В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

При секретаря КРАСИМИРА НИКОЛОВА и в присъствието на прокурора ........................................ като разгледа докладваното от съдията Антонова-Попова гр.д.№1543 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК.

Ищецът „Теленор България” ЕАД твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника С.К. К. е образувано ч.гр.д.№442/2019г., по описа на PC - Габрово. Против ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 344.66лв. за незаплатени услуги, лизинови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване в размер на три стандартни месечни вноски.

Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество, на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Ищецът твърди още, че обстоятелствата, на които основава вземането си, са следните:

Между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника С.К.К. е сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги с №********* от дата 14.05.2017г., сключен за мобилен номер ********** и договор за лизинг от 14.05.2017г.. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат Huawei P10 Lite Black, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 415.57лв. с включен ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална вноска в размер на 195лв. с вкл.ДДС , платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 9.59лв. с ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответника мобилен номер и устройство на лизинг се прилагат условията на гореописаните договори.

Ответникът не е изпълнил своите парични задължения, за което са му издадени следните фактури за отчетния период м.май 2017г.- м.август 2017г., фактура №**********/15.05.2017г. за периода 14.05.2017г.-14.05.2017г. на обща стойност 54.23лв., която включва: месечна абонаментна такса-25.79лв.;ползвани услуги- 18.85лв. и лизингова вноска -9.59лв.; фактура №**********/15.06.2017г. за отчетния период 15.05.2017г.-14.06.2017г. на стойност 51.81,която включва: месечна абонаментна такса и ползвани услуги- 42.22 лв. и лизингова вноска - 9.59лв.; фактура №**********/15.07.2017г. за отчетния период 15.06.2017г.-14.07.2017г., която включва: месечна абонаментна такса/-8.33лв.8 и лизингова вноска - 9.59лв. и общата начислена сума по фактурата е 1.26лв..

Поради неизпълнението на абоната- ответник да заплати фактурирани мобилни услуги, ищецът прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника за ползваната абонамента програма и издал на дата 15.08.2017г. фактура с №**********, която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 583.51лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договор за лизинг мобилно устройство в общ размер на 201.39лв., равняваща се на 21неначислени лизингови вноски, съгласно чл.12 от Общите условия на оператора. Въз основа на уговореното между страните неустойката за номера възлиза на 583.51лв., което вземане в настоящото производство се претендира частично в размер на 77.49лв., поради което общата сума претендирана по фактурата от 15.08.2017г. е в размер на 278.88лв.

ИСКА СЕ съдът да признае за установено, че ответникът С.К.К. дължи на „Теленор България” ЕАД, сумата от 386.18лв. за незаплатени суми последните фактури: фактура №**********/15.05.2017г, фактура №**********/15.06.2017г., фактура №**********/15.07.2017г. и фактура с №**********/15.08.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата.

Ищецът претендира да му бъдат заплатени направените разноски в исковото производство, като и в заповедното производство.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен представител.

В законоустановения едномесечен срок от назначения на ответника особен представител адвокат Д.П. *** е бил депозиран писмен отговор. Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Прави се възражение за неравноправна клауза относно договорената неустойка в чл.11 от Договора за мобилни услуги, тъй като е сключен във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до изключително неравновесие в правата на търговеца и потребителя.

От събраните по делото писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д.№442/2019г. по описа на Районен съд - Габрово, съдът е издал в полза на кредитора „Теленор България” ЕАД срещу длъжника С.К. К. Заповед с №1493/13.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата 386.18лв. за незаплатени услуги, лизинови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване в размер на три стандартни месечни вноски, ведно със законната лихва считано от 08.03.2019г.

Заповедта е връчена на длъжника С.К. К. по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви установителен иск, на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК.

В указания едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба с вх.№6263/09.08.2019г., за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

От представените по делото: Договор за мобилни услуги № *********/14.05.2017г., Договор за лизинг от 14.05.2017г., фактура № **********/15.05.2017г., фактура № **********/15.06.2017г., фактура № **********/15.07.2017г., фактура с № **********/15.08.2017г., покана за доброволно плащане, Общи условия на „Теленор България” ЕАД и Общи условия за предоставяне на устройство, както и заключението на вещото лице, се установява следната фактология:

Ответникът не е изпълнил своите парични задължения, за което са му издадени следните фактури за отчетния период м.май 2017г.- м.август 2017г., фактура №**********/15.05.2017г. за периода 14.05.2017г.-14.05.2017г. на обща стойност 54.23лв., която включва: месечна абонаментна такса-25.79лв.;ползвани услуги- 18.85лв. и лизингова вноска -9.59лв.; фактура №**********/15.06.2017г. за отчетния период 15.05.2017г.-14.06.2017г. на стойност 51.81,която включва: месечна абонаментна такса и ползвани услуги- 42.22 лв. и лизингова вноска - 9.59лв.; фактура №**********/15.07.2017г. за отчетния период 15.06.2017г.-14.07.2017г., която включва: месечна абонаментна такса- /-8.33лв./ и лизингова вноска - 9.59лв. или общата стойност начислена по фактурата е в размер на 1.26лв..

От заключението на съдебно- икономическата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът приема, като компетентно и обосновано, се установява, че процесните 4броя фактури са осчетоводени в „Теленор България” ЕАД. В случая периода на таксуване е дата 15-ти. Фактурите се осчетоводяват по дебит 411-„Вземания от клиенти” и по кредита по сметка 703 ”Приходи от услуги”, по съответната аналитична сметка 703 в зависимост от ползваната услуга и кредит 4532 ”Начислен ДДС за продажбите”. По описания начин са отразени и процесните фактури в счетоводните регистри на „Теленор България” ЕАД.

В.лице е направило извода, че фактурите са отразени коректно в счетоводните регистри, съгласно изискванията на закона за счетоводството и счетоводните стандарти. Дължимите и неизплатени лизингови вноски съгласно Договора за лизинг от 14.05.2017г. са в размер на 230.16лв.. Размерът на неустойката, съгласно чл.11,ал.2 от Договора за лизинг и Общи условия към същия е 230.16лв.

В констативно- съобразителната част на експертизата вещото лице посочва, че сумите по процесните фактури не са платени.

Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и Общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните Общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила Общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

Съгласно чл.20 от Общите условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на ищеца.

Съгласно чл. 23, б) месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.

Съгласно чл. 49 от Общите условия на „Теленор България” ЕАД, ищецът има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от „Теленор България” ЕАД цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл. 27 от Общите условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”.

При така установената фактология, съдът намира от правна страна следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. от ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.

По делото не е спорно, а и от представения договор за мобилни услуги, се установява възникналото облигационно правоотношение между страните. Съдът приема, че издадените фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени, съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза.

Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ ответникът се съгласил и приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от тези ОУ, ищецът имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези ОУ, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на ищеца /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. Поради неизпълнението на абоната- ответник да заплати фактурирани мобилни услуги, ищецът прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника за ползваната абонамента програма и е издал на 15.08.2017г. фактура с №**********, която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 77.49лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договор за лизинг мобилно устройство в общ размер на 201.39лв., съгласно чл.12 от Общите условия на оператора. Общата сума претендирана по фактурата от 15.08.2017г. е в размер на 278.88лв.

Особения представител на ответника е направил възражение за неравноправна клауза относно договорената неустойка в чл.11 от Договора за мобилни услуги, като сключена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до изключително неравновесие в правата на търговеца и потребителя, което е неоснователно по следните съображения:

ЗЕС урежда изрично случаите на недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на недължимост на неустойка. Това не препятства преценката за противоречие на клаузата с добрите нрави.

Налице неизпълнение на парично задължение- първият елемент от фактическия състав на неустойката. Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Ответникът не е изпълнил паричното си задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка.

В случая се касае за компенсаторна неустойка. От значение за валидността й е, не как е определен размерът й, а дали е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В Решение № 465 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1165/2009 г., IV г. о. е прието, че доколкото в закона липсват конкретни предписания относно начина на определяне на неустойката (нормата на чл. 92 от ЗЗД е диспозитивна), страните са свободни сами да определят този начин - като глобална сума или като процент от главното задължение, както и те да преценят дали плащането й да бъде еднократно или периодично. Според практиката на ВКС не може да се разглежда като нарушение на добрите нрави фактът, че размерът на дължимата неустойка надхвърля размера на претърпените от кредитора вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция.

По изложените съображения, съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 386.18лв., представляваща незаплатени суми по следните фактури: №**********/15.05.2017г.;фактура №**********/ 15.06.2017г.; фактура №**********/15.07.2017г. и фактура с №**********/ 15.08.2017г., съгласно Договор за мобилни услуги с №********* от дата 14.05.2017г., сключен за мобилен номер ********** и договор за лизинг от 14.05.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от 08.03.2019г. до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 442/2019г. по описа на PC – Габрово.

С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство, както следва: за платена държавна такса -25.00лв.; за платено адвокатско възнаграждение-360лв., за платен депозит за особен представител- 150лв. и депозит за в. лице-100лв. или общо в размер на 635лв., съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК.

С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.

В заповедното производство са присъдени разноски за платена държавна такса в размер на 25.00лв. и адвокатско възнаграждение -360лв..

По изложените съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№442/2019г. на Габровски районен съд общо в размер на 385лв., от които 25.00лв.- държавна такса и 360лв.- адвокатско възнаграждение.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.К. К., ЕГН**********, с адрес: ***, с особен представител: адвокат Д.П. ***, ДЪЛЖИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, със законен представител: Джейсън Кристос Кинг и Марек Салич, с пълномощник: адвокат З. Й.Ц. ***, съдебен адрес:***, сумата от 386.18лв. /триста осемдесет и шест лева и осемнадесет ст./ по следните фактури: №**********/15.05.2017г.; №**********/15.06.2017г.;№**********/15.07.2017г.и №**********/ 15.08.2017г., ведно със законната лихва считано от 08.03.2019г. до окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1493/13.03.2019г. по ч.гр.д.№442/2019г. по описа на РС- Габрово, на основание чл.422,ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА С.К. К., ЕГН**********, с адрес: ***, с особен представител: адвокат Д.П. *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, със законен представител: Джейсън Кристос Кинг и Марек Салич, с пълномощник: адвокат З. Й.Ц. ***, съдебен адрес:***, направените разноски в исковото производство в размер на 635лв./шестотин тридесет и пет лева/, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА С.К. К., ЕГН**********, с адрес: ***, с особен представител: адвокат Д.П. *** да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, със законен представител: Джейсън Кристос Кинг и Марек Салич, с пълномощник: адвокат З. Й.Ц. ***, съдебен адрес:***, направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№442/2019г. на РС-Габрово в размер на 385лв./триста осемдесет и пет лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260006
Дата:	7 януари 2021 г. (в сила от 12 май 2021 г.)
Съдия:	Гергана Любчева Антонова Попова

Дело:	20194210101543
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	12 август 2019 г.

Решение по дело №1543/2019 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А