Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 211
гр. ВРАЦА,24.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение, в
публичното заседание на
05.06.2018г., в
състав:
Председател:Татяна Александрова
Членове:Мирослав Досов
Пенка Т.Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар М.Костадинова,
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело
N` 288 по
описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
11.03.2019г.,подадена от „МБАЛ Христо Ботев“ АД гр.Враца,срещу решение на РС
гр.Враца от 18.02.2019г.г.,постановено по гр.д.№ 4380/2018г,с което е уважен
предявен против въззивника иск с правно основание чл.422 вр.чл.410 ГПК
вр.чл.327 ал.1 ТЗ вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.Поддържа се във въззивната жалба,че
решението е необосновано и неправилно – постановено при неправилно приложение
на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебния акт ,и решаване на спора по същество от
настоящата инстанция с отхвърляне на предявения иск.
Противната страна оспорва въззивната
жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция не са събирани
нови доказателства.
Настоящият състав намира въззивната жалба
за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния
срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване,
и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана
по същество същата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба,подадена от „Антисел България” ООД
гр. София срещу въззивника,с която е предявен иск с
правно основание чл.422 вр.чл.410 ГПК вр.чл.327 ал.1 ТЗ
вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Поддържа се в исковата молба, че страните са в облигационни отношения във връзка с
доставени от въззиваемия-ищец на въззивника-ответник въз основа на договор за
обществена поръчка № 1252 от 23.06.2016 г.медицински изделия, за които са
издадени посочените в исковата молба фактури, както и че точно е изпълнил
задълженията си по облигационните правоотношения между страните.Въззивникът е
неизправна страна, тъй като не заплатил
получените стоки на падежа.Въззиваемият подал заявление по чл. 410 от ГПК, било
образувано ч. гр. дело № 1853/2018 г. на Врачански районен съд,и със заповед №
1200 от 04.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по същото
било разпоредено въззивникът да заплати на въззиваемия процесните суми. Поради
подадено от въззивника в срок възражение по чл. 414 от ГПК е предявен настоящия
установителен иск за установяване дължимостта на сумите по заповедта за
изпълнение, представляващи сбор от продажната цена с начислен ДДС на доставените
стоки по сключен между страните договор за обществена поръчка № 1252 от
23.06.2016 г., за които са издадени описаните в исковата молба фактури, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 02.05.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 131,68 лв., представляваща сбор от мораторни лихви
върху главните задължения, считано от падежа на всяко от вземанията, за периода
от 24.08.2016 г. до 24.05.2018 г
Въззивникът „Многопрофилна
болница за активно лечение – Христо Ботев“ АД гр. Враца,е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който взема становище,
че искът е недоказан по основание и размер поради обстоятелството, че
приложените към исковата молба фактури не удостоверяват предаването на конкретно
посочените в тях стоки,и същите не пораждат задължение за въззивника да заплати
посочените във фактурите стоки, а липсват и други документи,като подписани от
въззивното лечебно заведение приемо-предавателни протоколи или направени от
същото лечебно заведение заявки, от които да се направи извод, че е налице неизпълнение
от страна на въззивника на задълженията му по договора за доставка на
медицински изделия и консумативи. Изрично оспорва приложените към исковата
молба фактури и приемо-предавателни протоколи, като прави възражение, че тези
документи не са подписани от представител на въззивника.Направено е искане за
постановяване на неприсъствено решение,но съдът е преценил,че не са налице
предпоставките по чл. 238 ал. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца/въззиваем/, поради което се е произнесъл с решение по общия
ред.
В заповедното производство-ч. гр.
дело № 1853/2018 г на Врачански районен съд въззивникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК,
с което е оспорил дължимостта на претендираната с исковата молба сума, като не
е навел конкретни правопогасителни и правоизключващи доводи.
Установено е от приложения договор за обществена поръчка №
1252 от 23.06.2016 г.,че въззивната болница е възложила на въззиваемия да
извършва по доставки на възложителя медицински изделия и консумативи срещу заплащането на конкретно посочена в
договора единична цена. Срокът на действие на договора е две години, считано от
подписването му. Плащането на доставените по договора стоки е предвидено да се
извършва в срок 60 дни след датата на доставката и при представянето на
следните документи: фактура, приемо-предавателен формуляр и писмена заявка,
подписана от законния представител на възложителя или упълномощено от него
лице.
Представени са като доказателства
по делото в заверен препис 4 бр. фактури.
Видно от представените три броя
заявки (стр. 69-71 от делото),въззивното лечебно заведение е заявило на въззиваемия
доставки на стоките, посочени в цитираните в исковата молба фактури.
По делото е назначена и изслушана съдебно
счетоводна експертиза,приета от съда и неоспорена от страните,от заключението
на която се установява се, че размерът на задълженията на въззивника към
въззиваемия за доставени медицински изделия
и консумативи – кювети хемоглобинометър за апарат haemo cue, за които са
издадени процесните фактури, възлиза на 1 670,40 лв., като липсва пълно
или частично погасяване по същите фактури. Задълженията са надлежно
осчетоводени както при въззиваемото дружество (като вземане по дебита на сметка
411 „Клиенти“), така и при въззивното лечебно заведение (като задължение по
кредита на сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида 12040 „Антисел България“
ООД), а описаните във фактурите стоки са заприходени от „МБАЛ Христо Ботев“ АД
като материали по дебита на сметка 302/5 „Материали“, подсметка „Медикаменти и
био продукти“ с размера на данъчната основа и ДДС. На основание чл. 39 т. 1 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за процесните доставки не е
начисляван ДДС и не е ползван данъчен кредит.
По делото са събирани и гласни
доказателства.Св. В.С. – служител на въззиваемото дружество,заявява, че
практиката при изпълнението на подписания от страните договор, е била
въззивната болница да изпраща на въззиваемия заявка по факс, след което
заявените стоки били изпращани по куриер, придружени с фактура и
приемо-предавателен протокол. При доставките не е имало проблеми и на
въззиваемия не е връщана стока. През лятото на 2017 г. въззиваемото дружество
извършило доставки по договора, но след изтичането на 60-дневния срок за
безлихвено плащане доставките не били заплатени. Свидетелката звъняла на главната
счетоводителка на въззивното лечебно заведение, като последната обяснила, че
имат предвид задълженията си към въззиваемия, но в момента нямат средства да ги
платят.Първоинстанционният съд възприел изцяло показанията на свидетелката В.С.,като
съответстващи на писмените доказателства и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза.
При така изяснената фактическа
обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявения иск
за основателен и доказан и го уважил изцяло,излагайки подробни доводи и
съображения,към които настоящата инстанция се присъединява и препраща на
основание чл.272 ГПК.
По категоричен начин се
установява,че страните са били в облигационни отношения по силата на
представения договор за обществена поръчка № 1252 от 23.06.2016 г., който е
създал трайни търговски отношения между тях за двегодишен период от сключването
на договора по повод доставката на медицински изделия и консумативи.
Извършените съгласно договора доставки носят белезите на договор за търговска
продажба по чл. 327 от ТЗ. За извършените в срока на действие на договора
доставки са издадени процесните фактури.
От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактурите са надлежно
осчетоводени в счетоводствата на двете страни. На основание чл. 39 т. 1 от ЗДДС
въззвникът не е ползвал данъчен кредит по ЗДДС. Налице е от страна на
въззивното лечебно заведение заприходяване на процесните стоки на склад.
От показанията на свидетелката В.С.
се установява факта на извършване на доставките по фактурите, обстоятелството,
че същите са били придружени от приемо-предавателни протоколи, както и липсата
на възражения от въззивната страна във връзка с доставките.
Налице е както осчетоводяване на
задълженията на въззивника към въззиваемия, така и признание на съществуването
на самите задължения на въззивника към въззиваемия, като последното се
установява от показанията на свидетелката В.С..
Неоснователно е възражението на
въззивника, че приложените към исковата молба фактури не удостоверяват
предаването на конкретно посочените в тях стоки и същите не пораждат задължение
за въззивника да заплати посочените във фактурите стоки.Правилни са изводите на
първоинстанционния съд,които се споделят и от настоящата инстанция,че с
осчетоводяването на фактурите и заприходяването в склад на посочените във
фактурите стоки,въззивникът признава сделката и неговото задължение за плащане
на цената,поради което и предвид разпоредбата на чл. 301 от ТЗ се извежда
извод, че въззивникът е потвърдил извършените по процесните фактури действия,
тъй като не им се е противопоставил веднага след узнаването.
Предявеният главен иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.Въззивникът не е изпълнил
задълженията си по сключения договор да заплати стойността на получените стоки
и изделия.Уважаването на главния иск обуславя основателност и на обективно
съединения с него и имащ аксесорен характер иск по чл. 422 от ГПК, във вр. с
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД,който също следва да бъде уважен по заключението на
експертизата.
Първоинстанционният съд е
постановил правилно решение,което е съобразено с материалния закон и доказателствата
по делото.При постановяването му не са допуснати визираните във въззивната
жалба процесуални нарушения.Съдът е изготвил доклад по делото,който съдържа
всички реквизити ,визирани в чл.146 ГПК,и в който е разпределена
доказателствената тежест относно подлежащите на установяване факти и обстоятелства,като
страните изрично са заявили в с.з.,че нямат възражения по доклада.Решението е
мотивирано.Първоинстанцшионният съд е обсъдил всички факти и обстоятелства по
делото,анализирал е всички доказателства,и правните му изводи съответстват
именно на установените факти и обстоятелства.
С оглед изложеното въззивната
жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а
първоинстанционното решение - да се потвърди.
При този изход на делото
въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски пред
въззивната инстанция в размер на 1140 лв.-адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,ВОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 18.02.2019г.,постановено по гр.д.№
4380/2018г.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение – Христо
Ботев“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Враца, бул. *** да заплати на „Антисел България” ООД с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление гр. София, ул. ***
сумата 1140 лева – разноски пред въззивна инстанция,представляващи
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/