Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
за да се произнесе,съобрази Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 22от 31.03.2011 година, постановено по Гр.Д.№ ..... по описа за 2010 година на Г. р. с., е прието за установено по отношение на „Е. Б. П.” –В. ,че ”Р. –СГ С. Г.”,със седалище и адрес на управление гр.Л..,ул.”Д. К.”,№ ..,представляван от С. Г. Г. не му длъжи сумата от .... лв.,представляваща начислена на основание чл.38,ал.3,т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ въз основа на Констативен протокол № ...../30.07.2010 год. и Справка № ..../02.08.2010 год. за корекция на сметки при неточно и5змерване на електрическата енергия на основание чл.38,ал.3,т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ за периода от 16.02.2010 год. до 30.07.2010 год. за обект гр.Л.,ул.”О.”,№ ...,клиентски № * и абонатен № .....Осъдил е „Е. Б. П.” да заплати на ”Р. –СГ С. Г.” –Л. сумата от .... лв.,представляващи съдебни разноски за заплатена ДТ и .... лв. заплатено адвокатско възнаграждение.Отхвърлил е претенцията на „Е. Б. П.”-В. за заплащане на разноски като неоснователна. Постъпила е въззивна жалба против решение от ответника чрез процесуалния представител. Излагат се дов¯ди и съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Направено е искане да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Ищецът, чрез процесуалния си представител, заема становище да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Излагат се доводи и съображения. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му. Твърдяното и претендирано от ответника право се оспорва от ищеца, който твърди, че спорното право не съществува. Относно извода за правния интерес е достатъчен фактът, че ответникът твърди съществуването на оспорваното от ищеца вземане. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение първо от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните: Предявен е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника претендирано от него вземане. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните във първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: Ищецът по настоящото дело е „потребител”, а ответникът „краен снабдител” по смисъла на ЗЕ. Със ЗЕ и Общите условия на ответното дружество - „Е. П.” и Общите условия на „Е. М.” са регламентирани правата и задълженията на страните при доставяне и използване на електрическа енергия. Спазени са разпоредбите на чл.98а и чл.98б от ЗЕ за публикуване както на Общите условия на ответното дружество - „Е. П.” и Общите условия на „Е. М.”, така и на изменението на Общите условия на „Е. М.”. Обстоятелства, служебно известни на решаващия състав. Посочените общи условия и изýенението им са влезли в сила. Аргумент чл.98а, ал.4 и чл.98б, ал.4 от ЗЕ. Ищецът не е упражнил правото си, визирано с разпоредбите на чл.98а, ал.5 от ЗЕ. Не са налице и твърдения от страна на ищеца за неприложимост на ОУ. С оглед вида на търсената защита и разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува. За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува, трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства спазване на всички изисквания, визирани в ЗЕ и в Общите условия. А това са разпоредбата на чл.24 от Общите условия на ответното дружество - „Е. П.” и разпоредбите на чл.13, т.5; чл.34, ал.6; чл.37, ал.1, т.7 и ал.2; чл.38 и чл.61 от Общите условия на „Е. М.”. Юридическият факт, от които би възникнало вземането, е пренесеното количество енергия, потребено от ищеца, частично да не е отчетено от средствата за търговско измерване. Това обстоятелство се установява по реда и начина, регламентирани с посочените разпоредби на ОУ. Основният документ, чрез който се установява посоченият факт, е съставен констативен протокол, съгласно изискванията на чл.61 от ОУ. Не се спори, установява се от признанията в исковата молба, че ищецът е потребител на електрическа енергия на сочения в нея адрес. Няма спор и по въпроса, че служители на ответното дружество са констатирали неправомерно ползване на енергия, подменили са измерващото устройство и въз основа на направените констатации са начислили за плащане исковите суми. На 30.07.2010 година е съставен Констативен протокол, в който срещу подпис на свидетел /свидетеля А. Д./, служители в ответното дружество са подменили електромера, отчитащ доставяната електроенергия./л.14 от д.№ 2287/2010 год./ Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на предявения иск. В рамките на правомощията си, регламентирани в нормата на чл. 37 от Общите условия на ответното дружество, последното е констатирало неправилното отчитане на ползвана електроенергия и е упражнило правото си да коригира дължимите за нея суми. Отклоненията в отчитането на консумираното електричество са сред предпоставките за едностранни корекции за минал период – чл. 37, т.7 от Общите условия. Въпреки тези факти, основателността на иска произтича от непротивопоставимостта на изброените доказателства на ищцовата страна. По делото не е спорно, установява се и от цитирания по-горе констативен протокол, че данни за вмешателство в измервателното устройство липсват. Доколкото единствено служители на ответното дружество имат достъп до въпросната техника, размяната на фазовите проводници на трета система не би могла да бъде извършена от другиго. Този факт е решаваш за казуса, след като единствената установена по делото причина за неправилно отчитане на електроенергията е „размяната на вход и изход на фазовите проводници на трети система”. Разпоредбите на чл. 37 и 38 от Общите условия нямат абсолютен характер и целта им е да се разпредели риска от неправилното отчитане на енергия, породено от причини, извън човешка намеса. Ответникът не е установил по безспорен начин,че средството за търговско измерване при неговото поставяне е било в изправност и че са извършвани последващи проверки за неговата годност.По делото не са представени доказателства,че собственикът на СТИ е монтирал изправен електромер и е извършвал проверки по изправността му,а в съставения констативен протокол липсват данни кога са поставени пломбите на електромера.На следващо място в констативния протокол от извършената проверка на 30.07.2010 год.,на който ответника се позовава, няма отразяване за нарушения на пломбите на електромера.В тази насока са и показанията на разпитания свидетел на ответника Л. Ш. ,извършил проверката на СТИ.”Пломбите на електромера не бяха нарушени,имаше пломби.Към момента на проверката мисля,че същите бяха здрави”/л.132 от делото./ Обратното виждане би довело до неприемливия резултат служители на ответника да „доработват” измервателното устройство с допълнителни елементи и чрез това на ползвателите на електроенергия да се начисляват суми по фикционен принцип– този по чл. 38 от Общите условия, ,а не по принципа на реално консумирана електроенергия. Подобно виждане противоречи на основни правила на закона, не се поддържа и от ответната страна. Доводите на ответника не могат да бъдат споделени. Те не държат сметка за проведеното по-горе разграничение между неправилно отчетена електроенергия по обективни, стриктно технически, причини, и хипотезата на неправилно отчитане – резултат на човешка намеса. Последното – установено по делото, изисква ответникът да докаже, че неточното измерване се дължи на причина, за която абонатът отговаря. Доказателства в подобна насока по делото липсват. Следва да се има предвид,че представената от ответника справка за корекция на сметка е изчислена при неправилно зададени показания при определяне на задължението – от 13.16 киловата,представляваща мощността на трите фази,вместо 4,4 киловата,мощността на неработещага фаза.Изложеното води до порочност на корекцията,до негодност на представената справка да установи изискуемо вземане на ответника.Този извод въззивният съд основава на заключението на вещото лице,което кредитира в тази част. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е основателен следва да бъде уважен. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на първата инстанция е правилно и следва да бъде потвърдено. Жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК В. о.с. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ...от 31.03.2011 год. по гр.д. № ....по описа за 2010 год. на Г. р. с. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |