№ 670
гр. Перник, 21.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:К. Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от К. Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело №
20231700500424 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 326 от 28.03.2023 г., постановено по гр.д. № 5492/2021 г.
П. районен съд, е изменил на основание чл. 150 СК размера на издръжката,
определена с Решение № 98/30.08.2021 г., постановено по гр.д. № 226/2021г.
на РС-Б., с което А. С. С., ЕГН: ********** е осъден да заплаща на
малолетното дете А. А. С., ЕГН: ********** и на малолетното дете К. А. С.,
ЕГН: ********** чрез тяхната майка и законен представител М. К. С., ЕГН:
**********, като го увеличил от 200 лв. /двеста лева/ на 350 лв. /триста и
петдесет лева/ месечно на малолетното дете К. А. С., и го увеличил от 200 лв.
/двеста лева/ на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ месечно на
малолетното дете А. А. С., считано от датата на подаване на исковата молба -
19.10.2022 г. до навършване пълнолетие на децата или до настъпване на друга
законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й заплащане.
С Решението съдът е отхвърлил предявения иск по отношение на
малолетното дете К. А. С. за разликата над 350 лв. до пълния претендиран
размер от 500 лв. като неоснователен. Отхвърлен е и предявения иск по
отношение на малолетното дете А. А. С. за разликата над 450 лв. до пълния
претендиран размер от 500 лв. като неоснователен. Със същото решение в
тежест на страните са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.
В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, А. С. С., чрез адв.
С. Р. е обжалвал решението изцяло, като същото е оспорено и в частта за
разноските. Наведени са твърдения, че същото е незаконосъобразно и
необосновано, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Сочи се, че Районен съд- гр. Перник е
постановил своето решение без да са преценени всички обстоятелства
относно нуждата на лицата, които получават издръжка и възможността на
1
лицето даващо издръжка. Намира, че първата инстанция е трябвало да вземе
предвид всички фактори, от които зависи тяхната достоверност и да изложи в
мотивите на решението си защо кредитира едни свидетелски показания и
защо отрича доказателствената сила на други показания. В продължение сочи,
че свидетелските показания на ищцовата страна, а именно И. Г. и Р. М. са
противоречиви и не дават никаква яснота по спорните въпроси в
първоиистанционното производство, а напротив задълбочават съмненията
относно искреността на майката по отношение нуждата от увеличаване на
издръжката за двете деца. Намира, че свидетелите на ответната страна -
Милев и Стоилов са дали еднопосочни показания и по категоричен начин с
тях се установява, че бащата полага всички необходими грижи по отношение
на двете деца, както и че се стреми да бъде пълноценен родител и да участва
активно в тяхното израстване и възпитание.
На следващо място отбелязва, че съгласно правната доктрина,
критериите от които се води съдът при определяне размера на издръжката, са
установени в разпоредбата на чл. 142 СК с оглед постигането на баланс
между интересите на дължащия и имащия право на издръжка. Сочи, че в хода
на съдебното дирене не са зачетени правата на бащата, тъй като съдът не е
възприел многобройните доказателства, установяващи невъзможността на
ответника да заплаща претендираното увеличение на присъдената месечна
издръжка. В подкрепа на изложените доводи се цитира съдебна практика. Въз
основа на подробно изложени съображения се моли съда да постанови
решение, с което да бъде отменен първоинстанционния акт, а предявените с
исковата молба претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Прави искане за
присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
По така депозираната въззивна жалба в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от М. К. С., като майка и законен представител на
малолетните деца – А. А. С. и К. А. С., чрез адв. В. К., която оспорва изцяло
жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Твърди,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно,
постановено при правилна преценка на събраните в хода на производството
доказателства. Прави възражения по изложените в жалбата съображения за
неправилност на първоинстанционното решение, като допълва, че по делото
категорично било установено, че ответника получава добри доходи, няма
други деца, за които да полага грижи и определената от съда издръжка не би
го затруднила. В заключение прави искане за потвърждаване на решението
като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
2
С въззивната жалба и отговора на жалбата страните не са поискали
събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на
чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора по същата не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният
съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото
на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 12.07.2023 г.
от 11,50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на
въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3