Р Е Ш Е
Н И Е № 1178
гр.Пловдив,
21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1440/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.К.Р.,
чрез пълномощника адв.Е.Х. срещу решение №178/22.04.2019г. на Асеновградски
районен съд, ІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 1463/2018г. С обжалваното
решение е признато
за установено на основание чл.
439 ГПК по иска предявен от И.Ш. против Д.Р., че
И.Ш. не дължи, поради погасяването му по давност, вземането по
изпълнителен лист, издаден по в.гр.д.№ 1717/2004 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив за сумите: 950 лв. по запис на заповед от 19.10.2002г., с падеж 19.05.2003г. и разноски в размер на 81 лв., предмет на изпълнение по изп.дело №
201782604000299 по описа на ЧСИ Ангел
Ангелаков, с район на действие Пловдивския ОС. Като производството е прекратено по
отношение искането за прекратяване на
изп.дело № 201782604000299 на ЧСИ Ангел Ангелаков
като незаконосъбразно, образувано след изтичане на петгодишна погасителна
давност на вземането по изпълнителния титул и за постановяване, че И.Ш. не
дължи плащане на каквито и да е било такси и разноски по така образуваното
изпълнително дело.
Решението се обжалва изцяло.
Предявен е иск от въззиваемия И.Б.Ш. против Д.К.Р., че той не дължи, поради погасяването му по давност, вземането
по изпълнителен лист, издаден по в.гр.д.№ 1717/2004 г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив за сумите: 950.00 лева по
запис на заповед от 19.10.2002 г., и разноски в размер на 81.00 лева, предмет
на изпълнение по изп.дело № 201782604000299
по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, с район на действие Пловдивския ОС.
Жалбоподателят Д.К.Р.
сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалния и материално-правния закон. Сочи, че има
противоречие между постановление на Пленума на ВС на НРБ № 3 от 18.11.1980 г. и
т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013г. на
ОСГТК на Върховен касационен съд, като с оглед приетата практика тълкувателните
решения би трябвало да действат само занапред. Ето защо решението е неправилно.
Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение. Претендират се разноските по
делото.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от И.Ш.. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Сочи се
практика на ВКС в тази насока. Претендират се разноските по делото в настоящата
инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
За да постанови решението си РС Асеновград е приел, че последното валидно извършено изпълнително
действие по изп.дело № 20088260400292 по описа на ЧСИ Ангелаков, е на
28.03.2011 г., когато е наложено запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. След тази дата в
продължение на повече от две години, взискателят не е поискал извършване на
каквито и да е било изпълнителни действия, нито пък такива са били предприемани
от ЧСИ. Едва на 11.09.2014 г., три години и пет месеца след последното валидно
изпълнително действие по делото взискателят Д.Р. е депозирал молба, с искане за
извършване на справки в ТД на НАП за проучване на имуществото и доходите на
длъжника Ш..
РС Асеновград приема, че към тази
дата е бил изтекъл срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изпълнително дело
292/2008 г. по описа на ЧСИ Ангелаков е
било прекратено по силата на закона, без
за това да е необходимо издаване на акт от СИ. От 28.03.2011 г. е започнала са тече погасителна давност по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД по вземането по издадения изпълнителен лист от 05.08.2004г., която е пет
годишна и е изтекла на 28.03.2016г. След
тази дата са извършени множество изпълнителни действия, които са
незаконосъобразни, като извършени по прекратено по право изпълнително
производство и не пораждат валидно правно действие. Тези извършени действия не
прекъсват давността по смисъла на чл. 116в от ЗЗД , тъй като са извършени след
като делото е било прекратено по право.
След което първата инстанция
прави извода, че тъй като за дължимите суми по изпълнителния лист е приложима
общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, то вземането на ответника към
ищеца по посочения изпълнителен лист е
погасено по давност. По отношение на акцесорните вземания за лихви и разноски,
на осн.чл.119 от ЗЗД, с изтичане на давността на главното вземане се погасяват
и акцесорните такива.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя Р., че тълкуването в т. 10 от ТР № 2
от 26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
Върховен касационен съд, че в изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи),
като предвид това Постановление на Пленума на Върховния съд №
3/1980г. следва да счита изгубило сила, би
трябвало да действа само занапред, защото противоречи с постановление на Пленума
на ВС № 3 от 18.11.1980 г.
по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, според което погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Като аргумент за това действие за напред тоест след 26.06.2015 г., се
сочи че новото тълкувание отнема дадени права със старото тълкуване.
На първо място следва да се
посочи, както е възразила в отговора си въззиваемата страна, че не може ТР на
ВКС да действа само занапред без изрично ВКС да му е придал подобно действие.
Което следва от нормата на чл.50 ал.1 от ЗНА, която сочи, че по изключение органът, издал акта за
тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му
действие може да създаде усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила
три дни след обнародването му. Че това не се отнася само до тълкуването на закона давано от органа издал
нормативния акт, но и до тълкуването на ВКС и ВАС е видно от Определение
№744/08.07.2010г. по гр.д. №413/2010г. на ВКС, ІІ г.о., което позовавайки се на
решение № 681 от 24.09.2009 год. по гр.дело № 3189/2008 год. на І г. приема, че
тълкуването по този ред е задължително за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове в тяхната дейност по отношение на
всички правни казуси, до които се отнася, съгласно чл.130 ал.2 ЗСВ, независимо
от това кога са се осъществили юридическите факти, определящи за казуса.
На второ място видно от мотивите
на т.10 от
ТР № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС приетите в
съдебната практика преди 1991г. разрешения за спиране на давността в изпълнителния процес се основавали
на съществувалите задължения на органите по принудително изпълнение да проведат
служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на
социалистическата държава и на социалистическите организации като кредитори,
които съображения са в основата на ППВС № 3/80 г. При действието на Конституцията от 1991 г. това тълкувание вече няма
нормативна основа, ето защо за всички правоотношения след 1991г. е валидно
актуалното тълкуване на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.
Правилно РС Асеновград приема, че
след прекратяването на изпълнителното дело по право по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,
то извършените множество изпълнителни действия са незаконосъобразни, като
извършени по прекратено по право изпълнително производство и не пораждат
валидно правно действие. Тези извършени действия не прекъсват давността по
смисъла на чл. 116в от ЗЗД. Като аргумент в подкрепа на това следва да се
посочи, че нормата на чл.433 от ГПК не прави никакво разграничение в
последиците от прекратяването на изпълнителното производството, в зависимост,
по коя от осемте точки на ал.1 това е настъпило. За действието на
прекратяването по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК ex lege, без необходимостта от акт на СИ
е ясно изяснено в т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. - без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право. Ето защо обжалваното решение на
РС Пловдив като правилно следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски на
основание чл.78 ал.1
от ГПК.
Такива пред въззивния съд са платените 350 лв. за адвокатски хонорар на
пълномощника /л.19/. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е
неоснователно, защото също е близко към минимума на законово допустимото по
Наредба №1 от 2004г. на ВАС.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№178/22.04.2019г. на Асеновградски районен съд, ІІ граждански състав
ОСЪЖДА Д.К.Р., ЕГН ********** ***, да
заплати на И.Б.Ш., ЕГН ********** *** сумата от 350 лева разноски по делото
направени пред въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.