РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1385
гр.Пловдив, 18 . 07 . 2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди
двадесет и трета година в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1809/2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл.220 ал.1 от Закона
за митниците /ЗМ/, вр. чл. 22 § 7 и чл. 44 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически
кодекс на Съюза /МКС/.
М.В.В. ЕООД, ***, ЕИК *********, с управител В.З.
и пълномощник адв.Г.М. оспорва Решение рег.№ 32-160846/18.05.2022г. на
Директора на Териториална дирекция Митница Русе /ТД Митница Русе/, с което е
определена нова митническа стойност на стоките, допуснати за свободно обращение
с митническа декларация /МД/ с МRN № 19BG004303007376R4 и МД с МRN № 19BG004303007957R8
/по МД с МRN № 19BG004303007376R4/11.11.2019г. – стока
№ 1 – 6 800лв., стока № 2 – 82 180лв., стока № 3 – 6 050лв.; по
МД с МRN № 19BG004303007957R8/03.12.2019г.
– стока № 1 – 32 640лв., стока № 2 – 29 350лв., стока № 3 –
6 050лв./, на основание чл.74, параграф 2, буква „в” /погрешно посочена
вместо б.”б”/, чл.74, параграф 3, чл.77 и чл.114, параграф 2 от МКС, чл.55
ал.1, чл.56 и чл.59 ал.2 ЗДДС, с отхвърляне преференциално тарифно третиране за
„обикновени орехи Juglans Regia L“, без черупки,
реколта 2019 година“, декларирана като стока № 2 от МД с МRN № 19BG004303007376R4/11.11.2019г. и стока № 2 от МД с МRN № 19BG004303007957R8/03.12.2019г.,
Код на преференция в ЕД 4/17 на МД за посочените стоки да се чете „100“ и
оспорващото дружество е задължено да доплати Мито в размер на общо
5 688,03лв. и ДДС в размер на общо 19 547,48лв.
Становища на страните:
- Жалбоподателят счита решението за изцяло
незаконосъобразно с твърдение за издаването му без да е налице фактическо и
правно основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност с
определяне на нова, отхвърляне на тарифни преференции и задължение на
дружеството да заплати публични задължения в общ размер на 5 688,03лв. –
мито и 19 547,48лв. – ДДС по митнически декларации №№ 19BG004303007376R4/11.11.2019г.
и 19BG004303007957R8/03.12.2019г. Счита,
че при издаване на административния акт съществено е нарушен и процесуалния
закон, тъй като решението е издадено по реда на чл.22 от Регламент /ЕС/ №
952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/ и съгл. пар.6 от
разпоредбата, преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за
заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава
решението и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен
срок от датата, на която го е получил. Заявено е, че в случая до оспорващото
дружество е изпратено писмо рег.№ 32-51536/15.02.2022г., което съдържа само
част от мотивите от обжалваното решение, тъй като в писмото липсват съображения
за отклонение на декларираната митническа стойност /необичайно ниски стойности
според административния орган/ от данните, съдържащи се в системата на Агенция
Митници за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и
акцизни документи /МИС3А/. Поддържа, че не е ясно какво е правното основание за
ползване на данни от тази система. Ведно с това – в посоченото писмо не е
съобщено, че мотивите на акта ще са свързани с Решение на СЕС по дело С-291/15,
вкл. не са коментирани и разходите за транспорт и товаро-разтоварна дейност. По
тези въпроси на дружеството не е била осигурена възможност да изрази становище
и запознаване със събраните данни. При отговора на писмото от 15.02.2022г.
изрично е възразено, че е съобщено на жалбоподателя, но без да е мотивирано –
както изисква чл.22 пар.6 от Регламента, че съвкупната преценка на наличните
документи и сведения води до извода, че в случая не са налични фактури, еднозначно
отговарящи на изискванията на чл.128, пар.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №
2015/2447 – относно последната продажба за износ за митническата територия на
ЕС, извършена непосредствено преди въвеждане на стоките на територията на ЕС. Вместо
да уведоми заявителя за конкретните си мотиви с предоставена възможност за
ефективна защита, ТД Митница Русе издава обжалвания акт при съществено
нарушение на чл.22, пар.6 от Регламента. В тази вр. е изтъкнато, че
единствените мотиви, които предварително са съобщени, са свързани със стоки № 2
– орехи без черупки, по митнически декларации №№ 19BG004303007376R4/11.11.2019г.
и 19BG004303007957R8/03.12.2019г., като с
тази част от решението е отхвърлено преференциалното тарифно третиране, тъй
като митническите органи са счели, че фактури №№ 217 и 235, върху които са
поставени декларации за произход от одобрен износител, не свидетелстват
еднозначно за директна доставка между износителя от Украйна и М.В.В. ЕООД.
Посоченото според жалбоподателя не е вярно, като се твърди, че видно от
фактурите – изпращач /shipper/ на стоката е PP Mkrtchan A.R. – Gaydara str.14q Cherkassy, Ukraine, а получател /consignee/
е М.В.В. ЕООД, гр.Пловдив, България. Посочено е, че всъщност административният
орган не спори, че PP Mkrtchan A.R. – Cherkassy,
Ukraine,
е одобреният износител. Мястото, на което стоките се предават на превозвача за
износ също е определено във фактурите и съответства на мястото на изпращача – FCA
– Cherkassy. От същото място стоките са изпратени – plase of dispatch - Cherkassy, Ukraine, за получателя в България - plase of destination Bulgaria. Описаното съответства и на износните
украински декларации, по които стоките се изпращат от PP Mkrtchan A.R. – Gaydara str.14q Cherkassy, Ukraine
до М.В.В. ЕООД – България. Поддържа се, че посочените факти напълно
кореспондират и с останалите налични при административния орган документи, вкл.
и с вносните митнически декларации, поради което се счита, че е липсвало
основание за отхвърляне на заявените преференции. Поискано е решението да бъде
отменено изцяло.
В ход по същество адв.М. счита, че
административният орган не е преценил правилно събраните доказателства в
административното производство. Твърди, че правото на представяне на
допълнителни доказателства в хода на съдебното производство не е преклудирано
на определени етапи и в случая по реда на чл.142 ал.2 АПК следва да бъдат
съобразени и доказателствата, представени в съдебната фаза на производството.
Поискано е присъждане на направените съдебни разноски, за които е представен списък.
В писмено становище по същество пълномощникът
на оспорващото дружество изтъква, че фактурите за стока № 2 – обикновени орехи
без черупки, реколта 2019г., съдържат и декларация за произход с посочено
митническо разрешение № UA902/2019/0247,
заверено с подпис и печат с надпис Мкртчан А.Р., Черкаси, Украйна и посочена
дата и място на заверката, съответно 05.11.2019г. и 27.11.2019г., Черкаси.
Фактурите са заверени от митницата в Одеса, Украйна. Поддържа се неспазване на
задължителния процесуален ред, предвиден за случая и съдържащ се в норми на
общностното право и в АПК /чл.48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. – чл.84 ЗМ/.
Счита се, че административният орган не е уточнил по коя от дете хипотези от
чл.84 ЗМ е осъществил проверката, предвид посочената норма в решението – чл.48
МКС. Твърди се, че и в двата случая на чл.84 ЗМ е приложима нормата на чл.84в
ЗМ – императивна и изискваща за проверката в рамките на последващ контрол да се
издава заповед за възлагане от органите по чл.84 ал.2 ЗМ. Такава заповед не е
издавана, поради което е налице съществено и неотстранимо нарушение на
процесуалните правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна
/Решение № 7623/2023г. по адм.д.№ 11796/2022г., ВАС/. Поддържа се твърдението в
жалбата - част от съображенията в решението не са отразени в писменото
уведомление до дружеството за започване на производството и по което му е
предоставена възможност за становище /цитирани са добавените в решението
мотиви/. Заявено е, че при прилагане на метода на сходни стоки – чл.74 пар.2
б.“б“ МКС е допуснато нарушение, тъй като административният орган е изследвал
сходни вносове само на територията на България – национална база данни /стр.5 ,
посл.абзац от административния акт/, а е следвало според посочената разпоредба
съпоставката да обхваща целия ЕС. Ведно с това, актът не съдържа данни, от
които да може да се установи какъв анализ е направен и само е вписано, че е
извършена проверка в системата МИС3А по зададени критерии. Системата МИС3А не е
регламентирана с нормативен акт и не е ясно какви са били ползваните критерии.
Тоест, недоказано е отхвърлена декларираната при вноса стойност и са приложени
други методи /Решение № 868/23г. по д.№ 4770/22г.; Решение № 774/23г. по д.№
5937/22г., ВАС/. В тази вр. е посочено и установеното от СИк.Е наличие на
сходни стоки с по-ниски цени от тези, които са били взети предвид при издаване
на акта. Акцент е поставен на категоричния отговор на СИк.Е – декларираната от
жалбоподателя цена представлява действително платената от него сума за
конкретната стока по процесните митнически декларации, което означава, че не е
имало основание да се отхвърля договорната стойност и да се пристъпва към
вторични методи за определяне на такива. Освен това, тъй като договорната
стойност, която при условията на алтернативност може да е действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоката, данните от фактури №№
217/05.11.2019г. и 237/27.11.2019г. следва при всички случаи да се съобразят и
на тяхна база да се приеме, че при издаване на административния акт не е било
налице основанието за отхвърляне на договорната цена /Решение № 5024/2023г. по
д.№ 9763/2022г., ВАС/. Оспорено е приетото от митническите органи, че не са
налични фактури, еднозначно отговарящи на изискванията на чл.128, пар.1 от
регламент за изпълнение 8ЕС/ № 2915/2447 – с аргумент от съдържанието на
фактури №№ 217/05.11.2017г. и 235/27.11.2019г., касаещи и двете митнически
декларации, като М.В.В. ЕООД не е страна по договор № 35/05.01.2019г., но по
силата на т.4 от договор № 36/08.01.2019г. е поело задълженията да заплаща
цената на стоките по фактури, които носят текст „Договор № 36 от 08.01.2019г.“.
Процесните фактури съдържат такъв текст, поради което следва да се приеме, че
към М.В.В. ЕООД, респект. към България се релевира освен предмета на сделката
/стока, предназначена за България/, но и цената по тези фактури. Посоченото
съответства на износните украински декларации, по които стоките се изпращат от Мкртчан
А.Р., Черкаси, Украйна до М.В.В. ЕООД, България. Износът от Украйна е основан
на посочените фактури, поради което не може да се твърди, че последните не
свидетелстват за последната продажба, извършена непосредствено преди въвеждане
на стоките на територията на ЕС. Фактури №№ 217/05.11.2019г. и 235/27.11.2019г.
са вписани и в ЧМР, които също са документи, сочещи директна доставки от
Украйна за България. В тази вр. са и екземпляри от същите фактури, които са
заверени с печат на митница в Чернивецка, Украйна. По изложените съображения се
счита, че следва да се приемат за целите на преференциалното третиране и
декларация за произход с посочено митническо разрешение № UA902/2019/0247,
заверено с подпис и печат с надпис Мкртчан А.Р., Черкаси, Украйна и посочена
дата и място на заверката, съответно 05.11.2019г. и 27.11.2019г., Черкаси,
поставени върху процесните фактури №№ 217/05.11.2019г. и 235/27.11.2019г. за
стока № 2 – обикновени орехи без черупка, като фактурите са заверени от
митницата в Одеса, Украйна. Посочено е още, че макар в МД от 11.11.2019г. да е
описан сертификат за движение EUR.1 № А902.007954 /
06.11.2019г., който не се отнася за стока № 2 – орехи без черупки, то е
безспорно, че още към момента на вноса е било налице годно доказателство –
декларация върху фактура, даващо право на преференция. В тази вр. съгласно
чл.24, пар.1 и пар.2 от Протокол I доказателството за
произход /декларацията върху фактура е доказателство за произход – чл.16,
пар.1, б.“б“ от Протокол I/ е със срок на
валидност четири месеца от датата на издаване в държавата износител и трябва да
се представи в рамките на посочения срок от митническите органи на държавата
вносител, при което е допустимо декларацията на одобрен износител дори да не е
представена при вноса, респект. доказателството да не е било вписано в МД, то
може да се представи и цени след митническото оформяне. В случая фактурата,
която носи и декларацията за произход е била вписана в МД и приложена към нея,
което означава, че е следвало да се съобрази и да се предостави преференция. За
необосновано се счита другото съображение за отхвърляне на тарифната преференция
– декларациите не са били съставен върху друг документ, тъй като същевременно в
решението е налице позоваване на чл.15, пар.1, б.в/ Допълнение I към
РЕМ Конвенцията.
- Ответникът Директор на Териториална
дирекция Митница Русе чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Св.Т.
оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа законосъобразност на решението и
моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Възразено бе за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В ход по същество гл.юрк. Т. поддържа
издаване на решението без нарушения на процесуалните правила и в съответствие с
материалния закон, от компетентен административен орган. Заяви, че според
доказателствата – в две писма /от 06.01.2022г. и 15.02.2022г./, на основание
чл.140 от Регламента за изпълнение и по чл.22 пар.6 от МКС, от дружеството са
изискани всички допустими доказателства към осъществените вносове. Дружеството
е разполагало с документите от 2019г., но не ги е представило на митническите
органи.
В писмено становище по същество процесуалният
представител на ответника оспорва твърдението за нарушение на чл.22 пар.6 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 – изискванията към съобщението се съдържат в чл.8 от
Регламент 2015/2447 на Комисията за създаване на подробни правила за прилагане
на някои разпоредби от МКС /цитирани/ и в писмото на митническия орган е
посочена и разпоредбата на чл.29 от същия регламент, при което при издаване на
оспореното решение е спазена процедурата по чл.22 пар.6 първа алинея от Регламент
/ЕС/ № 952/2013. Твърди се, че в писмо рег.№ 32-51536/15.02.2022г. на Директора
на ТД митница Русе е посочено, че предстои издаването на индивидуален
административен акт – от една страна за отхвърляне на преференциалното тарифно
третиране на стока № 2 – орехи без черупка, декларирана с митнически декларации
№№ 19BG004303007376R4/11.11.2019г. и 19BG004303007957R8/03.12.2019г,
а от друга страна – за определяне на нова митническа стойност за всички стоки в
двете декларации, при което са вписани основанията за издаване на решението.
Отразено е и кои от представените при декларирането документи не се считат за
достатъчно удовлетворителни доказателства относно декларираната митническа
стойност, както и разпоредбите, относими при определяне на новата митническа
стойност и реда за тяхното прилагане – чл.74 пар.2 и пар.3 от регл. 952/2013г.
Констатираните по-ниски стойности за стоките в процесните МД спрямо
средностатистическите покупни цени при внос на сходни стоки в ЕС водят до
възникване на основателни съмнения по отношение размера на реално платената
цена и за приложимостта на метода на договорната стойност за определяне на МС.
Цитирането на дело С-291/15 на ЕС в оспореното решение не е основен мотив за
обосноваване промяната на МС на декларираните стоки, а дава тълкуване за това –
кога съмненията на митническите органи са обосновани. Цитирани са точки от
диспозитива на Решение от 16 юни 2016г. по дело С-291/15 на СЕС в тази насока. Поддържа
се, че според събраните в хода на проверката документи е достигнат извод, че по
случая не са налични търговски фактури за внесените стоки, еднозначно
отговарящи на изискванията на чл.128 пар.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/
2015/2447 – относно последната продажба за износ за митническата територия на
ЕС, извършена непосредствено преди въвеждане на стоките на територията на ЕС :
не са представени удовлетворителни доказателства за действително платената цена
за закупуване на стоките; не е известно кой и за чия сметка е покрил разходите
за транспорт и товаро-разтоварни операции до мястото на въвеждане, при което е
преценено, че основният метод за определяне на митническата стойност по чл.70
МКС не е приложим, тъй като не може да се дефинира категорично коя е последната
продажба, извършена непосредствено преди въвеждане на стоките в ЕС. В тази вр.
е разпоредбата на чл.12 от Дял III Териториални
изисквания от Допълнение I от Регионална
конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход / допълнение
I е прието с Решение на Съвета от 26.03.2012г./ :
преференциалното третиране се прилага единствено за продуктите, които отговарят
на изискванията на конвенцията и които се транспортират директно между или през
териториите на договарящите страни. Според ответника, от всички приети по
делото доказателства, вкл. първоначалният договор № 35/05.01.2019г. – не са
налице неоспорими доказателства, че стоката по МД не е напускала пределите на
Украйна и не е била с първоначално място на доставка Анко Агротрейд Лимитед –
Хонг Конг. От това следва, че преференциалното третиране не следва да бъде
предоставено за стоки с произход Украйна, които се ре-импортират след като
веднъж вече са били изнесени. В този случай доказателството за произход не е
основание за преференциално третиране, а би могло да се използва само вр. с
доказване на условията за третиране на връщани стоки. В тази вр. са
представените инвойс фактури № 217/05.11.2019г. и 235/27.11.2019г., в които е
посочен купувач М.В.В. ЕООД, а именно – в тях липсва основен реквизит –
„декларация за произход върху фактурата“. Ведно с това е посочено, че месечните банкови извлечения показват преводи в
чуждестранна валута към Анко-Агротрейд Лимитед Хонг Конг, а не към Мкртчян
Украйна. Във вр. с представените банкови извлечения е заявено, че преводи на
обща стойност от 138 000щ.долара касаят плащане по 3 декларации, две от
които са предмет на спора, поради което и с оглед данни на отсъствие на
доставки за следващите 6 месеца с прямо м.11.2019г. с получател М.В.В., то представените
фактури пред митническия орган към
момента на деклариране, не обхващат пълния размер на оспорената и подлежаща на
плащане цена. От страна на жалбоподателя
не се представиха писмени доказателства, доказващи единичната цена на стоките в
договор 36/08.01.2019г. В договор 36/08.01.2019г. за заместване на дълг липсва
информация относно единичната цена за кг за стоките, за асортимент на стоките,
за количество, за условията на доставка, периодичност на доставките. Тези
компоненти имат пряко отношение към правилното определяне на митническата
стойност на стоките. Счита се, че начина на осчетоводяване в счетоводството на
дружеството не касае реалната митническа стойност, тъй като митническата
стойност на процесната стока е била определена по чл.74 пар.2 б.”б“ и пар.3 от
Регламент 952/2013 въз основа на договорната стойност на сходни стоки и
използването на разумни способи. Поддържа се, че СИк.Е не е пряко относима към
определената на основание чл.74 пар.2 б.“б“ от Регламент № 952/2013г. стойност
на „сходни стоки“.
Жалбата е подадена в 14 дневен срок от
адресат на неблагоприятен административен акт – оспореното решение е получено
на 20.06.2022г., удостоверено с разписка /л.13/, а жалбата е подадена на
01.07.2022г. чрез Спиди /л.6/ и с вх. номер в ТД митница Русе от 04.07.2022г.
Съгласно чл.220 ЗМ всяко лице може да обжалва
засягащи го решения на митническите органи по реда на АПК - по административен
и по съдебен ред.
1. Оспореното решение е издадено от Директор
на ТД Митница Русе. Не е налице хипотеза на заместване и авторство не е
оспорено. Компетентността на органа издател е основана на чл.19 ал.1 и ал.7 от
Закона за митниците /ЗМ/ : „(Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от
7.01.2019г.) Решенията по прилагане на митническото законодателство се издават
от директора на Агенция "Митници" или от директорите на териториални
дирекции.”; „(Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 7.01.2019г.) За целите на
прилагане на чл.
29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление,
се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали
фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е
предвидено друго.” вр. с чл.101 пар.1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 – МКС, вр. с чл.29 от Регламент №
952/2013, вр. чл.5 пар.1 и пар.39 от същия.
В обжалвания административен акт е посочено,
че е издаден след извършен последващ контрол по реда на чл.48 от регламент /ЕС/
№ 952/2013 за създаване на МКС : „За целите на митническия контрол митническите
органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията,
подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена
декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за
реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността,
точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася
до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски
операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на
стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.“. Административното
производство е проведено служебно от административен орган, на територията на
действие на който са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение.
С МД №№ 19BG004303007376R4/11.11.2019г.
и 19BG004303007957R8/03.12.2019г.
оспорващото дружество декларирало за режим едновременно допускане за свободно
обращение и освобождаване за потребление следните стоки : по МД от 11.11.2019г.
– стока № 1 – семена от тиква, тарифен код 1207 99 96 10, 2 500кг. нето тегло, фактура №
217/05.11.2019г., декларирана митническа стойност /МС/ - 2 814,01 лв. и
заплатен ДДС – 563,25лв.; стока № 2 – орехи без черупка, тарифен код 0802 32 00
00, 14 000кг., фактура № 217/05.11.2019г.; декларирана МС –
35 499,50лв. и заплатен ДДС 7 102,55лв.; стока № 3 – орехи с черупки,
тарифен код 0802 31 00 00, 5 000кг., фактура № 217/05.11.2019г.;
декларирана МС 3 869,50лв. и заплатен ДДС 774,8лв.; по МД от 03.12.2019г.
– стока № 1 – семена от тиква, тарифен код 1207 99 96 10, 12 000кг.,
фактура № 235/27.11.2019г., декларирана МС – 13 788,91лв. и заплатен ДДС
2 759,94лв.; стока № 2 – орехи без черупки, тарифен код 0802 32 00 00,
5000кг., фактура № 235/27.11.2019г., декларирана МС – 11 072, 07лв. и
заплатен ДДС – 2 215,36лв.; стока № 3 – орехи с черупка, тарифен код 0802
31 00 00, 5 000кг., фактура № 235/27.11.2019г., декларирана МС –
3 976,66лв. и заплатен ДДС 796,23лв. Декларатор и титуляр на режима е
М.В.В. ЕООД, гр.Пловдив.
2. Според фактите и приложените правни
основания във вр. с данните в обстоятелствената част на решението и
информацията от преписката :
Установено е, че стоките по двете МД са с
държава на изпращане и произход Украйна. В елемент от данни /ЕД/ 3/1
„износител“ в графа „име“ е посочен ПП Мкртчан А.Р. /изпращачът от Украйна/, в графа
„град“ е записано Анко-Агротрейд Лимитед Хонг Конг. Въз основа на сертификати
за движение EUR.1 и декларации върху фактура от одобрен износител е
декларирано прилагане на преференциални тарифни мерки по см. на чл.56 пар.2
б.“г“ МКС /“преференциалните тарифни мерки, предвидени в споразумения, които
Съюзът е сключил с определени страни или територии извън митническата територия
на Съюза или с групи такива държави или територии;“/ с оглед Споразумението за
асоцииране между ЕС и ЕО за атомна енергия и техните държави членки, от една
страна, и Украйна, от друга. Декларирана е митническа стойност по основния
метод на договорната стойност, разписан в чл.70 МКС /в посочен по-горе размер
за всяка от стоките по двете МД/. Във вр. с чл.145 от Регламент за изпълнение
/ЕС/ № 2015/2447 /”Фактурата, свързана с декларираната договорна стойност, се
изисква като придружаващ документ.”/ са представени търговски фактури №№
217/05.11.2019г., 217/1/ от 05.11.2019г. и 235/27.11.2019г., 235/1/ от
27.11.2019г. при условия на доставка FCA /"Франко
превозвача" - продавачът
доставя стоките на превозвача, определен от купувача при уговорено място и
преминали митническо изчистване за износ/ Черкас, вкл. са приложени фактура за
транспорт с доставчик PP Evro-Yug № 76/11.11.2019г. –
800 евро и фактура за транспорт с доставчик „физическо лице-предприемач“ Р.В. –
1000евро. Възникналите задължения за ДДС за взети под отчет и заплатени
редовно.
Извършена е служебна проверка в системата на
Агенция Митници за предоставяне на информация за управленски цели от митнически
и акцизни документи /МИС3А/, която установила, че декларираните митнически
стойности /МС/ по двете МД от 11.11.2019г. и от 03.12.2019г. , изчислени за
килограм, са необичайно ниски спрямо МС на стоки със същото тарифно класиране и
произход Украйна, допуснати за свободно обращение във всички териториални
дирекции на страната в същия или приблизително същия момент като проверяваните.
По отношение внесени стоки от позиция 0802 31 на Комбинираната номенклатура на
ЕС – орехи с черупки, е посочено, че обемът на тези стоки е относително малък
/едва 10 бр. МД/ за периода 2019-2021г., поради което за този вид стока
сравнението е извършено на база на всички оформени стоки, за които МС,
декларирана по чл.70 МКС, е приета от митническите органи. В решението не е отразена проверената информация при служебната
проверка. Предвид данните от МИС3А е осъществена допълнителна проверка в
общодостъпна база данни на Eurostat и в портал за
Търговска статистика на ЕС Access Markets. Изведените средни
стойности на кг са отразени в Таблица 2 –л.7 гръб, като стойностите са
представени в лв. след преобразуване.
При последващия контрол е извършен преглед на
представените документи при митническото оформяне и е констатирано : по фактури
№№ 217/05.11.2019г., 217/1/ от 05.11.2019г. и 235/27.11.2019г., 235/1/ от
27.11.2019г, продавач е ПП Мкртчан А.Р., купувач е Анко-Агротрейд Лимитед Хонг
Конг, а М.В.В. ЕООД е получател на стоките. Посочено е, че фактурите не касаят
продажба за митническата територия на ЕС и не могат да бъдат основа за
изчисляване на МС по метода на договорната стойност /чл.70 пар.1 и 2 МКС/. Това
обстоятелство и констатираните по-ниски стойности на стоките по МД спрямо
средностатистическите покупни цени при внос на сходни стоки в ЕС, обосновали
възникване на основателни съмнения относно размера на реално заплатената цена и
за приложимостта на метода на договорната стойност. В тази вр. е приложен
чл.140 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 и с писмо рег.№ 32-3369/06.01.2022г. от вносителя са изискани допълнителни
данни по отношение декларираната МС. На 27.01.2022г. М.В.В. ЕООД представило
документи /описани в решението/, като част от извлечения от банкова с-ка в лв.
с титуляр М.В.В. ЕООД са обвързани от митническите органи с 4 бр. фактури за
реализация на тиквени семена, орехи и орехови ядки с доставчик М.В.В. ЕООД. Представено
е и месечно извлечение от банкова сметка ***.д. с титуляр М.В.В. ЕООД за
м.11.2019г. с маркирано нареждане за превод във валута – с вальор от
15.11.2019г. сума от 23 000 щ.д. е преведена към Анко-Агротейд Лимитед с
основание на операцията – инвойс 217/05.11.2019г., както и банково извлечение
за друг период за извършено плащане към същото лице с вальор 19.12.2019г. за
сумата от 44 000 щ.д. с основание инвойс – 18.12.2019г. Представена е и
фактура към МД от 11.11.2019г. с № 217 и дата 05.11.2019г. за продажба на
14 000 кг. орехови ядки на стойност 19 600 щ.д. с продавач ПП Мкртчан
А.Р. и купувач М.В.В. ЕООД, както и към МД от 03.12.2019г. били представени в
допълнение две фактури – с номер 235 от 27.11.2019г. за 5 000кг. орехови
ядки на стойност 6 000 щ.д. с продавач ПП Мкртчан А.Р. и купувач М.В.В.
ЕООД и фактура с номер 235 1 от 27.11.2019г. за 5 000кг небелени орехи на
ст-ст 2000 щ.д. и 12 000кг тиквени семки на ст-ст 7 200 щ.д., с
продавач ПП Мкртчан и купувач М.В.В. ЕООД. При съпоставка с вече представените
документи митническите органи констатирали : дублиране на номерата, датите и
цените във фактурите, представени при митническото оформяне на стоките, при
които М.В.В. ЕООД е само получател спрямо допълнително представените, при които
дружеството е купувач. Посочено е, че фактурите, по които М.В.В. ЕООД е купувач
– не съдържат условия на доставка, условия за плащане, подпис или място на
издаване, като полетата „получател“, „страна на произход“ и „страна на
получаване“, „място на разтоварване“ не са попълнени. За семената от тиква и
обикновени орехи с черупка, декларирани като стока № 1 и стока № 3 в МД от
11.11.2019г. не е представена фактура, при която вносителят М.В.В. ЕООД да е
посочен като купувач. Възприето е, че допълнително представените документи не
могат да послужат като доказателство за реално платена цена в случая, тъй като
: сумата от 23 000 щ.д. заплатена на 15.11.2019г. съвпада с общата
фактурна стойност по МД от 11.11.2019г., но плащането реферира единствено към
проформа фактура 217/05.11.2019г. и има две фактури /но не проформа/ с № 217 на
ст-ст 19600 щ.д., които обхващат само една от трите стоки – ореховите ядки.
Вносителят не е представил фактура, в която е посочен за купувач на другите две
стоки по тази МД. За сумата от 44 000щ.д. е посочено, че са заплатени на 19.12.2019г.
и не може да бъде отнесена към нито една от двете МД, обект на проверката и
плащането реферира към проформа фактура № 18/1282 – 18.12.2019г., каквато не е
налична. Ведно с това, в представените банкови извлечения няма плащане в размер
или с основание, насочващо към фактурите от 27.11.2019г., относно продажбата на
стоките по МД от 03.12.2019г. във вр. с цитиран договор № 36 от 08.01.2019г. При
първоначално представяне на документите, митническите органи установили, че
независимо от изисканите данни с писмото от 06.01.2022г. – договорът не е представен. Предвид датата на
договора и двете МД, не е отхвърлена вероятност за извършване и на други
плащания във вр. със стоките, но предоставените банкови извлечения са били
неизчерпателни. От друга страна е прието, че не е известно дали М.В.В. ЕООД е
страна по договор № 36 / 08.01.2019г. и вносителят не е предоставил сведения,
въз основа на какви търговски договорености и взаимоотношения е вписан като
получател на стоките, продадени от ПП Мкртчан А.Р. на Анко-Агротрейд-Лимитед,
Хонг Конг.
Във вр. с данните в двете МД е посочено, че
има декларирани разходи за транспорт и товаро-разтоварни операции по см. на
чл.71 /елементи на договорната стойност/ пар.1, б.“д“ МКС, като този вид разход
съставлява елемент на митническата стойност на стоките. Отразени са данните за
ф-ра № 76/11.11.2019г. към МД от 11.11.2019г. с доставчик PP Evro-Yug
и получател Елит-П ЕООД, гр.Пловдив на ст-ст 800евро, като посоченото дружество
е един от контрагентите на М.В.В. ЕООД по фактурите за реализация, но отсъстват
данни с какъв документ разходът по ф-ра № 76 е начислен на вносителя М.В.В.
ЕООД – в банковите извлечения също няма плащане за погасяване на такова
задължение. Към МД от 03.12.2019г. е отнесена фактура с издател физическо лице
– предприемач Р.В. и получател М.В.В. ЕООД на ст-ст 1000 евро, но в
представените банкови извлечения няма плащане на такава сума.
При описаните данни и с позоваване на Решение
по дело С-291/15 на ЕС, митническите органи приемат, че основният метод за определяне
на митническата стойност по чл.70 МКС е неприложим. Анализирани са били
справките за внесени стоки с кодове по Тарик 0802 31 00 00, 0802 32 00 00 и
1207 99 96 10 от националната база данни МИС3А за локализирането им. При
съобразяване с определението за „идентични стоки“ в чл.1 пар.2 т.4 на Регламент
за изпълнение /РИ/ и поради специфичните данни в описанието на процесните стоки
не е възприето, че могат да се открият „идентични стоки“ за целите на прилагане
на чл.74 пар.1 б.“а“ МКС. По тази причина са търсени сходни стоки с оглед
следващия нормативно посочен вторичен начин за определяне на МС /чл.1 пар.2
т.14 РИ/. Служебно са изискани копия от МД на сходни стоки за определяне на
нова митническа стойност и при спазване на чл.141 РИ, на основание чл.74 пар.2
б.“б“ МКС е определена нова митническа стойност : за стока № 1 по двете МС –
семена от тиква е определена нова МС в размер на 2,72 лв./кг. на база
декларирана стойност на стока № 1 от МД MRN 19BG002002017559R8/15.10.2019г., като съответно на внесените количества –
за стока № 1 по МД от 11.11.2019г. – 6 800лв. и за стока № 1 по МД от
03.12.2019г. – 32 640лв. За стока № 2 по двете МД – обикновени орехи без
черупки е определена нова МС в размер на 5,87 лв./кг. на база декларирана
стойност на стока № 1 от МД MRN 19BG005807039981R1/21.11.2019г.,
като съответно на внесените количества – за стока № 1 по МД от 11.11.2019г. –
82 180лв. и за стока № 1 по МД от 03.12.2019г. – 29 350лв. Поради липса на
съпоставими данни за внесени в приблизително същото време идентични и сходни
стоки на стока „обикновени орехи с черупка“, реколта 2019 с код по Тарик 0802
31 00 00 е проверен метода по чл.74 пар.2 б.“в“ МКС, за който е установено да
не е приложим. Неприложим бил и метода по чл.74 пар.2 б.“г“. Поради това новата
митническа стойност за стока № 3 по двете МД е определена въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби от Споразумението за
прилагане на чл.7 от Общото споразумение за митата и търговията ; чл.7 от
Общото споразумение за митата и търговията; Дял втори, Глава трета Стойност на
стоките за митнически цели от МКС и съгл. чл.144 РИ, определянето на нова
стойност по резервния метод става при използване на разумна гъвкавост при
прилагане на методите, предвидени в чл.70 и чл.74 пар.2 МКС. По посочения
начин, но без да е описано каква
информация и/или механизъм е ползван, е определена новата митническа стойност
на стока № 3 – по МД от 11.11.2019г. – 6 050лв. и по МД от 03.12.2019г. –
6 050лв. Конкретна информация е налице само относно ползване на МС на
внесена сходна стока, декларирана като стока № 1 от МД MRN 19BG00002002004401R2/18.03.2019г.
В решението е посочено още /л.11 гръб/, че за периода от началото на 2019г. до
края на 2021г. най-ниската цена на сходни стоки с код по ТАРИК 0802 31 00 00,
декларирана по чл.70 МКС и прието от митническите органи е 1,21лв./кг., а не
1,32 лв./кг., както е отразено в уведомлението по чл.26 АПК.
По отношение преференциалният произход на
орехите без черупка, декларирани като стока № 2 в двете МД : Административният
орган се позовава на чл.64 пар.1 МКС вр. с чл.56 пар.2, б.“г“ или „д“ и е
посочено, че към МД / 11.11.2019г. е представен сертификат за движение EUR.1
№ А902.007954/06.11.2019г., като обхванатите от него стоки са тези по № 1 и № 3
/семена от тиква и орехи с черупка/. За целите на преференциалното тарифно
третиране на стока № 2 – орехи без черупка – в ЕД 4/7 на МД е вписан код „300“,
а в ЕД 2/3 – код № 954 и номера на сертификата EUR.1,
без да бъде отчето, че сертификатът не се отнася до този вид стока.
Митническият орган съобразил, че фактура № 217/05.11.2019г. съдържа текста на
декларация върху фактура, изготвена от одобрен износител по см. на чл.15 пар.1
б.“а“ вр. с ч.21 пар.1 б.“а“ и чл.22 от Допълнение1 относно определение на
понятието „продукти с произход“ и методи за административно сътрудничество към
Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за
произход /РЕМ Конвенцията/ и Споразумението за асоцииране между ЕС и ЕО за
атомна енергия и техните държави членки – от една страна, и Украйна – от друга
страна. В тази вр. е изтъкнато, че фактурата е издадена към купувача в друга
трета страна – Хонг Конг и не се разглежда като фактура за износ за митническата
територия на ЕС. Към МД / 03.12.2019г. за стока № 2 в ЕД 4/17 на МД е вписан
код „300“, а в ЕД 2/3 като представен документ : код № 864 и номер
235/27.11.2019г., отнасящ се именно до декларация върху фактура или декларация
за произход, изготвена от износител върху фактурата или друг търговски документ.
По съображенията за ф-ра № 217 е посочено, че ф-ра № 235/27.11.2019г.,
съдържаща текста на декларация за произход – не се разглежда като фактура за
износ на митническата територия на ЕС. С арг. от чл.15 пар.1 б.“в“ от
допълнение към РЕМ Конвенцията според митническият орган – доколкото
декларациите не са съставени върху други документи, еднозначно свидетелстващи
за директните доставки между износителя от Украйна и вносителя в България и
различни от фактурите, следва да се счита, че наличните декларации върху
фактури № 217 и № 235 не могат да послужат за целите на предоставянето на
преференции. Предвид установеното и възприетият извод за отсъствие на директна
доставка, в решението е направено позоваване и на Ръководство по удостоверяване
на произхода на Световната митническа организация /изд. 2014г., доп. Юни
2018г./, раздел втори Преференциален произход, т.6, 6.2.2, насока № 9. В случая
декларациите не са били съставени върху документи, еднозначно свидетелстващи за
директните доставки между износителя от Украйна и М.В.В. ЕООД и различен от
фактурите с купувач, установен в третата страна.
В решението е отразено писмо рег.№
32-51536/15.02.2022г. /л.21, 22/, с което на основание чл.26 АПК – вносителят М.В.В.
ЕООД е уведомен за промяната в митническата стойност на стоките и за отхвърляне
на преференциалното тарифно третиране на стоките с № 2 в двете МД.
Уведомлението съдържа възприетата от митническите органи фактическа
установеност и произтеклите от нея изводи, аргументирани със съответните
приложими норми. Обърнато е внимание на обстоятелството – предоставените с вх.№
32-29462/27.01.2022г. фактури с №№ 217 и 235, в които изпращач и продавач е
украинската фирма, а купувач М.В.В. ЕООД – не съдържат текста на декларация
върху фактурата. Предоставена е възможност за изразяване на становище в 30
дн.срок – чл.22 пар.6 вр. с чл.29 МКС и чл.8 пар.1 от делегиран регламент /ЕС/
№ 2015/2447. Уведомлението е връчено редовно на 18.03.2022г. /л.24/. Постъпило
е становище от М.В.В. ЕООД /л.18, 19/, в което уведомлението е квалифицирано за
немотивирано и по отношение отхвърленото преференциално тарифно третиране е
посочено, че според фактури №№ 217 и 235 – изпращач /shipper/
на стоката е PP Mkrtchan A.R. – Gaydara str.14q Cherkassy, Ukraine, а получател /consignee/
е М.В.В. ЕООД, гр.Пловдив, България. Посочено е, че всъщност административният
орган не спори, че PP Mkrtchan A.R. – Cherkassy,
Ukraine,
е одобреният износител. Мястото, на което стоките се предават на превозвача за
износ също е определено във фактурите и съответства на мястото на изпращача – FCA
– Cherkassy. От същото място стоките са изпратени – plase of dispatch - Cherkassy, Ukraine, за получателя в България - plase of destination Bulgaria. Описаното съответства и на износните
украински декларации, по които стоките се изпращат от PP Mkrtchan A.R. – Gaydara str.14, Cherkassy,
Ukraine
до М.В.В. ЕООД – България. Поддържано
е, че описаното напълно кореспондира с останалите представени документи на
митническите органи и с вносните МД, поради което липсва основание за
отхвърляне на заявените преференции. Становището на М.В.В. ЕООД е обсъдено в
решението, като е посочено, че съгл. чл.15 пар.2 МКС – точността и пълнотата на
информацията, предоставена в МД, както и изпълнението на всички задължения,
свързани с поставянето на стоки под съответния митнически режим, са отговорност
на декларатора и в случая допълнителни доказателства относно договорната
стойност са поискани в рамките на процедура по чл.140 пар.1 РИ поради възникнали
основателни съмнения по отношение общата платена цена за стоките и са изискани
фактури, купувач по които е дружеството. Възражението в становището е
отхвърлено и е внесена корекция в текста на уведомлението по чл.26 АПК по
отношение стока № 3 по двете МД – най-ниска цена на сходни стоки е 1,21 лв./кг,
а не 1,32лв./кг., както е посочено в уведомлението.
За започването на проверката дружеството е
уведомено с писмо рег.№ 32-3369/06.01.2022г. /л.29/, в което е посочено, че във
вр. с приложените документи към МД от 11.11.2019г. и от 03.12.2019г. – М.В.В.
ЕООД е само получател на внесените стоки и представените фактури с №№
217/05.11.2019г., 217/1/05.11.2019г. и 235/27.11.2019г. не касаят продажба за
митническата територия на ЕС. Това обстоятелство обосновало съмнения относно
действителния размер на цената, заплатена от М.В.В. ЕООД за закупуване на
стоките по двете МД.
Представените документи от
жалбоподателя в хода на административното производство се съдържат в преписката
/л.30 и сл./.
3. При насрочване на делото към страните са
отправени указания по доказателствената тежест и във вр. с доказателствата
/л.170/.
3.1. Ответникът поясни, че вр. с технологията
на извличане на данни от системата МИС3А, на хартиен носител не могат да бъдат
визуализирани всички клетки на МД, поради което са направени разпечатки в
съкратен вариант с описание на съдържанието и пълният набор от декларирани
данни е представен в електронен файл на справката, който е записан на CD
диска /л.211 и сл., т.1; опис на л.226/. Посочено е, че времевия критерий в
МИС3А е 3 месеца преди и 3 месеца след датите на оформяне на спорните МД.
Отразено е, че при анализа не са взети предвид редове 4, 5 и 6 в електронната
таблица, защото декларираната в тях митническа стойност попада под рисков праг,
дефиниран на база 50% от средната покупна цена в ЕС на стоки от същия тарифен
код, внесени в същия или приблизително същия момент, както е изведена в
справката от Евростат и такива стойности се разглеждат като „занижени“ или
„необичайно ниски“, поради което не могат да служат за определяне на нова
митническа стойност с оглед Стратегия на Агенция Митници от 2019г. Представени
са и данните за търговската статистика на ЕС Access2Markets,
също с пояснения /л.334 и сл., т.2/.
3.2. Жалбоподателят представи в превод фактурите
с №№ 217/05.11.2019г.; 217/1/ от 05.11.2019г.; 235/27.11.2019г.; 235/1/ от
27.11.2019г.; 217/05.11.2019г. с купувач М.В.В. ЕООД; 235/27.11.2019г. с
купувач М.В.В. ЕООД; 2351/1 от 27.11.2019г. с купувач М.В.В. ЕООД и др. /л.349
и сл., т.2/. Представените ЧМР-та не са оспорени /становище, л.440 и сл., т.2/
и съдържат изискуемите реквизити. Представени са още – преводи на договор № 35
/ 05.01.2019г. и договор № 36 / 08.01.2019г. /л.460 и сл./. Съдържанието на
фактурите и на ЧМР ще бъде обсъдено при съпоставка с договорите.
Според съдържанието на договор № 35/05.01.2019г.
: страни са ФЛ Мкртчян А.Р. Украйна, Черкаси и продавач, а Анко-Агротрейд ЛТД е
купувач; стоката е – тиквено семе, белено тиквено семе, обикновен орех с
черупка, обикновен орех ядка, слънчогледово семе, белено слънчогледово семе,
бакла, нахут – с произход Украйна; количеството – конкретизира се във
фактурите; цената е обща – 1 000 000 щ.д. +- 5%, като „Цена и
наименование на стоките по фактури“, и цената на стоките включва опаковка,
разходи по цялата работа, свързана с износа, вкл. издаването на всички
необходими сертификати, обменни такси, товарене и разтоварване и др.; стоките
се натоварват в склада на продавача – база на доставка : FCA
– Черкаси; доставката на цялата партида стоки трябва да бъде извършена преди 31
декември 2020г.; условията за плащане допускат плащане в щ.д. и в евро; в т.12
от договора „Други условия” е посочено, че получател по този договор може да
бъде трето лице съгласно приложенията. При съпоставка между непреведен
екземпляр от договора и превода се констатира техническа грешка – в превода за
продавач е вписан Анко-Агротрейд Лимитед, който е купувач – л.465.
Според съдържанието на договор №
36/08.01.2019г. – превод /л.466 и сл./ - продавач е Мкртчян А.Р., Украйна, Черкаси,
купувач – Анко Агротрейд Лимитед, Хонг Конг, получател – М.В.В. ЕООД. Договорът
е за заместване в дълг – в съответствие с гражданското и търговското законодателство
в Украйна. Отразено е, че на 05.01.2019г. между продавача и купувача е сключен
договор № 35/05.01.2019г. за продажба на тиквено семе, белено тиквено семе,
обикновен орех с черупка, обикновен орех ядка, слънчогледово семе, белено
слънчогледово семе, бакла,, като уговорената по този договор цена е следвало да
се заплати от купувача към продавача. В т.4 е вписано, че за целите на този
договор и с оглед неговото изпълнение, страните се договорили, че във всяка от
фактурите, по която стоките са директна доставка до Получателя/Платеца, ще се
съдържат следните допълнителни реквизити : Договор № 36 от 08.01.2019г.,
получател : М.В.В. ЕООД, ***, Пловдив /България/, условия на доставка и продажба
– Черкаси, място на експедиция : Черкаси, Украйна, Местоназначение : България.
Срокът на договора е от момента на подписването му до пълно изпълнение от
страните на задълженията си една към друга по договор № 35/05.01.2019г.
Тъй като при първоначалното му представяне –
договор № 36/08.01.2019г. не бе в цялостен превод /отсъства превод на точки 2 и
3 – л.467 спрямо л.470/, е представен в допълнение превод в цялост /л.480 и
сл./. Писмено бе пояснено от жалбоподателя /л.479/, че по договор №
35/05.01.2019г. – М.В.В. ЕООД не е страна, но има задължения да заплаща само
цената на стоките, която е посочена в издадените към дружеството фактури, които
носят текст „Договор № 36 от 08.01.2019“, поставен върху фактурите по силата на
т.4 от същия този договор. Според т.2, т.3 и т.5 /непреведени първоначално/ от
договор № 36 / 08.01.2019г. /л.481/ : т.2 – по силата на настоящия договор и на
основание чл.12 от договор № 35/05.01.2019г. – Страните се споразумяват
получателят/Платецът да замести Купувача в дълга му към Продавача за заплащане
на цената /като Платец/ на доставените по Договор № 35/05.01.2019г. стоки
директно на получателя; т.3 – по силата на този договор страните се
споразумяват, че цената на конкретните доставки, дължима от Получателя/Платеца
към Продавача ще е тази, която ще се отразява на всяка отделна търговска
фактура /последната дума пропусната в превода при съпоставка с л.484/; т.5 –
Страните се споразумяват и съгласяват, че получателят / Платецът ще заплаща
цената по всяка от фактурите по банковата сметка, която е посочена в същите
тези фактури, на Продавача.
- Следва да бъде отбелязана обвръзката между отделните
клаузи в договор № 36/08.01.2019г., предвид договореното в т.4 за фактурите, по
които стоките „са директна доставка до Получателя/Платеца…“ и възможността по
т.12 от договор № 35/05.01.2019г. Тази обвръзка е налице и между фактурите, в
които се съдържат договорените допълнителни реквизити от т.4 на договор № 36 и
представените ЧМР-та с данни за транспорт. Цената на стоките според т.6 от
договор № 35 включва разходите „за цялата работа, свързана с износа…“.
Посочените счетоводни документи, предоставени
за нуждите на СИк.Е – описани в молба на експерта /л.472/, са приети по делото
/л.492 и сл./, заверени от жалбоподателя /.
3.3. СИк.Е /л.531 и сл., т.2/ : След анализ на доказателствата,
относими към поставените задачи от страните и съда, експертът е обосновал
подробно отговорите.
За ЧМР - превод на л.373, експертът е
установил номера при съпоставка с данните на същия документ на л.81
/непреведен/ - ЧМР 0769605/29112019, изпращач ПП Мкртчан А.Р. Черкаси, Украйна,
получател М.В.В. ЕООД, Пловдив, България, място на натоварване – Черкаси 29.11.2019г.,
местоназначение – България, Пловдив, ф-ри №№ 235, 235/1 от 27.11.2019г.,
превозно средство № АВ7070АО / АВ6311 ХР. Данните за ЧМР А № 1129941
/международна товарителница / - превод на л.370, са потвърдени при съпоставка с
ЧМР на л.110 /без превод/ - 1129941/06/11/2019 : изпращач ПП Мкртчан А.Р.
Черкаси, Украйна, получател М.В.В. ЕООД, Пловдив, България, място на
натоварване – Черкаси 06.11.2019г., местоназначение – България, Пловдив, ф-ри
№№ 217, 217/1 от 05.11.2019г., превозно средство № **** / ****. За двата
сертификата за движение EUR.1 № А 902.008234 от
29.11.2019г. и № 902.007954 от 06.11.2019г. /л.131, л.109; преводи л.379 и сл./
е посочено: износител и декларация на износителя : Мкртчан А.Р. Черкаси,
Украйна, получател М.В.В. ЕООД Пловдив, България, транспорт с камион от Украйна
до България; сертификатът е издаден за преференция между Украйна и ЕС, държава
на произход Украйна, държава на назначение България, фактури 235/1 от
27.11.2019г., съотв. 217/1/05.11.2019г., номера на митническите декларации за
износ, с поставени митнически печати на Украйна. Описано е съдържанието и на
двата Тир карнета – от 06.11.2019г. и от 29.11.2019г. – данните съответстват на
тези от двете ЧМР, като в тир карнета са вписани същите номера на превозни средства
и същите номера на фактури като в ЧМР, вкл. е отразено, че са налице заверки с
печати на митниците в Украйна и Румъния. Двете МД са регистрирани в
счетоводството на оспорващото дружество.
При съпоставка с представените от ответника
таблици и файлове в диск, експертът е посочил, че отсъстват критерии за
определяне на стоки като „необичайно ниски“ и с арг. от чл.141 ал.3 РИ /”Когато
се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за
определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската
от тези стойности.”/ е приел, че при съпоставка между възприетите в решението
стойности на стоки и тези от таблиците – избраните от административния орган не
са най-ниските. Представени са таблично данни за обикновени орехи Juglans Regia L
без черупки, реколта 2019 /л.544/ - в МД от 03.12.2019г. е декларирана МС
2,21лв./кг., а в МД от 11.11.2019г. – 2,54лв. Митническите органи приемат 5,87
лв./кг. /позиция 12/, като в съответствие с чл.141 ал.3 от Регламент 8ЕС/ 2015/2447,
би могло да се използва най-ниската МС, показана в позиции 2, 4 или 5 – 2,25;
2,61, 3,17. По същия начин е представена ползваната информация за определяне на
нови митнически стойности и за другите две стоки по процесните МД - обикновени орехи с черупки и семена от
тиква /л.545/ - изводите са идентични. С подробна информация /л.546 – 549/,
експертът обосновава фактически извод – не
се намира основание за обявяване на необичайно ниски цени на декларираните
стоки.
- Тук следва да бъде отбелязано във вр. с
възражение на представителя на ответника за сравнявана цена от МД на
жалбоподателя - тази МД е в обхвата на проверяваната информация от митническите
органи и отсъства твърдение конкретната стойност да е коригирана с влязъл в
сила административен акт за отхвърлена декларираната митническа стойност с
определяне на нова.
С описание на получени от жалбоподателя
счетоводни документи /л.550 и сл./, е посочено, че стоките по фактурите,
представени във вр. с двете МД са осчетоводени по с-ка 304 – стоки /орехови
ядки, тиквени семки, орех небелен/ според оборотни ведомости – аналитични за
периоди от м.11.2019г., от м.12.2019г. Описани са и документите за плащане на
фактурите по двете МД /л.551, 552/. Констатирано е, че доставките по двете МД
са намерили отражение в счетоводната отчетност на жалбоподателя. Левовите
равностойности на доставките, отразени в счетоводната отчетност, за част от
стоките са изчислени по валутен курс към датите на процесните фактури, а за
друга част по валутен курс от процесните МД. Видно от представената информация
в таблици /л.552/ - стойността на
транспорт и добавки е отделна, като в случая същата е за сметка на получателя
според двете транспортни фактури, които са посочени и в решението /което не
противоречи на чл. 71 МКС - Елементи на договорната стойност/.
В резултат на подробен и обективен анализ,
при хронологичен опис на документацията, изводите от който подход бяха уточнени
при изслушване на заключението, експертът даде следните отговори : Всички
доставки от изготвените таблици от справките от системата МИС3А са извършени от
Украйна и стоките са с произход Украйна. Таблиците съдържат данни от МД за
регистриран внос на стоки с тарифно класиране – същото като на процесните
стоки, както и със същите наименования /л.556/. Според наименованието и
описанието на стоките и съобразно дефиницията за „сходни стоки“, е налице
основание за извод за наличие на сходни стоки в изготвената от митниците
справка. Според данните от таблиците е налице извод за наличие на цени на
„сходни стоки“ с процесните по см. на чл.74 пар.2 б.“б“ от Регламент /ЕС/
952/2013 за приемане на МКС, чл.1 т.14 и чл.141 от Регламент за изпълнение
2015/2447. Анализът на данните от файловете със справки от системата МИС3А и
сортиране на същите по признака „Митническа стойност – лв./кг.“, както и
сравняването с митническата стойност на процесните стоки показва, че в декларираните
стоки в МД, приети и регистрирани от митническите органи, се намират и по-ниски
цени от тези на процесните стоки /л.556 и сл./. Посочени са най-ниският размер
на митническата стойност за един кг, както и на тази основа е изчислена
митническата стойност на процесните стоки – л.567, 568 /за всяка стока е
установен размер – в повече от декларирания/. Изчислен е и ДДС, както и
разликата спрямо начисленото в процесните МД. Предвид представените документи
за прилагане на преференциален режим, мито не се дължи.; Анализът на доказателствата дава основание за извод –
декларираната от жалбоподателя цена представлява действително платената от него
сума за конкретната стока по процесните МД – информацията е представена
таблично /л.561 – номер на фактура и дата на издаване; стока с номер; МД;
наименование на стоката; стойност – USD; валутен курс на
митница и към дата на фактура; стойност в лв. – митница и счетоводство;
съответно за МД от 11.11.2019г. – банково бордеро валута № 36/15.11.2019г. и за
МД от 03.12.2019г. – банково бордеро валута № 40/19.12.2019г., вкл. е
установено : за МД от 11.11.2019г. и приложените към нея търговски фактури 217
и 217/1 от 05.11.2019г. /и в двете отразен договор за износ № 36 от
08.01.2019г., л.350-355/ - 23 100 щ.д., са налични банкови документи
/суифт, месечно извлечение от банковата сметка на жалбоподателя, счетоводни
записвания/; МД от 03.12.2019г. и приложение към нея търговски фактури 235 и
235/1 от 27.11.2019г. /допусната техническа грешка в годините на двете МД –
посочена 2029г., л.561/, като и в двете фактури е отразен договор № 36 от
08.01.2019г. /л.356-361/ - 15 200щ.д., са налични банкови документи
/суифт, месечно извлечение от банковата сметка на жалбоподателя, счетоводни
записвания/. Пояснено е, че със суифт, отразен в месечно извлечение от с-ка
извлечение № 11, съставено на 01.12.2019г., и видно от сч.документация, е преведена
сумата 23 100 щ.д., като за основание е посочена проф.ф-ра №
217/05.11.2019г.; В месечно извлечение от с-ка извлечение № 11, съставено на
01.12.2019г., както и видно от сч.документация, е преведена сумата 44 000
щ.д., като за основание е посочена проф.ф-ра № 18/12/2 – 18.12.2019г., като в
тази сума по обяснения от счетоводството са включени плащането на сумата от
процесните фактури 235 и 235/1 от 27.11.2019г. – 15 200 щ.д.; Посоченият
към стока № 2 в поле 2/3 Представени документи, сертификати и разрешения на МД
от 11.11.2019г. – документ за преференциално тарифно третиране № 954 Сертификат
за движение EUR.1 референтен номер А 902.007954/06112019, не е относим
към конкретната стока и вписването е неправилно – вместо правилното № 864
декларация върху фактура или декларация за произход, изготвена от износител
върху фактура или друг търговски документ. Ведно с това е посочено в
заключението, че е налице наличие на „текст върху фактура“, който се намира в
търговска фактура № 217 / 05.11.2019г. със съответни заверки /дата подпис
и печат/, което е основание за прилагане на тарифна преференция за стока № 2 по
МД/11.11.2019г. В тази вр. в.л. е посочило, че е следвало в декларацията да се
посочи код № 864 декларация върху фактура или декларация за произход, изготвена
от износител върху фактура или друг търговски документ. Наличието на декларация
върху фактура, която е изготвена от износител, одобрен от митническите органи
на износи, видно от митнически оторизационен номер UA902/2019/0247,
заверен с подпис дата и печат, е основание за прилагане на преференциално
третиране. И в двата приложени сертификата за движение е налице митническо
одобрение със съответен оторизационен номер. В експертизата е посочено, че
причината за несъответствието може да се дължи на техническа грешка, която не е
установена при попълване на МД, така и при извършване на митническия контрол и
регистрацията на декларацията в хода на митническите формалности.; Декларираните
митнически кодове съответстват на стоките по МД и имат отношение към преференциалното
тарифно третиране – правилното класиране на стоките по кодовете по ТАРИК е от
значение за определянето на митните ставки, както и при наличие на
доказателства за произход, съответно – прилагането на тарифните преференции; Стоките
са заприходени в счетоводството на жалбоподателя по левовата равностойност на
цените, посочени в процесните фактур, като основание са регистрираните МД и
търговските фактури към тях; данните от проверените документи показват, че на
15.11.2019г. е платена сумата от 23 100 щ.д., а на 19.12.2019г. – 44 000 щ.д. и
като основания са посочени проформа фактури 217/05.11.2019г. и 18/1282 от
18.12.2019г. Тези суми са отразени в счетоводната документация на дружеството
жалбоподател. Сумата от 23 100 щ.д. съответства на фактури 217 и 217/1 от
05.11.2019г., а сумата в размер на 44 000щ.д. включва сумите по фактури 235 и 235/1 от 27.11.2019г., вкл.
суми от други доставки, неотносими към спора.; Налице е съответствие между платената цена за стоките и декларираната
стойност по двете МД; Налице са
данни за основание за извод, че документи по вноса и тези, заведени в
счетоводството на дружеството съдържат данни за директна доставка на процесните
стоки от износителя в Украйна до вносителя в България, което е видно от
процесните търговски фактури, международни товарителници /ЧМР/, Тир карнет и
счетоводните записвания; Според информацията от счетоводните регистри на
жалбоподателя – стоките по двете МД са заприходени по с-ка 304 „стоки”. Стоките
са регистрирани в сч.регистри в левова равностойност на цената на процесните
стоки в чуждестранна валута /щ.д./, като за част от стоките е приложен валутен
курс на БНБ към дата на търговската фактура, а за друга част – по валутен курс
от съответната МД като не са включени данните за транспорта.; Извършеното плащане между ПП Мкртчян
А.Р. Украйна и М.В.В. ЕООД Пловдив е осчетоводено в счетоводството на
жалбоподателя, посредством съответни записвания в сч.регистри „Издадени
документи за период 01.11.2019г.-31.12.2019г. с дати 05 и 15.11.2019 и
01.11.2019-31.12.2019 с дати 27.11 и 19.12.2019”. В проверените документи
/описани в анализната част от заключението/ са посочени конкретните суми и
съответствието им с данните от процесните митнически декларации, фактури и
платежни документи.
- При изслушване на заключението експертът
заяви, че при изготвяне на експертизата е описвал хронологично всеки документ, като
после е допълвал данните и си е направил пълен комплект на декларациите с
фактурите, при което установил, че са представяни екземпляри без печати на двете
митници /украинската и румънската/, но при пълната проверка е констатирано, че
са налице екземпляри с печати и е следвало да „изчисти” описаното за фактурите.
Експертът поясни във вр. със становището на представителя на ответника по
отношение декларацията за произход за стойност на пратка под 6000 евро във вр.
с Решение на Съвета на ЕС от 26.03.2012г. за сключване на РЕМ Конвенцията, че в
случая декларацията върху фактурата е изготвена от одобрен износител, чийто
номер е посочен в самата декларация. Това е прочетено от в.л. в самата фактура
на стр.207 от електронния портал – там е намерена фактурата, съответно печатите
на украинската митница /л.582, т.2/. Експертът поддържа становището си за
редовна декларация върху фактурата, поради съобразени изискванията –
декларацията върху фактурата трябва да бъде подписана, подпечатана и датирана.
На следващо място тя е с посочен регистрационен номер на одобрения износител.
След като украинският износител е одобрен, не следва да е налице причина за
неприемане на декларацията. Посочено бе, че предвид печат на украинската
митница, самата митница е уважила декларацията, независимо, че стойността
надхвърля 6000евро, освен което по отношение тази стойност – може да е всеки
износител, а случаят касае одобрен износител.
- Във вр. с възражение за отсъствие на
единична цена в договор № 36/08.01.2019г. адв.М. потвърди изложено писмено –
задължението и предмета на доставката и сумата за плащане се индивидуализират
чрез издадената фактура, в която изрично е посочено, че плащането е по договор
№ 36 и в самия договор е отбелязано, че съответните задължения се
индивидуализират чрез издаване на фактура.
Заключението е оспорено с аргументи в писмено
становище на гл.юрисконсулт Св.Т. /л.574, 575/. СИк.Е се цени като компетентно
и обективно изготвена, ведно с уточненията, заявени при изслушването й.
Експертът е анализирал подробно всеки документ от преписката и представените
допълнително в хода на съдебното производство, въз основа на което е направил
преценка и съответни фактически изводи, като правни доводи не се обсъждат.
4. Обхватът на спора касае потвърждаване или отричане на предпоставки
за "основателни съмнения" по
см. на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 и спазване
на процедурата по чл. 141 от същия регламент, вр. чл. 74, пар. 2, буква „б” от
МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно
договорната стойност на сходни стоки и резервния метод, вкл. налице ли са били
предпоставките за прилагане на чл.70 МКС, както и наличие или отсъствие на
основания за признаване на преференциално митническо третиране на стока № 2 по
двете митнически декларации.
Осъщественият внос с МД от 11.11.2019г. и от
03.12.2019г. е при действието на Регламент № 952/2013 на Европейския парламент
и на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Съюза, който е в сила от
01.01.2016г. Основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е
този, при който се определя въз основа на договорната такава. В случая са
възникнали съмнения относно посочената цена при вноса и е извършена проверка.
Съмненията не са отпаднали въз основа на представените доказателства от
вносителя, при което е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б.
"б" от Регламент /ЕС/№ 952/2013г. за стока № 1 /семена от тиква/ по
двете МС и за стока № 2 /обикновени орехи без черупка/ по двете МД . Поради
липса на съпоставими данни за внесени в приблизително същото време идентични и
сходни стоки на стока „обикновени орехи с черупка“, реколта 2019 с код по Тарик
0802 31 00 00 е проверен метода по чл.74 пар.2 б.“в“ МКС, за който е установено
да не е приложим. Неприложим бил и метода по чл.74 пар.2 б.“г“. Поради това
новата митническа стойност за стока № 3 /обикновени орехи с черупка/ по двете
МД е определена въз основа на наличните данни на митническата територия на
Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби от Споразумението за прилагане на чл.7 от Общото споразумение за
митата и търговията ; чл.7 от Общото споразумение за митата и търговията; Дял
втори, Глава трета Стойност на стоките за митнически цели от МКС. Съгласно
чл.144 РИ, определянето на нова стойност по резервния метод става при
използване на разумна гъвкавост при прилагане на методите, предвидени в чл.70 и
чл.74 пар.2 МКС. По посочения метод, но без да е описано каква информация и/или
механизъм е ползван, е определена новата митническа стойност на стока № 3. По
отношение внесени стоки от позиция 0802 31 на Комбинираната номенклатура на ЕС
– орехи с черупки, е посочено, че обемът на тези стоки е относително малък
/едва 10 бр. МД/ за периода 2019-2021г., поради което за този вид стока
сравнението е извършено на база на всички оформени стоки, за които МС,
декларирана по чл.70 МКС, е приета от митническите органи. В решението не е
отразена базата данни, въз основа на които е направено сравнението и не е
отразена проверената информация при служебната проверка от МИС3А. Осен това, не
е обоснован количествен критерий за прилагане на резервния метод – във вр. с
приетото от административния орган за относително малък обем – 10 бр. МД.
Прилагането на вторичните методи за
определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент
№ 952/2013 е субсидиарно, като е необходимо преди това да се обоснове
неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. За
прилагане на резервният метод - при определяне на митническата стойност по член
74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането
на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така
определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на
определените преди това митнически стойности.
Отсъства спор по
отношение тарифен код – кодове в случая, декларирани от вносителя и възприети
от митническите органи, вкл. потвърдени за правилни в СИк.Е.
Следва да бъде съобразено, че в оспореният
административен акт изрично е посочено, че е издаден след извършен последващ
контрол по реда на чл.48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за създаване на МКС. Съгласно
чл. 48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. последващ контрол на митническите органи
е допустим, след вдигане на стоките, осъществяван чрез проверка на точността и
пълнотата на митническата декларация, на придружаващите я документи, на
счетоводната и друга отчетност на декларатора, проверка на стоките и
пробовземане. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 84 ЗМ. Съгласно чл. 84 ЗМ
последващият контрол се извършва чрез проверки по т.1 – на декларациите и
придружаващите документи и по т.2 - на счетоводна и други видове отчетност,
свързани търговски операции и др. И в двата случая е приложима разпоредбата на
чл. 84в ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се
извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по чл.
84 ал. 2, има реквизитите по чл. 84 ал. 3 ЗМ и се връчва на заинтересованото
лице. Преписката не съдържа заповед за възлагане, каквато не е представена в
допълнение при съдебното оспорване, поради което и при отсъствие на данни
такава заповед да е издавана, следва, че в процедурата по издаване на
обжалваното митническо решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
административен акт /Решение № 7623/2023г. по адм.д.№ 11796/2022г., ВАС/.
4.1. Съобрази се, че правната уредба на
Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., C-256/07, т. 20; Решение
от 15 юли 2010г., С-354/09. По правило съгл. чл. 70 пар. 1 и 2 МКС,
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се
засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в
съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва
да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита
всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност /Решение от 16
ноември 2006г., С-306/04, т. 20/. Когато митническата стойност не може да бъде
определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки
се извършва по реда на чл. 74 от МКС при последователно прилагане на методите в
чл. 74, пар. 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тях, по която
може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата
стойност не може да се определи по реда на чл. 74, пар. 1, митническото
остойностяване се извършва по реда на чл. 74, пар. 3 от МКС - въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на : Споразумението за
прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ
от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МКС. Така
предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на
субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност.
Макар при митническото остойностяване на
стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на
чл. 140, пар. 1 от Регламента за изпълнение /РИ/ 2015/2447 дава възможност на
митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70, пар. 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията
на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за изпълнение
те могат да отхвърлят декларираната цена. При липсата на уточнение с коя друга
стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се
приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74
МКС, като в тежест на митническите органи е да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на стоките. Съгласно
чл. 141, пар. 1 от РИ 2015/2447, при определяне на митническата стойност на
внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква а) или б) от МКС се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества. Съгласно чл. 141, пар. 3 от Регламента за изпълнение
2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и
"сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, пар. 2, т. 4 и т. 14
от Регламента за изпълнение 2015/2447 и според тях в рамките на определянето на
митническата стойност се разбира следното: "идентични стоки" са
стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение,
включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им.
Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични;
"сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки
че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговската марка.
Във всички случаи при прилагането на методите
за определяне на митническа стойност, вкл. и в хипотезата на чл. 140, вр. с чл.
141 от Регламента за изпълнение, митническите органи имат задължение за
установяване на справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно
определена такава. Това задължение се приема да е в отношение на корелация с
общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като
в тази вр. чл. 15, пар. 1 МКС предвижда, че лицето, което участва пряко или
косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол,
предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. На това
принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пар. 1 от Регламента за
прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., С-263/06 т. 52. Освен
това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на
Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен
орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. В
процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение, лицата -
адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва
да имат възможност да представят становище относно елементите, на които
административният орган възнамерява да основе своето решение. Нарушаването на
правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г. по
обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49.
Посоченото императивно изискване в случая е
спазено формално, тъй като за започването на проверката дружеството е уведомено
с писмо рег.№ 32-3369/06.01.2022г., а с писмо рег.№ 32-51536/15.02.2022г. на
основание чл.26 АПК – вносителят М.В.В. ЕООД е уведомен за промяната в
митническата стойност на стоките и за отхвърляне на преференциалното тарифно
третиране на стоките с № 2 в двете МД. Вярно е, че уведомленията не съдържат
проверената информация от МИС3А и данните, въз основа на които е приложен
резервният метод по отношение на стока № 3, като същите не се съдържат и в
решението. Проверената информация бе предоставена по делото за проверка
посредством СИк.Е, при което може да бъде прието, че административният акт
съдържа препратка към други документи, които са част от преписката. От друга страна, в случая за първи път
в решението са вписани факти и обстоятелства, по които на участващата страна в
административното производство не е предоставена възможност за становище –
относно транспортните разходи. Независимо от това, процедурата в частта й за
осигуряване възможност на лицето да представи становище относно елементите, въз
основа на които административният орган възнамерява да основе своето решение, може
да се приеме, че не е нарушена съществено, тъй като в решението, съответно на
представените доказателства е посочено, че ф-ра № 76/11.11.2019г. към МД от
11.11.2019г. с доставчик PP Evro-Yug е с получател Елит-П
ЕООД, гр.Пловдив на ст-ст 800евро, като посоченото дружество е един от
контрагентите на М.В.В. ЕООД по фактурите за последваща реализация, а към МД от
03.12.2019г. е отнесена фактура с издател физическо лице – предприемач Р.В. и
получател М.В.В. ЕООД на ст-ст 1000 евро. Тоест, данните ориентират към извод транспорта
да е за сметка на получателя и при редовно съставени ЧМР не следва да има
съмнения за напускане на стоката територията на държавата на доставката.
В тежест на митническия орган и издател на
акта е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява
договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на
плащане сума съгласно чл. 70 пар. 1 от Кодекса. Само позоваването на данните от
митническата информационна система и проучването на информацията за вноса в
Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и
акцизни документи /MIS-IIIA/, на база
сравнителен анализ и съпоставка между декларирана стойност на стоките, не са
достатъчни за обосноваване на т. нар основателни съмнения. Според съдебната
практика – за термина "основателни съмнения" няма хармонизирана
дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, като проявлението му следва
да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни
факти и обстоятелства по съответното дело /Решение № 7232/21г. по адм.д. №
2048/2021г., ВАС/. Само от ползваните статистически данни за количества и цени,
не може да се извърши преценка дали се касае за сходни стоки и дали
декларираната стойност е по-ниска в сравнение със сходни стоки, без за тях да
се извърши съпоставка.
В допълнение се отбелязва, че с Решение №
7931/21г. по адм.д.№1064/21г., ВАС е оставено без уважение искане с правно
основание чл. 267 от ДФЕС - за тълкуване на норми от правото на ЕС - Регламент
/ЕС/ № 952/2013 и Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447: 1. Следва ли
съмненията на митническите органи, относно декларираната митническа стойност,
съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, да се считат за
обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е
определена на база „справедливи цени“, съгласно т. 38 и т. 39 от Решение на СЕС
от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15г.? 2. Извършената от митническите органи
проверка в митническата информационна система, относно внос на идентични/сходни
стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка
от системата/ установява ли наличието, съответно липсата на декларирани
митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки? 3.
Изхождайки от понятието за „сходни стоки“ по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи
критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща
фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход,
описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето
тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността,
стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в
Митническата информационна система за контрол на вноса /МИСВ/, изчерпателни ли
са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение
(ЕС) 2015/2447? 4. В случай, че съмненията на митническите органи относно
декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл.
141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата митническа
стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова
прагова стойност на база „справедливи цени“, съгласно т. 38 и 39 от Решение на
СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г.? ВАС е приел, че относно рисковата
прагова стойност, която се определя от конкретната митница и представлява
процент от справедливата цена, за нея липсва нормативна уредба, поради което
искането за тълкуване е неоснователно във връзка с цитираните т. 38 и 39 от
решение по дело С-291/15 на СЕС.
Според Решение на Съда /шести състав/ от 16
юни 2016 година по дело C-291/15: „т. 38 В това отношение, на първо място, що
се отнася по-специално до основателността на разглежданите съмнения, следва да
се отбележи, че видно от представената на Съда преписка, в главното
производство съответният митнически орган е приел декларираната договорна
стойност на внесените стоки за изключително ниска в сравнение със средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки. В настоящия
случай изглежда, както подчертава Европейската комисия, че по отношение на
някои от стоките — предмет на главното производство, декларираната цена е
по-ниска от средностатистическата с повече от 50 %.; т. 39 При такива
обстоятелства следва да се приеме, че разлика в цените като констатираната
изглежда достатъчна, за да обоснове съмненията на митническия орган и
отхвърлянето от негова страна на декларираната митническа стойност на
разглежданите стоки.”. Цитираното Решение № С-291/2015г. на Съда на Европейския съюз и рисковия
праг са приложими само на първия етап – оспорване на митническата стойност и
ако стойността е изключително ниска спрямо този праг, митницата има право да
оспори декларираната стойност, дори и да не оспорва другите документи, с които
тя се доказва. След този момент определянето на митническата стойност не е
обвързано и не произтича от рисковия праг, тъй като е налице посоченото по-горе
правило в МКС - ако се установят повече от една сходни стоки, се използва
най-ниската от тези сходни стоки, независимо от това, че е под рисковия праг. В хода на съдебното
производство бе установено въз основа на изходяща от ответника информация –
съществуването на сходни стоки с тези, внасяни от жалбоподателя, които са
по-ниски от посочените в решението и които е следвало задължително да бъдат
използвани в изпълнение на действащите правила. Посредством СИк.Е бе
опровергано правилно прилагане на вторичния метод от страна на митническите
органи – чл. 74, пар. 2, буква „б” от МКС. Според СИк.Е - Анализът на данните
от файловете със справки от системата МИС3А и сортиране на същите по признака
„Митническа стойност – лв./кг.“, както и сравняването с митническата стойност
на процесните стоки показва, че декларираните стоки в МД, приети и регистрирани
от митническите органи, се намират и по-ниски цени от тези на процесните стоки.
Основание да се отхвърли декларираната
стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и
предоставянето на цялата информация съмненията остават. Случаят не попада в
тази хипотеза, тъй като възникналото съмнение относно това – дали декларираната
митническа стойност може да бъде приета по реда на чл.70, пар.1 от Регламент
/ЕС/ 952/2013, произтича от представените документи, които самият административен
орган е квалифицирал като непълни. В тази вр. бе посочено по-горе, че предвид
датата на договора и двете МД, не е отхвърлена вероятност за извършване и на
други плащания във вр. със стоките, но предоставените банкови извлечения са
били неизчерпателни. Освен това е прието, че не е известно дали М.В.В. ЕООД е
страна по договор № 36 / 08.01.2019г. и вносителят не е предоставил сведения,
въз основа на какви търговски договорености и взаимоотношения е вписан като
получател на стоките, продадени от ПП Мкртчан А.Р. на Анко-Агротрейд-Лимитед,
Хонг Конг. Тоест, в случая правилно е констатирано, че представената
документация не е пълна и е следвало да бъдат изискани най-малко официални
преводи на всички представени документи към двете МД /фактури, ЧМР и др./,
включително да бъде указано на дружеството, че не представя договор №
36/08.01.2019г., отразен върху представените пред митническите органи фактури.
Неизискването на преводи дори само на ЧМР е обвързало констатациите и изводите
на митническите органи само с представената документация, за която в хода на
съдебното производство се установи, че не е била в цялост. Относно поддържаната
теза в становището на вносителя след получаване на уведомлението, на същия е
следвало да бъде указана необходимост от представяне на допълнителни данни –
договор № 36/08.01.2019г. в превод, както и превод на ЧМР и всички платежни
документи.
Както бе посочено, според договор №
35/05.01.2019г. : страни са ФЛ Мкртчян А.Р. Украйна, Черкаси продавач, а
Анко-Агротрейд ЛТД е купува, като цената и наименование на стоките е по фактури
и цената на стоките включва опаковка, разходи по цялата работа, свързана с
износа, вкл. издаването на всички необходими сертификати, обменни такси,
товарене и разтоварване и др. Стоките се натоварват в склада на продавача –
база на доставка : FCA – Черкаси. В т.12 от договора „Други
условия” е посочено, че получател по този договор може да бъде трето лице
съгласно приложенията. Приложения не са представени, но бе представен договор №
36/08.01.2019г. – превод /л.466 и сл./ - продавач е Мкртчян А.Р., Украйна,
Черкаси, купувач – Анко Агротрейд Лимитед, Хонг Конг, получател – М.В.В. ЕООД.
Договорът е за заместване в дълг. Отразено е, че на 05.01.2019г. между
продавача и купувача е сключен договор № 35/05.01.2019г. за продажба на тиквено
семе, белено тиквено семе, обикновен орех с черупка, обикновен орех ядка,
слънчогледово семе, белено слънчогледово семе, бакла, като уговорената по този
договор цена е следвало да се заплати от купувача към продавача. Т.2 – по
силата на настоящия договор и на основание чл.12 от договор № 35/05.01.2019г. –
Страните се споразумяват получателят/Платецът да замести Купувача в дълга му
към Продавача за заплащане на цената /като Платец/ на доставените по Договор №
35/05.01.2019г. стоки директно на получателя. Т.3 – по силата на този договор
страните се споразумяват, че цената на конкретните доставки, дължима от
Получателя/Платеца към Продавача ще е тази, която ще се отразява на всяка
отделна търговска фактура. Т.5 – Страните се споразумяват и съгласяват, че
получателят / Платецът ще заплаща цената по всяка от фактурите по банковата
сметка, която е посочена в същите тези фактури, на Продавача. За целите на този
договор и с оглед неговото изпълнение, страните се договорили, че във всяка от
фактурите, по която стоките са директна доставка до Получателя/Платеца, ще се
съдържат следните допълнителни реквизити – т.4 : Договор № 36 от 08.01.2019г.,
получател : М.В.В. ЕООД, ***, Пловдив /България/, условия на доставка и
продажба – Черкаси, място на експедиция : Черкаси, Украйна, Местоназначение :
България. Налице е обвръзка между отделните клаузи в договор № 36/08.01.2019г.,
предвид договореното в т.4 за фактурите, по които стоките „са директна доставка
до Получателя/Платеца…“ и възможността по т.12 от договор № 35/05.01.2019г. Тази обвръзка е налице и между
фактурите, в които се съдържат договорените допълнителни реквизити от т.4 на
договор № 36 и представените ЧМР-та с данни за транспорт. В тази вр. бе
изявлението на адв.М. - по договор № 35/05.01.2019г. – М.В.В. ЕООД не е страна,
но има задължения да заплаща само цената на стоките, която е посочена в
издадените към дружеството фактури, които носят текст „Договор № 36 от
08.01.2019“, поставен върху фактурите по силата на т.4 от същия този договор. Видно
от представената информация в таблици /л.552 – СИк.Е/ - стойността на транспорт
и добавки е отделна от цената на стоката. Осчетоводяването на фактурите в счетоводството
на жалбоподателя действително не е пряко доказателство за заплащане на
договорената цена, поради което дори неосчетоводени, разплащанията подлежат на
доказване с други средства, което е налице в случая.
При съпоставка между изискуемите допълнителни реквизити и представените фактури в превод /л.350 и сл./ се констатира, че във ф-ри с №№ 217/05.11.2019г., 217/1 от 05.11.2019г., 235/27.11.2019г., 235/1 от 27.11.2019г., в които за получател е вписано М.В.В. ЕООД - е отразен договор за износ № 36/08.01.2019г. Включително във фактурите са отразени данни за транспорт – 217/05.11.2019г. /л.350/ – товарен камион ****, ремарке ****, условие на доставка FCA – Черкаси, място на изпращане – Черкаси, Украйна, дестинация – България и при съпоставка с ЧМР А № 1129941 /международна товарителница / - превод на л.370, се установява, че в кл.18 са отразени номерата на товарния камион и ремаркето /в превод – резерви и бележки на превозвача, **** / ****, вкл. в кл.16 Превозвач е отразен П.П. Евро ЮГ и в кл.23 се съдържат подпис и печат на превозвача, л.372, а ф-ра № 76/11.11.2019г. в превод /л.368/ касае позиция Черкаси /Украйна/ - България /Пловдив/, и услуга за транспорт – автомобилен превоз – 800 евро, Елит – П ЕООД, товарен камион ****, ремарке ****. Описаните данни от съпоставката са относими и за ф-ра № 217/1 от 05.11.2019г. /л.353/. За фактури №№ 235/27.11.2019г., 235/1 / 27.11.2019г. /л.356 и сл./ - данните за транспорт са – камион ****, ремарке ****, условие на доставка FCA – Черкаси, място на изпращане – Черкаси, Украйна, дестинация – България и при съпоставка с ЧМР /международна товарителница / - превод на л.373, се установява в кл.18 да са отразени номерата на товарния камион и ремаркето /в превод – резерви и бележки на превозвача, **** / ****, а в кл.23 подпис и печат на превозвача отново са вписани данните - **** / ****. ЧМР се ползва освен с формална и с материална доказателствена сила /арг. от чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки/. При действието на чл. 9 ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки товарителница удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. В тази насока : „Правото на изпращача да се разпорежда със стоката се погасява, когато вторият екземпляр на товарителницата бъде предаден на получателя или когато получателят упражни правото си по чл. 13, § 1 от Конвенцията /така чл. 12, § 1 и § 2 от Конвенцията/, т.е след пристигане на стоката на мястото на доставяне получателят е поискал предоставяне на втория екземпляр от товарителницата и стоката му е предадена срещу подпис. Затова и надлежните отбелязвания в клетките за изпращач, превозвач и получател в случая са съвместими с извод, че правото на получателя да се разпорежда със стоката е възникнало в съответствие с чл. 12, § 2 или чл. 13, § 1 от Конвенцията.”. Налага се извод, че при отсъствие на недостатъци на транспортните документи, същите позволяват установявания, че получателят е придобил правото да се разпорежда със стоката /в каквато насока са и потвърдените данни в решението за последваща реализация на стоката/, така и обстоятелството, че стоката е напуснала физически територията на държавата на доставката. В допълнение се отбелязва, че според съдържанието и на двата тир карнета – от 06.11.2019г. и от 29.11.2019г. – данните съответстват на тези от двете ЧМР, като в тир карнета са вписани същите номера на превозни средства и същите номера на фактури, отразени и в ЧМР. В превод са представени два сертификата за движение EUR.1 № А902.008234 /превод, л.379/ - фактура № 235/1 от 27.11.2019г. и EUR.1 № А902.007954 /превод, л.382/ - фактура № 217/1 от 05.11.2019г. И в двата документа е посочено, че са удостоверение, издадено за преференциална търговия между Украйна и ЕС, вкл. – износител ПП Мкртчян А.Р. Черкаси, Украйна и получател М.В.В. ЕООД гр.Пловдив, България, както и превоз – с камион от Украйна до България, митническо одобрение – заверена декларация, документ за износ и декларация от износителя – Черкаси, 29.11.2019г., съотв. 06.11.2019г.
Според СИк.Е - в процесните МД е посочен
правилния код по ТАРИК. В случая наличието на доказателства за произход на
стоките от Украйна е основание за прилагане на нулева ставка на митото.
Доставките на стоки по двете МД са отразени в дневника на покупките с данъчна
основа, съответстваща на посочената в двете митнически декларации – 42
203,61лв., както и начислено и платено ДДС. В аналитична оборотна ведомост са отразени
доставките на стоки /с-ка 304/ по съответно количество и левова равностойност.
На 15.11.2019г. е платена сумата от 23 100 щ.д., а на 19.12.2019г. – 44 000
щ.д. и като основания са посочени проформа фактури 217/05.11.2019г. и 18/1282
от 18.12.2019г. Тези суми са отразени в счетоводната документация на
дружеството жалбоподател. Сумата от 23 100 щ.д. съответства на фактури 217 и
217/1 от 05.11.2019г., а сумата в размер на 44 000щ.д. включва сумите по фактури 235 и 235/1 от 27.11.2019г., вкл.
суми от други доставки, неотносими към спора. Според доказателствата стоките са
натоварени за транспорт в Украйна с местоназначение митническата територия на
ЕС и конкретно за България. В търговските фактури за получател на стоките е
посочено оспорващото дружество с адреса в гр.Пловдив, вкл. с дестинация
България. В ЧМР е отразено : изпращач ПП Мкртчан А.Р. Черкаси, Украйна;
получател М.В.В. ЕООД Пловдив, България; място на натоварване Черкаси,
местоназначение България, Пловдив. Проверката и анализът на данните в оптичния
диск, съдържащ справки от МИС3А, Евростат и търговската статистика на ЕС
показва, че в случая отсъства основание за обявяване на необичайно ниски цени
на декларираните стоки. Налице е основание са прилагане на чл.70 МКС –
търговските фактури показват договорна стойност на описаните стоки и са
представени документи за извършени банкови преводи и съответстващи им
счетоводни записвания, които показват действително платена цена на стоките,
както и са налице търговски договори.
Обвръзката между съдържанието на договорите,
фактурите с вписан в тях договор № 36/08.01.2019г., ЧМР, Тир карнет и
останалите документи обосновават извод за установими договорни отношения, въз
основа на които са осъществени доставки с предмет и стойност, посочени във
фактурите, в които е вписан договор № 36. Макар представени в хода на съдебното
производство под форма на преводи, фактурите с вписан договор № 36 и ЧМР са
били представени при последващата проверка и е било необходимо да се изискат
преводи на ЧМР и договор № 36, като с него би бил представени и договор № 35. Документацията
в цялост доказва изпълнение на договорните отношения, според които стоките по фактурите „са директна доставка до
Получателя/Платеца” при договорката за заместване в дълг. Всички преводи на
фактури с №№ 217/05.11.2019г. /орех ядка, реколта 2019г., страна на произход :
Украйна/, 217/1 от 05.11.2017г. /тиквени семки; орехи с черупка/,
235/27.11.2019г. /орех ядка, реколта 2019г., страна на произход : Украйна/,
23581 от 27.11.2019г. /тиквени семки, орех небелен/ - л.350 и сл. – съдържат
текст „Плащане по договор № 36 от 08.01.2019г.“, .“, вкл. в горен десен ъгъл е
отразено – „Договор за износ № 36, дата : 08.01.2019г.“, което съответства на
договореното в т.4 от договор № 36 : „ За целите на този договор и с оглед
неговото изпълнение, страните се договориха, че във всяка от фактурите, по
която стоките са директна доставка до Получателя/Платеца, ще се съдържат
следните допълнителни реквизити: Договор № 36 от 08.01.2019г….“. Следователно,
може да бъде направен извод за това, че документите по вноса и заведените в
счетоводството на дружеството съдържат информация за директна доставка на
стоките от износителя в Украйна до вносителя в България, което е видно от
процесните търговски фактури, международни товарителници /ЧМР/, Тир карнет и
счетоводните записвания. Посоченото съответства на износните украински
декларации, по които стоките се изпращат от Мкртчан А.Р., Черкаси, Украйна до
М.В.В. ЕООД, България. Както поддържа жалбоподателят - износът от Украйна е
основан на посочените фактури, поради което не може да се твърди, че последните
не свидетелстват за последната продажба, извършена непосредствено преди
въвеждане на стоките на територията на ЕС.
СИк.Е потвърди, че декларираната от
жалбоподателя цена представлява действително платената от него сума за конкретната
стока по процесните МД : за МД от 11.11.2019г. – банково бордеро валута №
36/15.11.2019г. и за МД от 03.12.2019г. – банково бордеро валута № 40/19.12.2019г.,
вкл. е установено - за МД от 11.11.2019г. и приложените към нея търговски
фактури 217 и 217/1 от 05.11.2019г. /и в двете отразен договор за износ № 36 от
08.01.2019г., л.350-355/ - 23 100 щ.д., са налични банкови документи
/суифт, месечно извлечение от банковата сметка на жалбоподателя, счетоводни
записвания/. За МД от 03.12.2019г. - приложени към нея търговски фактури 235 и
235/1 от 27.11.2019г. /допусната техническа грешка в годините на двете МД –
посочена 2029г., л.561/, като и в двете фактури е отразен договор № 36 от
08.01.2019г. /л.356-361/ - 15 200щ.д., са налични банкови документи
/суифт, месечно извлечение от банковата сметка на жалбоподателя, счетоводни
записвания/. Пояснено е, че със суифт, отразен в месечно извлечение от с-ка
извлечение № 11, съставено на 01.12.2019г., и видно от сч.документация, е
преведена сумата 23 100 щ.д., като за основание е посочена проф.ф-ра №
217/05.11.2019г. В месечно извлечение от с-ка извлечение № 11, съставено на
01.12.2019г., както и видно от сч.документация, е преведена сумата 44 000
щ.д., като за основание е посочена проф.ф-ра № 18/12/2 – 18.12.2019г., като в
тази сума по обяснения от счетоводството са включени плащането на сумата от
процесните фактури 235 и 235/1 от 27.11.2019г. – 15 200 щ.д. Действително,
осчетоводяването на стоките не е пряко доказателство за заплащане на
договорените цени, но в случая са проверени първични документи и според СИк.Е заплащането
е в цялост. В проверените документи
/описани в анализната част от заключението/ са посочени конкретните суми и
съответствието им с данните от процесните митнически декларации, фактури и
платежни документи.
Налице е съответствие между платената
цена за стоките и декларираната стойност по двете МД, при което предпоставките
на чл.70 МКС неправилно са отречени от административния орган : „Базата за
митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително
платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост.”. Освен това, нормата регламентира
алтернативност – платна или подлежаща на плащане цена на стоките. При тези
данни следва извод за незаконосъобразност на оспореното решение в тази част от
спора, тъй като при доказано основание за прилагане на чл.70 МКС за трите стоки
по двете МД не е необходимо да бъде проверяван подходът по прилагане на
методите по чл.74 МКС - вторични методи за определяне на митническата стойност,
както и резервния метод. Наличието на предпоставките за определяне на
митническата стойност въз основа на договорната стойност изключва прилагането
на вторичните методи по чл. 74 МКС /арг. от чл. 74, § 1 МКС/.
4.2. По отношение преференциите : Административният
орган е аргументирал изводите си прецизно, но те се основават на непълна
документация, вкл. на документи без официален превод. Ведно с това, макар в МД
от 11.11.2019г. да е описан сертификат за движение EUR.1
№ А902.007954 / 06.11.2019г., който не се отнася за стока № 2 – орехи без
черупки, към момента на вноса е било налице годно доказателство – декларация
върху фактура, даващо право на преференция.
Сертификатът за преференциален произход
позволява стоките да се ползват от намалени или нулеви мита, когато се внасят
от държава извън ЕС, с която ЕС има преференциално споразумение. Тези
сертификати се издават от митническите органи на страната износител и се
представят по време на митническото оформяне. Какъв вид сертификат, който да се
използва, се определя от всяко преференциално споразумение: Формуляр А /за
режим на ОСП/, EUR MED /за някои конкретни случаи в системата PEM/ или 1 EUR
/всички останали случаи/. Като алтернатива, за пратки до 6,000 EUR
износителите могат да издават декларация върху фактура независимо от държавата
партньор. За пратки над 6,000 EUR декларациите върху фактура се приемат
само когато са издадени от т.нар. „одобрен износител”. На основание чл. 56,
пар. 2, б. „г” от МКС във вр. с чл. 15, ал. 1, б. „а” от Допълнение I към РЕМ
Конвенцията, приложимо съгласно чл. 1, ал. 1 от Протокол I към Решение № 1/2018
на митническия подкомитет ЕС — Украйна от 21 ноември 2018 година за замяна на
протокол I към Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Украйна по
отношение на определението на понятието „продукти с произход“ и методите на
административно сътрудничество /ОВ L20/40 от 23.01.2019 г./ за стоките „орехови
ядки”, с код по ТАРИК 0802 32 00 00, декларирани от оспорващото дружество, е
предоставена тарифна преференция – ставка на мито 0 %. Със Споразумение за
асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и
Украйна, от друга страна е създаден преференциален режим на стоките с произход
Украйна. Съгласно чл. 1, б. „а” от допълнение „В” към Приложение I-А към глава
I от дял IV от споразумението /Решение № 1/2018 на Съвета за асоцииране ЕС —
Украйна от 2 юли 2018 година – ОВ L192/36 от 18.07.2019 г./ митата върху стоки
с произход от Украйна или ЕС, предвидени в тарифните линии от поетапна
категория „0“ в графиците, каквито са и процесните орехови ядки без черупки, се
премахват напълно и тези стоки се освобождават от всички мита, считано от
датата на влизане в сила на настоящото споразумение. Споразумението е влязло в
сила на 01.01.2017г.
Експертът поясни във вр. със становището на
представителя на ответника по отношение декларацията за произход за стойност на
пратка под 6000 евро във вр. с Решение на Съвета на ЕС от 26.03.2012г. за
сключване на РЕМ Конвенцията, че в случая декларацията върху фактура е
изготвена от одобрен износител, чийто номер е посочен в самата декларация, в
текста на декларацията А - 902/2019/0247 : в преводите – т.нар. „митническа
оторизация“ –UA902/2019/0247 - декларация върху фактура, л.351, 352 –
ф-ра № 217/05.11.2019г.; л.357, 358 – ф-ра № 235/27.11.2019г. с митническите
печати /орехи без черупки – орех ядка, реколта 2019, страна на произход :
Украйна/. И в двете фактури се съдържа текст – „Плащане по договор № 36 от
08.01.2019г.“, вкл. в горен десен ъгъл е отразено – „Договор за износ № 36,
дата : 08.01.2019г.“, което съответства на договореното в т.4 от договор № 36 :
„ За целите на този договор и с оглед неговото изпълнение, страните се
договориха, че във всяка от фактурите, по която стоките са директна доставка до
Получателя/Платеца, ще се съдържат следните допълнителни реквизити: Договор №
36 от 08.01.2019г….“. В тази вр. следва да бъде съобразено, че е налице
специална процедура по издаване на сертификат на одобрен износител и одобрен
вносител. и съгл. Решение на Съвета от
26 март 2012г. относно сключването на Регионалната конвенция за
пан-евро-средиземноморските преференциални правила за произход, чл. 21- Условия за изготвяне на декларация за произход или декларация за произход
EUR-MED : 1. Декларация за
произход или декларация за произход EUR – MED, както е посочено в чл.15,
параграф 1, буква в/, може да бъде съставена : от одобрен износител по смисъла
на чл.22 или от всеки износител за всяка пратка, състояща се от един или повече
пакети, съдържащи продукти с произход, чиято обща стойност не надвишава 6000
EUR. В случая износителят е „одобрен” по см. на чл.22, чийто номер е
посочен в самата декларация, в текста на декларацията А - 902/2019/0247 / чл.22
от Конвенцията : „Одобрен износител 1.
Митническите органи на договарящата страна износител могат да упълномощят всеки
износител (наричан по-нататък „одобрен износител“), който извършва чести
превози на продукти в съответствие с разпоредбите на настоящата конвенция, да
съставя декларации за произход или декларации за произход EUR-MED независимо от
стойността на съответните продукти. Износител, който иска такова разрешение,
трябва да предложи по задоволителен начин на митническите органи всички
гаранции, необходими за проверка на произхода на продуктите, както и
изпълнението на другите изисквания на тази конвенция.; 2. Митническите органи могат да предоставят статут на одобрен
износител при всякакви условия, които считат за подходящи.; 3. Митническите органи дават на
одобрения износител номер на митническо разрешение, който се посочва в
декларацията за произход или в декларацията за произход EUR-MED.”/. Няма данни
разрешението да е оттеглено по см. на чл.22 т.5 от Конвенцията. В конкретния случай,
предвид съдържанието на договори №№ 35 и 36, цялата документация следва да бъде
обсъждана при взаимна връзка, каквато се установи при съпоставка между МД и
всички съпътстващи ги фактури, вкл. ЧМР и тир карнетите с митнически печати. Налице
е декларация върху фактура, която е изготвена от износител, одобрен от
митническите органи на износ, което е видно от митнически оторизационен номер UA902/2019/0247,
заверен с подпис дата и печат. Посоченото представлява основание за прилагане
на преференциално третиране. В тази вр. основателно жалбоподателят поддържа, че
не е обосновано другото съображение за отхвърляне на тарифната преференция –
декларациите не са били съставен върху друг документ, тъй като същевременно в
решението е налице позоваване на чл.15, пар.1, б.в/ Допълнение I към
РЕМ Конвенцията.
Жалбата се приема за основателна с присъждане
на направените съдебни разноски / 50лв. държавна такса; 2800лв. – адвокатско
възнаграждение, което не е прекомерно вр. с чл.7 ал.2 т.4 вр. чл.8 ал.1 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
заплащане на сумата по банков път, л. 174, 175, 579; 2400лв. – депозит СИк.Е;
общо 5 250лв./. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не
е основателно с арг. от съпоставка между минимално предвиденото в наредбата и
претендираното. Съдебното производство е по реда на АПК, поради което не е
приложима нормата на чл.161 ал.3 ДОПК във вр. с представените доказателства,
които е могло да бъдат представени в административното производство.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Решение рег.№ 32-160846/18.05.2022г.
на Директора на Териториална дирекция Митница Русе.
Осъжда Агенция Митници да заплати на М.В.В. ЕООД,
***, ЕИК *********, с управител В.З., съдебни разноски в размер на общо 5 250лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен
съдия :