Решение по дело №50/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от С.Н.А. *** против решение № 399 / 10.11.2023г. по АНД № 1157/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е изменено НП № 715 от 05.09.2023г. на Директора на РДГ - Берковица, с което на касатора за нарушения на чл.213,ал.1,т.1 и т.2 от Закона за горите /ЗГ/ са наложени административни наказания, глоба в размер на по 500 лева за всяко от тях, на основание чл.266,ал.1 от ЗГ и е определено заплащане на паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението : 3.00 пр.м.3 дърва за огрев от дървесен вид цер, в размер на 189,55 лева на основание чл.275,ал.2 от ЗГ, като последното е отменено от ВРС.

В частта от НП, с която е определено заплащане на паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението : 3.00 пр.м.3 дърва за огрев от дървесен вид цер, в размер на 189,55 лева на основание чл.275,ал.2 от ЗГ, която е отменена от ВРС, решението не е обжалвано от наказващия орган и е влязло в сила.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е обсъдил направените възражения за допуснатите съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде отменено НП.

Ответната по касационната жалба страна моли съда да приеме, че НП е правилно издадено и като такова следва да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, тъй като решението на ВРС е немотивирано.

Административният съд, от събраните по делото писмени и гласни доказателства , преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата , прие за установено следното :

Жалбата , като подадена в срока , е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си , същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Установено е, че на 14.08.2023г. в имот в с.Арчар, обл.Видин, касаторът е съхранявал дърва за огрев, а именно 3.00 пр.м3 от дървесен вид цер, които са били немаркирани с КГМ и за които не е имал документ, доказващ законният произход на дървесината - превозен билет. Прието било от служителите на РДГ - Берковица, че А. е извършил нарушения на чл.213,ал.1,т.1 и т.2 от ЗГ, за което е съставен АУАН № 715/ 23, серия СЗДП № 0003811 от 14.08.2023г. От актосъставителя е изготвен и рапорт вх. № 802/ 21.08.2023г. за съставения АУАН, както и разписка за отговорно пазене от 14.08.2023г. за същите дърва. Въз основа на описаните писмени документи била образувана преписка в РП Видин по сигнал на ТП „ДГС“ Видин за извършено престъпление по чл.235 от НК. След влизане в сила на Постановление на РП Видин с № 2877/ 2023г. от 28.08.2023г. за отказ да се образува досъдебно производство, е издадено и обжалваното наказателно постановление. С последното на А., за извършени нарушения на чл.213,ал.1,т.1 и т.2 от ЗГ и на основание чл.266,ал.1 от ЗГ са наложени две административни наказания глоба в размер на по 500 лева, всяко от тях.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е изменил НП, като е потвърдил същото в частта на наложените глоби и е отменил същото в частта относно определеното заплащане на паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението : 3 .00 пр.м.3 дърва за огрев от дървесен вид цер, в размер на 189,55 лева на основание чл.275,ал.2 от ЗГ.

Във връзка с наложените административни наказания по чл.266,ал.1 от ЗГ и въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административните нарушения по чл.213,ал.1,т.1 и т.2 от ЗГ, поради което и правилно са му наложени наказания по посочения текст.

Административен съд - Видин споделя становището на Районен съд - Видин по следните съображения :

При така установената фактическа обстановка, според съда касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административните нарушения по чл.213,ал.1,т.1 и т.2 от ЗГ. От обективна страна той е съхранявал в имота си, дървесина, която е била немаркирана и непридружена с превозен билет, в нарушение на посочените текстове, според които това се забранява. От субективна страна нарушението е извършено умишлено.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл.266,ал.1 от ЗГ е съхранението на дървесина, която е немаркирана и непридружена с превозен билет.

С деянието си касаторът е нарушил посочените по - горе забрани, визирани в чл.213,ал.1,т.1 и т.2 от ЗГ.

За административно нарушение по чл.266,ал.1 от ЗГ се предвижда наказание глоба в размер от 500 до 5000 лева.

Фактите по делото се доказват от събраните писмени и гласни доказателства, които кореспондират помежду си.

Предвид посочените по – горе съображения, неоснователно се явява твърдението на касатора, че нарушенията по чл.266,ал.1 от ЗГ не са безспорно доказани, тъй като в обратната насока са събрани достатъчно доказателства, подкрепящи твърденията на наказващия орган.

ВРС е приел, че административнонаказаващият орган правилно е определил наказанията за извършените нарушения, които са наложени в минимален размер. Размерът на наложените глоби е съобразен с предвидения в посочения текст и то в съответствие с разпоредбата на чл.27,ал.2 от ЗАНН, според която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Неоснователни са твърденията на касатора, че въззивната инстанция не е взела предвид посочените в жалбата мотиви за отмяна на НП. От една страна при постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, а от друга страна в решението си съдът е обсъдил възраженията, посочени в първоначалната жалба на А.. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства, както писмените, така и гласните такива. Следва да се посочи също, че действително при съставянето на АУАН са били допуснати нарушения на чл.42,т.3 от ЗАНН, а именно не са посочени коректно дата и място на извършване на нарушението, но НП е съставено въз основа на Постановлението на РП Видин за отказ да се образува досъдебно производство. В него подробно са описани всички известни обстоятелства, включително и дата и място на извършеното нарушение, както и правната квалификация на деянието, от което става ясно какво точно е обвинението. Т.е. в случая в производството е приложена разпоредбата на чл.36,ал.2 от ЗАНН, поради което и нарушенията, допуснати в съставения АУАН не водят до последиците, до които биха довели в друго производство, при което няма акт на РП.

Според настоящият съдебен състав на Административен съд – Видин, при постановяване на решението си ВРС се е съобразил с всички доказателства по делото и направените възражения от страните, като правилно е преценил, че не са налице процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да водят до накърняване на правото на защита на нарушителя, да му пречат по какъвто и да било начин да изгради адекватна защита и да доведат до отмяна на обжалваното НП.

Що се отнася до искането на ответната по касация страна за отмяна на решението на ВРС и потвърждаването на обжалваното НП изцяло, то следва да се има предвид, че решението е обжалвано само от А. и то в потвърдителната му част. В останалата част, с която е отменено НП, в частта, с която е определено заплащане на паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението : 3.00 пр.м.3 дърва за огрев от дървесен вид цер, в размер на 189,55 лева на основание чл.275,ал.2 от ЗГ, то не е обжалвано от Директора на РДГ Берковица и е влязло в сила, от една страна. От друга страна, с оглед разпоредбата на чл.355,ал.3 от НПК вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, в случая намира приложение забраната за влошаване положението на нарушителя, с оглед цитираната законова уредба, която стои в зависимост от страната, инициираща проверка на акта, който се атакува, както и съдържанието на съответния, сезиращ съда документ. Т.е. в случая производството пред настоящата инстанция е инициирано от нарушителя, поради което и с оглед съществуващата забрана неговото положение няма как да бъде утежнено, тъй като липсва жалба от другата страна.

По отношение на определянето за заплащане на равностойността на липсващите вещи – предмет на нарушението, на основание чл.275,ал.2 от ЗГ Съдът намира, че решението на ВРС също е правилно и законосъобразно. Правилно е прието от РС, че няма как да се определи заплащането на равностойност на липсващи вещи, при положение, че те не са липсващи, а са оставени на отговорно пазене.

Решението на ВРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. То е допустимо, валидно и съответства на материалния закон.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК , Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 399 / 10.11.2023г. по АНД № 1157/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 715 от 05.09.2023г. на Директора на РДГ - Берковица, в частта, с която на С.Н.А. *** са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 500 лева на основание чл.266,ал.1 от ЗГ за нарушение на чл.213,ал.1,т.1 от ЗГ и глоба в размер на 500 лева на основание чл.266,ал.1 от ЗГ за нарушение на чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: