Р Е Ш Е Н И Е
№ 260111
10.12.2020 г.
гр.Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на 23 юли през две
хиляди и двадесета година в състав :
Председател: Рени Ковачка
Членове: Антон
Игнатов
мл. с-я Мариета
Динева
при секретаря Златка
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Игнатов гр. дело № 323 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 619/20.03.2020
г., постановено по гр. дело № 03002/2019 г. по описа на Районен съд- Перник, са
отхвърлени като
неоснователни исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:*********
и със седалище и адрес на управление: ***, срещу А.И.П., с адрес: ***, с които
се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 709,81 лева, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в *** за периода от 01.05.2017 г., до 30.04.2018 г.
включително и сумата от 45,83 лева, представляваща законната лихва за забава за
периода от 09.07.2017 г., до 20.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, смятано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 08504/2018 г. по
описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 от ГПК.
В установения от
закона срок “Топлофикация- Перник”АД, чрез своята процесуална представителка
ю.к.Е.М., е обжалвало решението, като моли същото да бъде отменено и искът да
бъде уважен. Навеждат се доводи, свързани с това, че решението е неправилно.
„Топлофикация –
Перник” АД, гр. П. не е изпратила представител в съдебно заседание.
Ответницата
А.И.П. е
призована по реда на чл.47 ГПК, като й е назначен особен представител- адв.Г.Б.
от АК- П.. Същият е депозирал отговор в срока по чл.263 ГПК и по изложените в
същия и доразвити в съдебно заседание съображения, е направил искане жалбата да
бъде оставена без последствия, а решението- потвърдено.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния
съд са предявени искове по чл.422, вр. чл.124 ГПК и чл.86 ЗЗД.
В исковата си
молба ищецът „Топлофикация – Перник” АД, гр. П. твърди, че ответницата А.И.П. му
дължи сумата от 709,81 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 45,83 лева, представляваща
законната лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 20.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 08504/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
Ищецът
“Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и
пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно
предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от
задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон. Твърди, че е
доставил топлинна енергия за процесния имот, като същата не е заплатена от
ответницата. По силата на
чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР
на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Съгласно чл.3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може да
бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване. В този смисъл е решение № 35 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о.
Относно
собствеността върху имота е представено заверено копие на Декларация по чл. 14 ЗМДТ. Районният съд е достигнал до извода, че представеното от страна на ищеца
заверено копие на Декларация по чл. 14, чл. 27 и §2 от Преходните и
заключителни разпоредби на ЗМДТ, подадена и подписана от ответницата не е
достатъчна, за да докаже валидно правно основание, което да й придава
качеството на собственик или ползвател на процесното жилище. За да отхвърли
иска съдът се е позовал на решение № 972 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4266/2008 г., IV г. о., ГК, включващо се в практиката, задължителна за
съдилищата, според което данъчната декларация по чл.14 ЗМДТ не е нито способ за
придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот, тъй
като декларирането на един имот като собствен има само административноправно
значение, но не и гражданскоправни последици и не влияе върху собствеността на
имота.
В срока по
чл.131 ГПК и в съдебно заседание назначеният за особен представител на
ответницата- адв.Г.Б. от АК- П., е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искови претенции като неоснователни, като оспорва твърдението, че
ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия. Оспорва и начина
на начисляване на топлинна енергия, доставена до процесния недвижим имот. Сочи,
че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че ответницата има
качеството на ползвател на топлинна енергия за процесния имот, респ. да е
собственик или ползвател на последния. В тази връзка изяснява, че ангажираното
от страна на ищеца писмено доказателство – заверено копие на Декларация по чл.
14 ЗМДТ, не е средство, годно да докаже правото на собственост върху недвижим
имот.
Въззивната жалба
е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което
същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Пернишкият окръжен
съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното първоинстанционно
решение е постановено от съдия от РС- Перник в предвидената от закона форма и в
кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно.
По въпросите за
неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите,
посочени във въззивната жалба.
Спорният въпрос
в настоящия казус, след като не се спори относно количеството на
доставената топлоенергия, се свежда до
това дали декларацията по чл.14 ЗМДТ е достатъчно доказателство за да се
приеме, че ответницата има качеството на потребител.
Съгласно цитираното решение № 972 от
6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV г. о., ГК, данъчната
декларация не е предвиден в закона способ за придобиване и за доказване на
право на собственост върху недвижим имот.
По силата на
чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР
на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл.3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване. В този смисъл е решение № 35 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о.
За установяване
обстоятелството, че ответникът е
потребител на топлинна енергия, ищцовата страна е представила декларация по
чл.14 от ЗМДТ с вх. № *** г., с която ответницата е декларирала, че е единствен
собственик и ползвател на имота, описан в исковата молба, като е придобила
същия на основание наследство. С исковата молба ищецът е поискал от ответницата
на основание чл.190 ГПК да представи документа за собственост, като с отговора
на исковата молба от особения представител е изразено становище, че не може да
представи документ защото не е собственик на имота.
Представената по
делото декларация представлява изходящ от страната частен документ, в който се
съдържа признание относно притежаваното право на собственост, както и относно
факта, че страната държи договора, на който е основала правото на собственост
върху декларирания имот. От тук се налага извод, че ответницата не би могла да
се противопостави на обвързващата я доказателствена сила на изходящия от нея
частен документ, установяващ неблагоприятен за нея факт, както и да откаже
представянето на този документ поради това че не е собственик на имота. По
делото липсват твърдения от ответната страна, че след декларирането на имота същият
е бил отчужден.
Предвид горното
и вземайки предвид приетото в определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр.д. №
4084/2016 г. на ВКС, IV г.о, постановено по идентичен казус, настоящият състав
намира, че по делото безспорно се установи, че ответницата е потребител на
топлинна енергия.
Предвид горното,
съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като противоречащо
на закона и като такова следва да бъде отменено, като предявените искове следва
да бъдат уважени.
По разноските.
С оглед изхода
на делото и съгласно представения списък по чл.80 ГПК, отгветницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по заповедното и исковото
производство, както и тези, направени на въззивна инстанция. Видно от
приложения списък по чл.80 ГПК, ищецът е направил разноски в размер на 75 лв.-
по заповедното производство, 285 лв.- по първоинстанционното производство и 175
лв.- по въззивното производство, които следва да бъдат възложени на
ответницата.
Водим от
гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 619/20.03.2020 г., постановено
по гр. дело № 03002/2019 г. по описа на Районен съд- Перник, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените искове от ищеца “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: ***, срещу ответницата А.И.П.,
с адрес: ***, в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 709,81 лева, представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 45,83 лева,
представляваща законната лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до
20.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК- 03.12.2018 г., до окончателното
й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 08504/2018 г. по описа на Районен
съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410
от ГПК.
ОСЪЖДА А.И.П., с
адрес: ***, да заплати на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище
и адрес на управление: ***, направени разноски, както следва:
- сумата от 75
лв. /седемдесет и пет лева/- по заповедното производство;
- сумата от 285
лв. /двеста осемдесет и пет лева/- по първоинстанционното производство и
- сумата от 175
лв. /сто седемдесет и пет лева/- по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: