Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2148 23.05.2014 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на
двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при
участието на секретаря Ваня Койчева,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 584 по описа на съда за 2014
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация по чл.327, вр. с чл. 79 ЗЗД.
Ищецът
„Алумил България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Илия Бешков № 5, представлявано от Г.К., е предявил против Р.И.И., действащ
като ЕТ „Р.И.- Веси”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. Училищна № 2, иск за осъждане на ответника да заплати сумата от
11 245, 99 лв. главница, представляваща сбор от неизплатена продажна цена
по договори за търговска продажба с предмет алуминиеви профили и аксесоари,
обективирани в следните фактури: № 63826/11,07,2011 г. с дължима сума от 208,88
лв., № 63923/13,07,2011 г. с дължима сума 1726,42 лв., № 63955/13,07,2011 г. с
дължима сума 5283,08 лв., и № 65899/03,09,2011 г. с дължима сума 4027,61 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ –
15,01,2014 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че в
периода от 11,07,2011 г. до 03,09,2011 г. страните по делото се намирали в
трайни търговски отношения и били сключени четири неформални договора за
покупко- продажба на алуминиеви профили и аксесоари, обективирани в следните
фактури: № 63826/11,07,2011 г. за сумата от 2674,07 лв., № 63923/13,07,2011 г. за сумата от
43 726,42 лв., № 63955/13,07,2011 г. за сумата от 5283,08 лв. и №
65899/03,09,2011 г. за сумата от 4027,61 лв. Ищцовото дружество като продавач е
изпълнило своите задължения да прехвърли собствеността и да предаде стоката,
описана в представените фактури.
Ответникът обаче не изпълнил задълженията си да заплати продажната
цена. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че ищцовото дружество е
неизправна страна по договора. Цялото количество и качество , размери и цвят по
фактури № 63955/13,07,2011 г. и № 65899/03,09,2011 г. било различно от
заявеното от ответника. Стоките по
фактура № 63923/13,07,2011 г. – ролетни
щори не били сглобени и се наложило да бъдат сглобени от работници на
ответника. Поради това била постигната уговорка с ищеца да бъде намалена цената
с 1 726,42 лв. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
Между
страните по делото не се спори, че се намирали в търговски отношения по повод,
на които ищецът е продавал на ответника алуминиеви профили и аксесоари.
По
делото като писмени доказателства за приети фактури: № 63826/11,07,2011 г. на
стойност 2674,07 лв., № 63923/13,07,2011
г. на стойност 43 726,42 лв., №
63955/13,07,2011 г. на стойност 5283,08 лв. и № 65899/03,09,2011 г. на стойност
4027,61 лв.
От заключението на съдебно-счетоводна
експертиза, което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че фактури с № 63826/11,07,2011 г., № 63923/13,07,2011 г., №
63955/13,07,2011 г. и № 65899/03,09,2011 г. са осчетоводени от ищеца , като са включени в дневник на
продажбите и справка –декларация по ЗДДС. В счетоводството на ответника процесните фактури са
осчетоводени и са включени в дневник на покупките и
справка –декларация по ЗДДС с право на приспадане на данъчен
кредит. Неплатената сума по посочените по-горе фактури е в размер на
11 245,99 лв.
От показанията на свидетеля Г. Л., който е работил заедно с Р.И. през пролетта – лятото на 2011 г.
на обект в Испания се
установява, че е
имало проблем свързан с качеството на получените от ответника стоки, изразяващи
се в разминаване в цвят, големина, степен на завършеност.
Съдът
кредитира показания на свидетеля Г. Л.
като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на
останалия доказателствен материал.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че между страните по делото е възникнало облигационно
правоотношение, което има за предмет договор за покупко-продажба на стоки
подробно описани във фактури №
63826/11,07,2011 г., № 63923/13,07,2011 г., № 63955/13,07,2011 г. и №
65899/03,09,2011 г. И двете страни са
търговци, поради които по отношение на сключената от тях сделка намират
приложение правилата на търговската продажба. Последната е неформален договор,
ето защо, документите по чл. 321 ТЗ имат само доказателствено значение,
включително и фактурите. След като ответното дружество е осчетоводило
процесните фактури в счетоводството си следва извода, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договорите за продажба. По силата на възникналата
облигационноправна връзка в правната сфера на ответника е възникнало задължение
да заплати цената на доставените стоки.
Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК , в
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно поетото договорно
задължение, като е платил на ищеца цената на доставените стоки.
Досежно възражението на ответника, че не е
подписвал фактура № 65899/03,09,2011 г. на стойност 4027,61 лв., съдът го
намира за неоснователно поради следните
съображения. Процесните четири фактури установяват съществуването на отношения
по договори за продажба - съдържат вида и количеството на стоката, цената,
начина на плащане, страните и са двустранно подписани. Фактурите, включително и
оспорената, са осчетоводени от двете страни - при ответника, като разход,
включени са дневника за покупките по ЗДДС, ползван е данъчен кредит. Тези факти
са безспорно установени от заключението на
счетоводната експертиза. С подписването на фактурите е налице приемане на
договорените стоки. В този смисъл, единствено е от значение фактът на
противопоставяне или липсата му от страна на търговеца. Съгласно чл.301 от ТЗ -Когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Само
по себе си отразяването на оспорената фактурата в
счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Макар
от подписа, положен върху фактура №
65899/03,09,2011 г. да не може да
се направи извод,
че лицето, което е подписало оспорената фактура е било
упълномощено от ответника да получа стоката, той е узнал за неговите действия,
като знанието не се презюмира, а се установява по безсъмнен начин от вписването
на фактурата в дневниците за покупките и от това, че за фактурата е теглен
данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС. Извършените счетоводни записвания водят
до извода, че купувачът на стоките е потвърдил действието на лицето, подписало
без представителна власт фактура № 65899/03,09,2011 г. съгласно чл. 301 ТЗ.
Инвокираното от ответника възражение, че
продадените от ищеца стоки са с недостатъци, съдът го намира за неоснователно. Едно
от основните задължения на купувача е да прегледа стоката. При всички случаи
обаче след откриване на недостатъци - явни или скрити, купувачът трябва
незабавно да уведоми продавача за тях. Това правило е без изключение. Няма
значение кога са открити недостатъците - веднага, понеже са явни, или по-късно,
понеже са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага. Същественото в
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗЗД е задължението за незабавно уведомяване, тъй
като ако не е незабавно, тогава правата на купувача се преклудират. В същия
смисъл е и чл. 324 ТЗ за преглед на стоката при търговска продажба. В
разглеждания казус стоките са получени
през 2011 г., като заявените от ответника недостатъци свързани с размери, цвят и некомплектоване на доставените
стоки, водят до извода, че се касае за явни
недостатъци. След като ответникът не е уведомил незабавно другата страна по
възникналото правоотношение – продавача , се налага извода, че купувачът е
одобрил така приетата стока, т.е. налице е презумпция за одобряване.
Неизпълнението на задължението на купувача за незабавно уведомяване има за
последица преклудиране на неговите права. Следователно за така приетата стока се дължи договорената за същата
цена по подписаните фактури.
С фактурите продавачът е доказал сключването на
договорите и предаването на стоките, поради което за ответникът е възникнало задължение да
заплати сумата от 11 245, 99 лв. , представляваща неизплатена цената на
доставените стоки, обективирани в процесните фактури, който размер е изчислен
от вещото лице Б. по приетата ССЕ, която съдът кредитира изцяло.
Гореизложеното налага извода, че вземането на ищеца
спрямо ответника е изискуемо, а
предявения иск е основателен и следва де се уважи.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски в пълния им направен размер. Такива надлежно се
претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 491,49
лева, депозит за вещо лице в размер на 80 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 695 лв.
Поради
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Р.И.И., действащ като ЕТ „Р.И.-
Веси”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. Училищна № 2, да заплати на „Алумил България” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Илия Бешков № 5,
представлявано от Г.К., сумата от 11 245, 99 лв. главница, представляваща
сбор от неизплатена продажна цена по договори за търговска продажба с предмет
алуминиеви профили и аксесоари, обективирани в следните фактури: №
63826/11,07,2011 г. с дължима сума от 208,88 лв., № 63923/13,07,2011 г. с
дължима сума 1726,42 лв., № 63955/13,07,2011 г. с дължима сума 5283,08 лв., и №
65899/03,09,2011 г. с дължима сума 4027,61 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на
подаване на исковата молба - 15,01,2014 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Р.И.И., действащ като ЕТ „Р.И.- Веси”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. Училищна № 2, да заплати
на „Алумил България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Илия Бешков № 5, представлявано от Г.К.,
направените по делото разноски в размер на: 491,49 лева за държавна такса, депозит
за вещо лице в размер на 80 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 695
лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :
/Николай
Стоянов/
Вярно с оригинала.
ВК