Присъда по дело №98/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 8
Дата: 11 април 2022 г.
Съдия: Анелия Маринова Игнатова
Дело: 20221800600098
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. С., 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Н.
Членове:А.М.И.

С.Н.Н.
при участието на секретаря В.Е.К.
и прокурора Б. Ив. Б.
като разгледа докладваното от А.М.И. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20221800600098 по описа за 2022 година
на основание чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2 от НПК
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ присъда № 14/13.07.2021 г., постановена по НОХД №
112/2020 г. по описа на РС Елин Пелин, като вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ПРИЗНАВА на основание чл. 304 от НПК подсъдимия Т. СП. Т., с ЕГН
********** за невинен в това, че на 30.03.2020 г. около 13.20 часа в с. Г.,
общ. Е.П., обл. С., в условията на извънредно положение, обявено с решение
за обявяване на извънредно положение на Народното събрание от 13.03.2020
г. върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020 г. до
13.04.2020 г. във връзка с разрастващата се пандемия от коронавирус (Covid -
19), в обособена група на с. Г. в социалната мрежа „Ф.“, предал заблуждаващ
знак за тревога – публикувал текстово съобщение на червен фон, гласящо: „В
селото вече имаме болен!! Пазете се!!!“, като го оправдава по обвинението в
1
престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 8 ОТ 11.04.2022 Г.,
ПОСТАНОВЕНА ПО ВНОХД № 98/2022 Г. ПО ОПИСА
НА С. ОКРЪЖЕН СЪД

С присъда № 14/13.07.2021 г., постановена по НОХД № 112/2020 г. по описа на РС
Е.П., състав на този съд е признал подсъдимия Т. СП. Т. за виновен в това, че на 30.03.2020
г. около 13.20 часа в с. Г., общ. Е.П., обл. С., в условията на извънредно положение, обявено
с решение за обявяване на извънредно положение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
върху цялата територия на Р. Б., считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. във връзка с
разрастващата се пандемия от коронавирус (Covid -19), в обособена група на с. Г. в
социалната мрежа „Ф.“, предал заблуждаващ знак за тревога – публикувал текстово
съобщение на червен фон, гласящо: „В селото вече имаме болен!! Пазете се!!!“ –
престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК, като при наличие на предпоставките по чл. 55, ал. 1, т.
2, б. Б от НК съдът му наложил наказание „пробация“ със следните пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен
служител два пъти седмично за срок от седем месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от седем месеца.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу присъдата е постъпил въззивен протест от РП
Е.П., в частта й относно определеното на подсъдимия наказание.
От страна на прокурора не се споделят доводите на съда относно наличието на
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, още повече – на многобройни
такива по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК. Сочи се, че изложената от подсъдимия защитна
версия е опровергана от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Подчертава
се, че подсъдимият не е изразил съжаление за стореното, доколкото не се е признавал за
виновен по обвинението; че новопоявилата се към момента на деянието пандемия от
коронавирус следва да се вземе предвид като отегчаващо, а не смекчаващо отговорността
обстоятелство; че извършеното от подсъдимия представлява крайно безотговорна и
арогантна проява; както и че престъплението е извършено в изпитателния срок на
предходно осъждане.
Иска се първоинстанционната присъда да бъде изменена, като на подсъдимия Т. бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно
при първоначален общ режим. Иска се на основание чл. 68, ал. 1 от НК да бъде приведено в
изпълнение отложеното наказание по НОХД № 356/2019 г. по описа на РС Е.П., а именно
шест месеца лишаване от свобода.
Протеста се поддържа пред въззивния съд от представителя на СОП – прокурор Б., на
изложените в него основания. Допълнително се изтъква, че визуалното оформление на
съобщението в социалната мрежа е изпълнило преследваната от подсъдимия цел да
предизвика неспокойство у възприелите го лица.

Срещу присъдата е постъпила в срок и въззивна жалба от защитника на подс. Т.Т. –
а.В.. Твърди се, че от показанията на свидетелите Р., Р. и И. не се установява публикацията
да е всяла паника и смут. Оспорва се приетата от съда фактическа обстановка, с
твърдението, че не е извършен цялостен анализ на свидетелските показания, напълно са
игнорирани обясненията на подсъдимия и гласните доказателства не са съпоставени с
писмените такива. Оспорват се изводите на съда за съставомерност на деянието, тъй като
публикацията не е предизвикала паника, не са били ангажирани органите за спешно
реагиране, а самото съобщение е публикувано в затворена група във Ф. и освен това е
1
изтрито след около половин час. Прави се анализ на правната природа на престъплението по
чл. 326, ал. 1 от НК и на спецификата на въведеното в страната извънредно положение, като
се подчертава, че подсъдимият със съобщението си в социалната мрежа е информирал
обществото за възможна опасност, търсел е вариант за справяне със ситуацията, проявил е
загриженост и е изпълнил гражданския си дълг. Сочи се, че да се приравни даването на
ограничен кръг хора на обективна информация относно възможно наличие на заболял човек
в селото, на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за тревога, помощ или злополука,
означава грубо погазване на залегналите в Конституцията на Р. Б. принципи за свобода на
словото. Иска се отмяна на постановената присъда и постановяване на нова (въззивна)
такава, с която подсъдимият Т. да бъде оправдан по обвинението.
Пред въззивния съд защитникът адв. В. заема становище за необходимостта от
оправдаване на подсъдимия по обвинението, поради липса на извършено от него
престъпление. Сочи се пример от публикация на официалния сайт на община Е.П. от
18.03.2020 г. за установени две положителни проби за коронавирус в с. Г. Р. и въведения
вечерен час за общината на базата на тези проби – макар от отговор на РЗИ С. да е видно, че
от 13.03.2020 г. до 30.03.2020 г. не са регистрирани в общината заболели лица. Подчертава
се и поведението на свидетелката Д. Д. – пиар на общината, която без извършване на
дължимата проверка е копирала поста на подсъдимия и го е качила на официалния сайт на
общината.
Подсъдимият Т.Т. в съдебни прения се присъединява към становището на защитника
си, а в последната си дума пред съда моли да бъде оправдан, тъй като съобщението във Ф.
групата не било написано от него с цел създаване на смут, а да предпази семейството си.

Насрещните страни не са взели писмено становище по въззивните протест и жалба.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото
и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

В РС Е.П. е внесен обвинителен акт срещу Т. СП. Т. за това, че на 30.03.2020 г. около
13.20 часа в с. Г., общ. Е.П., обл. С., в условията на извънредно положение, обявено с
решение за обявяване на извънредно положение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
върху цялата територия на Р. Б., считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. във връзка с
разрастващата се пандемия от коронавирус (Covid -19), в обособена група на с. Г. в
социалната мрежа „Ф.“, предал заблуждаващ знак за тревога – публикувал текстово
съобщение на червен фон, гласящо: „В селото вече имаме болен!! Пазете се!!!“ –
престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК.

При собствена преценка на събраните в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
настоящата инстанция намира за установена следната фактическа обстановка:
С решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Р. Б. върху цялата територия на
Р. Б., считано от същата дата до 13.04.2020 г., е обявено извънредно положение във връзка с
разрастващата се пандемия от коронавирус (COVID-19).
Във връзка с обявеното извънредно положение в страната и съобразно заповед № РД-
01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, със заповед № 161/13.03.2020 г. на
кмета на община Е.П. са преустановени посещенията в различни обекти, учебните занятия,
посещения на деца в детски ясли и детски градини, както и всички масови мероприятия.
2
Със заповед № 161-1/16.03.2020 г. на кмета на община Е.П. са въведени допълнителни
ограничителни мерки, както и от 18.03.2020 г. до второ нареждане се въвежда вечерен час
от 18.00 часа за непълнолетни лица на територията на общината. Със заповед №
169/17.03.2020 г. на кмета на община Е.П. са въведени допълнителни мерки и вечерен час на
територията на общината, като жителите и гостите на населените места не могат да напускат
имотите си в часовете между 20.00 часа и 06.00 часа, с изключение на работещите на смени
и нуждаещите се от спешна медицинска помощ. Със заповед № 190/30.03.2020 г. на кмета
на община Е.П. мерките са изменени, като от 30.03.2020 г. до второ нареждане се въвежда
вечерен час 19.00 часа за непълнолетни лица на територията на общината, а жителите и
гостите на населените места не могат да напускат имотите си в часовете между 21.00 часа и
06.00 часа, с изключение на работещите на смени и нуждаещите се от спешна медицинска
помощ.
След среща на Общинския щаб за защита от бедствия в община Е.П., било
разпоредено на свидетелката Д. Д., пиар на общината, да създаде затворена Viber група с
посочени поименно 36 лица членове на щаба и кметове на населени места в общината.
Към 30.03.2020 г. в социалната мрежа „Ф.“ съществувала обособена публична и
видима група на село Г. в община Е.П., в която група членували над 1770 лица. Член на тази
група бил и подсъдимият Т.Т., който по това време живеел в селото при свои роднини.
На 30.03.2020 г. около 13.20 часа подсъдимият Т. публикувал в посочената група на
село Г. на червен фон съобщение „В селото вече имаме болен!! Пазете се!!!“.
Свидетелката Д. Д. видяла публикацията на подсъдимия и запитала в създадената
Viber група дали някой от членовете й е информиран за това, но не получила отговор.
Свидетелят А. П. – кмет на село Г. разбрал за публикацията от свидетелката Д. и
отишъл да попита свидетелката Б. Н., която работела като лекар в селото, дали има
информация за болен от коронавирус. Свидетелката Н. отрекла да знае за такъв и го
уведомила, че не е информирана за такъв случай и от РЗИ. След това свидетелката
позвънила в РЗИ – С. област и запитала има ли установен случай на болен от коронавирус в
с. Г., но оттам й отговорили, че дори на територията на цялата община Е.П. няма болни с
COVID-19. Свидетелката Н. провела разговор и с началник Епидемиологичен отдел д-р К.,
която проверила и отговорила, че няма болен на територията на община Е.П.. Според
свидетелката Н., преди и след публикуването на инкриминирания пост в социалната мрежа
„Ф.“ е имало хора от село Г., поставени под карантина след завръщането си от чужбина.
Свидетелят В. П. писал под публикацията на подсъдимия Т. в социалната мрежа
„Ф.“, че създава паника, след което подсъдимият изтрил публикацията си. Под
публикацията междувременно били писали и други хора - свидетелките Д. Т. М. Г. се
поинтересували дали се знае кой е болен, като първата от тях след това коментирала, че това
е несериозно и наказуемо.
Видно от справка от РЗИ – С. област, към 01.04.2020 г. на територията на община
Е.П. не са регистрирани лица, заболели от COVID-19 и/или друго инфекциозно заболяване,
което представлява особена опасност и налага вземането на извънредни мерки. Също от
справка от РЗИ – С. област се установява, че в периода от 13.03.2020 г. до 30.03.2020 г. под
карантина на територията на община Е.П. са поставени 40 лица, като 38 от тях след
завръщане от рискова зона и двама като контактни на заразено лице, като няма поставен под
карантина в с. Г..

Тази фактическа обстановка въззивният съд установи от събраните в хода на
производството пред първоинстанционния съд гласни доказателства – показанията на
свидетелите П., П., Т., Н., Д. и Г., и от писмените доказателства по делото разпечатки от
„Ф.“, справки от РЗИ С. област, заповеди на кмета на община Е.П., справка за създадена
3
Viber група, както и от обясненията на подсъдимия Т..
Свидетелят С. Р. твърди, че е съобщил на подсъдимия Т. обстоятелството, че чичо му
С. Ф. е настанен в болница с бронхит, но не се е поинтересувал в коя болница. Свидетелят
Ф. от своя страна заявява, че действително е бил болен през месец март 2020 г. от бронхит,
но не се е лекувал в болница, както и че при направено по-късно в домашни условия
изследване установил, че в кръвта му има изградени антитела срещу коронавируса.
Подсъдимият Т. отрича да е визирал заболял от коронавирус човек в селото и твърди,
че при публикуване на съобщението си е имал предвид заболелия чичо на свидетеля Р.;
както и че когато след публикацията започнали да му звънят хора от селото и да го питат
кой е болният от COVID-19 жител на селото, се замислил и премахнал поста си в
социалната мрежа. Заявява, че по същото време жената, с която живеел на семейни начала
била бременна (видно и от представената етапна епикриза с проблемна бременност) и се
притеснявал силно от настъпващата епидемия. Твърди, че не е искал да се подиграва или да
тревожи хората, а да ги предупреди да се пазят.
Свидетелите Р. и Р. сочат, че наложеният по това време вечерен час във връзка с
настъпващата пандемия от коронавирус не се спазвал от жителите на селото.
Писмените данни за кореспонденция в социалните мрежи между майката на
подсъдимия В. С. и други лица не следва да бъдат обсъждани, поради неотносимостта им
към предмета на делото.

При така възприетата от анализа на посочените доказателства фактическа обстановка,
аналогична на описаната в мотивите на проверяваната присъда, този състав на СОС счете,
че инкриминираните в обвинителния акт действия на подсъдимия са несъставомерни, а
правните изводи на първата инстанция за извършено от подсъдимия Т. деяние, което следва
да бъде подведено под нормата на чл. 326, ал. 1 от НК, са неправилни и незаконосъобразни.
Съставът на престъплението по чл. 326, ал. 1 от НК систематически се намира в гл. Х
от НК – "Престъпления против реда и общественото спокойствие", което предопределя и
обекта на защитаваните обществени отношения – установените в Р. Б. обществен ред и
спокойствие. Съставът на престъплението предвижда възникването на наказателна
отговорност при предаване по радио, телефон или по друг начин на неверни повиквания или
заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, т. е. престъплението се явява
формално и за да е съставомерно не е необходимо да е настъпил определен резултат, а е
достатъчно осъществяването на изпълнителното деяние с посочения в закона предмет.
Конкретният инкриминиран от прокурора израз „В селото вече имаме болен!! Пазете
се!!!“ не представлява по съществото си заблуждаващ знак за тревога. Сигналът за тревога
поначало се отнася за определени събития, които по правило имат инцидентен, мащабен и
потенциално увреждащ за множество лица характер, като налагат взимането на някакви
бързи организационни мерки (напр. бойна тревога, въздушна тревога, пожарна тревога и
др.). Публикуваното в група в социалната мрежа „Ф.“ съобщение от подсъдимия не покрива
обективните признаци на знак за тревога, в контекста на възникването и разрастването на
световната пандемия от коронавирус (COVID-19) - заболяване, за което в инкриминирания
период е била налице общодостъпна информация за неизвестността от протичането му и
опасността от него, и за липсата на определено лечение и медикаменти; като фокусът на
общественото внимание е бил насочен преобладаващо към заболяването и предприетите в
световен мащаб мерки за ограничаване на щетите за здравето и живота на населението.
Посредством посоченото съобщение в социална мрежа от подсъдимия Т. нито е търсена
конкретна помощ, нито е подаден сигнал за злополука или тревога, а се е целяло
предупреждаване на част от обществото за възможно неблагоприятно събитие, свързано с
най – висшите блага в съвременното общество, каквито са човешките здраве и живот.
4
Изводът, който се налага е, че изначално обвинението срещу подсъдимия Т. е
несъставомерно от обективна страна и същият не е осъществил състав на престъпление
срещу установените в Р. Б. обществен ред и спокойствие.
Независимо, че изложеното дотук обосновава извод за несъставомерност на деянието
от обективна страна, настоящият съдебен състав намира за уместно да изложи доводи и
относно субективната страна на претендираното от държавното обвинение престъпление.
Обобщено в съдебната теория и практика се приема, че престъплението по чл. 326, ал. 1 от
НК следва да бъде извършено умишлено, като е необходимо деецът да е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, да е предвиждал неговите общественоопасни
последици и пряко да е целял настъпването на тези последици. В конкретния случай,
съдържанието на съобщението не може да бъде окачествено като насочено към създаването
на страх, паника или притеснение в членовете на групата в социалната мрежа „Ф.“, тъй като
подсъдимият Т. е действал със субективната увереност, че по този начин ще предупреди
хората да се пазят повече от непознатото към този момент заболяване, което е било обявено
на световно и национално ниво за особено опасно за здравето и живота на населението.

С оглед на изложеното и поради несъвпадане на правните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, този състав на СОС отмени постановената
осъдителна присъда и оправда подсъдимия Т.Т. по обвинението в извършване на
престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………


ЧЛЕНОВЕ: 1:………………


2……………….
5