Решение по дело №1854/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1471
Дата: 14 октомври 2020 г.
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20207050701854
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                     № …………../……………2020г., гр. Варна.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,

в публично съдебно заседание на първи октомври 2020г., в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

       СТОЯН КОЛЕВ

при секретаря Мая Вълева

и прокурора Владислав Томов,

като разгледа докладваното от съдия Желязкова КНАХД № 1854/2020г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Роял хаус“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В, район „////“, ул.“////“ № ///, ап.///, представлявано от управителя К.Г.К., против Решение № 973/06.07.2020г., постановено по АНД № 908/2020г. по описа на Районен съд-Варна, ІІ състав, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-010926/20.02.2019г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, като наложената на дружеството имуществена санкция от 5 000 лв., на осн. чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ е намалена на 1 500 лв.

Касаторът твърди незаконосъобразност на въззивното решение поради постановяването му при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва описаната в НП и възприета от съда фактическа обстановка, като твърди, че същата не съответства на събрания по делото доказателствен материал. Твърди, че АУАН е бил съставен в нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, не е бил предявен на нарушителя. Счита, че допуснатото нарушение не може да бъде преодоляно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Изложени са доводи, че не се съдържат данни за съставен акт протокол за проверка по чл.402, ал.1 и ал.3 от КТ, от чиито констатации да се черпят изводите в АУАН, в който случай е приложима разпоредбата на чл.414в от КТ. Посочва, че не са посочени необходимите реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН в АУАН и НП. Оспорва изводът на ВРС, че лицето е било в трудови правоотношения, престирало е труд в полза на дружеството. Счита, че този факт не е доказан от административнонаказващия орган /АНО/, в т.ч. и в производството пред съда. Излага доводи, че допускането до обекта на лице без връчено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ не е забранено от закона и такова деяние не е обявено за наказуемо. Твърди, че в разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, цитирана в НП, са визирани две нарушения, като не става ясно за кое от двете е наказано дружеството. На изложените основания, моли да се отмени решението на ВРС и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени НП. В депозирана по делото молба, чрез пълномощник адв.Н.а, поддържа жалбата на изложените основания и моли съда да я уважи, като отмени НП. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, чрез процесуален представител – ст.ю.к. Б.Н., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, като решението на ВРС е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивното решение е постановено при спазване на процесуалните правила и закона, поради което не са налице основания за неговата отмяна.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „Роял хаус“ ООД против гореописаното НП. За да се произнесе, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 01.02.2019г. служители на Дирекция “Инспекция по труда“ Варна извършили проверка по спазването на трудовото законодателство на територията на  търговски обект – ресторант „Ди Вайн“, находящ се в гр.Варна, стопанисван от „Роял хаус“ ООД, в последствие извършена била и документална проверка в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна. Установено било, че към 13.45 ч. на 01.02.2019г. в горепосочения обект Станка Василева престирала труд, като изпълнявала трудови функции на длъжност „чистач/хигиенист“, без преди това да й е предоставено копие от уведомление по чл.62 от КТ, заверено в 20.57ч. на 01.02.2019г. от ТД на НАП – Варна. Съставен бил АУАН, предявен и отказан да бъде подписан /удостоверено по надлежния ред/ без възражения. АНО като възприел изцяло констатациите и дадената правна квалификация в акта, издал процесното НП, като на основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на въззивника, в качеството на работодател „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв.

Въззивният съд е приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените писмени доказателства /в т.ч. протокол от извършената проверка и декларация от установеното на място лице/ и депозираните свидетелски показания на актосъставителя – свид.Димова. Кредитирал е същите като взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, както и при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, АНО е обсъдил всички представени по делото доказателства и законосъобразно е приел нарушението за извършено, като е дал и правилна квалификация на деянието.

ВРС е приел, че е доказан фактическият състав на вмененото нарушение, тъй като лицето Станка Василева е била допусната до работа да изпълнява трудовите функции на длъжността „чистач/хигиенист“, като е посочил, че текста на нарушената разпоредба изисква единствено допускане до работа, а не какво точно е извършвал работника, на какво ниво са били неговите професионални умения. Въззивният съд е посочил, че безспорно е установено, че на работника не е било своевременно представено копие от уведомление по чл.62 от КТ, заверено в 20.57ч на 01.02.2019г. от ТД на НАП Варна.

Обсъдил е, като е приел за неоснователни възраженията на наказаното лице за приложението на чл.28 от ЗАНН.

За да измени размерът на наложената санкция, въззивният съд е отчел обстоятелството, че се касае за първо нарушение, като липсват отегчаващите вината обстоятелства, няма данни за висок размер на доходите от упражняваната търговска дейност, при което е приел, че наложената от АНО санкция е прекомерно завишена и предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административните наказания, могат да се постигнат и с такава в минимално определения в закона размер.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, за липса на допуснати в хода на АНП съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се установява нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. По делото е установено, че управителят на дружеството е отказал да подпише съставения АУАН, което е удостоверено по надлежния ред, в съответствие с изискването на чл.43, ал.2 от ЗАНН. Не може да се презюмира, без наличието на каквито и да са доказателства, че акта е съставен в отсъствието на представляващ наказаното дружество, както твърди жалбоподателят.

Неоснователни са и твърденията за нарушено право на защита. НП е оспорено в срок, като видно от възраженията във въззивната жалба /в т.ч. и по отношение съставения АУАН/ е било ясно за какво нарушение е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството. Недопустимо оради собственото му бездействие – отказ за получаване на съставен АУАН е недопустимо да се позовава на нарушено право на защита. 

Неоснователни са възраженията, че не се съдържат данни за съставен протокол за проверка по чл.402, ал.1 и ал.3 от КТ, с оглед приложението на чл.414в от КТ. В АУАН и НП никъде не е посочено, че установеното административно нарушение се основава на съставен протокол по чл.402 от КТ, дори напротив. От доказателствата по делото, в т.ч. и свидетелските показания, се установява, че НП е съставено въз основа представените доказателства  в Д-я „ИТ“ Варна, като за конкретното нарушение не са давани предписания.

Въззивното решение е постановено и при спазване на материалния закон. С разпоредбата на чл.63 ал.1 от КТ, за работодателя е предвидено задължение да предостави на работника или служителя при постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, както и копие от уведомлението по чл.62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Преди предоставяне на посочените документи работникът или служителят не се допуска до работното му място /чл.63, ал. 2 КТ/.

Правилно ВРС е ценил доказателствата в тяхната съвкупност и е извел верния извод за престиран труд от лицето Станка Василева към момента на проверката. Същата е била в обекта и е извършвала дейности по престиране на работна сила“, като самата тя е декларирала, че работи там от 01.02.2019г., като „чистач/хигиенист“, с работно време от 12.00 ч. до 13.45 часа.

Релевантните факти, потвърждаващи извода за допуснато нарушение по чл.63 ал.2 от КТ са и представеният от самото дружество при документалната проверка трудов договор от 31.01.2019г., сключен със Станка Василева и извършеното от него, като работодател уведомяване на НАП на 01.02.2019г. в 21.00 часа, т.е. след проверката на обекта, в хода на която е костатирано полагането на труд от Василева. Ирелевантно за законосъобразността на процесното НП е дали след сключване на трудовия договор лицето е подало молба за напускане, каквито твърдения се съдържат в жалбата.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснато нарушение на чл.27 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че в НП изрично е посочена санкционната норма, а въззивният съд е намалил размера на санкцията в минималния такъв предвиден в нормата.

Воден от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила. 

При този изход на спора основателно се явява направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. По изложените съображения, касаторът следва да се осъди да заплати на ответника ю.к.възнагаждение в размер на 100 лв. на основание чл.143 от АПК, вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.24 от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - Варна

 

 

                                              Р  Е  Ш  И :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 973/06.07.2020г., постановено по АНД № 908/2020г. по описа на Районен съд-Варна, ІІ състав, с което е изменено Наказателно постановление № 03-010926/20.02.2019г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, като наложената на „Роял хаус“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В, район „////“, ул.“////“ № ///, ап.///, представлявано от управителя К.Г.К. имуществена санкция от 5 000 лв., на осн.чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ е намалена на 1 500 лв.

 

ОСЪЖДА „Роял хаус“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Приморски“, ул.“Сто и втора“ № 17А, представлявано от управителя К.Г.К., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.

 

Решението е окончателно.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.        

 

 

                                                                                            2.