№ 11938
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110160070 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба, подадена от „фирма" АД, с която първоначално
срещу В. И. Ч. и И. Ц. Ч. са били предявени осъдителни искове искове по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 60 ЗН, вр. вр. чл. 101 ЗЗД за сумата 3970,67 лева,
представляваща главница, дължима на основание рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити от 07.07.2015 г., сключен с В. Н. Д.,
настъпило наследствено правоприемство след смъртта на кредитополучателя, както и
съглашение за встъпване в дълг, сключено между ищеца и И. Ч., по силата на което
последният се е задължил да отговаря солидарно с В. Ч. за процесното задължение.
Ищецът твърди, че е сключил с В. Н. Д. договор за потребителски кредит, във
връзка с който е предоставил на това лице платежна карта Transcard Gold и револвиращ
кредитен лимит в размер на сумата 3500 лева, впоследствие увеличен на сумата 4500
лева по силата на Анекс към договора от 10.06.2019 г. Кредитополучателят се
задължил да прави минимални погасителни вноски съобразно уговореното с договора.
Било е предвидено да се дължи договорна лихва в размер на 15,7 % на годишна база. В
срока на действие на договора се установило, че на 08.12.2020 г. кредитополучателят е
починал и е бил наследен от непънолетния към този момент наследник В. Ч..
Поддържа се, че този ответник е приела наследството, оставено от майка й, както и е
встъпила в правоотношението, като е погасявала задължения по договора за кредит.
Общият размер на дълга след смъртта на Д. възлизал на сумата 4480,67 лева, но част от
него е било погасено преди предявяването на исковете. Ищецът сключил с другия
ответник договор за встъпване в дълг, по силата на който И. Ч. се задължил да отговаря
за процесните задължения наред с В. Ч.. Моли за солидарно осъждане на ответниците
да му заплатят исковата сума и за присъждане на разноски, в т.ч. и на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците не са подали отговори на исковата молба.
С влязло в сила определение № 21184/22.05.2024 г. производството срещу
1
ответника В. И. Ч. е прекратено поради оттегляне на предявения срещу нея иск на
основание чл. 232, изр. 1 ГПК.
В откритото съдебно заседание, проведено на 05.06.2024 г. съдът е допуснал
изменение на предявения срещу ответника И. Ц. Ч. иск на основание чл. 214, ал. 1
ГПК, като същият да се счита предявен срещу този ответник за сумата 1470,67 лева.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съобразявайки
становището на ищеца и процесуалното поведение на ответника Ч., съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и това се установява от приетите като писмени
доказателства по делото дкументи, че между ищеца и В. Н. Д. е бил сключен договор
за потребителски кредит под формата на кредитна линия от 09.07.2015 г. По силата на
същия на кредитополучателя е отпуснат револвиращ кредит под формата на кредитен
лимит от 3500 лева при годишен лихвен процент 15,7 % и ГПР в размер на 19,16 %. Не
се оспорва от страна на ответника, че след сключване на договора кредитният лимит е
бил увеличен на сумата 4500 лева по силата на Анекс, подписан между страните по
кредитното правоотношение на 10.06.2019 г.
Установено е на следващо място, че на В. Н. в качеството й на
кредитополучател е предоставен платежният инструмент, посредством който се е
усвоявал кредитният лимит.
Съгласно съдържанието на приобщеното по делото удостоверение за
наследници № РВЕ20-УГ01-8302/15.12.2020 Г., В. Д. е починала на 08.12.2020 г. и е
оставила за свой наследник по закон дъщеря си В. И. Ч..
Ищецът е бил сезиран от ответника Ч. с молба за сключване на споразумение, по
силата на което да заплаща суми за погасяване на задължението на В. Ч. като
наследник на В. Д. по договора за кредит.
На 02.04.20241 г. между ищеца и ответника И. Ч. в сключен договор за
встъпване в дълг, по силата на който кредиторът е приел ответникът да встъпи в дълга
на В. Ч., произтичащ от наследяването на В. Дончева, в което са се включвали
задълженията й към ищеца по договора за кредит, които към посочената дата са
възлизали на сумата 4480,67 лева. Постигната е договорка ответникът да заплаща на
кредитора в срок до 31.05.2023 г. сумата от 4480,67 лева. Предвидено е дългът да бъде
заплатен разсрочено на 26 равни месечни вноски в размер на 170 лева и последна
вноска в размер на 60,67 лева. Изрично ответникът се е задължил да отговаря за
задълженията на В. Ч. солидарно с нея
Не е спорно между страните, че задължението на долидарните длъжници към
момента на преедявяване на исковете е възлизало на процесната сума от 3970,67 лева –
усповена главница по договора за револвиращ потребителски кредит.
На 23.05.2024 г. между В. Ч. и ищеца е била сключена спогодба за еднократно
плащане, по силата на която Ч. е признала задължението си в размер на сумата 3970,67
лева и се е задължила да заплати на ищеца еднократно сума в размер на 2500 лева. От
представеното платежно нареждане от 27.05.2024 г. се установява и това изрично се
признава от ищеца, че му е заплатена сумата 2500 лева от В. Ч.. С оглед частичното
погасяване на задължението в хода на процеса и оттеглянето на иска срещу ответника
Ч., от другия ответник ищецът е заявил, че претендира остатъка от вземането в размер
на сумата 1470,67 лева, както и законна лихва от датата на предявяване на иска до
плащането.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
2
С оглед твърденията на ищеца, релевирани в производството, съдът приема, че е
сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 101 ЗЗД.
По предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на
договора за револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта, е
предоставил такава на кредитополучателя, както и кредитен лимит в размер на сумата
4500 лева, която сума е била усвоена от кредитополучателя и за последния е
възникнало задължение за връщането й, ведно с дължимите лихви и такси в
съответствие с договореното, че е настъпил падежът на задължението за връщане на
сумата съгласно уговореното с договора за кредит, че е настъпило наследствено
правоприемство и задълженията на кредитополучателя са преминали към наследника
му по закон, че е сключил валидно съглашение за встъпване в дълг с другия ответник,
с което последният се е задължил да отговаря солидарно с длъжника, че е настъпил
падежът на претендираното вземане.
Установява се от материалите по делото, а и това не се оспорва от ответника, че
между ищеца и В. Д. е възникнало облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит, предоставен под формата на кредитен лимит, по силата на който
кредитодателят е отпуснал на ответника кредит в размер на сумата от 4500 лв.
съгласно подписания към договора анекс. От представените по делото справки от
счетоводната система на ищеца, които не са оспорени от ответника, се установява
усвояването на суми по кредитния лимит, както и размера на дълга.
В случая отговорността на ответника И. Ч. произтича от сключения с ищеца
договор за встъпване в дълг. Съгласно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като
съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника.
Независимо от това с кого е сключено съглашението, встъпилият отговаря пред
кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението.
Встъпилият има право да се оттегли, ако съглашението за встъпване е сключено
с длъжника. Съглашението с длъжника е двустранна сделка, но въпреки това
встъпилият може да се откаже изцяло или частично от нея с едностранно
волеизявление при наличието на съответните предпоставки. Одобрението на
съглашението от кредитора не е необходимо да бъде извършено като изричен акт,
облечен в някаква форма, то може да е всяко конклудентно действие, с което
кредиторът показва, че приема съглашението. Манифестирането на такава воля от
кредитора е пречка за последващо оттегляне.
В настоящия случай ответникът се е задължил по силата на сключено с
кредитора съглашение, с оглед което и последното не може да бъде отменено. Изрично
е уговорено, че встъпилият в дълг отговаря наред с длъжника за задълженията,
произтичащи за наследодателя В. Д., респ. за нейния наследник, от договора за кредит.
Следователно и ищецът е доказал всички предпоставки за основателността на
претенцията си, а ответникът не е навел и не е установил вземането в размер на
остатъка от дълга 1470,67 лева да е бил погасено към момента на приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция или да не се дължи на друго основание.
Ето защо и искът спрямо ответникът И. Ч. следва да се уважи за размера, за
който съдът е допуснал изменение на предявения иск, а именно за сумата 1470,67 лева,
като се присъди и законна лихва от предявяването на иска до плащането.
Относно разноските:
При този изход от спора право на разноски възниква за ищеца. Отговорността на
ответниците за разноски е разделна. В случая, ако не беше оттеглил иска си спрямо
ответника В. Ч. и доколкото искът по отношение на другия ответник И. Ч. е намален
3
по размер поради погасяване на вземането в хода на процеса, то ищецът би имал право
на всички сторени разноски, а всеки от ответниците бил му дължал по ½ част от
съшите. По отношение на В. Ч. искът е оттеглен на основание чл. 232 ГПК и
производтвото спрямо нея е прекратено преди между страните спорът да бъде
доброволно уреден, респ. да се извърши плащане на сумата в размер на 2500 лева.
Освен това в хипотеза на прекратяване на делото ответникът е този, който има право
на разноски, а не ищецът (чл. 78, ал. 4 ГПК). Ето защо и за частта от производството,
за която съдът се произнася с решение по съществото на спора, ищецът има право на ½
част от заплатената държавна такса (доколкото искът е намален по размер поради
плащане от страна на другия длъжник). Следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП в размер на
сумата 100 лева с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора и
обстоятелството, че ответникът Ч. по същество не е упражнил правото си на защита
срещу предявения иск. В тежест на последния следва да се възложи сумата от общо
179,42 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Ц. Ч., ЕГН **********, с адрес: /населено място/ ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 101 ЗЗД на „фирма“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата 1470,67 лева,
ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба
/02.11.2023 г./ до окончателното плащане, представляваща остатък от главница по
рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от
07.07.2015 г., сключен с В. Н. Д., дължима по силата на наследствено правоприемство
от В. И. Ч., ЕГН ********** след смъртта на кредитополучателя на 08.12.2020 г., за
което И. Ц. Ч. се е задължил да отговаря солидарно по силата на споразумение за
встъпване в дълг от 02.04.2021 г., сключено с „фирма“ АД.
ОСЪЖДА И. Ц. Ч., ЕГН **********, с адрес: /населено място/ ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК на „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: /населено място/, сумата 179,42 лева, представляваща разноски
за първоинстанцинното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4