Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.
София, 26.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III-B възивен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия М.
Малоселска въззивно гражданско дело № 8402 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 497512
от 28.09.2018 г., постановено по гр. д. № 9083
по описа за 2017 г. на СРС, Първо гражданско отделение, 29 състав, е уважен
предявеният от ищеца в първоинстанционното производство етажната собственост от
адрес: гр. София, район „Дружба“, ул. „*********осъдителен иск с правно основание
чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС срещу Г.А.П., представляван в производството от особения
представител адв. С.П., за сумата от 267 (двеста шестдесет и седем) лева,
представляващи разходи за управление и поддръжка на общи части на етажната
собственост и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. февруари
2014 г. – м. юни 2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 14.02.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен
искът за сумата от 9 (девет) лева – месечни вноски за управление и поддръжка на
общи части на етажната собственост и вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за м.
януари 2014 г., като погасен по давност. С определение № 74226 от 25.03.2019 г.
решението е изменено в частта за разноските, като ответникът е осъден да заплати
на етажната собственост сумата от 314,40 лв., представляваща разноски съобразно
уважената част от иска, вместо първоначално присъдената сума в размер от 628,80
лв.
Недоволен от постановеното
решение, в неговата осъдителна част, останал ответникът в първоинстанционното
производство Г.А.П., чрез особения представител адв. П., предвид което и в
срока чл. 259, ал. 1 ГПК
е подал въззивна жалба срещу съдебния акт в тази част. Жалбоподателят заявява
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, поради
противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Счита, че съдът се е произнесъл с решение по недопустим
иск – неправилно приел, че мандатът на управителя С.Н.не е прекратен до избора
на нов управител на основание чл. 21, ал. 2 ЗУЕС. Подчератва, че в нарушение на
процесуалните правила съдът приел след настъпилата преклузия регистрационна карта
за етажната собственост. Намира за незаконосъобразен извода на съда, че в
производството не могат да бъдат разглеждани възражения по законосъобразността
на решенията на общото събрание на ЕС, като излага подробни мотиви във
въззивната жалба в тази връзка. Искането до въззивния съд е да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли иска в уважената
от СРС част, както и да присъди разноски за двете съдебни инстанции.
С отговора на
въззивната жалба ответникът по същата и ищец в първоинстанционното производство
етажната собственост от посочения адрес, чрез адв. М., я оспорва с твърдения за
нейната неоснователност. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Сочи, че в ЗУЕС е
предвиден специален ред за оспорване решенията на общото събрание на етажната
собственост и възраженията на ответника в тази връзка не могат да бъдат
разглеждани в производството по пътя на инцидентния съдебен контрол. Намира за
неоснователно възражението за недопустимост на предявения иск поради липса на
представителна власт на управителя С.Н.. Въззиваемият моли за потвърждаване на
атакувания съдебен акт и за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Етажната
собственост, чрез адв. М., е депозирала и частна жалба срещу определение № 74226 от 25.03.2019 г., с което решението
е изменено в частта за разноските, като ответникът е осъден да заплати на
етажната собственост сумата от 314,40 лв., представляваща разноски съобразно уважената
част от иска, вместо първоначално присъдената сума в размер от 628,80 лв. В
жалбата се излагат доводи, че разноски на ответника въобще не се дължат,
доколкото същият не е представил списък по чл. 80 ГПК, съответно правото му да
иска изменение на решението в тази част не било възникнало. Поддържа се, че
когато ответникът е дал повод за предявяване на иска и този повод отпадне в
хода на процеса, на ищеца се дължат разноски, дори да е направил отказ или да е
оттеглил предявения иск. Моли съда да отмени постановеното определение.
Ответникът в
първоинстанционното производство, чрез адв. П., с отговор на частната жалба
заявява становище за нейната неоснователност. Счита, че след като ответникът се
представлява от особен представител, назначен в хода на производството на
разноски на ищеца, то тези разноски фигурират в списъка на ищеца и доколкото
ответникът реално не е извършил никакви разноски в производството, то и
особеният представител не е задължен да представя списък по чл. 80 ГПК, а само
да претендира такива. Обръща внимание, че действията на съда са по намаляване
на разноските на ищеца, а не по присъждане на разноски на ответника в
производството и то с оглед обстоятелството, че е уважена само половината от
първоначално предявената претенция.
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба от етажната собственост от адрес в гр. София, район
„Дружба“, ул. „*********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 48, ал. 3, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС срещу Г.А.П. за суми, дължими към
етажната собственост, както следва: 121 лв. за 2012 г.; 155 лв. за 2013 г.; 108
лв. за 2014 г., 108 лв. за 2015 г. и 60 лв. за периода м.януари – м.юни вкл.
2016 г. или общо 552 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното плащане.
С определение,
постановено в открито съдебно заседание на 20.06.2018 г., на основание чл. 232 ГПК съдът е прекратил производството по предявения иск досежно претендираните
от етажната собственост суми за периода от 2012 г. до 2013 г. вкл., т.е. за
сумата от 276 лв.
По делото е представен
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 169, том III, рег. № 10872, дело № 0528/2011 г., от съдържанието на който се установява,
че ответникът е придобил правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 58, разположен на четвърти жилищен етаж, в блок „Б“,
със застроена площ от 55 кв.м., заедно с 1,626 % /равняващи се на 10,13 кв.м./
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата, а именно: УПИ VI-82 по плана на гр. София, район „Искър“, местност „ж.к. Дружба – 1 ч.“ с площ
от 3792 кв.м., следователно същият има качеството етажен собственик, тъй като в
производството не е спорно, че сградата се управлява в режим на ЕС.
По делото е
представено заявление № 9405-76/21.06.2012 г. до кмета на район „Искър“ от С.Н.Н.,
в качеството му на управител на етажната собственост от ул. „********, по чл.
44 ЗУЕС.
По силата на взето
на общо събрание на етажните собственици от етажната собственост, находяща се
на посочения адрес, на което са били представени 77 % от етажната собственост, за
което е съставен представения по делото протокол № 5 от 14.01.2013 г. С.Н.е
преизбран за управител на ЕС за срок от 2 години.
С протокол № 10 за
проведеното на 15.04.2015 г. общо събрание на етажната собственост от вх. Б, на
което са били представени 51 % от идеалните части на общите части на етажната
собственост, по т. 1 от денвния ред е взето решение С.Н.Н., собственик на ап.
44, да бъде преизбран за срок от 2 години, считано от 01.01.2015 г.
По делото е
представено пълномощно, видно от което С.Н.Н., в качеството си на управител на
етажната собственост от адрес ул. „********, е упълномощил адв. М., САК, да
представлява ищеца в производството срещу Г.А.П..
Представен е
договор за професионална услуга „Професионален домоуправител“ № 01/01.03.2017
г., сключен между етажната собственост от посочения адрес, представлявана от С.Н.,
Й.К., Р.К.и А.А., като възложител, и „К.*Х.“ ЕООД, като изпълнител. Видно от
съдържанието на договора е, че считано от 01.03.2017 г. изпълнителят приема и
се задължава да предоставя срещу заплащане услуги, изразяващи се в изпълнение
на задълженията на управител на етажната собственост, предвидени в ЗУЕС, както
и такива, възложени му с решения на общото събрание на ЕС
Установява се от
представения като писмено доказателство по делото протокол за проведено на 06.03.2014
г. общо събрание на етажните собственици от вход Б, на което са били
представени 72 % от идеалните части от общите части в етажната собственост, че
по т. 1 от дневния ред е взето решение относно размера на таксите, дължими към
етажната собственост и методите на тяхното начисляване, приложими считано от
01.01.2014 г. В протокола е посочено, че всички суми са подробно описани в
приложение № 2, което е неразделна част от протокола.
Видно е от
представеното Приложение № 2 „Месечни разходи за поддръжка на етажната
собственост, вх. Б“, че в дължимите от етажните собственици суми включват както
разходи за подръжка и управление на общите части, така и вноски към фонд
„Ремонт и обновяване“. Дължимите суми от ненаселен апартамент, ползващ
асансьор, са в размер на 9 лв. месечно. По делото не е спорно обстоятелството,
че апартаментът на ответника се намира на четвърти жилищен етаж и не се обитава
от ответника или от други лица.
Представен е още
протокол за проведено на 05.04.2016 г. общо събрание на етажните собственици от
вх. Б на ул. „********, гр. София, от съдържанието на който документ е видно,
че са присъствали 44,45 % от идеалните части от общите части в етажната
собственост, като по т. 1 от дневния ред е взето решение за промяна на
дължимите таски към етажната собственост, считано от 01.01.2016 г. В протокола
се съдържа запис, че методът за разпределение на таксите към етажната
собственост между собствениците на самостоятелни обекти остава същият, взет с
решение на ОС от 06.03.2014 г.
Останалите представени
с исковата молба протоколи от предходни проведени общи събрания на етажната
собственост са неотносими към предмета на спора, с който въззивният съд е
сезиран, с оглед оттеглянето на претенцията на ищеца за период 2012 г. – 2013
г. и прекратяването на производството в тази му част.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е
допустим, доколкото по делото са представени доказателства, установяващи
наличето на представителна власт на управителя на етажната собственост С.Н.да
представлява същата до 01.03.2017 г., в това число и да упълномощи адвокат,
който да подаде от името и за сметка на етажната собственост искова молба, с
която да предяви осъдителен иск за сумите, дължими към етажната собственост
съгласно взети на проведени общи събрания решения. Действително, от протокола за проведеното на 15.04.2015 г. общо събрание на
етажната собственост от вх. Б, е взето решение С.Н.Н., собственик на ап. 44 да
бъде преизбран за срок от 2 години, считано от 01.01.2015 г. Следователно при
предявяване на иска пред районния съд на 14.02.2017 г. двугодишният мандат на управителя
С.Н.е изтекъл (арг. от чл. 19, ал. 1 ЗУЕС). Независимо от това обстоятелство
обаче, по аргумент от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗУЕС правомощията на
управителя не са се прекратили, тъй като законът изрично предвижда те да се
запазят до избора на нов управителен съвет, за какъвто по делото няма
доказателства да е проведен до сключването на договора с професионалния
домоуправител на 01.03.2017 г. Ето защо и неоснователни са доводите на
въззивника за липса на представителна власт при предявяване на иска, доколкото
процесуалният представител на ищеца е надлежно упълномощен за всички съдебни
инстанции от изпълняващия функциите на управител към подаването на исковата
молба С.Н..
По същество на
предявения иск настоящият състав на въззивния съд намира, че съобразно чл. 6,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да заплащат разходите
за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на
общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд „Ремонт и обновяване“, както и да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата.
Ответникът не
оспорва обстоятелството, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в
режим на етажна собственост, находяща се на посочения адрес, а това се
установява и от представения по делото нотариален акт.
Ищецът основава
претенцията си на взетите през 2014 г. и 2016 г. решения на общото събрание на
етажната собственост от вход Б, протоколите за които, заедно със съответните приложения,
са представени по делото. Ето защо съдът приема, че искът е доказан по своето
основание, а също и по размер за периода 2014 г. – 2015 г. Не се спори, че
процесният апартамент, собственост на ответника е на четвърти жилищен етаж в
сградата, както и че е необитаем, т.е. за периода от м.януари 2014 до м.
декември 2015 г. дължимата сума към етажната собственост е в размер на 9 лева
месечно, съобразно приложение № 2 към протокола за проведеното на 06.03.2014 г.
общо събрание. Основателно е своевременно релевираното от ответника възражения
за погасяване по давност на вземането на ищеца за месец януари 2014 г.,
доколкото се касае за ежемесечно дължими задължения. Тъй като по делото не е
установено сумите, дължими към етажната собственост да се заплащат до
определено число на месеца съдът приема, че задължението става изискуемо с
изтичане на съответния календарен месец. Ето защо за периода м.февруари 2014 г.
– м. декември 2015 г. вземането възлиза в размер на 207 лв. /23 месеца по 9
лв./. Що се отнася до вземането на ищеца за периода м.януари 2016 г. – м. юни
2016 г. следва да се отбележи, че от взетото на проведеното на 05.04.2016 г.
общо събрание решение по т. 1 от дневния ред е видно, че сумите, дължими към
етажната собственост са увеличени, считано от 01.01.2016 г., спрямо предходно
взетото през 2014 г. решение. Позовавайки се на приетите по делото писмени
доказателства и на основание чл. 162 ГПК /доколкото липсва приложение към този
протокол, от което да става ясно на колкото точно възлиза месечната сума,
дължима за апартамент № 58/, съдът намира иска за основателен за сумата от 60
лв. за посочения период /6 месеца по 10 лв./ или общо искът е основателен за
сумата от 267 лв. за периода м.февруари 2014 г. – м.юни 2016 г. вкл.
Във връзка с
възраженията на въззивника за нищожност и незаконосъобразност на взетите
решения, въз основа на които от ответника се претендират процесните суми, следва
да се отбележи, че от представените по делото протоколи се установява вземането
на решения от общото събрание на етажните собственици за дължимост на суми за
управление и поддръжка на общите части, както и вноски към фонд „Ремонт и
обновяване“. Обстоятелството, че ответникът не е присъствал на проведените общи
събрания, не прави същите нелегитимни. Възраженията за нищожност и
незаконосъобразност на взетите решения на общите събрания на ЕС не могат да се
разглеждат в настоящото производство по реда на инцидентния съдебен контрол.
Същите следва да се релевират по реда на чл. 40, ал.1 ЗУЕС - с иск за отмяна на
решението на общото събрание. Производството по отмяна на решението на общото
събрание има конститутивен характер, като за да не се приложи едно решение, е
нужно същото да бъде отменено в хода на нарочно производство и е недопустимо
неговата законосъобразност да се проверява косвено в други производства. До
отмяната на решението на общото събрание то следва да се прилага и същото
обвързва етажните собственици. За разлика от нищожността на сделките, контролът
за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен и ограничен
с преклузивен срок за предявяване на иска, който срок тече от узнаването на
решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал.2 ЗУЕС. Определянето на срок за предявяване на иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с
обстоятелството, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и трети лица, което изисква сигурност и бързина при изпълнение на
решенията. Затова извън регламентирания в закона срок не може да се иска отмяна
нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
С оглед
изложеното, съдът приема, че само в срока по чл. 40 ал. 2 ЗУЕС и то по този ред
/чрез предявяване на конститутивен иск/ може да се иска отмяна на решенията на общо
събрание на етажна собственост независимо от това дали се твърди нищожност, или
незаконосъобразност, а в тази насока е налице константна съдебна практика. След
влизане в сила на решенията на общото събрание същите са задължителни за всички
собственици, независимо как и дали са гласували и присъствали на събранието /в
този смисъл решение №39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. на ВКС, I ГО, Определение
№ 108 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о., ГК и др./.
Предвид горното и
доколкото от страна на ответника не се сочи и не се ангажират доказателства
тези решения на общото събрание да са били атакувани в предвидения за това
едномесечен срок, то ищецът е доказал основателността на предявения иск и
неговия размер за сумата от 267 лв., дължими за периода м. фервуари 2014 г. –
м. юни 2016 г. вкл., тъй като по делото са представени достатъчно писмени
доказателства, установяващи задълженията на етажните собственици, както и
начина на тяхното изчисляване. Както е приел и първоинстанционният съд, касае
се за парично задължение, върху което е дължима и следва да се присъди и
законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 14.02.2017 г., тъй
като това е посикано от ищеца с исковата молба.
Доводите на
въззивника за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд,
изразяващи се в приемане на писмени доказателства по делото след настъпване на
преклузията за това, въззивният съд намира за неоснователни. На първо място
представянето на посочените доказателства е с оглед направено оспорване от
страна на ответника, като съдът е дал възможност доказателството да бъде
представено в следващото открито съдебно заседание, но същото е посочено и
индивидуализирано от страната, като в изпълнение на предоставената му от съда
възможност процесуалният представител на ищеца въз основа на издаденото му съдебно
удостоверение се е снабдил с доумента от Столична община и е представил същия в
следващото съдебно заседание. Следва да се подчертае още, че представеното
заявление, удостоверяващо изпълнение на задължението по чл. 44 ЗУЕС за вписване
на етажната собственост в регистъра, воден от общинските органи, не е документ,
въз основа на който настоящият съдебен състав, а също и първоинстанционният
съд, изграждат фактическите си констатации по делото.
Предвид всичко
изложено по-горе, въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Частната жалба,
подадена от ищеца в първоинстанционното производство, срещу определение на съда
№ 74226 от 25.03.2019 г., с което решението е изменено в частта за разноските,
като ответникът е осъден да заплати на етажната собственост сумата от 314,40
лв., представляваща разноски съобразно уважената част от иска, вместо
първоначално присъдената сума в размер от 628,80 лв., настоящият състав намира
за неоснователна. С обжалваното определение съдът правилно е разпределел
отговорността за разноски по делото, като е взел предвид неговия изход – производството
е прекратено на основание чл. 232 ГПК за периода 2012 г. – 2013 г. и за сумата
276 лв., а за разликата над уважения размер от 267 лв. до остатъка след
прекратяването от 276 лв. /за сумата от 9 лв./ - искът е отхвърлен, поради
погасяването му по давност. Следователно и прилагайки разпоредбите на чл. 78,
ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК, съдът е присъдил на ищеца разноски само върху
уважената част от иска. Без значение в конкретния случай се явява
обстоятелството дали насрещната страна е представила списък по чл. 80 ГПК.
Изискването за представяне на списък за разноските, като предпоставка за
допустимост на молбата по чл. 248 ГПК, е относимо единствено до собствените
/сторените от страната/ разноски в производството. Ответникът е представляван в
производството от особен представител, съответно не са извършени разноски от
тази страна във връзка с делото. Доколкото обаче, съдът с решението
първоначално е присъдил на ищеца разноски, без да съобрази частичното
прекратяване по чл. 232 ГПК за сумата от 276 лв., ответникът, чрез особения
представител, е поискал на основание чл. 78, ал. 4 ГПК това обстоятелство да
бъде съобразено, като възложените в тежест на ответника разноски бъдат
намалени. Ето защо представянето на списък в този случай не е необходимо, за да
бъде разгледана молбата и съдът да се произнесе по същата. Неоснователни са
доводите в частната жалба на ищеца, че поводът, който е дал ответникът е
отпаднал в хода на производството и на ищеца се следват разноски и за
прекратената част. Ищецът е поискал прекратяване на производството, като е
оттеглил иска си в тази част, а ответникът се е позовавал на изтекла още преди
предявяване на иска погасителна давност за същата част от вземането.
Следователно поводът не е отпаднал в хода на производството, а разпоредбите на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 4 ГПК са пределно ясни и тълкувани съвместно не оставят
съмнение, че ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част
от исковете – в случая сума съответна на пропорцията 267 лв. от общо
предявените 552 лв. Правилно СРС е изчислил, че тази сума е в размер на 314,40
лв.
Следователно
частната жалба е неоснователна, а определението по чл. 248 ГПК, с което
обжалваното решение е изменено, следва да бъде потвърдено като законосъобразно
и правилно. Не са налице предпоставки съдът да присъжда разноски за
производството по чл. 248 ГПК, съобразно искането в отговора на частната жалба,
доколкото същото не е самостоятелно такова, а е продължение на делото по повод
дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната
инстанция. То е способ за защита срещу неправилно разпределение на
отговорността за разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са
присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да
се обжалва по същество съдебния акт (така Определение № 627/18.08.2014 г. по
ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г.
по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015
г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).
По разноските във
въззивната инстанция:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото производство не се
следват на въззивника. Претенцията за разноски на въззиваемия по аргумент от
чл. 78, ал. 3 ГПК е основателна, като по делото е установено, че сторените от страната
разноски са в размер на 300 лв. /депозит за особен представител на насрещната
страна/. Сума в размер на 15 лв., представляваща държавна такса за частната
жалба срещу определението на СРС по чл. 248 ГПК, с оглед изводите за правилно
разпределение на разноските с обжалваното определение, не следва да се възлага
в тежест на въззивника.
Мотивиран от
изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 497512
от 28.09.2018 г., постановено по гр. д. № 9083 по описа за 2017 г. на СРС,
Първо гражданско отделение, 29 състав, изменено с определение № 74226 от
25.03.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение №
74226 от 25.03.2019 г., постановено по гр. д. № 9083 по описа за 2017 г. на
СРС, Първо гражданско отделение, 29 състав,с което е изменено решение № 497512
от 28.09.2018 г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА Г.А.П., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***0, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Етажната собственост от адрес в гр. София, район „*****“, ул. „*********,
чрез адв. А.М., служебен адрес: *** сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалвано по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.