РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 21.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 7034
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от „О.Б.Б.“ АД против Л.В.М. и В.В.М., с която
е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон.
Ищецът твърди, че на
30.11.2009 г. между него и А.П.М.е сключен Договор за предоставяне на ипотечен
кредит, изменен и допълнен с
Допълнително споразумение № 1 от 19.12.2009 г., по силата на който на
кредитополучателя е предоставен левов кредит в размер на 100000 лева, като
средствата били предоставени за рефинансиране на проблемни кредити на
кредитополучателката. Твърди, че предоставеният кредит е усвоен на 17.12.2009
г. по открита банкова сметка, ***асяването, а за обезпечаване на кредита била
учредена договорна ипотека върху недвижим имот – дворно място с построената в
него жилищна сграда, находящи се в гр. София, кв. Изток, ул. *********. По
силата на договора страните били уговорили усвоената главница да се олихвява с
лихвен процент в размер на 10,5 % годишно като олихвяването се извършвало
ежемесечно, а банката имала право едностранно да променя размера. Твърди, че
било уговорено и правото на банката при забава на плащането на месечните вноски
по кредит да олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в
размер на 5 пункта над договорения лихвен процент. Твърди, че било уговорено
крайният срок за издължаване на кредита да е 20.06.2023 г. на 162 месечни
анюитетни вноски в размер на 1187,45 лева. Твърди, че А.П.М.е починала на
06.02.2011 г. като е оставила като наследници по закон Л.В.М. и В.В.М..
Поддържа, че на 13.09.2011 г. с наследниците бил сключен договор за встъпване в
дълг, по силата на който те се съгласили да поемат солидарно задължение да
платят дължимите суми по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от
30.11.2009 г. Твърди, че съгласно чл. 18
от Договора за кредит при пълно или частично неплащане на две погасителни
вноски, кредитът става предсочно изискуем. Считано от м. декември 2012 г.
ответниците изпаднали в просрочие на дължимите месечни вноски.Твърди, че след
продажба на предоставения като обезпечение имот с постъпленията били погасени
дължими суми за главница и лихви като останали непогасени 10 месечни вноски за
периода от 20.08.2016 до 23.05.2017 г.,
включително, поради което на основание чл. 18 от договора банката обявила
кредита за предсрочно изискуем. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят
солидарно сумата от 5803,24 лева – изискуема част от главницата по кредита с
настъпил падеж в периода на първото просрочие на задълженията до датата на
подаване на исковата молба, която включва 10 погасителни вноски за периода от
20.08.2016 до 23.05.2017 г, 6071,25 лева – изискуеми договорни лихви по чл. 5
от договора за кредит, включени в месечните анюитетни вноски с настъпил падеж в
периода от 20.05.2014 г. до 23.05.2017 г. включително, 2466,09 лева – начислена
наказателна лихва по чл. 6, ал. 1 от договора за кредит към датата на
предявяване на иска в периода от 20.05.2014 до 23.05.2017 г. и сумата от 62996,17 лева – остатък от
дължимата главница, чийто падеж към момента на предявяване на иска не е
настъпил, която главница с предявяване на иска банката обявява за предсрочно
изискуема, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното им плащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответниците Л.В.М. и
В.В.М. в отговора на исковата молба заявяват, че оспорват предявения иск като
поддържат, че задълженията по процесния договор за банков кредит са погасени
със сумите, получени от продажбата на недвижимия имот, който е служел като
обезпечение. Молят предявения иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 30.11.2009 г.
между „О.б.б.“ АД и А.П.М.е сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит,
по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата от 100000 лева,
като изрично е посочено, че сумата се отпуска за рефинансиране на проблемни
кредити. В чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено, че главницата по кредита се
олихвява с лихвен процент в размер на 10,5 % годишно, като олихвяването се
извършва ежемесечно. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че при
забава на плащането на месечните анюитетни вноски по кредита от страна на
кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми от главницата с
наказателна лихва в размер на пет пункта над договорения в чл. 5, ал. 1
процент. Кредитът е следвало да бъде издължен за срок от 162 месеца на равни
месечни вноски в размер на 1187,45 лева, включващи главница, лихва и съответна
част от годишната такса за управление и обслужване, считано от 20.01.2010
година на 20-то число на месеца (чл. 12, ал. 1). Съгласно чл. 18 от договора
страните при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски кредитът
става автоматично предсрочно изискуем.
Видно от
удостоверение № 646/11.02.2011 г. е, че А.П.М.е починала на 06.02.2011 г. и е
оставила като наследници по закон В.В.М. и Л.В.М..
На 13.09.2011 г.
между „О.б.б.“ АД и Л.В.М. и В.В.М. е сключен Договор за встъпване в дълг, по
силата на който ответниците са поели задължения да изпълняват задълженията по
договор за предоставяне на ипотечен кредит от 30.11.2009 г. солидарно, като
страните са приели, че към момента на сключване на договора размерът на
дължимите суми е 94746,97 лева.
Не е спорно между
страните, а и се установява, че с договор за продажба от 30.06.2016 г. ,
сключен с Нотариален акт № 34, т. VІ, рег. № 6550, д. № 905/2016 г. на Нотариус
С.Н., недвижимият имот, предмет на договор за ипотека, обезпечаващ кредита по
Договор за кредит от 30.11.2009 г. е продаден на трето на спора лице, като
продажната цена в размер на 500000 лева е преведена на „О.Б.б.“ АД, с която
сума ще бъдат погасени всички банкови задължения посочени от ипотекарния
кредитор в писмо за ангажимент № 347/08.06.2016 г. В писмо за ангажимент №
347/08.06.2016 г., изходящо от представител на „О.б.б.“ АД са посочени 4
договора за кредит, по които страни са А.П.М., В.В.М. и Л.В.М., между които и
договор за кредит от 30.11.2009 г. В писмото е заявено, че във връзка с
продажбата на недвижимите имоти, предмет на договори за ипотека, обезпечаващи
договорите за кредит, банката поема ангажимент да заличи всички ипотеки в срок
не по-дълъг от 14 дни след постъпване на сумата в размер на 500000 лева. В т. 2
от писмото е заявено, че банката няма да има каквито и да било претенции в
бъдеще спрямо недвижимите имоти.
Въз основа на
събраните по делото писмени доказателства е прието неоспорено от страните
заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Установява се, че на 17.12.2009 г.
по сметка с титуляр А.П.М.е постъпила сума в размер на 100000 лева с основание
„усвояване на ипотечен кредит“. Към 06.06.2017 г. задълженията по договор за
ипотечен кредит от 30.11.2009 г. са: 5803,25 лева – просрочена главница с
настъпил падеж на 10 неплатени погасителни вноски за периода от 20.08.2016 до
06.06.2017 г, 6071,25 лева –договорни лихви с настъпил падеж по неплатени 10
месечни вноски в периода от 20.08.2014 г. до 06.06.2017 г. включително, 2466,09
лева – начислена наказателна лихва и
сумата от 62996,17 лева – остатък от дължимата главница, чийто падеж към
момента на предявяване на иска не е настъпил
Не е спорно между
страните, а и се установява, че между А.П.М.и О.б.б. АД са били сключени и договори за кредит от 23.10.2007 г., с № MG********** и №MG0730300003 и договор за кредит от 01.08.2008 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 430 от Търговския
закон с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Страните не спорят, че между А.М.и „О.б.б.“ АД е сключен договор, по
силата на който на наследодателката на ответниците е предоставен банков кредит,
обезпечен с договорна ипотека. Не е спорно и съдържанието на договора. Не е
спорно, че след настъпване на наследствено правоприемство ответниците са приели
да изпълнят задълженията по договора за кредит при условията на солидарност.
Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това да се установи, че банката е предоставила на
ответника кредит в определен размер срещу задължението да го върне на равни
месечни вноски, както и да заплати уговорената договорна лихва, както и при
просрочие да заплати допълнителни суми, имащи характер на договорна неустойка.
Следва да установи, че е настъпила и предсрочна изискуемост на вземането, която
е обявена на длъжника по съответния ред. В тежест на ответниците е било да
установят, че са изпълнили задължението си в срок, както и че с извършената
продажба на имот, обезпечаващ задълженията по кредита, вземането на банката е
погасено изцяло.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на ищеца е предоставена по Договор за кредит 30.11.2009
г. и е усвоена сумата от 100000 лева. От събраните по делото доказателства не
се установява ответниците да са изпълнили задълженията си да заплащат месечни
вноски съобразно уговореното. Разпоредбата на чл. 432 от Търговския закон
изрично предвижда възможност при неизпълнение на задължения по договора за
банков кредит банката да може да поиска
предсрочно връщане на сумата, ако това е предвидено в договора. В чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции е предвидена възможност, когато кредитът или
отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане,
както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския
процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.
Следователно, на страните по договора за банков кредит е предоставена
възможност да уговорят условията, при които банката може да обяви кредита за
предсрочно изискуем, наред с посочените в закона основания. В чл. 18 от
договора е предвидено, че при непогасяване на две или повече вноски банката
може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Ищецът изрично
е заявил в исковата молба, че с предявяването й упражнява правото си да обяви
вземането по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Изявлението на
представител на банката е породило правно действие, доколкото препис от исковата
молба е връчен на ответниците. Следователно с оглед преустановяване на
плащанията и упражняване на правото на банката по чл. 18 от договора,
настоящият съдебен състав намира, че вземането по кредита е станало предсрочно
изискуемо.
От събраните по делото
доказателства се установява размерът на дължимите суми към датата на
предявяване на исковата молба.
С отговора на исковата молба е
направено възражение, че задължението по кредита е погасено чрез получаване от
банката на продажната цена на недвижим имот, както и че банката е заявила в
писмо за ангажимент, че няма да има претенции към ответниците след плащането. Не
е спорно между страните, че ищецът е получил сумата от 500000 лева, която е
послужила като сума, погасяваща задължения по 4 договора за кредит, посочени в
писмо за ангажимент от 08.06.2016 г. Не се установява обаче по какъв начин
сумата е погасила задълженията по съответните договори и в каква част. В тежест
на ответниците е било да установят, че с получената сума е погасено съответното
задължение по договор за кредит от 30.11.2009 г. По делото не са представени
доказателства за постигнато съгласие между страните във връзка с погасяване на
съществуващи задължения. В този смисъл и изхождайки от правилата на чл. 76, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите поредността на погасяване на
задълженията по съществуващите договори следва да определи и по какъв начин се
погасяват задълженията по договорите за кредит между страните. Доколкото
задължението, предмет на настоящото дело е възникнало последно, то следва да се
приеме, че с получената сума са погасени задължения по договорите, сключени
преди сключване на процесния. Ответниците не са ангажирали доказателства, че
получената сума е била достатъчна, за да покрие изцяло задълженията по
договорите за кредит от 30.11.2009 г. Неоснователно се явява възражението, че в
писмо за ангажимент, представено при сключване на договора за продажба на
недвижимия имот, послужил като обезпечение на кредита, се съдържа изявление на
представител на банката, че няма да има други претенции към ответниците. В
писмо за ангажимент изрично е посочено, че банката няма да има претенции към
имотите, предмет на договора за продажба, т.е. няма да удовлетворява вземанията
си от това имущество, но не се съдържа изявление, че няма претенции по
отношение на ответниците за изпълнение на договорни задължения по договор за
кредит от 30.09.2009 г.
Предвид на изложеното,
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от
ищеца разноски в производството в размер на 6912,07 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 от Търговския закон Л.В.М., ЕГН-********** И В.В.М., ЕГН-**********, двете с адрес ***
да заплатят солидарно на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК
– ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 5803,25
лева (пет хиляди осемстотин и три лева и двадесет и пет ст.), представляваща
главница по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 30.11.2009 г. с
настъпил падеж за периода от 20.08.2016 г. до 23.05.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2017 г. до
окончателното й плащане, сумата от 6071,25
лева (шест хиляди седемдесет и един лева и двадесет и пет ст.),
представляващи договорна лихва с настъпил падеж за периода от 20.08.2016 г. до
23.05.2017 г.,сумата от 2446,09 лева
(две хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и девет ст.),
представляващи наказателна лихва по чл. 6, ал. 1 от Договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 30.11.2009 г. за периода от 20.05.2014 г. до 23.05.2017 г.,
както и сумата от 62966,17 лева
(шестдесет и две хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и седемнадесет ст.), представляваща
предсрочно изискуема главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от
30.11.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 06.06.2017 г. до окончателното й плащане
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Л.В.М., ЕГН-********** И В.В.М., ЕГН-**********, двете с адрес ***
да заплатят на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 6912,07 лева (шест хиляди
деветстотин и дванадесет лева и седем ст.), представляващи направени по
делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: