Р Е Ш
Е Н И Е
№1875 15.05.2019 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета
Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18256 по описа
на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание член 128, т. 2 от КТ, член 245, ал.
2 от КТ, член 213, ал. 2 от КТ и член 221, ал. 1 от КТ.
Производството
е образувано по искова молба, подадена от А.И.Г. с ЕГН ********** срещу
,,ПРОТЕКТОР БГ“ ЕООД с ЕИК ********* за осъждането му да заплати трудово възнаграждение за м. октомври 2018г.
от 460 лева;
сумата от 40,59 лева, представляваща лихва за забава изплащането на ТВ за периода 01.01.2018 г. -
15.11.2018 г.; обезщетение за недопускане до работа в размер на 621 лева за периода
29.11.2017 г. - 08.01.2018 г., както
и обезщетение
за неспазено предизвестие в размер на 460 лева, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване
исковата молба в съда – 15.11.2018г. до
окончателното изплащане.
Претендират се разноски. Разноски не се претендират.
Ищецът твърди, че
има сключен трудов договор с ответника на 29.09.2017 година с дата на
постъпване 02.10.2017 година и с уговорен срок на изпитване от шест месеца в
полза на работодателя и срок на предизвестие 30 дни.
Твърди да е бил
назначен на длъжността „***”, като е изпълнявал точно и добросъвестно трудовите
си задължения за месеците октомври и ноември 2017 година, но не е получил
дължимите трудови възнаграждения.
Сочи, че при
явяването му на работа на дата 29.11.2017 година, не бил допуснат до работа от
работодателя му, като през декември месец 2018г. направил още два опита да се
яви на работното си място, като отново не бил допуснат до работа.
Заявява, че
поради неизплащането на трудовото му възнаграждение упражнил правото му да
прекрати едностранно трудовото си правоотношение, за което уведомил надлежно
работодателя си със заявление от 09.01.2018 година, като ТПО било прекратено
със заповед на работодателя му на осн. член 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от
10.012018г. Доколкото при прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на БТВ
за срока на уговореното предизвестие. Претендира се и обезщетение за незаконно
недопускане на работника до работното му място за 29.11.2017
г. - 08.01.2018г.
В
срока по член 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, в който
се възразява твърденията на ищеца да не
е бил допускан до работата да са неверни, както и неверни били твърденията му
за неплатени трудови възнаграждения. Твърди се, че трудовите възнаграждения са
изплатени на ищеца и се признава обстоятелството, че трудовият договор е
прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят
относно съществуването на ТПО и прекратяването му на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2
от КТ, считано от 10.01.2018г., а и тези обстоятелства са надлежно установени с
представените трудов договор и заповед за прекратяване на ТПО № ***.
По делото са разпитани свидетели – един на ищеца и един
на ответника за установяване на обстоятелствата, свързани с недопускането на
ищеца до работа.
От разпита на св. Н.И., който е работил в същото
дружество в процесния период, заедно с ищеца, се установява, че ищецът и още
трима човека, сред които и свидетелят,
били изгонени от обекта, на който работели, понеже търсели неплатените си
ТВ за октомври и ноември месец. На следващия ден след изгонването им, ищецът и
останалите трима работници се явили на работа, но отново били изгонени и
недопуснати до работа от техн. ръководител на обекта Д.Х..
От показанията на св. Д.Х. става ясно, че ищецът не бил
изгонен от работа, а се касаело за самоотлъчка от негова страна, понеже
следвало да извърши подрязване на козирката на бетоновия покрив на сградата, на
която работил, което обаче така и не свършил, и когато завалял дъжд,
задържаната в образуваното корито на бетона вода се просмукала в бетона и така
били наводнени два от обектите в сградата. За извършеното от ищеца нарушение на
трудовите задължения последният не е бил наказан, като във ведомостите за
заплати е посочено обстоятелството – самоотлъчка, но ТПО е прекратено поради
неплащане на ТВ, за което има издадена надлежна заповед, след подадено от ищеца
заявление за прекратяване на ТПО, представено по делото.
Изслушана е ССЕ, с в.л. З.М., което не е оспорено от
страните, изготвено е компетентно и безпристрастно, от което се установява, че
на ищеца се дължи ТВ за м. октомври 2018г., а това за м. ноември 2018г. е било
заплатено с пощенски запис на 12.01.2018г., като вещото лице е определило
съответно размерите на мор. лихва за забава на неизплатеното ТВ и на
обезщетенията за недопускане до работа и за неспазено предизвестие.
Изслушана е и СГЕ, с вещото лице М.С., след извършено
оспорване истинността на подписа на ищеца във ведомостите и съответна проверка
на документа, която е изследвала подписа на ищеца във ведомостта за заплати,
като според експерта подписът на ищеца върху ведомостта за получена заплата за
м. октомври 2018г. не бил положен от ищеца, което обуславя неистинност на
документа, за който като частен се прилагат последиците на член 180 ГПК, а
именно, че изявлението за получаване на заплатата не е на ищеца. Следва да се
уважи и иска за заплащане на мор. лихва върху неплатеното ТВ от датата на
падежа му до депозиране на исковата молба поради забавата му, като падежът на
задължението за плащане е определен в трудовия договор, съгласно който ТВ се
изплащат- 30 число на месеца, следващ отработения, от 1-во число на втория месец.
Съдът кредитира показанията на ищцовия свидетел, като безпротиворечиви,
логични и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства,
доколкото ТПО е прекратено поради
забавяне на ТВ, а не поради дисц. нарушения – неявяване на работа, като правото
на прекратяване на ТПО от работника е осъществено в един по-късен момент, като
същият дори е сезирал ИТ П. за извършените нарушения от работодателя му. За да
се приеме, че е налице изпълнение на
фактическия състав на недопускане до работа следва да са налице две кумулативно
налични предпоставки – наличието на валидно съществуващо ТПО, което е безспорен факт по делото и незаконно
недопускане на работника до работа, което обстоятелство е безспорно установено
от свидетеля на ищеца и не е разколебано от показанията на свидетеля на ответника.
Относно правото на обезщетение по член 221, ал. 1 КТ, правото на
работника да търси обезщетение, поради неспазване на предизвестието, произтича
от закона, с оглед основанието на което е било прекратено ТПО, като размера му
се определя на база БТВ за срока на предизвестие при безсрочен трудов договор,
какъвто е сключеният между страните.
С оглед изложеното, исковете като основателни, следва да бъдат уважени в
размерите им, съгласно изменението им, допуснато с протоколно определение на
съда от 04.02.2019г., като на ищеца ще се присъдят разноски от 300 лева
заплатено от страната адв. възнаграждение.
На осн. член 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове. В случая дължимата ДТ по делото възлиза на сумата от 200
лева, по 50 лева - ДТ по всеки предявен
иск, 100 лева за ССЕ и 60 лева за СГрЕ.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ПРОТЕКТОР
БГ“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на А.И.Г.
с ЕГН ********** *** следните суми:
трудово възнаграждение за м. октомври 2018г. в размер на 439,09 лева; сумата от 41,36 лева, представляваща лихва за забава изплащането на ТВ м. октомври 2018г. за
периода 01.01.2018 г.-15.11.2018 г.; обезщетение за недопускане до работа в размер на 543,64 лева за периода 29.11.2017
г. - 08.01.2018 г., както и обезщетение
за неспазено предизвестие в размер на 439,09 лева, ведно със законната лихва върху главниците от
подаване на исковата молба – 15.11.2018г. до окончателното плащане на
дължимите суми, както и сумата от 300 лева (триста лева)– разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ПРОТЕКТОР
БГ“ ЕООД с ЕИК ********* да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 200 лева държавна такса върху уважените
искове и 160 лева за ССЕ и СГрЕ.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ