РЕШЕНИЕ
гр. София, 9.7.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на дванадесети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Галя
Вълкова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5321 описа за 2018 година , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.557
ал.1 т.2 б.“а“ от Кодекса за застраховането (КЗ).
Ищцата М.Х.М. твърди, че синът й П.П.М.починал
при произшествие – товаро-разтоварни дейности, настъпило на 20.11.2017 год.
Произшествието настъпило при следния механизъм – водачът на товарач JBC 535-95
Agri Plus с палетни вилци със сериен № JBC5TDZHH02337168, двигател №
DH320/40781U0161614 – Д.Ц.К., при движение на заден ход удря намиращия се зад
него П.М.и му причинява тежки травми, несъвместими с живота. Ищцата твърди, че
МПС, с което е причинен инцидентът не е застраховано по задължителна застраховка
Гражданска отговорност. Ето защо тя счита, че ответникът следва да обезщети
настъпилите за нея вреди от загубата на сина й. Тези вреди ищцата определя като изживян дълбок шок и ужас; ищцата
осъзнавала, че болките и страданията във връзка със загубата на сина й ще я
съпътстват до края на живота й. П.М.бил единственото й дете и опора в живота,
двамата били в изключително топли отношения на взаимна обич и подкрепа. Със
смъртта на сина си ищцата загубила най-ценното нещо в живота си. Особено голяма
мъка й причинявало да знае по какъв нелеп начин е загубил той живота си
Страданията на ищцата имали и външно проявление в загубата на съня, тревожност,
постоянно безпокойство. Ищцата подала искане за уреждане на спора извънсъдебно,
но с писмо изх. № 24-01-149.1 от 23.2.2018 год. получила отговор, който на
практика представлявал отказ за изплащане на обезщетение. При тези твърдения и
като излага подробни съображения относно справедливия размер на дължимото й
обезщетение, ищцата моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата
250 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на
сина й. Претендира лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба и
направените по делото разноски.
Ответникът Г. Ф. оспорва предявените
искове, като счита, че не е налице хипотезата на чл.557 ал.1 от КЗ, тъй като
събитието, довело до смъртта на сина на ищцата не представлявало
пътно-транспортно произшествие, а имало характер на случайно събитие. Вредите
не възникнали в резултат от движение на пътно превозно средство. Тракторът
(фадрома) били приравнени на ППС само когато се движили по пътища, отворени за
движение. В случая инцидентът настъпил в зърнобаза, която по предназначение не
била предвидена за движение на ППС. В този смисъл ответникът счита, че не е
налице събитие, за което Ф.ът носи отговорност. На следващо място ответникът
оспорва да е налице виновно противоправно поведение на водача на машината – той
управлявал същата с дължимата грижа, като не бил длъжен да предвиди, че някой
ще легне в ъгъла на склада, където било паркомястото на фадромата. В случай, че
съдът приеме, че делкивентът носи вина за настъпване на произшествието,
ответникът моли да бъде признато съпричиняване от страна на сина на ищцата,
който не направил нужното, за да се отдръпне от приближаващата машина и бил в
състояние на силно алкохолно опиянение, в комбинация с употреба на лекарства, в
резултат на което бил в състояние да не може да възприеме обективната
действителност. Ответникът не оспорва, че процедурата по извънсъдебно сезиране
на ГФ е изпълнена коректно.
Трето лице-помагач на страната на
ответника Д.К. не заявява становище по спора.
Съдът
установи от фактическа страна
следното:
П.П.М.е роден на *** г. и е починал на
20.11.2017 г. Негов наследник е майка му М.Х.М..
В Протокол за оглед на местопроизшествие
от 20.11.2017 г. на ОслС Плевен е отразено, че в зърнобаза в гр. Кнежа, в
западната част на хале, на входа непоследствено над самата рамка на вратата с е
е намирала фадрома JCB, ориентирана с челната си част към
вътрешността на халето. Вдясно от фадромата е намерено тяло на мъж, легнал по
лице с крака, ориентирани към фадромата, ръце – разположени от двете страни на
тялото. В кабината не е намерено огледало за обратно виждане, има огледала
вляво над вратата на шофьора и вдясно отпред, насочено назад. Констатирано е,
че при привеждане на заден ход в движение не се произвежда предупредителен
звуков сигнал за намиращи се в близост хора.
В протокол за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина от 29.11.2017 г. е
отразено, че взетата от трупа на П.М.кръв и урина показват наличие на етилов
алкохол в концентрация: кръв: 1,59% и урина: 1,54%.
По делото е приета Съдебна автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.А.. Експертът сочи, че писмените и
веществени доказателства позволяват да бъде определен следния най-вероятен
механизъм на ПТП: водачът на товарач JCB 535-95 Agri Plus Д.К. е товарел слънчоглед от хале за
съгранение на зърно в товарен автомобил „МАН“. В даден момент, след като
водачът на товарача е напълнил частично кофата в челната част със слънчоглед е
потеглил на заден ход. П.М.се е намирал откъм задната дясна част на товарача.
Последвало е блъскане със задната дясна гума на товарача, най-вероятно в гръб
на М., който е паднал по лице и е бил прегазен от задното дясно колело.
Забелязвайки инцидента водачът на товарния автомобил Р. е извикал на К., който
е спрял фадромата, а Р. е изтеглил пострадалия извън обсега на товарача.
Причина за настъпване на ПТП е извършване на маневра заден ход от водача на
товарача без да се е убедил по несъмнен начин, че пътят е свободен и няма да
застраши с тази маневра останалите участници в движението. Мястото на удара е
непоследствено преди излизането от халето, на около 1-2 метра преди спиране на
фадромата. Не може да бъде определено точно по технически път. Мястото на удара
няма характер на път, отворен за обществен транспорт. Непосредствено преди и
към момента на контакта с ППС пострадалият е бил с гръб към приближаващия на
заден ход челен товарач. Според експерта пострадалият е знаел за рутинните
операции, извършвани от товарача и е имал възможност да предприеме действия за
излизане извън обсега на коридора на движение на товарача. Средна скорост на
движение на фадрома е в границите 0-10 км/ч.
Вещото лице д-р М.Г. дава заключение
смърттана П.М.да е предизвикана от остра и темпова кръвозагубна анемия от
травматично разкъсаната околосърцева торбичка и дясно предсърдие. Това
разкъсване и останалите травматични изменения са в резултат от удар и
притискане с голяма кинетична енергия, предимно в гръдния кош. Установената концентрация
на алкохол в кръвта – 1,56 отговаря на средна степен на алкохолно повлияване.
При тази степен се наблюдава нарушена координация на движенията, забавени са
реакциите, мисленето и съобразителността. Доказаната в урената концентрация от
1,54 промила, която е по-ниска от тази в кръвта, сочи, че алкохолното опиване е
във фаза на резорбция.
За
установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д.П.Г., дъщеря на ищцата.
Свидетелката сочи, че брат й П.М.и майка й М.М. са живели заедно в гр. Кнежа, в
едно домакинство. Брат й не е бил женен и е нямал деца. П.работел в частна
фирма като охранител и подпомагал семейството, като закупувал хранителни
продукти, дърва за зимата. Узнавайки за смъртта на своя син ищцата плакала,
викала сина си по име: „Пепи!“. Ищцата се придвижвала много трудно – с две
патерици, поради проблеми с краката и не успяла да отиде на гроба. Поменът бил
извършен в дома й. Все още ищцата плаче за своя по-голям син. Свидетелката
посещава ищцата всяка седмица, по-малкия й брат живее на горния етаж в къщата.
Ищцата е поставила некролога на брат им в стаята си и го гледа. Свидетелката
сочи приживе брат й да е работел 24 часа, следващите 24 часа бил до ищцата,
дори през нощта спял при нея.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
За да бъде ангажирана отговорността на
Гаранционния Ф. да обезвреди негативните последици от пътно-транспортно
произшествие, в конкретния случай, следва да бъде осъществен следния фактически
състав: настъпване на неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания,
дължащи се на пътнотранспортното произшествие, настъпило на територията на
Република България и причинено от лице, чиято гражданска отговорност не е била
застрахована (чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ вр.чл.519 т.1 от КЗ).
Посочените елементи на фактическия състав,
пораждащ отговорността на ответника, са налице в настоящия случай.
Съдът намира, че по отношение обема на
отговорност на застрахователя/респ. Г. Ф. в хипотезата на липса на сключена
застраховка гражданска отговорност, КЗ следва да се тълкува в смисъла на Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката
„Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и
за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Чл. 1
определя като увредено всяко лице, което има право на обезщетение за вреди,
причинени от пътно превозно средство, като съдържанието на последното се
включва всяко МПС, предназначено да се движи по суша и може да бъде задвижвано
от механична сила. В съображение 3 от преамбюла изрично е подчертано, че всяка
държава-членка следва да предприеме всички подходящи мерки, за да гарантира, че
гражданската отговорност при използването на моторни превозни средства на нейна
територия е покрита със застраховка. Видно е, че директивата не ограничава
гражданската отговорност до ПТП, реализирано на път. Допълнително следва да се
отбележи, че в Решение на Съда (трети състав) от 4 септември 2014 година по
дело C-162/13 (Damijan Vnuk срещу Zavarovalnica Triglav d.d.) СЕО приема че
„понятието „използване на ППС“ включва всяко използване на превозно средство,
което отговаря на обичайната функция на това превозно средство.“ В решението
Съдът изрично подчертава, че фокусът се поставя върху обичайното използване на
съответното ППС, а не спрямо мястото, където употребата се осъществява (път, стопански
двор и т.н.). Макар решението да касае тълкуване на член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно
сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката
„Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и
за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, отменена с
отменена с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година, целите и
обхватът на европейският законодател са непротиворечиво очертани и надградени с
оглед всеобхватна защита на пострадалите лица.
Настоящият съдебен състав намира, че
разпоредбата на чл. 493 КЗ, очертаващ обема на отговорността на застрахователя,
следва да се тълкува в така посочения смисъл. Ето защо не може да бъде
споделена тезата на ответника, че допълнителни разпоредби на специален закон,
свързан с регулация на движението по пътищата, може да стесни обхвата на
отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, респ. предвидените в чл. 557 КЗ задължения на Гаранционния
Ф. при липса на сключена застраховка.
Събраните по делото доказателства
установяват, че в нарушение на чл. 40 ЗДвП водачът на товарач JCB Д.К. е предприел движение на заден ход в
нарушение на правилата на закона, задължаващи го преди да започне движение
назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и
по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно - да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности. Събраните по делото доказателства сочат към момента на
предприетото движение на заден ход П.М.да се е намирал с гръб към задна дясна
част на товарача, поради което е бил прегазен от задно дясно колело.
Същевременно обаче съдът намира за основателно възражението пострадалият П.М.да
е съпричинил вредоносния резултат. Установи се, че към момента на ПТП в склада
за зърно са се намирали водачът на товарача Д.К., водачът на товарен автомобил
„МАН“ Р., както и П.М., който е работел в този склад. Последният е бил запознат
с естеството на извършваната чрез товарача дейност, спецификата и начина на
придвижване на товарача при извършване на товарна дейност на зърно към товарния
автомобил. Макар в протокола за оглед да е установено, че звуковият сигнал за
движение при заден ход не е работел, следва да се отчете, че дейността е
извършвана в затворено помещение и П.М.е могъл да възприеме движението и звукът
от двигателя на товарача, респ. да се отдръпне и да предостави зона за
безопасно маневриране на това ППС. Пренебрегването на съществуващата опасност е
обяснимо с констатираното състояние на средно алкохолно опиянение, което д-р Г.
сочи да се отразява на възприятията и рефлексите, нарушавайки
съобразителността, координацията на движенията поради забавяне на мисловния
процес. Ето защо съдът намира П.М.да е съпричинил 50% вредоносния резултат
(тежките телесни увреждания, довели до смъртта му).
Нарушението е извършено виновно. Не се
установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина на водача на
увреждащото ППС.
Не се твърди, а и не се доказва
деликвентът да е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата
на настъпване на произшествието.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост
– чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида, характера и тежестта на
претърпените от ищцата болки и страдания. Събраните по делото доказателства
сочат ищцата да е поддържала отношения на разбирателство, уважение и обич със
своя син, с когото е живяла в едно домакинство и който е бил лицето,
преимуществено осигуряващо й подкрепа във финансово и емоционално отношение. Не
се спори, а и гласните доказателства сочат загубата да не може да бъде
превъзмогната и към настоящия момент. Допълнително съдът отчита, че ищцата е
във възраст и здравословно състояние, предполагащи нужда от грижа и издръжка.
Същевременно се установява по-малкият син и дъщерята на ищцата да се включват
активно и да я подпомагат при задоволяване на така посочените нужди. По изложените
съображения съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено в размер
на 100000 лв., като при съобразяване на основателността на възражението за
съпричиняване искът се явява основателен за сумата от 50000 лв. Отчитайкиа
диспозитивното начало в гражданския процес върху така посочената сума
ответникът следва да заплати законна лихва считано от 20.04.2018 г.
По
отговорността за разноски: С определение от 9.05.2018 г. ищцата е
освободена от задължение за заплащане на държавна такса за сумата над 50 лв. и
изцяло освободена от заплащане на разноски. Ето защо съобразно уважената част
от иска ответникът дължи да й заплати сторените по делото разноски в размер на
10 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 Задв.
ответникът следва да заплати на адв. Н.Д. възнагрждение съобразно уважената
част от иска в размер на 1567,20 лв. с ДДС (7836х0,20).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
дължи да заплати по сметка на съда върху уважената част от иска държавна такса
в размер на 2000 лв. и 180 лв. – депозити за вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата
дължи заплащане на сторените от ответното дружество разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, в размер на 480 лв. (в това число депозити за вещото
лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер).
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Г. Ф.,
Булстат *******, с адрес ***, да заплати на М.Х.М., ЕГН **********, IBAN ***:
- на основание чл. 557,
ал.1 т.2 б.“а“ КЗ, сумата 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат от пътно-транспортно произшествие от 20.11.2017 г., довело до смъртта
на П.П. М., ведно със законната лихва от 20.04.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 250 000 лева;
- на основание чл. 78, ал.
1 ГПК – сумата от 10 лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане
на делото.
ОСЪЖДА Г. Ф., Булстат *******, с адрес ***, да заплати на адв. Н. Н. Д. от
САК, IBAN ***.38 ал.2 от Закон за адвокатурата сумата 1567,20 лева с ДДС - адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Г. Ф., Булстат *******, с адрес ***, да заплати на в полза на
Софийски градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумите 2180 лева държавна
такса и разноски.
ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН **********,
да заплати на Г. Ф., Булстат *******, с адрес ***, IBAN
***, на
основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК сумата
480 лева – разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото
Решението е постановено при участие на
трето лице помагач на страната на ответника – Д.Ц.К., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: