№ 15
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110151229 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. В. Б., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са
предявени искове за установяване съществуването на вземанията, за които по ч.гр.д. №
71971/2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ..
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 68/14.08.2019 г. се е намирал в трудово
правоотношение с ответника, което е било прекратено със заповед № 61/09.07.2021 г. на
работодателя на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и във връзка с подадено от служителя
заявление № 42/08.07.2021 г., тъй като считано от м. януари 2021 г. ответникът е спрял да
заплаща на ищеца дължимото му трудово възнаграждение. Със заповедта работодателят е
начислил обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на три брутни трудови възнаграждения,
възлизащо на сумата от 13 602,93 лева, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 22 дни
неизползван платен годишен отпуск в размер на сумата от 4534,32 лева. Поддържа, че е
подал сигнал в ГД "Инспекция по труда", като след извършена проверка е било установено,
че работодателят не е изплатил трудови възнаграждения за периода м.01.2021 г. - м.07.2021
г., както и начислените със заповедта за прекратяване на правоотношението обезщетения.
Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи следните суми:
- сумата 4 508,50 лева , представляваща неизплатено месечно брутно трудово
възнаграждение за месец 01.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2021 г. до
изплащане на вземането;
1
- сумата 385,73 лева, представляваща мораторна лихва за период от 11.02.2021 г. до
15.12.2021 г.;
- сумата 4 508,50 лева, представляваща неизплатено месечно брутно трудово
възнаграждение за месец 02.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2021 г. до
изплащане на вземането,
- сумата 350,66 лева, представляваща мораторна лихва за период от 11.03.2021 г. до
15.12.2021 г.,
- сумата 2 287,77 лева, представляваща дължима сума за месец 03.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 15.12.2021 г. до изплащане на вземането;
- сумата 158,24 лева, представляваща мораторна лихва за период от 11.04.2021 г. до
15.12.2021 г.,
- сумата 4 508,50 лева, представляваща неизплатено месечно брутно трудово
възнаграждение за месец 04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2021 г. до
изплащане на вземането;
- сумата 274,24 лева, представляваща мораторна лихва за период от 11.05.2021 г. до
15.12.2021 г.,
- сумата 4 508,50 лева, представляваща неизплатено месечно брутно трудово
възнаграждение за месец 05.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2021 г. до
изплащане на вземането,
- сумата 235,44 лева, представляваща мораторна лихва за период от 11.06.2021 г. до
15.12.2021 г.,
- сумата 4 508,50 лева, представляваща неизплатено брутно месечно трудово
възнаграждение за месец 06.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2021 г. до
изплащане на вземането,
- сумата 197,87 лева, представляваща мораторна лихва за период от 11.07.2021 г. до
15.12.2021 г.,
- сумата 1 173,27 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец 07.2021 г.
за отработени 9 дни, ведно със законна лихва за период от 15.12.2021 г. до изплащане на
вземането,
- сумата 41,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 11.08.2021 г. до
15.12.2021 г.,
- сумата 13 602,93 лева, представляваща обезщетение в размер на три брутни месечни
възнаграждения по чл. 221, ал. 1 КТ, ведно със законна лихва за период от 15.12.2021 г. до
изплащане на вземането,
- сумата 4 534,32 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 22 дни
неизползван платен годишен отпуск за периода от 2019 г. - 2021 г., ведно със законна лихва
за период от 15.12.2021 г. до изплащане на вземането.
2
Ответникът е подал ксерокопие на отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва
исковете. Въпреки предоставената на страната възможност да отстрани нередовността на
процесуалното действие по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК, не са предприети действия в тази
насока, с оглед което и на основание чл. 101, ал. 3 ГПК съдът приема, че отговор от страна
на ответника не е постъпил в срока по чл. 131 ГПК.
Първоинстанционният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, приема
следното от фактическа страна:
С доклада на делото, въз основа на становищата на страните, съдът е обявил за безспорни
следните обстоятелствата: че помежду им съществувало трудово правоотношение,
прекратено със заповед № 61/09.07.2021 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и във връзка с
подадено от служителя заявление № 42/08.07.2021 г., че считано от м. януари 2021 г.
ответникът е спрял да заплаща на ищеца трудово възнаграждение, не е заплащал такова до
09.07.2021 г., съответно не е изплатил на служителя трудови възнаграждения за посочения в
исковата молба период, че брутното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на сумата от
4508,50 лева, че със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят
е начислил обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на три брутни трудови
възнаграждения, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1, КТ за 22 дни неизползван платен
годишен отпуск, възлизащо на сумата от 4 534,32 лева.
Осъществяването на обявените за безспорни между страните обстоятелства се установява и
от приетите като писмени доказателства по делото документи, а именно: трудов договор №
68/14.08.2019 г., фишове за заплати за м.01, 03, 07.2021 г., заявление, вх. № 42/08.07.2021 г.,
заповед № 61/09.07.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, писмо от ИА
„Главна инспекция по труда“, изх. № 2175092/28.10.2021 г.
Установява се от съдържанието на представения по делото трудов договор, че със същия
ищецът е приел да изпълнява при ответника длъжността „системен администратор“, считано
от 26.08.2019 г. с основно месечно трудово възнаграждение в брутен размер от 4302 лева,
платимо от работодателя ежемесечно в срок до 10-то число на следващия календарен месец.
Съгласно договора служителят има право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни
дни годишно. Уговорено е, че след изтичане на шестмесечния изпитателен срок всяка от
страните дължи тримесечно писмено предизвестие при прекратяване на договора, освен ако
правоотношението се прекратява по взаимно съгласие на страните, какъвто настоящият
случай не е.
Както се посочи и по-горе, установено е, че договорът между страните е прекратен на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 09.07.2021 г., като със заповедта за прекратяване
на правоотношението работодателят е приел, че на служителя се дължи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 22 работни дни, както и обезщетение за неспазен
срок на предизвестие в размер на 3 брутни трудови възнаграждения.
Установява се от приетите като доказателства в производството фишове за заплати, че
работодателят е начислил за м.януари 2021 г. брутно трудово възнаграждение в размер на
3
4508,50 лева, за м. март 2021 г. – в размер на 2287,77 лева, за м. юли 2021 г. – брутно
трудово възнаграждение в размер на 1236,60 лева, обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер
на 13 602,93 лева, както и обезщетение по чл. 224 КТ в общ размер на сумата от 4534,32
лева за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 22 работни дни.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи по
приложението на закона:
Ангажираните в производството от страна на ищеца твърдения и формулираният петитум
дават на съда основание да приеме, че е сезиран с установителни искове по чл. 128, т. 2 КТ,
чл. 221, ал. 1, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че през исковия период между него и
ответника е съществувало трудово правоотношение с посоченото съдържание, по което е
изпълнявал задължението си да престира труд, поради което в негова полза е възникнало
вземане за трудово възнаграждение, чиято изискуемост е настъпила; че неизплатеното
трудово възнаграждение е в размер на исковата сума, че трудовото правоотношение е било
прекратено едностранно от ищеца без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т. 2 КТ;
размера на претенцията си, т.е. размера на брутното трудово възнаграждение, наличието на
неизползван платен годишен отпуск през периода на съществуване на трудовото
правоотношение, както и че размерът на претенцията съответства на исковата сума,
продължителността на дължимото предизвестие.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание, което да го освобождава от
задължението му за заплащане на трудовото възнаграждение, че работникът е упражнил
правото си да ползва платен годишен отпуск, че е погасил вземанията на ищеца чрез
плащания, извършени на съответните падежи.
Приетите като писмени доказателства по делото документи не са оспорени от ответника в
производството. Представените от ищеца ведомости /фишове за заплати/ съдържат
извънсъдебното признание на работодателя, че дължи на служителя посочените в
документите суми, още повече в производството работодателят не е ангажирал твърдения и
доказателства, че отразените в тях суми са неправилно начислени, че е заплатил същите на
ищеца или че последният ги претендира без да са налице основания за това – напр. защото е
упражнил правото си на платен годишен отпуск, че срокът на предизвестието е по-кратък от
тримесечен и т.н.
Следва да се даде отговор на въпроса дали предявените искове са основателни и в какъв
размер.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 124 КТ едно от основните задължения на работодателя е да
заплаща възнаграждение на работника или служителя, който въз основа на сключен трудов
договор е полагал труд. Съдът приема, че отразявайки във ведомостите за заплати
дължимото на ищеца трудово възнаграждение, ответникът извънсъдебно е признал
неизгодния за него факт, че ищецът е полагал труд по трудовото правоотношение съобразно
4
уговореното. Ето защо и исковете на ищеца по чл. 128, т. 2 КТ следва да бъдат уважени в
заявения размер от общо 26 003,54 лева, доколкото размерът на брутното трудово
възнаграждение е отделен за безспорен между страните факт с доклада по делото, а
ответникът не е установил в производството, че е изплатил дължимите на ищеца за периода
м.01.2021 г. – м.07.2021 г. трудови възнаграждения.
По иска с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава
върху незаплатените трудови възнаграждения:
В конкретния случай падежът на задължението на работодателя за изплащане на трудово
възнаграждение е уговорен с договора – същото е дължимо до 10-то число на месеца,
следващ месеца, за който се начислява трудовото възнаграждение. Следователно
работодателят изпада в забава, считано от 11-то число на съответния месец. На основание
чл. 162 ГПК и с помощта на онлайн лихвен калкулатор съдът определя този иск за
основателен за сумата от общо 1636,35 лева за периода от 11.02.2021 г. до 14.12.2021 г. За
горницата до пълния предявен размер от 1643,57 лева и за датата 15.12.2021 г. искът следва
да се отхвърли, доколкото от предявяване на иска /15.12.2021 г./ законна лихва се дължи
като последица от уважаването на главния иск, а присъждането на такава и по реда на чл.
86, ал. 1 ЗЗД би довело до двойно обезщетяване на последиците от забавата, макар и за един
календарен ден.
По иска с правно основание чл. чл. 221, ал. 1, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ:
Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 3а КТ работодателят му
дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните
вреди – при срочно трудово правоотношение. От представените по делото доказателства се
установява, че трудовото правоотношение е прекратено от ищеца на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 КТ поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение от страна на
работодателя. Размерът на дължимото обезщетение съгласно нормата на чл. 228, ал. 1 КТ се
определя въз основа на последното получено от работника или служителя месечно брутно
трудово възнаграждение. С доклада по делото съдът е отделил като безспорен факт, че
размерът на това обезщетение възлиза на сумата от 13 602,93 лева, която работодателят е
начислил с представената по делото ведомост за м.юли 2021 г. Дължимостта на същото е
призната от работодателя и с издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. По делото не са представени доказателства за изплащането на
обезщетението, което налага извод за основателност и на предявения иск с правно
основание чл. 221, ал. 1 КТ, който следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на обезщетение за неползвания платен годишен
отпуск. Без значение за възникване на правото на обезщетение е основанието за
5
прекратяване, както и причините, поради които полагащият се платен годишен отпуск е
останал неизползван от работника. В случая ответникът, чиято е доказателствената тежест
за това, не установи ищецът да е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск или да е
било заплатено обезщетение за същия преди образуване на делото. Предвид това в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 4 534,32 лева за неизползван платен годишен отпуск.
Съдът намира, че са налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение на
съдебното решение по уважените искове по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ
на основание чл.242, ал.1 ГПК, доколкото макар и с установително действие съдебното
решение разрешава спора за дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.12.2021 г. по гр.д. № 71971/2021 г. по описа на
СРС, 41 състав, по отношение на вземанията за неизплатено трудово възнаграждение и
обезщетения, дължими на ищеца по трудовото правоотношение. Нормата на чл. 242, ал. 1
ГПК е императивна, предвид което съдът дължи служебното й прилагане като последица от
уважаването на искове от посочения вид.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски възниква и за двете страни, доколкото с
решението частично се отхвърля иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство в
размер на сумата 1195 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да
се възложи сумата от 1194,80 лева.
Ответникът не е претендирал разноски за производството.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи дължимата за
производството държавна такса върху уважената част от исковете – сума в размер на
1831,09 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Д. В. Б.,
ЕГН **********, с адрес: ., искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 245, ал. 2 КТ вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 221, ал. 1, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, че ., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: ., дължи на ищеца сумата от 26 003,54 лева, ведно със
законната лихва от предявяване на иска /15.12.2021 г./ до окончателното плащане,
представляваща дължимо за периода м. 01.2021 г. – м.07.2021 г. вкл. брутно трудово
възнаграждение; сумата от 1636,35 лева, представляваща обезщетение за забава в
изплащането на трудовото възнаграждение в размер на законната лихва за периода
11.02.2021 г. – 14.12.2021 г.; сумата от 13602,93 лева, ведно със законната лихва от
предявяване на иска /15.12.2021 г./ до окончателното плащане, представляваща обезщетение
в размер на три брутни трудови възнаграждения при прекратяване на трудовото
6
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както и сумата от 4 534,32 лева, ведно
със законната лихва от предявяване на иска /15.12.2021 г./ до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 22 работни дни, за
които вземания по ч.гр.д. № 71971/2021 г. по описа на СРС, 41 състав, е издадена заповед за
изпълнение № 23284/23.12.2021 г. по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Д. В. Б., ЕГН **********, с адрес:
., срещу ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., иск с правно основание чл. 245, ал.
2 КТ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата над 1636,35 лева, представляваща обезщетение за забава
в изплащането на трудовото възнаграждение в размер на законната лихва за периода
11.02.2021 г. – 14.12.2021 г., до пълния предявен размер от 1643,57 лева и за датата
15.12.2021 г.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221,
ал. 1, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на Д. В. Б., ЕГН **********, с адрес: ., сумата от 1194,80 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение за производството по ч.гр.д. № 71971/2021 г. по описа на СРС,
41 състав.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК в полза на Софийски районен съд сумата от 1831,09 лева – дължимата за исковото
и заповедното производство държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Решението в частта, с която е допуснато предварително изпълнение, има характера на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7