№ 105
гр. Самоков, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело №
20251870100104 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Ищецът В. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр,
*************************, чрез адв. Д.Г., e предявил иск с горното правно
основание срещу "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление: гр.
*********************************** с цена на иска 6 160.61лева.Твърди
се в исковата молба че искът е допустим и основателен и исковата претенция
следва да бъде уважена. Моли, след като се убеди в основателността на
претенцията съдът да постанови Решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца горната сума.Претендират се разноски за държавни такси и
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА по настоящото дело.
Ответника моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа страна и правна страна следното:
През 2022-ра година между ищеца В. В. Б., ЕГН ********** и
'"'ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********** е сключен Договор
за потребителски кредит №4001 2394952 с главница 4,000.00 лв. със срок 36
месеца - 20.03.2026 година.
Ищеца е погасил предсрочно заема, като след заплащане на сумата му е
издадено от кредитора извлечение под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания съобразно чл.11, ал. 3 от Закона за
потребителския кредит. Видно от завереното от кредитора и приложено
приложение, за използването на заем от 4,000.00 лв. и предсрочното му
погасяване ищеца е заплатил обща сума в размер на 10,160.41 лв.
Според ищеца сумата от 6,160.61 лв. (разликата между платените
1
10,160.61 лв. и главницата от 4,000.00 лв.) е платена при изначална липса на
основание предвид изначалната недействителност на договора за заем – Сочи
се и константна съдебна практика относно договори за потребителски кредит
с този ответник, така и решение от 21.03.2024 г. по дело С- 714/22 на Съда на
ЕС (С.Р.Г. срещу същия ответник - „Профи Кредит България" ЕООД).По
фактите по делото не спори, както и че ищеца е заплатил на ответника сумата
от 10 160.41лева.
Ответника твърди че ГПР е в размер на 48.95% и дължимата сума е
общо 7012.20лева.От извлечението към договор за потребителски кредит
обаче е видно че на ищеца са начислени по-големи суми като в графата е
вписано вноски по допълнителни услуги.тоест сумата от 7012.20лева при
48.95% ГПР набъбва със средно 122.22лева на месец за да достигне до
10 160.41лева.При това положение за съда е ясно че и без да назначава
експертиза че ГПР скача много над 48.95% тъй като тази допълнителна услуга
е част от кредита.
Следва да се отбележи, че с уговорката за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги предварително се договаря
заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за
добросъвестност и справедливост – да се заплаща възнаграждение за услуги,
които може и да не се използват.
Наред с това посочените допълнителни услуги, не би следвало да се
предоставят по волята на кредитора, доколкото те са нормативно залегнали -
като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една
или повече погасителни вноски. С въвеждането на такова възнаграждение
кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за права,
които по закон има.
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално
запитване, досежно българското законодателство, е постановено Решение от
21.03.2024 г. на СЕС по дело С714/22, с което е прието, че член 3, буква ж) от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения
член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит.
Прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
2
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между
страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка
правни последици. Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност
на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата
стойност на предоставения финансов ресурс.
От събраните в хода на производството доказателства се установява,
че общият размер на платените от ответника суми са в общ размер от 10 160,
61 лв.
С така платената сума е погасена главницата в размер от 4000 лв., а
остатъчната стойност в размер от 6 160.61 лв. подлежи на връщане поради
липса на основание за плащането й.
На основание гореизложените доводи предявеният иск се явява
основателен и доказан по размер и следва да се уважи изцяло. Следва да се
присъди и законна лихва.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно представените
доказателства в размер на 250, 34 лв. – платена държавна такса.
В производството по делото ищецът е защитавана на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от
23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 (постановено по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените
размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и
необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените
искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически
необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата
във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки
са доразвити с постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно
т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
3
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член
101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
В този смисъл с Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на
ВКС, І т. о., е извършена преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал.
2 ЗАдв., която препраща към Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и задължава съда да определи адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея в случаите, когато
адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално
затруднено лице, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския
съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд. Прието е, че решението на Висшия
адвокатски съвет за приемане на Наредба за определяне на минимални
размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените
от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели,
дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез
възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално
представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата
минимален размер. Въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. правило, че съдът
присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер,
който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи,
без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на
извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата
на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява
нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в
какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C438/22 на СЕС.
По тези съображения нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., препращаща към
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което
не е приложена. Изложени са съображения, че посочените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда при определяне
цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и Определение №
712 от 21.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 175/2023 г., I т. о., ТК.
4
Съобразявайки практиката на Съда на ЕС и на Върховния касационен
съд съдът намира, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
полза на адв. Д.Г. в размер на сумата от 400 лв.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на
възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване се
прилага и при определяне на минималните размери на адвокатските
възнаграждения. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските
възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата
норма, цената на адвокатския труд следва да е съобразена с материалния
интерес и с фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл с
Решение № 125/10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС се
приема, че специална хипотеза за противоречието с добрите нрави е уредена в
чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като съдът следи служебно за свръхпрекомерност на
уговорения размер на насрещната престация, което опорочава
волеизявлението, поради противоречие с добрите нрави.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: ***********,
със седалище и адрес на управление: гр. ************************ да
заплати на В. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр,
************************* сумата от 6 160, 61 лв., представляваща платена
без основание сума по нищожен Договор за кредит № ************* ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -31.01.2025г. до
окончателното плащане на сумата, както и сумата от 250, 34 лв. – разноски за
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: ***********,
със седалище и адрес на управление: гр. ************************ да
заплати на адв. Д.Г. вписан в АК-Ловеч., с личен номер ***********, с адрес:
гр. ***********************, офис 30 сумата от 400 лв.– адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за
осъществено процесуално представителство по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
5