Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1842
гр.
Пловдив, 24.10.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в
открито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Теодора Цанова и
участието на прокурора Здравена Янева, като
разгледа докладваното от съдия Николова КАНД № 2037 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от ОД на МВР - Пловдив, чрез ст. юриск. Б. против Решение № 1082/31.05.2022г., постановено по АНД № 1668/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е
отменен Електронен фиш серия К № 5474082 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР –
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на А.И.А., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изложени са доводи за
незаконосъобразност и неправилност на
решението. Твърди се, че чл.39, ал.4 от ЗАНН не предвижда забрана за наказващия
орган да реализира отговорността на дееца посредством издаването на ЕФ, когато
наказанието е глоба в размер на и под 50 лева. Касатора се позовава на мотивите
към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП. Направено е позоваване и
на съдебна практика на районен съд Пловдив, както и на практика на Пловдивски
административен съд. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на електронния
фиш. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба А.И.А.,
не взема становище по жалбата.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, моли съда да потвърди
първоинстанционното решение.
Касационната жалба е подадена в
рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението
е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се
явява ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 1082 от 31.05.2022 г., постановено по АНД № 1668/2022г., Пловдивският районен съд е отменил електронен
фиш серия К № 5474082 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР –
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП
на А.И.А., ЕГН ********** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер
на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че обжалваният
електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДП.
Прието е, че по безспорен начин е установена годността на техническото
средство, с което е била измерена скоростта на инкриминирания автомобил. Според
районен съд безспорно е установено, че действително на датата и мястото,
отразени в ЕФ, описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена
скорост. Въпреки това обаче съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила. На първо място според съда, видно от материалите по делото, твърдяното
нарушение е установено посредством автоматизирано техническо средство № 11743са, а същевременно
по делото са ангажирани доказателства, че същото представлява мобилно такова.
Според районен съд съгласно изричната норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП
установяването и заснемането на нарушенията могат да се осъществяват само при
отсъствието на водач и контролен орган. На следващо място е направен извод, че
електронният фиш не отговаря на изискването, посочено в чл.39, ал.4 от ЗАНН,
като в случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно на
50 лева, което е хипотеза по чл.39, ал.2 от ЗАНН. При това положение според
районен съд, макар и минимумът вече да не се явява необжалваем, то е бил налице
безспорно “маловажен случай” и редът за санкциониране е този с фиш /но не
електронен такъв/, а при отказ /т.е. липса на съгласие/ е следвало да се
състави АУАН, респ. издаде НП. В съдебния акт е направено позоваване на разпоредбата
на чл.85а от ЗАНН и е посочено, че ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на
ЗДвП, при наличие на съответно правило в него, както е в случая.
Решението е неправилно.
Настоящата съдебна инстанция не
споделя изводите на Районния съд, че при издаването на ЕФ е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила.
На първо място
неправилен е изводът на районен съд, че твърдяното нарушение е установено
посредством автоматизирано техническо средство № 11743са, а същевременно
по делото са ангажирани доказателства, че същото представлява мобилно такова
и съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП,
установяването и заснемането на нарушенията могат да се осъществяват само при
отсъствието на водач и контролен орган.
Съобразно правилата
възведени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. На следващо място, според § 1 от ДР на ЗАНН,
"електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Легалната дефиниция за
автоматизирани технически средства и системи се съдържа в § 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП, а именно - това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Не се спори и се установява от доказателствата, приобщени по делото на
РС, че превишението на скоростта на процесния автомобил е установено с АТСС ARH
CAM S1 № 11743са и това изрично е записано в електронния фиш и в протокола
по чл.10 от Наредба
№ 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същото, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 е вписано под № 5126 в Регистър на одобрените средства за
измерване на Българския институт по метрология. Следователно, в настоящия казус
от доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата/Наредбата/- контролът да се осъществява със
АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална или последваща
проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с представени по административната преписка писмени доказателства.
Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 5126 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, преминало е последваща
техническа проверка, като нарушението е извършено в срока й на валидност, т. е.
в едногодишен срок от 28.09.2020 г.
За всяко използване
на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложение /чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г./. Протоколът по ал. 1 се попълва при
всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на
движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания
участък/чл. 10, ал. 2/. При работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът
се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда /чл. 10, ал. 3/. Със съставеният ЕФ по категоричен и
ясен начин е посочено мястото на извършеното административно нарушение и
посоката на движение на процесното МПС. Снимковият материал ясно и категорично
дава възможност за определяне на рег. номер и посоката на движение на
автомобила, както и на засеченото превишение на скоростта. Същият е годно
доказателство за установените обстоятелства. Липсват нарушения при изписване на
протоколът за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на
скоростта на заснеманата отсечка /в случая населено място/, посоката на
действане на АТСС /отдалечаващ/, неподвижността на режима на измерване,
началото и края на работата по час и минута и номер на първо и последно
статично изображение, в който промеждутък и номер е и процесният клип, станал
основа за издаване на електронен фиш, броя на установените нарушения.
Електронният фиш съдържа всички изискуеми от нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
реквизити.
Касационната
инстанция намира, че от приобщените по делото доказателства е доказано и
авторството на вмененото на А.И.А. нарушение. Установява се приложения клип,
удостоверяващ автомобила, с който е извършено нарушението - превишение на
скоростта, че това е МПС с рег. № ***.
Правилно
извършеното нарушение е квалифицирано по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и правилно на ответника е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50 лева, на основание чл.189, ал.4 и чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
На следващо място е
необходимо да се отбележи, че разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН предвижда, че
за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш,
но необжалваем минимум в текста на ал.2 на чл.39 от ЗАНН няма.
Последноцитираната разпоредба урежда ред за налагането на глоби на
местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е установено в
присъствието на контролен орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба
от 10 до 50 лв. с фиш, който няма нищо общо с електронния фиш, която глоба,
независимо от определения размер в диапазона от 10 до 50 лв., става
необжалваема, но само в случаите, когато нарушителят се съгласи да плати
глобата. Тоест, за да настъпи необжалваемост е предвидено условие да липсва
спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от
размера на определената глоба в хипотезата на маловажен случай. Но необжалваем
минимум в смисъл на невъзможност по принцип да се оспорва определен размер
санкция няма.
Нещо повече,
необжалваемостта, по смисъла на чл.39, ал.2 от ЗАНН, след като бъде постигната,
води до приключване на административнонаказателното производство, защото с
издаването на фиш се постига ефекта на влязло в сила наказателно постановление.
Моментът на настъпване на необжалваемост в процедурата по чл.39, ал.2 от ЗАНН
изключва възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за
установеното вече и санкционирано с фиш нарушение.
Трудно може да се
разбере смисълът на нормата на ал.4 и в частност какво се има предвид под
"необжалваем минимум" – глобите от 10 лв. или до 50 лв. и защо да са
необжалваем минимум, като всъщност никъде не е изключена възможността да се
оспорва и този размер на административно наказание, а само е предвиден допълнителен
облекчен ред за налагането им. Вярно е, че според действащата към момента на
приемане на разпоредбата разпоредба на чл.59, ал.3 от ЗАНН, не подлежат на
обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена
глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата
отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е присъдено обезщетение
за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено
друго. Тогава очевидно става въпрос за необжалваем минимум в размер на 10 лв. и
при наличието на тази разпоредба при едно систематично и историческо тълкуване
на ЗАНН, изводът е, че с чл.39, ал.4 ЗАНН е въведено ограничение за издаване на
електронен фиш за глоби до 10 лв.
Следва да се
отбележи още, че към момента на приемане на разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, освен че е действала разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, е приета и
разпоредбата на чл.189, ал.4 и ал.13 от ЗДвП, като според ал.13 не подлежат на
обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена
глоба до 50 лв. включително. Същата е обявена за противоконституционна от КС на
РБ - бр. 20 от 2012 г., но съдейки по нейното съдържание, изводът е, че
необжалваем минимум според законодателя всъщност са глобите до 50 лв., до
какъвто размер могат да се санкционират маловажните нарушения по реда на чл.39,
ал.2 от ЗАНН с фиш. Това обаче не води до извод, че поради разписаното в чл.39,
ал.4 от ЗАНН с електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50 лв. тъй като и
според приетата едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на
чл.189, ал.13 от ЗДвП не се изключва тази възможност, а напротив, изрично се
споменава и издаването на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв.
Тоест, законодателят не е изключвал никога тази възможност. Нещо повече, и
разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не се изключва
възможността за издаване на електронни фишове под 50 лв., вкл. и за глоби в
размер на 10 лв. Така, независимо, че чл.189, ал.4 от ЗДвП, който въвежда
института на електронния фиш едновременно с приемането на чл.39, ал.4 от ЗАНН,
приемането в същото време и едновременно с това и на чл.189, ал.13 от ЗДвП
изключва възможността разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН да се тълкува в
смисъл такъв, че издаването на електронен фиш да не е предвидено за нарушения,
за които глобата е до 50 лв.
За пълнота следва
да се отбележи, че разпоредбата на чл.85а от ЗАНН е приета също едновременно с
разглежданите по-горе разпоредби и също трябва да се тълкува едновременно с
тях. На практика разпоредбата на чл.85а от ЗАНН препраща към специален закон
при липсата на правила в общия закон, което и по правило според ЗНА е така. Отделно
от това според чл. 189, ал. 14/предишна ал. 6/, за неуредените в този закон случаи
по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните
постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат
разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Няма как
ЗАНН в частта си относно електронните фишове да се счита за специален закон
спрямо ЗДвП, а в останалите си части обратно, да е общ закон по отношение на
ЗДвП.
Не на последно
място, следва да се отбележи, че единственото императивно въведено ограничение
за санкциониране на нарушения, заснети с АТСС, с електронен фиш е в случаите,
когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки /чл. 189, ал. 4 ЗДвП/. Нелогично е и противно на правната логика е по-усложненият ред да се
прилага за по-леките нарушения след като изрично този ред е предвиден за
по-тежките.
По изложените съображения, Районният
съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго по същество, с което да се потвърди
електронният фиш като законосъобразен.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ, в полза на касатора следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 1082 от
31.05.2022 г., постановено по АНД № 1668/2022 г. по описа на Районен
съд - Пловдив, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен
фиш серия К № 5474082 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който
на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на А.И.А., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР - Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: