№ 11
гр. Асеновград , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в закрито заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Пашова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Пашова Административно
наказателно дело № 20215310200330 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21-0239-000011 от 26.01.2021г. на Началника на РУ към ОДМВР-
Пловдив, РУ Асеновград, с което на АЛ. П. К., ЕГН – ********** с адрес: град ******, е
наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 2000 лева – две хиляди лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
По същество:
Страните, редовно призовани в заседанието по същество, не изпращат процесуални
представители.
В депозираната срещу обжалваното НП жалба се иска отмяна на същото, поради допуснати
съществени нарушения на административно – производствените правила и
незаконосъобразност по съображения, подробно изложени в жалбата. В депозираното
писмено становище се потвърждава искането, като се предявява и претенция и за разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взима
становище по жалбата.
По процедурата:
1
АУАН №11 от 04.01.2021г. е съставен от младши автоконтрольор при РУ на МВР -
Асеновград, за нарушение по ЗДвП, който се явява компетентен орган, съгласно чл. 189, ал.1
от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
НП също е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 189, ал.12 от ЗДвП и Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел по неговото съставяне.
С това е нарушена нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, при липса на свидетели, присъствували
при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави
акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него.
С това е допуснато съществено процесуално нарушение, което е от категорията на
съществените такива, тъй като тази норма изисква вписването на свидетел – очевидец на
административното нарушение, за да могат да бъдат проверени чрез неговия разпит,
обстоятелствата по вмененото му административно нарушение.
Изискването за двама свидетели по неговото съставяне, е императивно по своя характер и е
създадено, за да могат по този начин да се гарантират в пълнота правата на нарушителя и
неговото нарушаване винаги води до нарушаване на правото на защита, поради което и по
своя характер, то представлява съществено процесуално нарушение.
Относно съдържанието на АУАН, то същото не отговаря на нормата на чл.42 от ЗАНН.
Нормата на чл.57 от ЗАНН относно съдържанието на НП, също не е покрита.
Това е така, тъй като изрично следва да бъде посочена точно и ясно правната норма, която е
нарушена, а това не е сторено. Вменената за нарушена норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
съдържа няколко хипотези, всяка която осъществяват самостоятелен състав на
административно нарушение. Като не е посочена коя от тях актосъставителят, а
впоследствие – и издателят на обжалваното НП счита за нарушена, не е предявено едно ясно
и точно обвинение от правна страна, с което от една страна, е нарушена императивната
норма на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно актът за установяване на административно
нарушение и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, относно съдържанието на обжалваното НП.
На следващо място, е налице противоречие между обстоятелствена част на съставения акт за
установяване на административно нарушение и посочената за нарушена правна норма, тъй
като словестно са вменени две деяния – отказ за извършване на проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества, и, или техни аналози, което е едно
административно нарушение и е вменено и второ такова – отказ да се изпълни предписание
на химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества, или техни аналози, което по своя характер, представлява второ
административно нарушение. Така, реално, е налице словестно вменяване на две
2
административни нарушения, а налице една правна неточна и непълна квалификация, с
което напълно е лишен жалбоподателят от възможността да разбере, какво всъщност
адм.нарушение му е вменено.
С това е допуснато съществено нарушение на административно – производствените
правила, което по своя характер, представлява съществено процесуално нарушение.
Съдът разгледа делото по същество, като въз основа на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа
страна, съдът намери за установено следното:
На 04.01.2021г. около 12:00 часа в община Садово, на път Първи клас №8, км. 246, при
управление на лек автомобил „Фолксваген шаран“ с рег. № Х ****ВХ, държава България, в
момент на управление на лекия автомобил, се е разсеял, поради това, че на задна седалка на
управлявания от него автомобил се е возило дете, поради което и е настъпил челен удар с
движещ се в насрещна лента друг лек автомобил. В резултат на това тежко ПТП са били
причинени телесни повреди на лица, возещи се в другия автомобил. Тримата пътника в
другия автомобил и водача му били откарани в болница, а на място пристигнала група,
която извършила оглед. Жалбоподателят бил изпробван от дошлия на място полицейски
служител К.К., който изпробвал жалбоподателя за употреба на алкохол с алкотест Дрегер.
Пробата е отрицателна. Жалбоподателят бил поканен да бъде тестван с „Дръг чек 3000“ в
полицейския участък в град Садово, където му било предложено да му бъде извършена
такава проба, но той отказал, на което свидетел станал началника на полицейския участък в
град Садово М.А..
Същият е вписан обаче явно по погрешка, като свидетел единствено по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, поради което и след преценка от фактическа
страна, съдът намери, че свидетелят М.А. всъщност е свидетел – очевидец на вмененото
адм.нарушение, поради което и намери, че макар и формално, в съставения на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, да фигурира вписване,
че свидетелят е такъв по съставяне на акта, то бидейки свидетел – очевидец на
адм.нарушение, съдът намери, че актът за установяване на адм.нарушение е съставен при
спазване на нормите на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, поради което и изводът, направен в частта
относно процедурата, на база съдържание на акта за установяване на адм.нарушение търпи
корекция, като след установяване действителното качество на свидетеля, съдът намира, че
лисва осъществено административно – процесуално нарушение, в посочения по - горе
смисъл.
Това се потвърждава и от разпита на самия свидетел А., който изрично заявява, че е станал
свидетел на отказа на жалбоподателя, да бъде тестван в полицейския участък в Садово, за
наркотични вещества.
Жалбоподателят е баща на Пламена Александрова К.а, която е с експертно решение № 2003
3
от 123 от 17.08.2018г. с 60 % вид и степен на увреждане с чужда помощ, както и е съпруг на
Ивелина Иванова Иванова, който, видно от експертно решение № 1926 от 106 от
05.07.2017г. е с 60% степен на увреждане.
По случая е било образувано досъдебно производство, за това, че на 04.01.2021г. на път I-8
километър 246, в землището на град Садово, област Пловдивска, при управление на МПС –
лек автомобил марка „Фолксваген Шаран“ с рег. № Х****ВХ, е нарушил правилата за
движение и по непредпазливост е причинил на Николай Тихомиров Трифонов, ЕГН – ****
средна телесна повреда- фрактура на ляв долен крайник, което е престъпление по чл. 343,
ал.1 б“б“ вр.чл. 342, ал.1 от НК.За отказът да му да бъде тестван с „Дръг чек 3000“ и да
изпълни талон за медицинско изследване № 0015325 му са съставени актове за
административно нарушение, единият от които е този, въз основа на който е било издадено
и обжалваното НП.
По доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от показанията на
свидетеля К.К. и свидетеля М.А., които кредитира като логични, последователни,
непротиворечиви и подкрепени и от писмените доказателства по делото. Същите, като
надлежно приобщени и достоверни, се кредитират от съда, а именно: експертно решение №
1926 от 106 от 05.07.2017г., експертно решение № 2003 от 123 от 17.08.2018г.,
удостоверение за раждане на Пламена Александрова К.а, медицински документи относно
Пламена Александрова К.а, писмо от РП- Пловдив, ТО - Първомай, писмо от РУ на МВР -
Асеновград, талон за изследване № 0015324, карта № 1622310, заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0239-00001 от 05.01.2021г. на Началника на РУ
на МВР - Асеновград, талон за изследване № 0015325, протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и употребата на
наркотични вещества и техни аналози.
От правна страна:
От обективна страна, нормата, задължава жалбоподателят да бъде тестван за употреба с
наркотични вещества, е тази на чл.174, ал.3 от ЗДвП, сочеща, че водач на моторно
превозносредство, трамвай, или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяванеупотребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологичнипроби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
4
изследване за установяване на употребатана наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторнопревозно средство, трамвай, или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Действително е налице, при законово разписано задължение за действие, отказ да бъде
извършено такъв тест, както и да бъде изпълнено дадено предписание за химико -
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества, поради което и чрез бездействие, жалбоподателят е нарушил законово разписано е
задължение за действие в нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
От субективна страна, това е извършено, с пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал
общественоопасния характер и на деянието и неговите общественоопасни последици и е
целял тяхното настъпване.
Преценката за липсата на маловажност на случая е законосъобразна, предвид на това, че е
налице причинено ПТП, с телесна повреда на пътник.
Поради липса на конкретизиране обаче на предложението на нормата на чл.174, ал.3 от
ЗДвП, която съдържа няколко адм.нарушения, горното, квалифицирано като съществено
процесуално нарушение, макар и формално, да е осъществена както от обективна, така и от
субективна страна, съставът на две административни нарушения, то ангажирането на
административно – наказателната отговорност за неясно кое от двете от тях, налага отмяна
на обжалваното НП, на процесуално основание.
По разноските:
Претендирани са разноски за адвокатски хонорар, който, видно от представеният договор за
правна помощ и списък с разноски, не е заплатен от жалбоподателя, поради това,
жалбоподателят представлява материално затруднено лице, по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от
„Закона за адвокатурата.“
Съгласно чл. 38, ал.1т.2 от „Закона за адвокатурата“, сочещ, че адвокатът, или адвокатът
от Европейския съюз, може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 2.
материално затруднени лица;
По силата на чл.38, ал.2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът, или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
5
В случая е налице основание по чл. 38, ал.1т.2 от ЗА, което се удостоверява и приложените
по делото писмени доказателства относно семейното положение на жалбоподателя –
членовете на неговото семейство са инвалидизирани лица, поради което и същият е ползвал
безплатно процесуално представителство.
Предвид това, че обжалваното НП подлежи на отмяна, то на основание чл.65д от ЗАНН
вр.чл. 143, ал.1 от НПК, следва ОД на МВР – Пловдив, като разпоредител с бюджетни
средства, да заплати на адвокат АЛ. П. К., ЕГН – ********** с адрес: град ******,
възнаграждение в размер, съобразно Чл. 8, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. плюс 7 % , за горницата над
1000 лв., или в размер на 370 лева.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 21-0239-000011 от 26.01.2021г. на Началника на РУ към ОДМВР-
Пловдив, РУ Асеновград, с което на АЛ. П. К., ЕГН – ********** с адрес: град ******, е
наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 2000 лева – две хиляди лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
На основание чл.65д от ЗАНН вр.чл. 143, ал.1 от НПК вр.чл. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. Чл. 8,
т.2 от „Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения“, ОСЪЖДА ОД на МВР-
Пловдив, да заплати на адвокат АЛ. П. К., ЕГН – ********** с адрес: град Хасково,
ул.“Стара планина“ № 52, вх.А, ет.7, ап. 81, сумата от 370 лева- триста и седемдесет лева.
Решението да се съобщи на жалбоподателя и на въззиваемата страна.
Същото подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, в 14- дневен срок от
неговото съобщаване на страните, по реда на глава 12 от АПК, на касационните
основания, визирани в НПК, чрез Районен съд – Асеновград.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6