Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2022
година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА, І-ви тричленен
състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети юли през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Елена Воденичарова и
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КАНД № 1235/2022
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.221 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.Г.К.
подадена чрез адв. З. против Решение № 438/29.03.2022 г. постановено по АНД №
513/2022 г. по описа на Районен съд-Варна, ХІІІ-ти състав, с което е потвърден Електронен
фиш за серия К № 5518790 издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 600 лв. на
основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Решението е оспорено с
основанията на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК– неправилно приложение на
материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи
се, че електронният фиш не съдържа пълно, ясно, точно и недвусмислено описание
на мястото на извършване на нарушението, което води до нарушаване на правото на
защита на наказаното лице. Изложено е,
че липсват доказателства относно установените условия и реда за използване на
техническото средство за контрол. Сочи се, че в зоната на нарушението
позволената скорост е била 80 км./ч., а не както е посочено 50 км./ч. Сочи се,
че не е установено авторството на деянието. Моли решението на Районен съд-Варна
да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени електронния
фиш. Претендира адвокатско
възнаграждение.
Ответникът – ОД на МВР Варна
оспорва жалбата в представено писмено становище. Моли решението на Районен
съд-Варна да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на
Районен съд-Варна да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока
по чл. 211, ал.1 от АПК.
Административният съд, като взе предвид
доводите на страните, обсъди фактите, които се установяват от събраните по
делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на
участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата чл. 218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред Районен
съд-Варна е бил Електронен фиш серия К №
5518790 издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на
С.К. е наложено адм. наказание глоба в размер на 600 лв. на основание чл.189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Касаторът е
санкциониран заради това, че на 20.12.2021
г. в 14.59 часа в гр.Варна по бул.“Васил Левски“ е извършил нарушение за
скорост с автомобил ”БМВ” с рег.№ СВ 46 38 МХ установено и заснето с
автоматизирано техническо 1 средство № TFR1-M 524, като при разрешена скорост
50 км./ч. е установена скорост 93 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
При обработка на заснетите данни, било установено извършеното нарушение. В
последствие като собственик на превозното средство бил установен „Глобал Ритейл
Холдинг“ ЕООД с управител и представляващ Д. А.. Последният в
законоустановеният 14 дневен срок от връчване на ЕФ депозирал в Сектор ПП-Варна
декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, съгласно, която в деня и часа на
установеното нарушение автомобила бил управляван от К.. След което бил издаден процесният ел. фиш..
За да потвърди електронния фиш, въззивният съд
е приел, че отговаря на формалните изисквания на закона. Установил е, че
доколкото не са представени доказателства, че друго лице е управлявало
автомобила, то правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност
на К.. От приложените доказателства, въззивният съд е установил, че
техническото средство, с което е установено нарушението, е одобрен тип средство
за измерване и отговаря на метрологичните изисквания, като надлежно е бил
попълнен протокол за използване на АТСС. Изявленията, че касатора не е
превишавал скоростта в процесния участък, съдът е приел за неподкрепени с
конкретни доказателства и е преценил, че не опровергават приетата фактическа
обстановка.. Изложени са съображения защо случаят не е маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Въззивният съд е приел, че при издаване на електронния фиш е
спазена формата, на утвърдения от министъра на МВР, образец, както и че е
спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП по отношение на съдържанието му.
Решението
на ВРС е правилно.
Настоящият състав на касационната инстанция
намира, че сезираният с жалбата районен съд вярно е установил фактическата
обстановка, подробно и задълбочено е обсъдил събраните доказателства и доводите
на страните, с оглед на което е стигнал до обоснован и в съответствие с материалния
закон извод за законосъобразност на оспорения електронен фиш. Мотивите на
оспореното съдебно решение изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
В административнонаказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.
189, ал. 4 ЗДвП реквизити, а именно съдържа данни за териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.
По
отношение на възражението за авторството на деянието, касационният състав го
намира за неоснователно. Съгласно чл.188 ал.1 ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. Съгласно ал.5
на чл.189 ЗДвП електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188 ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка, като в 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие от свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща 4 електронен фиш по ал.4 за извършено
нарушение, а първоначално издаденият ел.фиш се анулира.
Настоящата съдебна инстанция споделя
изцяло мотивите на Районен съд-Варна по
отношение на установената обективна и субективна съставомерност на
санкционираното деяние. Електронният
фиш съдържа достатъчно данни за автомобила, неговия регистрационен номер,
мястото на установяване на нарушението, както и датата и часа на заснемането. Нарушението
е описано в достатъчна степен нарушителят да разбере обвинението, а
съставомерността му от обективна и субективна страна се установява със
събраните в хода на АНО доказателства. Скоростта на управление на автомобила
при заснемането е 93 км/ч , при
допустима скорост от 50 км/ч. Дори и да се приемат за основателни доводите , че
нарушението е извършено на скоростна отсечка, то допустимата скорост е 80
км./ч. и отново е налице превишение.
По делото има данни от страна на собственика на
МПС за представена декларация по чл.
189, ал. 5, предл. 2-ро от ЗДвП и копие от свидетелството за правоуправление на
лицето, на което е предоставено управлението на МПС, поради което се налага
извода, че административно-наказателната отговорност на К. е ангажирана правилно. Лицето е имало
възможността в законоустановения срок да прояви процесуална активност в
производството пред административнонаказващия орган да посочи кой е управлявал
автомобила, поради което възражението е неоснователно.
С оглед на изложеното касационната жалба е
неоснователна. Районен съд-Варна е
постановил решението си при
правилно приложение на материалния закон, без допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и при правилна преценка на събраните по делото
доказателства. При извършената служебна
проверка за валидността и допустимостта
на решението, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218,
ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за обезсилване или обявяване на нищожността му.
Предвид този изход на спора, основателно е
своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Възнаграждението е
дължимо в минималния размер от 80 лева
по чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ във вр. с чл. 63, ал. 5
от ЗАНН и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от изложеното и съобразно
правомощията си по чл. 221 и сл. от АПК, Административен съд – Варна, І-ви
касационен състав
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 438/29.03.2022 г. постановено по АНД № 513/2022 г. по
описа на Районен съд-Варна, ХІІІ-ти състав.
ОСЪЖДА С.Г.К. , ЕГН ********** да
плати в полза на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00 /осемдесет/ лева .
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.