РЕШЕНИЕ
№ 1502
гр. Варна, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20243110108862 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ищцата С. З. А. ЕГН **********, с адрес:
гр.В., ул.“О. П.“№**, ап.** срещу ответника И. И. М. ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
ул.“Д. И."№**, иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, която след допуснато изменение на
основание чл.214 ал.1, пр.3-то от ГПК в с.з. на 28.03.2025г., е за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумите, както следва:
-2092,50 лева, представляваща обезщетение за лишаване от възможността й да ползва
съсобствените 1/2 ид.ч. от ½ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. В., ул.
„Д. И.", № **, целият с площ от 481 кв.м., за периода от 15.07.2019г. до 15.07.2024г.;
-5893,50 лева, представляваща обезщетение за лишаване от възможността й да ползва
съсобствените й ½ ид.ч. от гараж с идентификатор ***.*, находящо се в гр. В., ул. „Д. И.", №
**, целият с площ от 22 кв.м., за периода от 15.07.2019г. до 15.07.2024г.,
-ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
15.07.2024г. до окончателното изплащане на задълженията.
Ищцовата страна обосновава претенцията си на следните фактически твърдения,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: В исковата молба ищцата твърди,
че по време на брака си с ответника И. И. М. са придобили в режим на съпружеска
имуществена общност правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо се
в гр. В., ул. „Д. И.", № **, ведно с 1/2 ид.ч. от изградения в същото гараж. Излага, че бракът
1
на страните бил прекратен с влязло в законна сила решение по гр.д. № 9771/2008г., по описа
на РС-Варна, 16-ти състав. Твърди, че след прекратяване на брака и към датата на сезиране
на съда, единствено ответникът ползва съсобствените имоти, поради което и до същия е
изпратена нотариална покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването,
връчена му на 08.10.2012г. Тъй като ответникът не е заплащал обезщетение за ползването на
имотите, сезира с искане за осъждането му да заплати на А. посочените суми. Претендира и
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание на 31.01.2025г., съдът/съдия С.Д./, е допълнил изготвения проект за
доклад, със становище на ищеца, че: оспорва твърденията, изложени в отговора на исковата
молба, като тези оспорвания касаят наличието на владение, което да е преобразувало
държанието на ответника във владение, съответно да е довело до придобИ.е по давност на ½
от имота, собственост на ищцата.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И. И. М., чрез процесуалния си представител,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
исковата претенцията. Поддържа, че е едноличен собственик на имота, като е упражнявал
фактическа власт върху същия в периода от 01.11.2012г. и към датата на сезиране на съда,
отблъсквайки владението на ищцата. Излага, че същата е правила няколко опита да влезе в
имотите, но не е била допускана с обяснение, че същите са еднолична собственост на М..
Твърди, че ищцата е била съгласна с това владение, като не е предприела действия да го
смути. Наред с това поддържа, че след като ищцата е била принудително отстранена от
имота, ответникът е бил този, който е възстановил разрушеното от А. и го привел във вид,
годен за ползването му.
С оглед изложеното и моли за отхвърляне на претенцията. В евентуалност счита, че
претендирания размер на обезщетението не съответства с квадратурата, характера и целите
на имотите. Претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание на 31.01.2025г., съдът/съдия С.Д./, е допълнил изготвения проект за
доклад, със становище на ответника, че е владял посочените гараж и дворно място повече
от предвидения в закона срок, както и със становище, че е упражнил давностно владение и е
станал собственик на имота, като владението не го оспорва.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Видно от представената нотариална покана с рег. №7187 от 18.09.2012г. на А.Т.,
пом.нотариус при О.Ш., нотариус в р-н на РС-Варна, с рег.№ *** на НК, ответника е
поканен от ищцата да заплаща сума в общ размер от 130лв. месечно, от които 50лв. за
дворното място и 80лв. за гаража, които суми са претендирани като обезщетение за ползите,
от които ищцата е била лишена, поради неползване на имотите, в размер на
средномчесечния наем, считано от деня на получаване на поканата. Удостоверено е, че
поканата е връчена на 08.10.2012г. на отв.И. И. М..
В хода на производството са допуснати и изготвени съдебно-оценителни експертизи със
2
задача вещото лице да посочи какъв е средният пазарен месечен наем за имотите, за периода
от 15.07.2019г. до 15.07.2024г.
От заключението по СОЕ/л.51-54/, което съда кредитира като компетентно дадено, ясно и
обосновано, се установява, че пазарният наем за процесния имот/1/2ид.ч. от ПИ с ид.№***/,
за периода от 15.07.2019г. до 15.07.2024г., е в размер на 4185,49 лева, при което за ½ ид.ч.,
собственост на ищцата – наема възлиза на 2092,75лв.
От заключението по СОЕ/л.68-71/, което съда кредитира като компетентно дадено, ясно и
обосновано, се установява, че пазарният наем за процесния имот/1/2ид.ч. от гараж/ за
периода от 15.07.2019г. до 15.07.2024г. е в размер на 5883,69 лева.
Съставът на ВРС приема, че заключението е компетентно и обективно изготвено, тъй като
вещото лице е съобразило както местоположението на имотите, инфраструктурата на
района, в който се намират, така и състоянието им към момента на оценяване. Затова и
съдът намира, че следва да кредитира дадената от вещото лице средна пазарна наемна цена.
В производството са ангажирани доказателствени средства посредством разпита на
свидетелите М.Л., М.К., С.К. и Т.В., от които се установява, че в процесния имот ищцата не
е ползвала имотите, като същите са ползвани само от ответника.
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.31 ал. 2 ЗС, която повелява,
че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
За основателността на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС, за присъждане на обезщетение
следва да се установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на съсобственост върху недвижим
имот, еднолично ползване на имота от единия от съсобствениците и отправянето на писмена
покана от неползващия съсобственик да заплаща обезщетение за ползване на неговата част
от имота.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от СК обвързва задължението за заплащане на обезщетение с
осъществявано само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо
неползващия съсобственик да доказва, че не е допускан до същата. Достатъчно е
неползващият съсобственик да отправи писмен покана за заплащането на обезщетение. За да
се освободи от отговорността за обезщетение, ползващия имота съсобственик следва да
предложи на съсобственика да ползва вещта според правата му в съсобствеността и да му
осигури възможност реално да упражнява правото си на собственост. В тази насока е
практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на
ОСГК, Решение № 269/18.10.2013 г. по гр. дело № 1282/2012 г. на IV г.о., Решение №
104/08.04.2014 г. по гр. дело № 5821/2013 г. на I г.о., Решение № 241/10.11.2014 г. по гр. дело
№ 928/2014 г. на I г.о.
От представените писмени доказателства безспорно се установява, че ищцата е собственик
на половината от посочените недвижими имоти.
За безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е прието, че по време на брака
3
си страните са придобили в режим на съпружеска имуществена общност собствеността
върху 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. В., ул. „Д. И.", № **, ведно с 1/2 ид.ч. от
изградения в същото гараж, която общност е прекратена с развод; че за процесния период
фактическата власт върху имотите се упражнява от ответника И. М..
Прието за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е
обстоятелството, че е упражнявана фактическа власт - corpus по повод процесните имоти, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК.
Правно значение има обстоятелството, че ищцата не е получила достъп до имотите, т.е. била
е лишена от такъв. Тези обстоятелства са установени от събраните по делото гласни
доказателства.
Отправянето на покана за плащане на обезщетение за лишаването от ползването на
съсобствените имоти е осъществено от ищцата, посредством изпратената нотариална такава
с рег. № 7187 от 18.09.2012г., надлежно връчена на отв.И. И. М. на 08.10.2012г.
Съобразно квотата в съсобствеността, за която шщцата има право на обезщетение за
лишаването от правото на ползване на съсобствените имоти, на основание чл. 31, ал. 2 от
СК, същото възлиза на 2092,50 лева, за лишаване от възможността й да ползва
съсобствените 1/2 ид.ч. от ½ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. В., ул.
„Д. И.", № **, целият с площ от 481 кв.м., за периода от 15.07.2019г. до 15.07.2024г.;
съответно на 5883,50 лева, обезщетение за лишаване от възможността й да ползва
съсобствените й ½ ид.ч. от гараж с идентификатор ***.4, находящо се в гр. В., ул. „Д. И.", №
**, целият с площ от 22 кв.м., за периода от 15.07.2019г. до 15.07.2024г., поради което
предявените искове следва да бъдат уважени в посочените размери. Основателно е искането
за присъждане на законна лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното им изплащане.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, ищцата има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно и подлежи на
уважаване в размерите, посочени в списък по чл.80 ГПК/л.77/, както следва: за заплатена
държавна такса 316,64 лева, внесен депозит за СОЕ 500,00 лева, адвокатско възнаграждение
1200,00 лева; депозит за доп.СОЕ 154,64 лева, д.такса за увеличение на иска 93,30 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.31 ал.2 от ЗС, ответника И. И. М. ЕГН **********, с
адрес: гр.В., ул.“Д. И."№**, да заплати на ищцата С. З. А. ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
ул.“О. П.“№**, ап.**, сумите, както следва:
-2092,50 лева, представляваща обезщетение за лишаване от възможността й да ползва
4
съсобствените 1/2 ид.ч. от ½ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. В., ул.
„Д. И.", № **, целият с площ от 481 кв.м., за периода от 15.07.2019г. до 15.07.2024г.;
-5883,50 лева, представляваща обезщетение за лишаване от възможността й да ползва
съсобствените й ½ ид.ч. от гараж с идентификатор ***.4, находящо се в гр. В., ул. „Д. И.", №
**, целият с площ от 22 кв.м., за периода от 15.07.2019г. до 15.07.2024г., като отхвърля иска
за присъждане на обезщетение за горницата до претендираните 5893,50 лева.
-ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
15.07.2024г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК, И. И. М. ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
ул.“Д. И."№**, ДА ЗАПЛАТИ на С. З. А. ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“О. П.“№**,
ап.**, сума в общ размер на 2264,58лв., представляваща сторените в производството пред
ВРС съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5