Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 02.10.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Габриела Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното
от съдия Мазгалов в.гр.дело №15430 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №177998
от 29.07.2019г., постановено по гр.дело №18134/2018г. по описа на СРС, ГО, 32
с-в, ответникът „У.Е.У."- чуждестранно юридическо лице със седалище в
Република Унгария, гр. Будапеща, с идентификационен номер съгласно унгарското
законодателство 13122605-2-44, действащ чрез "У.Е.У. кфт.- Клон
България" (клон на чуждестранно лице) с ЕИК****** е осъден да заплати на
ищеца „И."ЕООД с ЕИК******: сумата от 5371,24лв.- обезщетение за вреди под
формата на претърпени загуби и пропуснати ползи от неизпълнение на договор за
превоз по маршрут София-Кутаиси-София с дата на отиване 20.5.2017г. и дата на
връщане 27.5.2017г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба 19.03.2018г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за сумата
над уважената част до пълния предявен размер от 5500лв. (частично от 14008лв.);
сумата от 546,05лв.- обезщетение за забава за периода от 18.03.2017г. до 18.03.2018г.,
като искът е отхвърлен за сумата над уважената част до пълния предявен размер
от 902,74лв., както и за периода от 01.03.2017г. до 17.03.2017г., и сумата от 1811,39лв.
разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата от 34,38лв. разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от исковете..
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника „У.Е.У.". Жалбоподателят поддържа, че решението
е недопустимо, тъй като спорът е неподведомствен на българските съдилища.
Твърди, че спорът не произтича от дейността на българския клон, а от тази на
унгарската авиокомпания, поради което са неприложими разпоредбите на чл.7, т.5
от Регламент (ЕС) 1215/2012г. на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г., както и на
чл.4, ал.2 от КМЧП. Твърди също така, че липсва валиден договор за превоз между
страните, не е налице виновно неизпълнение на договорно задължение, вредите не
са достатъчно определени по вид и размер и не са предвидими, както и че не са
установени от представените по делото доказателства. Претендира обезсилване или
евентуално- отмяна на решението на СРС и съответно- прекратяване на
производството или отхвърляне на исковете изцяло като неоснователни и
недоказани, както и присъждане на разноски за първоинстанционното и въззивното
производство.
Въззиваемият
ищец „И."ЕООД, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва
същата като неоснователна. Излага подробни съображения относно допустимостта и правилността
на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски
във въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е недопустимо поради неподведомственост
на спора на българските съдилища.
Първоинстанционният съд е приел, че спорът е подведомствен на български съд
предвид разпоредбата на чл.4, ал.2 КМЧП, съгласно която искове срещу юридическо лице, когато спорът е възникнал от преки
отношения с негов клон, могат да се предявят пред българските съдилища, ако
клонът е регистриран в Република България. Това становище не може да бъде
споделено, тъй като макар ответникът действително да има регистриран клон в Република
България, в случая не са налице преки
отношения на ищеца с този клон по процесната резервация, а напротив- установяват
се от събраните по делото доказателства преки отношения единствено с унгарското
дружество- ответник и никакви отношения с регистрирания в България клон. Това
се установява безспорно както от представената по делото фактура, така и от
преводното нареждане за авансово плащане на 30% от стойността на заявените
самолетни билети (на л.14 и л.18 от първоинстанционното дело). Посочената от ищеца
и ответник по въззивната жалба, в отговора на последната, разпоредбата на чл.7,
т.5 от Регламент (ЕС) 1215/2012г. на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (която всъщност
е изключение от общото правило на чл.4 от същия регламент, съгласно който искове срещу лица, които имат местоживеене
(относно юридическо лице- седалище) в държава членка, независимо от тяхното
гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка) също е неприложима на основание чл.25, ал.1
от същия регламент (ако страните,
независимо от местоживеенето им, са се договорили, че съд или съдилищата на
държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали
или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд
или тези съдилища имат компетентност, освен ако споразумението е недействително
по отношение на материалноправната си действителност съгласно правото на тази
държава членка. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните са
уговорили друго). Заявявайки резервация чрез уеб-сайта на ответника и при
липсата на писмен договор между страните, в който да е уговорено друго по
смисъла на горепосочения чл.25, ал.1, изр.2 от Регламент (ЕС) 1215/2012г. на ЕП и на Съвета, предвид алгоритъма на въпросния сайт (който е
ноторен и като такъв известен и на съда) ищецът
се е съгласил с валидните към този момент Общи условия на ответника за
превоз на пътници и багаж от 15.08.2017г. Съгласно чл.21, т.20.3.b от
тези Общи условия, всички спорове, свързани или произтичащи от (такъв) превоз
по какъвто и да е начин, са в неизключителна юрисдикция на унгарските съдилища.
Неизключителността на юрисдикцията се изразява в случаите, когато в нормативен
акт е предвидена или се предполага друга юрисдикция за определена категория
искове или страни, като например исковете на пътници (физически лица) по Регламент
(ЕО) №261/2004 на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети. Настоящият случай, независимо от това
дали би се квалифицирал като иск за обезщетение поради неизпълнение на
договорно задължение, или непозволено увреждане, очевидно не е такъв.
Предвид
гореизложеното се налага изводът, че българските съдилища не са компетентни да
разгледат предявения от ищеца иск на основание чл.25, ал.1 от Регламент (ЕС)
1215/2012г. на ЕП и на Съвета във връзка с клаузата на чл.21, т.20.3.b от Общите
условия на ответника за превоз на пътници и багаж от 15.08.2017г., валидни към
момента на процесната резервация. Ето
защо обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо-
постановено по иск, неподведомствен на българските съдилища, а производството
по делото- прекратено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и на
основание чл.78, ал.4 ГПК въззивникът и ответник в производството има право на
разноски в общ размер 1187,92 лева съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, фактури и платежни нареждания за изплатени адвокатски възнаграждения,
както и вносна бележка за държавна такса за въззивно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №177998 от 29.07.2019г., постановено по гр.дело №18134/2018г. по
описа на СРС, ГО, 32 с-в като недопустимо- постановено по неподведомствен на
българските съдилища спор и постановява:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА „И."ЕООД с ЕИК****** да заплати на „У.Е.У."-
чуждестранно юридическо лице със седалище в Република Унгария, гр. Будапеща, с
идентификационен номер съгласно унгарското законодателство 13122605-2-44 сумата
от 1187,92 лева- разноски в производството.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/