Р Е Ш Е Н
И Е
№64
гр. Перник, 08.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, първи касационен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура – Перник,
като разгледа докладваното от съдия Цветелина Гоцова КАНД № 30 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.М.И., ЕГН ********** против Решение № 121/12.12.2022г., постановено по АНД № 140/2022 г.
по описа на Районен съд – Радомир, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-1158-002796 от 18.08.2021г., издадено от Началник група към ОД
на МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора са наложени следните
административни наказания: по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП– "глоба"
в размер на 2 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС", за
срок от 24 месеца; по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП– "глоба"
в размер на 10 лв. и по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП– "глоба"
в размер на 10 лв.
Жалбоподателят счита решението на Районен съд - Радомир за неправилно
и необосновано, по съображения подробно изложени в жалбата. Позовава се на съществени
процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление /НП/. В
случая не бил доказан по несъмнен и безспорен начин отказът на жалбоподателя да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта. На следващо място се навеждат доводи, че
решението е
необосновано поради неправилна преценка и анализ на събраните доказателства
относно факта дали жалбоподателят е управлявал процесното МПС. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение,
както и да отмени процесното наказателно постановление, алтернативно да върне делото за
разглеждане от друг състав поради допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
явява, не се представлява.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния
съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и
законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери
служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното
решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице
по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия GA 366242/08.08.2021
г. на В.В. - мл. автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР- Перник. Според
констатациите в същия, на 08.08.2021 г., в 04: 00 часа, в гр. Земен, на ул. „***“ пред номер 1,
контролните органи на ОДМВР - Перник са
констатирали, че жалбоподателят К.М.И. управлява собственият си лек автомобил "***", с рег. № РК *** ВА, с посока на движение от ул. "***към
ул. "***", като при проверката се установило, че жалбоподателят има мирис
на алкохол и категорично отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер, с фабричен номер ARBВ -. за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта. Издаден му бил Талон за медицинско изследване на кръвта № 0037043. При
проверката от контролните органи на полицията било установено, че жалбоподателя
не носи и СУМПС, както и Контролен талон към СУМПС, и СРМПС.
За да потвърди
обжалваното НП, съдът е приел за безспорно установени описаните в АУАН и НП
административни нарушения, като е мотивирал изводите си. Посочил е също, че
наложените наказания за всяко от административните нарушения са правилно
определени. Приел е, че
в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до лишаване на жалбоподателя от защита или до ограничаване на
гарантираните му от закона процесуални права. Посочва, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, по предвидените в закона ред и форма и съдържат всички
реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По същество намира нарушенията за
действително осъществени, съставомерни и доказани по безспорен начин, като
излага подробни мотиви за това. Обсъдил е свидетелските показания на двете
групи свидетели: свидетелите – очевидци, които са потвърдили, че са последвали
движещия се автомобил, като при спирането му жалбоподателят се преместил на
седалката до шофьора и заявил, че той не е водачът и другата група свидетели –
съпругата и синът на жалбоподателя, които заявяват, че той не е управлявал
автомобила. Съдът е изложил подробни и
обосновани съображения защо кредитира показанията на полицейските служители и
защо не кредитира показанията на свидетелите, ангажирани от жалбоподателя
Така постановеното решение е
правилно.
Обратно на заявеното в
касационната жалба оплакване, при постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал изводите си, след
като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и всички наведени от
страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка. В
тази връзка съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната
истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. В мотивите на
съдебното решение са посочени фактите, подкрепящи решаващите изводи на съда и
установяващите тези факти доказателства. Преценката на първонистанционният съд
относно доказаността на нарушенията въз основа на съвкупния доказателствен
материал е правилна и обоснована.
Неоснователно е поддържаното в касационната
жалба възражение, че не било ясно от съдържанието на АУАН и НП за какво
обстоятелство К.И. е отказал да бъде тестван. От доказателствата по делото е
видно, че лицето управлявало МПС е отказало да бъде изпробвано за алкохол с
техническо средство и му е издаден талон за медицинско изследване.
Актосъставителят и административнонаказващият орган са посочили, че е
предложено извършване на проба по предвидения в чл. 3, ал. 1 от Наредба №
1/19.07.2017 година начин, а именно на място да бъде тестван с техническо
средство и след като е последвал отказ на водача, контролният орган е изпълнил
задължението си по чл. 3а, ал. 1, т. 1 от Наредбата да осигури възможност за
извършване на друг вид изследване чрез издаване на талон за провеждане на медицинско
такова, което също не е проведено, тъй като липсват доказателства в обратна
посока.
В случая за изхода на спора е
релевантно безспорно установеното обстоятелството, че К.М.И. е отказал проверка
с техническо средство "Алкотест Дрегер“ с фабричен номер ARBВ, каквото е и
словесното описание на нарушението, което сочи именно на нарушение на първата
хипотеза на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и че не носи СУМПС, както и Контролен
талон към СУМПС, и СРМПС. Изложените от касатора аргументи целят единствено да
докажат, че той не е бил водач на автомобила. В съставения АУАН изрично е
посочено, че водач на МПС е именно К.И.. По своята правна същност актът за
установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен
орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо
положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв,
той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в
документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за
истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на
акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на
обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е
извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване
на административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до
доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил
доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти,
които оборват установеното в АУАН. В хода на делото пред първоинстанционния съд
по почин на жалбоподателя са разпитани свидетелите Е.И. – съпруга на
жалбоподателя и Е. М. – син, с чийто показания се цели оборване
доказателствената сила на АУАН. Според показанията на И., съпругът й е отишъл
към автомобила и когато тя е стигнала там, вече е имало патрулен автомобил.
Свидетелят М. е пристигнал на мястото дори по- късно- когато на мястото е имало
вече два патрулни автомобила. Според показанията на свидетелите – очевидци /по
АУАН/, те са тръгнали след движещ се автомобил и след като са го спрели,
видели, че жалбоподателят стои на предна дясна седалка, същевременно няма други
хора в автомобила.
При анализ на възраженията,
релевирани в жалбата, и ангажираните от жалбоподателя свидетелски показания се
установява, че са налице разминавания между твърденията на жалбоподателя и
показанията на свидетелите - очевидци, поради което защитната теза, че не К.И. е
управлявал превозното средство, е недоказана. Свидетелите – очевидци имат
непосредствени възприятия за поведението на жалбоподателя, последователно,
логично и без противоречия установяват фактите и обстоятелствата имащи значение
за процесната разпоредба, относно която е санкциониран. От показанията на
свидетелите, ангажирани от жалбоподателя, се установява, че те нямат
непосредствени впечатления, тъй като не са имали постоянен зрителен контакт с
автомобила и жалбоподателя. Те правилно не са кредитирани от въззивния съд,
като изолирани и неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства.
Предвид изложеното, напълно се споделят изложените от въззивният съд
изводи, че вменените във вина на К.И. административни нарушения са доказани по
безспорен начин. От събрания по делото доказателствен материал по категоричен
начин се установява, че именно И. е управлявал МПС. Като водач на лекия
автомобил, законосъобразно е ангажирана именно неговата отговорност.
По отношение на наложените му за всяко едно от нарушенията
административни наказания, правилно районния съд е посочил, че за извършеното
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, законодателят е предвидил санкциите по
абсолютен начин – 2 000 лв. глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца, и техния вид и размер не подлежат на редуциране. Същото се отнася
и за определеното административно наказание за извършеното нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1,2 и пр. 3от ЗДвП предвижда наказание "глоба" във фиксирания от закона
размер от 10 лв. Предвид определения абсолютен размер, същия не подлежи на
промяна. Тези наказания са справедливи и съответни на извършеното нарушение,
тъй като са определени в рамките на закона.
Не се установяват сочените в касационната жалба основания за отмяната на
обжалваното решение на РС – Радомир. Решението на районния съд като правилно
следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на Административен съд –
Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121 от 12.12.2022 г.,
постановено по АНД № 140/2022 г. по описа на Районен съд – Радомир.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/