиран от публично известни общи условия,
поради притежаваното от ответника право на собственост върху
присъединения към електропреносната мрежа недвижим имот, находящ се в
с. Ю., общ. Пазарджик, ул. „****** с ИТН ******.
Ответникът не оспорва, че ищецът е предоставил до обекта му
електроенергия през исковия период, нейното количество и стойност, а и тези
обстоятелства се установяват от представените по делото и неоспорени от
ответника фактури. Ето защо за ответника се е породило задължението
съгласно чл. 11, т. 1 и чл. 18, ал. 1 от Общите условия да заплати стойността
на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа по утвърдените от
ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение.
В хода на процеса ищецът е признал извършеното плащане на всички
дължими суми за електроенергия и лихва за забава. Това обстоятелство
следва да бъде взето предвид от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като
факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното
право. Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени, а на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат разноските в исковото и заповедното производство, тъй като
плащането на дължимите суми не е извършено в установените срокове, с
което е дал повод за завеждане на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 против В. Т. Д., ЕГН ********** от с. Ю., общ. Пазарджик, ул.
„****** искове по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за съществуване на вземане в размер на 181,56 лв., представляващо
стойността на консумираната през периода от 16.02.2023 г. до 15.03.2023 г.
електрическа енергия от обект в с. Ю., общ. Пазарджик, ул. „****** с ИТН
******, и лихва за забава в размер на 9,56 лв. за периода от 07.03.2023 г. до
04.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
05.06.2023 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2066/2023 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК В. Т. Д., ЕГН
********** от с. Ю., общ. Пазарджик, ул. „****** да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
3
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 разноски в исковото
производство за държавна такса в размер на 75 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. и разноски в заповедното производство в
размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4