Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен, 09.03.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на седми
март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Л.Д., като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 7876 по
описа за 2016г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „ПЕТРАНОВ, НЕДКОВ И ПАРТНЬОРИ“
ЕАД, Булстат *********, представлявано от ***, чрез адв.И.А. против „ТРАНС
ЛОГИСТИКА“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Т.М.. Към молбата са приложени
писмени доказателства. В исковата си молба ищецът твърди, че е подал заявление
по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че по заявлението
била издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение.
Твърди, че предявява иска си в законовия едномесечен срок. Ищецът твърди, че е
осъществил процесуално представителство на ответното дружество по заповедно
производство за издаване на заповед за изпълнение по шест броя фактури. Твърди,
че ответникът не му е заплатил дължимата сума, за която е издал фактура
№**********/04.01.2016г. за сумата от 2400 лева. В заключение моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 2400 лева, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Ответникът представя писмен отговор в едномесечния
срок, в който оспорва предявения иск. Твърди, че исковата молба следва да бъде
оставена без движение, тъй като не става ясно на какво се основава иска срещу
ответното дружество. Твърди, че представената от ищеца фактура не е подписана
от ответника и не е постъпвала в счетоводството на ответното дружество. Твърди,
че представителят на „Транс логистика“ не е упълномощавал ищцовото дружество.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител поддържа предявената искова молба. Твърди, че съставянето на
фактурата в по-късен момент може да осъществява състава на някакво
административно нарушение, но няма отношение към спора. Твърди, че
обстоятелството, че в счетоводството на ответното дружество няма отбелязване за
извършено плащане, включително касово, доказва предявената искова претенция. Твърди,
че характер на разписка има единствено първия екземпляр на договора за правна
помощ, тъй като в него са положените в оригинал подписи.
Ответното дружество, в съдебно заседание изразява
становище, различно от изложеното в писмения отговор, където твърди, че
страните не са били в облигационни отношения. Твърди, че претендираната сума
касае адвокатско възнаграждение договорено по ч.гр.дело № 751/2015г., приложено
по гр.дело № 2188/2015г. по описа на ПлРС. Твърди, че договорът за правна помощ
има характер на разписка за полученото договорено адвокатско възнаграждение.
Твърди, че ответникът е заплатил претендираното адвокатско възнаграждение,
същото е присъдено на заявителя по ч.гр.дело и сумата не е дължима в настоящето
производство.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства
– копие заповед за изпълнение по ч.гр.дело 751/2015г. по описа на ПлРС, решение
по гр.дело № 2199/2015г, продължение на заповедното производство, фактура №
283/04.01.2016г. за сумата от 2000 лева и 400 лева ДДС, нотариална покана от
ищцовото до ответното дружество за заплащане на сумата от 2400 лева, връчена на
ответника на 12.02.2016г.
Като доказателства по делото са приобщени гр.дело № 2199/2016г.,
ч.гр.дело №751/2015г., ч.гр.дело 1342/2016г. по описа на ПлРС.
По
допустимостта : От
приложеното ч.гр.дело 1342/2016г. се установява, че е образувано по заявление
за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 и сл. ГПК, подадено от
ищеца срещу ответника. По същото е издадена заповед за изпълнение № 809/01.03.2016г.
за сумата 2400 лева, ведно със законна лихва, считано от 29.02.2016г. до
окончателно плащане, дължима по фактура №283/04.01.2016г., както и за сумата 428
лв. разноски. Постъпило е писмено възражение от ответника, че не дължи сумата
по заповедта за изпълнение. С определение № 3532/15.09.2016г. на ищеца е даден
срок за предявяване на иск за установяване съществуване на вземането. Исковата
молба е постъпила в едномесечния срок. Тези обстоятелства обуславят
допустимостта на предявения иск. Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Предявеният иск
е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно
изпълнително основание) и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна :
Не е налице спор, установява се и от
представените и неоспорени от страните писмени доказателства в тази насока, че
страните са сключили договор за правна помощ и съдействие № 27 на 25.02.2015г. Несъстоятелни
са и не следва да се приемат твърденията на ответника в писмения отговор, че
страните не са били в договорни отношения, тъй като тези твърдения напълно се
опровергаха от представените писмени доказателства - приложените ч.гр.дело №751/2015г.
и договор за правна помощ към него.
По силата на договора ищецът Адвокатско дружество
„Петранов, Недков и партньори“, представлявано от адвокат ***, в качеството си
на адвокат е поел задължение за предоставяне на правна помощ и процесуално
представителство на ответното дружество „Транс Логистика“ ЕООД,
представлявано от управителя Т.М. по ч.гр.д.
срещу ответното дружество. Ответното дружество се е задължило да заплати на
ищеца сума в размер на 2400.00 лв.
От
представения екземпляр на цитирания договор (лист 6) от ч.гр.дело 751/2015г. е
видно, че е уговорено между страните посоченото възнаграждение, като в графата
”платена сума” е посочено 2400.00 лв. Под него е изписано „от които в брой 2400
лева“. Договорът е подписан от страните по делото в качеството на страни по
договора за правна помощ. Така представения договор за правна помощ не е
оспорен от страните.
Спорно между страните е дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1342/2016 г. по описа
на РС Плевен.
Гражданският процес е диспозитивен и негов
основен принцип е установяване на формалната истина – тази, която страните са
установили с допустими от закона доказателствени средства. Какви са
действителните отношения между страните във връзка със спора, с който е сезиран
съда, следва именно заинтересованите – страните в процеса, да ангажират
доказателства и да съберат такива, предвидени в закона и в сроковете.
В
настоящето производство, ищецът оспорва посоченият
в договора за правна помощ факт, че договорената сума е платена напълно в брой.
Тъй като това не може да стане със свидетелски показания, по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на вещото лице се
установява, че на 04.01.2016г. ищцовото дружество е издало данъчна фактура, по
която е внесен ДДС по сметка на Републиканския бюджет. От заключението се
установява, че в счетоводството на ответното дружество не е осчетоводявана
процесната фактура, не е включена в дневниците на покупки, не е ползван данъчен
кредит. Вещото лице не е установило отразено в счетоводството плащане на сумата
по фактурата. От заключението се установява също, че за периода 01.02.2015г. до
28.02.2015г. няма отразено плащане от касата на ответното дружество, свързано с
договор за правна помощ от 25.02.2015г.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а
според приетото в т.1 от ТР №6/06.11.2013г.
на ВКС по ТД №6/12г. на ОСГТК, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане. Ако е по банков път - задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой - вписването
на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера
на разписка. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка,
с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.
Без значение за изхода на спора е обстоятелството, кой
екземпляр от договора за правна помощ е приложен по делото. Съдът не споделя и
доводите на ищеца, че характер на разписка има само първи екземпляр, но е и
индигираните такива, тъй като това не е правно регламентирано.
В представения договор за правна помощ изрично е
отбелязан размера на договореното възнаграждение и е направено отбелязване за
начина на плащане – в брой. Не е посочено, че плащането ще бъде извършено в
по-късен момент, нито пък има отбелязване, че е извършено частично плащане.
Така от съдържанието на самия договор следва да се приеме, че заплащането на
адвокатския хонорар е извършено в момента на постигането на съгласие за
оказване на правни съдействие.
Налице
и задължителна практика на ВКС – Решение № 51/21.07.10 г. по гр.д. № 528/09 г.,
ТК,І т.о.,ВКС относно доказателствената сила на официален и на частен документ.
В разглеждания случай е налице частен документ, удостоверяващ извършено плащане
на процесната сума от ответното дружество на ищеца, като самият документ носи
подписа на страните по делото, страни и по договора за правна помощ. Налице е
ограничението на чл.164 ал.1 т.6 ГПК за събиране на гласни доказателства. От
друга страна ищецът не е установил наличието на хипотезата на чл.165 ал.2 ГПК и
не е навеждал доводи за симулация относно съдържанието на договора за правна помощ.
Ищецът не е опровергал съдържанието на цитирания договор, удостоверяващ плащане
на сумата от 2400 лв. адвокатско възнаграждение от ответното дружество в полза
на ищеца.
Що
се касае за допуснатия към представител
въпрос по реда на чл.176 ГПК, съдът счита, че неявяването му да отговори на
въпроса в заседание не води до приемане на определено обстоятелство за
безспорно, тъй като следва да се приема и обсъжда във връзка с останалите
събрани по делото доказателства.
При така изложеното, съдът приема, че Договорът за
правна помощ от 25.02.2015г. съдържа изявление на ищеца, че е получил от
ответника договореното възнаграждение в размер на 2400 лв. Именно поради това посочената
сума е присъдена като деловодни разноски в полза на ответното дружество по
ч.гр.дело №751/2015г.
При
тези обстоятелства, съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен, като на ответното дружество бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 366 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО ”ПЕТРАНОВ,
НЕДКОВ И ПАРТНЬОРИ”, БУЛСТАТ *********, представлявано от ***, чрез адв. *** А.,
иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.280,
ал.1, вр. чл.286, вр. чл.79, ал.1, от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ
„ТРАНС ЛОГИСТИКА” ЕООД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Т.В.М.–
управител, ДЪЛЖИ на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО ”ПЕТРАНОВ, НЕДКОВ И ПАРТНЬОРИ”,
БУЛСТАТ ********* сумата от 2400 лева - по №**********/04.01.2016г., издадена
за дължима за адвокатско възнаграждение сума по ч.гр.д.№751/2015г. по описа на
ПлРС, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК - 29.02.2016г., за която сума има издадена заповед за изпълнение №809/01.03.2016г.,
по ч.гр.д.№1342/2016г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО ”ПЕТРАНОВ, НЕДКОВ И ПАРТНЬОРИ”, БУЛСТАТ *********, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА „ТРАНС ЛОГИСТИКА”
ЕООД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.В.М.– управител, сумата
от 366 лева- направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: