№ 629
гр. П., 24.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:М. П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500551 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Не се явява жалбоподателят Община В., редовно призован. Не се явява и
процесуалният им представител адв.Д. С., редовно упълномощена. От същата
е постъпило писмено становище, с което моли да се даде ход на делото.
Поддържа подадената жалба. Претендира разноски. Представя доказателства
за направени такива, включително списък и пълномощно.
Не се явяват ответниците А. Г. Б., Е. Г. Б. и М. Т. П., редовно призовани.
За всички тях се явява адв.Д. К., редовно упълномощена да ги представлява.
Адв. К.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на В.ски районен съд рег.№101 от 11.04.2025г. постановено
по гр.д.№20235210100*** по описа на същия съд за 2023г. ЕРег.№ 101 /
11.04.2025 E ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. А.ов Б. с
1
ЕГН: ********** и адрес гр. В., ул.”Б.” № 1, заместен в хода на процеса на
основание чл. 227 ГПК, от М. Т. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. „Ген
Д.Н.“ №106; А. Г. Б., с ЕГН: ********** и адрес: гр. В., ул. „Т.В.“ №7 и Е. Г.
Б., с ЕГН: ********** и адрес: гр. В., ул. „П.“ №8, И ПРОТИВ Община В.
представлявана от кмета д-р К.К., с адрес: гр. В., бул. “Х.А.” № 35,
положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, че ищецът е
собственик на Поземлен имот: 10450.501.2801, област П., община В., гр. В.,
ул. Х.С.. площ *** кв. м. стар номер 7307, квартал 3441, парцел L, съгласно
заповед за одобрение на КККР № РД-18- 1214/06.06.2018 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при съседи: 1. Имот кадастрален
номер: 10450.501.2484, съгласно заповед за одобрение на КККР № РД-
181214/06.06.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, стар
503.1951, квартал 3441 с площ от 217 кв.м., собственост на Н.Б. Б.а/Р./; 2.
Имот кадастрален номер: 10450.501.2817, съгласно заповед за одобрение на
КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
АГКК стар 503.7326, квартал 3441 с площ от 769 кв.м., собственост на П.А.П.
и В.К.П.; 3. Имот кадастрален номер: 10450.501.3282, съгласно заповед за
одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК стар 503.6437, квартал 3441 с площ от 11153 кв.м.,
собственост на ВЕЛИ СПА ЕООД. Вид територия: Урбанизирана. Начин на
трайно ползване: Територии заета от населени места, за жилищно
строителство, търговия и услуги, на основание изтекла в негова полза
придобивна давност. Със същото решение е осъден ответника Община В.
представлявана от кмета д-р К.К., с адрес: гр. В., бул. “Х.А.” № 35 ДА
ЗАПЛАТИ на Г. А.ов Б. с ЕГН: ********** и адрес гр. В., ул.”Б.” № 1,
заместен в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК, от М. Т. П., с ЕГН:
********** и адрес: гр. П., ул. „Ген Д.Н.“ №106; А. Г. Б., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. В., ул. „Т.В.“ №7 и Е. Г. Б., с ЕГН: ********** и адрес: гр. В., ул.
„П.“ №8, чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 174,38 лв., разноски в
производството. Осъдена е Община В. представлявана от кмета д-р К.К., с
адрес: гр. В., бул. “Х.А.” № 35 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. К., на основание чл.
38,ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 2000 лв., разноски в
производството.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№ 3214 от
07.05.2025г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в
2
производството пред първата инстанция Община В. чрез процесуалния си
представител адв.Д. С. с доводи за порочност на решението като
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че спорът има за предмет
установяване на правото на собственост на ищеца/ищците против Община В.,
като се поддържа за придобивно основание давностно владение и липса на
основание за Община В.. Сочи, че по делото са разпитани свидетели от
показанията на които не можело по категоричен начин да се установи
твърдяното от ищеца владение, като дори от показанията на св. Г. С. имало
данни за прекъсване на владението от преди повече от две години. Цитират се
част от мотивите на исковия съд относно непроменените границите на
процесния имот и упражняваното владение от ищеца ,като се акцентира, че
при мотивиране на съдебния акт, съдът е направил неверен извод за
съществуващи на място граници, които да съвпадат с имотните за които е
спора. Според жалбоподателя, от обяснението на в.л. Г. дадени в съдебното
заседание проведено на 12.02.2025г. се изяснявало, че имотът е частично
ограден откъм южната част, откъм улицата е поставена дървена врата, от
останалите страни имота не е ограден. както се изяснявало от заключението на
вещото лице имота не граничи с улица, или вратата откъм улицата не била
граница на имота, А свидетелят Х. излагал свои непосредствени впечатления,
че имота е запустял, видимо не се обработва от никого , като от показанията на
св.Г. С. също има данни поне от две години имота да не обработва от никого.
Жалбоподателят смята, че при наличие на противоречиви доказателства
съдът е длъжен да изложи свои мотиви защо кредитира показанията на едни
свидетели и не кредитира показанията на други свидетели. Съдът игнорирал
дадените от в.л. Г. пояснения, че имота не е ограден и заключава, че когато
имота не е ограден и няма никакви категорични данни за владение, което да е
по имотни граници , то оставало недоказано твърдението на ищцовата страна
да е осъществена фактическа власт върху целия имот предмет на спора.
Смята, че за съществено нарушение следва да се отчете пропуска на съда
да обсъди статута на имота и да се направят съответните правни изводи, и
посочва, че от неоспореното удостоверение за идентичност на имот и наличие
на реституционни претенции № 479/03.08.202Зг. на Община В. процесния
имот с идентификатор 10450.501.2801 по КК на гр.В., с площ *** кв.м.,
попадащ в УПИ L-3a жилищно строителство, търговия и услуги, с площ
3
6080кв.м. в кв.3441 по сега действащия регулационен план на гр.В.; че от
допълнителното заключение на в.л. Г. се установявало, че процесния имот не
отговаря на изискванията за самостоятелен УПИ, като при действието на ЗУТ
промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се извършва
само по предвидения в закона ред. Акцентира, че една от възможните
хипотези е настъпване на промяната по общата воля на собствениците на
съседни имоти по реда на чл.15 ЗУТ, тъй като след урегулирането на
определена територия ПУП и ЗРП предвиждат начина на застрояване
/включително с оглед площта и лицето на имотите/ и предназначението на
имотите на съответната територия. Посочва, че изрично е предвидено в чл.15,
ал.3 ЗУТ, че собствениците на съседните имоти могат, сключвайки
предварителен договор, да инициират промяна в площта /евентуално и
лицето/ на притежаваните от тях имоти, а оттам и промяна в ПУП и ЗРП,
включително за такива реални части от притежаваните от тях урегулирани
имоти, които не отговарят на изискванията на чл.19 от ЗУТ. Заключава, че
вещноправният ефект, или целената промяна в принадлежността на правото
на собственост върху съответната реална част от урегулиран имот, може да
настъпи само ако по реда на чл. 15, ал.6 от ЗУТ бъде издаден акт за одобряване
на плана за регулация. с който се променят границите между урегулираните
поземлени имоти след извършването на преценка дали с проекта за
изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон разположение
на съществуващи сгради или на разрешени строежи /чл. 15, ал.9 ЗУТ/ и дали
не се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и
повърхност под минимално установените по закон /чл.15, ал.10 от ЗУТ/, след
което да бъде сключен и окончателен договор. Заключава , че законът
допуска промяна в границите на веднъж урегулирана територия само при
определени предпоставки, като вещноправният ефект настъпва след
одобряване на промяната по административен ред. И че след като не се
допуска придобиване на реална част от УПИ чрез сделка, освен в изрично
посочените от закона случаи, то такава част не може да бъде придобита и чрез
друг придобивен способ, включително и по давност, освен ако не са спазени
изискванията на чл.200, ал. 1 и ал.3 ЗУТ. Счита, че по давност реални части от
урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобивани само ако отговарят на
изискванията за самостоятелен УПИ и то ако и оставащата част отговаря на
изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот. Като целта на тези
4
ограничения е да се спазват правилата за урегулиране и застрояване на
територията, включително за размерите /лице и площ/ на урегулираните
имоти, определеното им с ПУП разположение и цялостна конфигурация
според този план. Изтъква се, че именно поради тази причина законът
предвиждал първоначално да бъде сключен само предварителен договор и
едва след като целената от собствениците на съседни имоти промяна бъде
одобрена от общинската администрация, тоест. се прецени, че тя съответства
на общата идея и предвиждане на ПУП и изменението бъде одобрено, може
да бъде сключен окончателен договор за прехвърляне правото на собственост.
Смята за недопустимо първо да бъде придобито правото на собственост върху
реална част от УПИ и след това да се извършва промяна на ПУП която да
отрази вече настъпилата промяна в принадлежността на правото на
собственост. Сочи, че в този смисъл в чл.200, ал.3 от ЗУТ изрично е
предвидено, че когато имотите са урегулирани, кметът на общината одобрява
изменението на ПУП преди издаването на нотариалния акт, включително и
при придобиване правото на собственост по давност. Навежда извода, че за да
бъде придобито по давност правото на собственост върху реална част от
урегулиран поземлен имот е необходимо след изтичането на предвидения в
закона срок по искане на упражняващото фактическата власт лице по
административен ред да бъде одобрена промяната на подробния устройствен
план с цел обособяване на отговарящата на изискванията на чл.19 от ЗУТ
реална част в самостоятелен УПИ, след което въз основа на надлежно
позоваване на изтеклата придобивна давност да бъде издаден нотариален акт
по реда на чл.587, ал.3 от ГПК. Допълва, че реална част от имот, която не
отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ може да бъде присъединена към
съседен чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или
по давност по реда на чл.17 ЗУТ само ако и двата имота не са урегулирани,
като присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към
съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл19 от ЗУТ,
може да се извърши само по реда на чл. 15 от същия закон. Цитира съдебна
практика решение №102/30.05.201бг. постановено по гр.д.№ 5728/2015г. по
описа на ВКС, 1-во гражданско отделение и други/. Моли да се постанови
решение с което да се отмени изцяло Решение рег. №101 от 11.04.2025г.
постановено по гр.д. №***[202Зг, по описа на Районен съд В., да се отхвърли
предявеният иск и да се присъдят на Община В. разноските направени пред
5
двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
по спора страна -ищците М. Т. П., А. Г. Б., и Е. Г. Б. чрез процесуалния им
представител адв. Д. К., с рег.04061 от 05.06.2025г. в който въззивната жалба
се квалифицира като неоснователна по същество. Твърди се, че изводите
направени от първоинстанционния съд са изведени от непротиворечиви
гласни и писмени доказателства събрани в производството, от които се
установила следната фактическа обстановка:
От разпитаните в производството свидетели, П. непосредствен съсед на имота
от юг, С.-живеещ на около 200метра от имота, се установило, че процесния
имот повече от 40 години се владее от ищеца Г. А.ов Б., починал в хода на
производството и заместен от правоприемниците му. Че преди да установи
владение ищецът, имотът бил владян от неговия баща А. Д. Б., до смъртта му
през 1979г. Смята, че приетите по делото писмени доказателства
кореспондират с данните установени с гласните доказателствени средства:
Допълва, че от приетото Удостоверение изх.,№6272/23.10.1991 г. издадено от
община В., се установявало че с декларация 35/1963г. на А. Д. Б. е записан
имот градина, в мест. „Старата ленена ф-ка” м. С., с площ от 700кв.м. при
съседи: наследници В.Й. Б., път и работилница „В.П.”. като горното описание
кореспондирало с данните от свидетелските показания на св. П.,
непосредствен съсед на имота; че от приетите по делото НА 10, т. втори, дело
27/1981г. на РС В., съседът описан в Удостоверение изх.ЛГе 6272/23.10.1991 г.
издадено от община В. - В.Й. Б. е дарил на Н.Б. Б.а дворно място от 210кв.м., а
като съсед на имота в нотариалния ак-г е записан А. Д. Б., като имота към
момента на разпореждането е с планоснимачен номер 140 /който имот е видим
от приложената към първоначалното заключение на ВЛ извадка от плана от
1957г./; че От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установило, че процесния имот е отразен в кадастралния план през 2004г.; че
по плана от 1983г. имота не е отразен, като същия трансформиран върху плана
попада в необозначен терен, отразен по хоризонталите като сухо дере. А по
плана от 1957г. имота отново не е отразен, но трансформиран върху плана
попада в терен извън регулацията, като по плана от 1929г., имотът
трансформиран върху плана попада в кв. 128, и е идентичен с част от имот
1672, записан в разписния лист на А. П., отчужден, и с част от десния бряг на
дере „Власа”, като върху имота е проектирана улица с о.т. 306-307. Заключава
се, че предвид на горното оплакванията на жалбоподателят касаещи
преценката на горните доказателства от първоинстанционния съд са
несъстоятелни. И че всички свидетели, включително и свидетелят сочен от
жалбоподателят са единодушни, че имота е с ясно възприемащи се граници,
считано от началото на 70-те години, до настоящия момент. Цитират се
свидетелските показания на св. П. и св.Х.. Относно акцентът на въззивника на
обясненията дадени от вещото лице, се поддържа, че същите не противоречат
на данните изнесени от свидетелите. Като единственото противоречие е
записаното в допълнителното заключение/което влязло в противоречие с
първоначалното/, че имота не е ограден, което било отстранено с обясненията
дадени в съдебно заседание от вещото лице. Цитират се обясненията на
експерта Г. за частичното ограждане на имота.
6
Според въззиваемата страна се установявало, че от юг процесния имот
граничи с парцела на св. П. / УПИ XLIX-7326, 8065/ като между имотите има
поставена ограда, от запад е поставена врата за достъп до улицата, от север в
голямата си част граничи с имота на Нина Б.а /собственик от 1981г. на имот
пл.№140, по плана от 1957г, а преди това с праводателят й В.Й. Б., записан
като съсед в удостоверение изх. №6272 от 23.10.1991, на община В. по данни
от 1963г./, като двата имота ги отграничавал естествен слог-вада, както и с
ограден двор на жилищна сграда, а от изток с работилница „В.П.”.
Твърди се още, че процесния имот до 2004г. не е бил заснет и
индивидуализиран с кадастрален номер и граници/по плана от 1957 е бил
извън регулация, а по плана от 1983г. попада в необозначен терен/, но при
отразяването му през 2004г. същия съответствал и е идентичен с имота, върху
който ищецът считано от 1979г. упражнява владение, както по площ, така и по
съседи. Допълва, че съгласно Удостоверение изх.№ 6272/23.10.1991г. издадено
от община В., с декларация 35/1963г. на А. Д. Б. е бил записан имот Градина, в
мест. „Старата ленена ф-ка” м. С., с площ от 700кв.м. при съседи: наследници
В.Й. Б. /праводател на Н.Б. Б.а, собственик на имот пл.№140, отразен в плана
от 1957г./, път и работилница „В.П.". Че в извадката от плана от 1957г.
приложена по първоначалното заключение на вещото лице гореописаните
съседи остават непроменени и в плана действащ към настоящия момент,
одобрен с решение от 2004г., съгласно приложената с исковата молба скица от
регулационния план, а именно: от север имот на Н.Б. Б.а, от изток имот
собственост към настоящия момент на „Вели спа”/приобретател на
работилницата „В.П.”, в който имот е нанесен навес, който е отразен и в плана
от 1957г./ и от юг е нанесен парцела на св. П.. Заключава, че изводите на съда
досежно владението на имота са правилни и законосъобразни. Акцентира, че в
жалбата не се съдържат оплаквания относно изводите в обжалваното решение
във връзка със съставения от жалбоподателят през 2023г. АОС и неприемането
му от съда като документ легитимиращ Общината като собственик, както и
изводите на съда относно приложението на института на придобиваната
давност, По отношение на последното оплакване в жалбата ответниците
смятат същото за несъстоятелно, тъй като разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от
ЗУТ е неотносима към процесния случай и е неотносимо, защото
установяването на собственика на процесния имот не застрашава
предвижданията на регулационния план, с който е предвидено образуване в
условията на чл.17 ЗУТ съсобствен УПИ L- за жилищно строителство,
търговия и услуги, целия с площ от 6080кв.м., който парцел е с неприложена
дворищна регулация. Още повече че ответника-жалбоподател, освен за
процесния имот, не твърди да притежава останалите имоти участващи в този
парцел /а те били собственост на трети лица/, поради което и позоваването му
на забраната на чл.200, ал. I от ЗУТ считат за неприемливо. Било установено
по делото, че процесния имот е включен заедно с още четири имота,
собственост на трети лица, в образуването на съсобствен УПИ L- за жилищно
строителство, търговия и услуги, целия с площ от 6080кв.м., който парцел е с
неприложена дворищна регулация, или съгласно чл. 14, ал.5 от ЗУТ
регулационните линии не са станали граници на имотите, и по никакъв начин
не е застрашена целоста на парцела, тъй като планът не е приложен. Като
допълнителен довод се изтъква, че установяването на лицето собственик на
имот участващ в образуването в съсобствения УПИ L- за жилищно
строителство, търговия и услуги, по никакъв начин не компрометира
предвижданията на плана, които както преди установяването на собственика
7
на процесния имот, така и след установяването му, не търпят корекции.
Предвид изложеното ответниците молят да се потвърди обжалваното
решение.
Няма направени доказателствени искания пред въззивната инстанция от
страните в производството.
Адв.К.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържаме съображенията изложени в писмения отговор. Нямаме
доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. К.: - Ув. Окр. Съдии, моля да потвърдите първоинстанционното
решене. Съдът е обсъдил доказателствата прецизно в производството. От
всичките доказателства, събрани в производството е установено, че от 1979г.
до настоящия момент процесният имот се е владее от първоначалния ищец,
заместен в производството от неговите правоприемници. Тези факти и
обстоятелства са установени безспорно в производството, затова и жалбата в
тази част, касаеща оплакванията за коментиране на събраните производства
относими към владението смятаме, че е абсолютно неоснователна. Другото
оплакване, направено в жалбата, което сме коментирали в писмения отговор е
във връзка с приложението на чл.201 от ЗУТ, което оплакване също смятаме
за несъстоятелно, дори за защита на права, които не са притежание на
общината, доколкото парцелът, който е образуван, и в който е включен
процесния имот се състои от имоти собственост на трети лица т.е. общината
дори няма право да прави подобни възражения. Изложили сме становище
защо и това оплакване е неоснователно в жалбата. Молим ви за решение, с
което потвърдите първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно. Моля да ми се присъди възнаграждение на основание чл.38,
ал.1, т.3 ЗА оказване на помощ на юрист. Моля за вашето решение в този
смисъл.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
8
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок
до 22.11.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9