Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......................................2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на двадесет и осми октомври 2020г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
2060/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197 ал.2-6,
вр. чл.121 ал.1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на И.Г.Т., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник – адв.Б.Б., против Решение № 198/28.08.2020г. на Директора на
ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх.№ С200003-023-0002385/04.08.2020г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна.
Жалбоподателят твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че
същото е необосновано и без конкретни мотиви, тъй като е посочено само, че ще
се затрудни събирането на публично държавно вземане в предполагаем размер от
10 000 лв., без да става ясно как инспекторът по приходите и решаващият
орган са достигнали до извода, че изпълнението би се затруднило, което именно е
основанието за налаганена мерките. Още повече, че предполагаемото вземане не е
в особено голями размери. В тази връзка твърди и нарушаване принципа на
съразмерност, регламентиран в чл.6 от ДОПК, доколкото е наложена обезпечителна
мярка запор върху лек автомобил на значително по-висока стойност стойност –
застрахователна такава от 134 000 лв. Сочи, че тази обезпечителна мярка е
налагана за втори път, като предходно постановление е отменено след оспорването
му по съдебен ред, поради което счита същата за недопустима като наложена на
същото основание, след постановен влязъл в сила съдебен акт. На изложените
основания моли за отмяна на решението и потвърденото с него ПНПОМ. В депозирана
по делото писмена молба поддържа жалбата. Претендира нейното уважаване, както и
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТД на НАП- Варна,
в депозирани по
делото чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, при спазване на законовите основания
за това, в т.ч. и изискванията на чл.195 от ДОПК. Счита наведените възражения
за неоснователни, поради което моли отхвърляне на жалбата. Претендира
присъждане на ю.к.възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.160 ДОПК, административният съд приема за
установено от фактическа страна следното:
С Постановление с изх. №
С200003-023-0000762/04.03.2020г. за налагане на предварителни обезпечителни
мерки на основание чл.121 ал.1 от ДОПК е наложена обезпечителна мярка Запор
върху МПС - лек автомобил марка MERCEDES, peг. №
В6611НР, рама № WDD2221781А166786, двигател № 15798560072379, година на
производство 2015г., мощност 430kw със застрахователна оценка
134 000. Постановление е издадено във връзка с искане за предварително
обезпечение с №Р-03000320000106-039-001/21.02.2020г., на главен инспектор по
приходите, в качеството си на ръководител ревизия, извършвана на физическото
лице И.Т., възложена със Заповед за възлагане на ревизия/ ЗВР/ № Р-03000З20000106-020-001/09.01.2020г.
с посочен очакван размер на задължения по данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДЦФЛ с период 01.01.2014г. до 31.12.2019г. както следва: главница
в размер на 9 000 лв. и лихва в размер на 1 000 лв. към 21.02.2020г.
След оспорване по административен ред, с Решение № 94/07.04.2020г. Директорът на ТД на
НАП-Варна, на основание чл.197 ал.1 от ДОПК е потвърдил ПНПОМ от 04.03.2020г.
Решението е било оспорено пред съда, като по жалбата е образувано адм.дело №
944/2020г. по описа на Адм.съд-Варна.
С Решение № 944/15.07.2020г. съдът е отменил
постановлението, по съображения, че същото е необосновано поради липса на
извършена преценка дали е налице възможност задължението в посочения размер, да
се изпълни с разполагаемото имущество на лицето. Съдът е приел, че е нарушен и
принципа на съразмерност, доколкото обезпечителната мярка върху движима вещ със
застрахователна стойност от 134 000 лв. не съответства на предполагаемия
размер на задължението от общо 10 000 лв.
В изпълнение на съдебното решение, с Постановление № С200003-024-0026914/26.08.2020г.,
публичният изпълнител е отменил наложеният с ПНПОМ изх. №
С200003-023-0000762/04.03.2020г.
Във връзка с
искането на ръководителя на ревизията е издадено ново ПНПОМ № С200003-023-0002385/04.08.2020г.,
на основание чл.121 ал.1 от ДОПК, с което е наложен Запор върху 15% от ½
ид.части от лек автомобил марка MERCEDES, peг. №
В6611НР, рама № WDD2221781А166786, двигател № 15798560072379, година на
производство 2015г., мощност 430kw със застрахователна оценка 67 000
лв. /1/2/.
Постановлението е мотивирано с обстоятелстовто, че от
предварителния анализ на събраните в хода на ревизията документи, представени
от РЛ, трети лица и други контролни органи, ревизиращият екип е преценил, че за
проверявания данъчен период 2019г.ще бъдат установени задължения по ЗДДФЛ в
посочения предполагаем размер от 10 000 лв., като е направен изод, че
тяхното събиране ще се затрудни. Посочено е, че се налага именно тази мярка –
запор върху МПС, тъй като при проверката не са установени други активи, годни
да обезпечат вземането.
Издадено е Запорно съобщение, изпратено на ОД на
МВР-Варна, като видно от писмо от 20.08.2020г.,
запорът мърху ПС, собственост на И.Т., е наложен на 17.08.2020г.
След оспорване по административен ред, с Решение № 198/28.08.2020г.
– предмет на настоящото производство, Директорът на ТД на НАП-Варна е потвърдил
Постановлението. Приел е, че обезпечението е наложено
въз основа на искане на орган по приходите; ПНОМ е издадено от компетентен
орган, при наличие на законоустановените предпоставки за това, предвид
необходимостта за обезпечаване на задължения по висящо ревизионно производство
и с оглед обстоятелството, че лицето не притежава други активи, като мярката е
наложена върху съответна на вземането част от лекия автомобил.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалба е подадена в срока по чл.197 ал.2 ДОПК
от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради
следното:
Решението
е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.197, ал. 1 от ДОПК, директорът на
компетентната териториална дирекция на НАП се произнася с решение по подадената
срещу издаденото ПНОМ. Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни
мерки също е издадено от компетентен орган. На основание чл.121,
ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт
органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител
налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, в следствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни.
При
издаването на процесното ПНОМ са спазени и процесуалните правила. Същото съдържа
реквизитите, изброени в чл.196 от ДОПК. Издадено е по
мотивирано искане на ръководителя на ревизионния екип, според нормата на чл.121,
ал.1 и ал.2 от ДОПК. Противно на изложените в жалбата
твърдения, съдът счита, че ПНОМ е мотивирано от фактическа и правна страна,
съобразно разпоредбата на чл.196, ал.1, т.3 от ДОПК, като наложените обезпечителни мерки са обосновани.
Налице е обезпечителна нужда по смисъла на чл.121,
ал.1 и чл.195, ал.2 от ДОПК. Налагането на
обезпечителни мерки във връзка с бъдещи вземания, чийто размер ще бъде
установен окончателно с ревизионния акт, е предвидено като законова възможност
и в случая е обосновано и мотивирано предвид липсата на данни за друго
имущество на ревизираното дружество. Необходимостта от налагане на обезпечение
е мотивирана с размера на задължението, вида и размера на притежаваното
имущество и с обстоятелството, че евентуално извършване на отчуждителни сделки
от задълженото лице би затруднило събирането на публичните вземания поради
недостатъчно имущество, гарантиращо безпрепятственото им погасяване.
Изпълнението на едно публично задължение е невъзможно, когато длъжникът към
датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, защото
изначално няма имущество в подходящи размери или в последствие, поради
отчуждаването му, няма такова. Изпълнението е сериозно затруднено, ако макар
стойността на годните за разпореждане активи на длъжника да покрива размера на
очакваните задължения, видът на първите или правното им положение е такова, че
не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване, т.е. те не са ликвидни.
Следва да се посочи, че както приходните органи, така и съдът, в
производството по чл.197
от ДОПК, не могат да
преценяват изводите на ревизиращите органи досежно дължимостта на публичните
задължения и техния размер. Преценката в обезпечителното производство се
ограничава до възможността да се затрудни събирането на бъдещото публично
вземане, като с ограничителната мярка възможно минимално се затрудни дейността
на лицето. В случая тази предпоставка е налице – евентуални бъдещи задължения
на лицето в размер на 10 000 лв., /който
не е минимален, както счита жалбоподателят, а законът не предпоставя
изискването задължението да е в особено големи размери/, като със запориране на МПС до сумата в
размер на евентуалните бъдещи задължения, няма
данни да се спира извършваната от лицето дейност съгл.чл.121 ал.3 изр.2 от ДОПК и да се накърнява в значителна степен
частния интерес.
В случая приходните органи са
извършили необходимите служебни проверки, по които е установено, че задълженото
лице не разполага с други активи годни да обезпечат предполагаемите му
задължения. Според чл.195, ал.2 от ДОПК, обезпечение се
извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на
публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Правилна
е преценката на ревизиращите органи, че ще бъде затруднено събирането на
публичните вземания предвид установената фактическа обстановка.
Съдът намира за
неоснователни доводите, че е нарушен принципа за съразмерност на наложеното
обезпечение с размера на задължението. Както беше посочено и по-горе запорът е
наложен върху 15% от ½ ид.ч. от автомобила, предвид неговата
застрахователна стойност, което безспорно е до размера на очакваните публични
задължения.
Съгласно чл.121 ал.3 от ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат върху
активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на
дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки
следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Съдът намира, че
разпоредбата на чл.121
ал.3 от ДОПК следва да се тълкува
съобразно систематичното й място, като се държи сметка на засиления държавен
интерес, деклариран в чл.121 ал.3 от ДОПК -
охрана на събирането на публични държавни вземания. Всяко обезпечение неминуемо
води до накърняване на имуществената сфера на засегнатото лице, поради което
при наличието на съответно имущество, нормата на чл.121 ал.3 от ДОПК предвижда налагането избирателно на тези
обезпечителни мерки, които не препятстват, или не водят до спиране на дейността
на лицето. При липсата на имущество или при неговата недостатъчност обаче, се
налага балансиране между публичния интерес от събиране на евентуалните бъдещи
публични задължения и накърнения частен интерес от наложените ограничителни
мерки. В случая, доколкото липсват доказателства за наличието на други активи
наложените запори се явяват единствената подходяща обезпечителна мярка.
Като неоснователно се
преценява и възражението, че повторното налагане на тази мярка е недопустимо,
доколкото същата е била предмет на предходно ПНПОМ, отменено със съдебно
решение. В случая не е налице сила на присъдено нещо на влязъл в сила съдебен
акт, доколкото обезпечителни мерки могат да се налагат във всеки един момент и
при съответните законови предпоставки и при идентични налични активи условия и
активи. Обстоятелството, че предмет на отмененото ПНПОМ е бил същия актив, не
озаначава, че се касае за една и съща обезпечителна мярка. Процесното
постановление са съобразени мотивите на съдебното решение по адм.д. №
944/2020г., като изрично е посочено, че се запорира само частта от движимата
вещ, съответна на очаквания размер на публичното вземане.
В обобщение следва да
се посочи, че не са налице предпоставките на чл.197, ал.3 от ДОПК. Съгласно цитираната
разпоредба, съдът отменя обезпечителната мярка при три хипотези: ако длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа; ако не съществува изпълнително основание или ако не са
спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК. Първата
хипотеза не е налице, тъй като както при административното оспорване на ПНОМ, така
и при съдебното му оспорване, въпреки изрично указаната възможност, жалбоподателят
не представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа, нито предлага замяна на обезпечителната мярка по реда на чл.199 от ДОПК, с което да
гарантира събирането на предполагаемите публични вземания, поради което не са
налице предпоставките за отмяна на наложените обезпечителни мерки.
Не са налице и
останалите две хипотези, за което съдът изложи мотиви по-горе в настоящото
решение.
По изложените
съображения съдът намира, че оспорените актове са издадени от компетентни
органи по приходите, в установената форма, при спазване на процесуалните
правила и правилно приложение на закона, поради което оспорването следва да
бъде отхвърлено, като неоснователно.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.161
ал.1 от ДОПК основателно се явява направеното от пълномощника на ответната
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати такова в размер на 500 лв. съгласно чл.8 ал.3
от Наредба № 1/2004г. за МРАВ,
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.Т., ЕГН **********,***,
против Решение № 198/28.08.2020г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено
Постановление с изх.№ С200003-023-0002385/04.08.2020г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна за налагане на обезпечителни мерки: Запор върху 15% от ½ ид.части от лек
автомобил марка MERCEDES, peг.№ В 6611 НР, рама № WDD2221781А166786, двигател № 15798560072379.
ОСЪЖДА И.Г.Т., ЕГН **********,***, да заплати в полза на ТД на НАП-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лв., на осн. чл.161 ал.1 от ДОПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: