Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 190
24.07.2020 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито
заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при
секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1269 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр.
чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София,
бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, против
Решение № 14 от 18.02.2020 г. по гр. д. № 523/2019 г. на Районен съд – Царево,
с което въззивникът е осъден да заплати на С.К.К.,
ЕГН: **********, сумата от 1699, 12 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
представляващ разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен
такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска 01.10.2019 г. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Излагат се съображения, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР,
тъй като по отношение на тях действа друга специална нормативна уредба, в която
липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в
дневни с определен коефициент. Навеждат се доводи за неприложимост на
коефициента и поради това, че за служителите
на МВР не е налице съотношение 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд, а 8 ч. дневен труд към 8
ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1.
Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение.
Претендира за присъждане направените по делото разноски, включително
възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа
необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият чрез адвокат Станко Кралев е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата и излага
доводи в подкрепа на първоинстанционното решение.
Въззиваемият моли съда да потвърди първоинстанционното
решение и да му присъди разноските, направени във въззивната инстанция.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се
явяват и не се представляват. С писмено становище въззивната дирекция поддържа
жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение. С писмено становище въззиваемият поддържа
отговора на въззивната жалба и прави възражение за прекомерност на поисканото
от въззивната страна юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Съдът счита, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, а по наведените от въззивника
оплаквания за неправилност намира следното:
По отношение на
възражението, че за държавните служители в МВР е неприложимо превръщането на
нощните часове в дневни с коефициент 1, 143:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР – в ред. ДВ, бр. 81 от 2016 г.). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен
период
(чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР – в ред.
ДВ, бр. 53
от 2014 г.). Работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР – в ред. ДВ, бр. 53 от 2014 г.).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР – в ред. ДВ, бр. 53 от 2014
г.). За
периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена
с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в
сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Тази Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. от своя страна е била отменена от Наредба
№ 8121з-36 от 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 3 от 2020 г., в сила
от 10.01.2020 г.)
Въз
основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора
подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков
период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е действала само Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В
разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00
ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете
за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на
действащо специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприетият подход е в
съответствие с установения правен принцип, че при липса на специално правило,
което да регулира по особен начин конкретни обществени отношения, приложение
следва да намери общото правило, което дава обща правна уредба на съответния
вид обществени отношения – в конкретния случай тези по престиране на работна
сила при сумирано изчисляване на работното време и работа на смени, включващи
времето от 22:00 ч. до 06:00 часа. Нито в действащия ЗМВР, нито в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. или Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., нито в Заповед
№ 8121з-791 от 28.10.2014 г. или Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., нито в който и
да е друг нормативен акт се съдържа правило, което по специален начин да
регулира методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР. Ето защо при липсата на такова специално правило не може да се приеме, че
специалният закон замества общия (lex specialis derogat legi generali). Освен това възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и
които биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при
сумирано изчисляване на работното време.
Правната консултация от проф. Васил
Мръчков не е годна да разколебае горния извод. По същество в нея са изложени
съображения, че по настоящия вид казуси не са налице предпоставките, предвидени
в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ обаче
касае случаите на подневно отчитане на работното време, докато в настоящия
случай се касае за сумирано изчисляване на работното време, а това е хипотеза,
уредена в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Ето защо изложените от проф. Васил
Мръчков съображения относно приложението на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ са напълно
неотносими към настоящия казус, който касае приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Неоснователни са доводите, че положеният
от ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на
час. На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., като условията
и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед
(чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1 от Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г. и отменящата я Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. за всеки
отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл.
8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22,
00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата на чл.
9, ал. 2, която предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи
разпоредби, които установяват два отделни способа за овъзмездяване на положения
нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата
за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил
задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,
25 лева за всеки отработен час през нощта.
Неоснователни са доводите, че при
приравняване на положения нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа
нощен труд към 8 часа дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент
1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). Както вече бе посочено, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място (чл. 9, ал. 2 НСОРЗ). Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1
ЗМВР). Следователно нормалната продължителност на дневното работно време, установено при подневно отчитане на
работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа
– това е една от двете величини, необходими за изчисляване на приложимия
коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. По отношение на
другата величина съдът намира следното. За работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен
период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период (чл. 187, ал 3 ЗМВР – в ред. ДВ, бр. 53 от 2014 г.). От
анализа на посочената разпоредба е видно, че 8-часовото ограничение при
полагане на нощен труд на смени касае случаите на сумирано изчисляване на
работното време за тримесечен период, а не случаите на подневно отчитане на
работното време, което е различна форма на отчитане на труда. В действаща за
процесния период редакция на ЗМВР липсва разпоредба, която да установява
нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон за процесния
период (срв. чл. 187, ал. 1, изр. 2 ЗМВР в ред. доп. – ДВ, бр. 60 от 07.07.2020
г.) следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа – това е втората величина, необходима за изчисляване на приложимия
коефициент, установен в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следователно за процесния период
отношението между нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нормалната
продължителност на нощното работно време (7 часа), установени за подневно
отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е 1, 143.
С оглед на изложеното съдът намира, че за
процесния период за държавните служители в МВР е приложимо превръщането на
нощните часове в дневни с коефициент 1, 143.
По отношение на възражението, че при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143 не
е налице положен извънреден труд:
Относно
изложените в писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на Министерство на труда
и социалната политика (МТСП) съображения, че в процесния случай не е налице
положен извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, съдът намира следното.
В практиката си за периода 2005 – 2010 година (писма с изх. № 29-20 от 5.12.2005
г., изх. № 26-34 от 6.06.2006 г., изх. № 12-914 от 08.12.2006 г., изх. № 61-269
от 04.01.2008 г., изх. № 92-864 от 13.02.2008 г., изх. № 26-581 от 28.12.2010
г.) МТСП е поддържало становището, че при установено от работодателя сумирано
изчисляване на работното време, той следва да отчита (изчислява) работното
време на конкретния работник или служител в края на отчетния период, като
часовете, получени над определената норма (след превръщането на нощните часове
в дневни), представляват извънреден труд, който се заплаща с увеличен размер
съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. С писма с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. и
изх. № 94-4103 от 22.07.2014 г. МТСП е възприело обратното становище, като е
приело, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, е установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, който би бил
налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното
за тях работно време. Посочените писма нямат нормативна сила, но сочат, че са
налице противоречиви разбирания относно наличието на извънреден труд в случаите
на преизчисляване по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно чл.
143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Работодателят
може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно
или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл.
142, ал. 2 КТ). Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-,
12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно
за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е
тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Съгласно чл. 9б (нов - ДВ, бр. 41 от
2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските (НРВПО) при сумирано изчисляване на
работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на
работното време за периода, която норма се определя в часове, като броят на
работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по
дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия
договор. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното
време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който
е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от
работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за
продължителност на работното време, определена по чл. 9б (чл. 9а, ал. 1 вр. ал.
3 от НРВПО). Съгласно чл. 9а, ал. 4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г.) от НРВПО когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от
4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
На 01.01.2018 г.
е влязла в сила нормата на чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г.) от НРВПО, съгласно която отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред
инспекцията по труда без превръщане на
нощните часове в дневни. По силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от
05.07.2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките
и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл.
9г думите „без превръщане на нощните
часове в дневни“ се заличават. От това законодателно изменение е видно, че
волята на нормотвореца е да признае за извънреден труд часовете, получени след
преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
С оглед на изложеното относно
нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия
период от 01.10.2016
г. до 30.09.2019 г.
съдът
намира следното:
1) за периода от 01.10.2016 г. до 01.01.2018 г. липсва
изрично законово правило, което да урежда въпроса дали е положен извънреден
труд при надвишаване на нормата работни часове при сумирано изчисляване на работното
време в резултат от превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал.
2 НСОРЗ;
2) за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г.
извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни съгласно нормата на чл. 9г от
НРВПО (нов
- ДВ, бр. 41 от 2017 г.);
3) за периода от 17.07.2018 г. до 30.09.2019 г. извънредният труд се отчита с превръщане на
нощните часове в дневни – по аргумент от новата редакция на чл. 9г от НРВПО (изм. ДВ,
бр. 58 от 13.07.2018 г.).
По отношение на периода от 01.10.2016 г. до 01.01.2018 г. и при
липсата на изрично действащо законово правило, което да уреди въпроса дали е
налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ, приложение следва да намери прогласеният в чл. 5 от ГПК принцип
за законност, съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния
смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според
общия им разум, като при липса на закон съдът основава решението си на
основните начала на правото, обичая и морала. През целия процесен период е
действало правилото
на чл. 18, ал. 3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) от
НСОРЗ, което гласи, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. Съгласно чл. 9, ал. 5 (обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г.) от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) пресмятане на трудовия
стаж се извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането,
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа,
се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно
време. Въз основа на тези разпоредби съдът приема, че общият разум на закона е
да признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1, 143, както
за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж,
така и за отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и нормотворческото
решение, вложено в новата редакция на чл. 9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО. Съдът
основава решението си и на прогласения в чл. 16 КРБ и чл. 1, ал. 3 КТ принцип
за закрила на труда, насочен към подпомагане на работника или служителя като
икономически по-слаба и зависима страна по съответното правоотношение. Ето защо
съдът намира, че за процесния период от 01.10.2016
г. до
01.01.2018 г. нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1, 143 по реда
на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземат предвид при решаването на
въпроса, дали е положен извънреден труд.
За периода от 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г. е действало правилото на чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се отчита без превръщане на
нощните часове в дневни. Следва обаче да се има предвид, че при сумирано
изчисляване на работното време отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния
период и се съпоставят с работните часове при нормална
продължителност на работното време за същия този период. Именно в края на
отчетния период се извършва преценката за наличието на положен извънреден труд и съответно
тогава става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Ето защо
съдът намира, че правилото на чл. 9г (нов
- ДВ, бр. 41 от 2017 г.) от НРВПО
следва да намери приложение за два от периодите на отчитане
(01.01.2018 г. – 31.03.2018 г. и 01.04.2018 г. – 30.06.2018 г.).
Въз основа на изложеното съдът
приема, че при решаването на въпроса за наличието на положен извънреден труд
нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1, 143 по реда на чл. 9, ал.
2 НСОРЗ, не следва да се вземат предвид само за периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г., а за остатъка от исковия период (от 01.10.2016 г. до 01.01.2018 г. и от
01.07.2018 г. – 30.09.2019 г.) същите следва да се вземат предвид.
По делото не се спори между
страните, че ищецът полага труд при ответника по предварително изготвен график
съобразно норматива за съответното тримесечие. Не се навеждат твърдения, че за
процесния период ищецът е положил по-малко часове труд от предвидения за
съответното тримесечие норматив. Следователно при преизчисляване на нощните
часове в дневни с коефициент 1, 143 положеният от ищеца труд се явява по-голям
от нормата за продължителност на работното време, т. е. ищецът е полагал
труд извън установеното за него работно време. Този извод не се променя от
обстоятелството дали ищецът е ползвал отпуск в рамките на съответното
тримесечие. Съгласно
т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГК
на ВКС, когато се изчислява извънредният труд при тримесечно сумирано отчитане
на работното време, ако в съответния тримесечен период работникът или
служителят е ползвал отпуск, независимо от продължителността и вида му,
тримесечната норма се редуцира съответно на реално отработените дни.
По делото не се установява
ответникът да е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение за труда, който е положил над установената продължителност на
работното време.
По изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск е доказан по основание – ищецът е страна
по валидно служебно правоотношение с ответника, като е положил труд, за който
не му е заплатено дължимото трудово възнаграждение.
По
размера на иска:
По делото е извършена съдебно-икономическа
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От
заключението на вещото лице се установява, че през исковия период от 01.10.2016
г. до 30.09.2019 г.
ищецът е положил общо 1714 часа нощен труд, който преизчислен
в дневен с коефициент 1, 143, възлиза на 1959, 10 часа, като разликата от 245,
10 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е
изплатена ищеца, а дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден
труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, е в размер на 1699,
12 лева.
Съобразно заключението на вещото лице по извършената
съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. ответникът е положил общо 272 часа
нощен труд, които след приравняването им на дневни с коефициент 1, 143 възлизат
на 310, 89 часа. Разликата от 38, 89 часа следва да се отчете като положен
труд, но не и като извънреден – тоест за тези часове се дължи нетно
възнаграждение, но не и 50 на сто увеличение върху него съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР, както го е изчислило вещото лице. На основание чл. 162 ГПК съдът
установи, че за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. сборът от месечните
разлики между нетното трудово възнаграждение с увеличение и нетното трудово
възнаграждение без увеличение, умножени по съответния месечен брой часове
разлика между приравнен и нощен труд, възлиза на 94, 43 лева. За надлежното определяне на дължимото на ответника
възнаграждение сумата от 94, 43 лева следва да се извади от общия размер на
възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице за целия исков
период в размер на 1699, 12 лева. Получената сума възлиза на 1604, 69 лева, до който размер искът се явява
основателен, като за горницата над 1604, 69 до пълния предявен размер от 1699,
12 лева (с оглед
допуснатото изменение на иска) искът се явява неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен.
Поради частичното несъвпадане на крайните
изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която въззивникът е осъден да заплати на
въззиваемия сумата над 1604,
69 лева до пълния присъден размер от 1699, 12 лева, като
вместо това следва да се постанови, че искът се отхвърля за горницата над 1604, 69 лева до пълния
предявен размер от 1699, 12 лева.
По разноските:
При
този изход на делото и двете страни имат право на разноски по съразмерност.
С оглед
частичната неоснователност на жалбата въззиваемият има право на разноски
съобразно направеното искане за присъждането им и представените доказателства
за извършването им в размер на 225 лева без ДДС. Направеното от въззивната
дирекция възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, действаща към момента на приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция, която предвижда минимално възнаграждение от 200 лева + 6
% за горницата над 1000 лв. Ето защо въззивната дирекция следва да бъде осъдена
да заплати на въззиваемия сумата от 270 лева с ДДС, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
С
оглед частичната неоснователност на предявения иск дължимите
на ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция
възлизат на 394, 80 лева, което налага отмяна на първоинстанционното решение и
в частта, с която на ищеца са присъдени разноски за сумата над 394, 80 лева до
пълния присъден размер от 420 лева.
С оглед
частичната основателност на жалбата на въззивника следва да бъде присъдена
сумата от 14, 03 лева, от които 2, 03 лева за държавна такса за въззивно
обжалване и 12, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено в размер
на 200 лева за двете инстанции съобразно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението следва
да бъде отменено и в частта, с която въззивникът е осъден на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата над 204, 89 лева
до пълния присъден размер от 217, 97 лева, представляваща поети от бюджета на
съда разноски за държавна такса и за експертиза.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 14 от 18.02.2020 г. по
гр. д. № 523/2019 г. на Районен съд – Царево, с което Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, е
осъдена да заплати на С.К.К., ЕГН: **********, сумата над 1604, 69 лева до пълния
присъден размер от 1699,
12 лева, както и сумата над 394, 80 лева до пълния присъден размер от
420 лева, представляваща разноски по делото; както и в ЧАСТТА, с която е
осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата над 204, 89 лева до пълния присъден размер от
217, 97 лева, представляваща поети от бюджета на съда разноски за държавна
такса и за експертиза,
като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
С.К.К.,
ЕГН: **********, против
Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 46, иск за присъждане на сумата от 94, 43 лева – разликата над сумата от 1604, 69 лева
до пълния предявен размер от 1699, 12 лева, представляваща дължимо за
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. допълнително трудово възнаграждение, получено след
преобразуване на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 01.10.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14 от 18.02.2020 г. по гр.
д. № 523/2019 г. на Районен съд – Царево в останалата
част.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46,
да заплати на С.К.К., ЕГН: **********,
сумата от 270 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН: **********, да
заплати на Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, сумата
от 14, 03 лева, представляваща
заплатени разноски за държавна такса за въззивно обжалване и за юрисконсултско
възнаграждение пред първата и въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ. 1. 2.