Р Е Ш Е Н И Е
№ 795 / 18.11.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 825 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД - Х., подадена чрез процесуален представител, против Решение №22 от 30.07.2020г., постановено по АНД №21 по описа на Районен съд – Ивайловград за 2020г.
В касационната жалба се твърди, че при постановяване на решението съдът не спазил изискванията на материалния закон и с това допуснал нарушения. Също така следвало да се акцентира на факта, че атакуваното решение било необосновано. Съображенията за това твърдение се основавали на факта, че събрания доказателствен материал по делото не кореспондирал с изводите на ръководно-решаващия орган.Сочи се, че по-подробна аргументация на твърденията била направена пред предходната инстанция, като се поддържали в цялост изложените съображения. Моли се за отмяна на атакуваното решение и на наказателното постановление.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощник, който лично и в писмени бележки излага доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, респ. на процесното наказателно постановление.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №22/30.07.2020г., постановено по АНД №21/2020г., Районен съд –Ивайловград е потвърдил Наказателно постановление (НП) №25/19.05.2020г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Хасково, с което на „В и К“ ЕООД, гр. Х., за нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от Закон за водите (ЗВ) е наложена имуществена санкция от 1000 лева по чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ, във връзка с чл.38 ал.3 от Наредба №2 от 8 юни 2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, във вр. с чл.83 от ЗАНН.
За да
постанови решението си, районният съд е посочил, че обжалваното НП и АУАН, въз
основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна
страна. Съдът е приел за установено извършването на описаното в АУАН и НП
административно нарушение, като е мотивирал съображенията си. Посочил е също,
че липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно,
респ. за приложението на чл.28 от ЗАНН. Административното наказание било
правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в минималния такъв от предвидения в закона, поради което
нямало възможност за намаляването му.
Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. В случая, видно от представените по делото доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Не се установява допускането на нарушения от категорията на съществените такива даващи основание за отмяна на оспореният санкционен акт само на процесуално основание, в каквато насока са и аргументираните изводи на районния съд.
При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна страна.
В случая, не се оспорва от страните, че „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Хасково е титуляр на валидно към датата на извършената му проверка от РИОСВ - Хасково разрешително за ползване на воден обект - повърхностни води за заустване на отпадъчни води № 0984/23.06.2003г. на Директора на БД "ИБР"- Пловдив, продължено с № 0984/13.04.2006г. , Решение № 450 от 03.11.2008г. и Решение № РР-2384/22.05.2015г. всички на Директора на БД "ИБР"- Пловдив. Също така не е спорно, че с разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения по потоци и места за заустване по показатели на отпадъчните води от дейността на стопанисвания обект, вкл.за неразтворени вещества, ХПК, БПК5 и феноли.
От установената по делото фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, става ясно, че на 04.03.2020г. служители на РИОСВ- Хасково са извършили планова проверка на канализационната мрежа на гр.Ивайловград за контрол на изпълнението на изискванията и условията цитираното по – горе разрешение. Контролните органи са взели водна проба, от мястото на заустване – на изхода от канализационният колектор на ляв бряг на р. Вришка под града, за която при последващо изпитване в Регионална лаборатория- Хасково са установени показатели на пробата - неразтворени вещества ХПК, БПК5 и феноли, със стойности, посочени в НП.
Съгласно легалното определение на понятието „индивидуални емисионни ограничения" дадено в § 1, т.11 от ДР на ЗВ, това са стойностите на масата, изразена с някои специфични параметри, концентрация и/или емисионно ниво, определени в разрешителните за заустване на отпадъчни води при прилагане на комбинирания подход, които не трябва да бъдат надвишавани през даден период от време.
Съгласно чл. 48, ал.1, т.3 от
Закона за водите водоползвателите - титуляри на разрешителни,
имат задължение да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с
нормативните изисквания и условията на разрешителните.
Настоящият състав на съда приема, че съобразно даденото в АУАН и НП описание на нарушението и стойностите на измерените показатели на водната проба, обективирани в Протокол от изпитване № 14-0083/27. 03. 2020 г. на Регионална лаборатория - Хасково, доказват, че изброените по- горе характеристики на отпадните води от дейността на стопанисвания от дружеството обект, в точката на заустване, са в отклонение от стойностите, изискуеми съобразно разрешителното за заустване. Поради това и правилно е преценено, че е налице осъществено от дружеството нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
Правилно това нарушение е преценено за наказуемо по чл. 200, ал.1, т.6 от Закона да водите, според която норма физическо или юридическо лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания се наказва с глоба или съответно с имуществена санкция от 1000 лв. до 5000 лв. Това така, тъй като в чл.38, ал.3 от приложимата Наредба № 2 за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, изрично е посочено, че по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения. Такъв именно и настоящия случай.
Следователно законосъобразно дружеството е санкционирано, за осъщественото
то него деяние - изхвърлило е на посочената в АУАН и НП дата, отпадъчни
води в канализационната мрежа на гр.
Ивайловград в приемника на р. Вришка в
нарушение на емисионните норми – индивидуални емисионни ограничения, въведени с
цитираното по-горе разрешително за заустване № 0984/23.06.2003г., продължено с
цитираните по - горе в мотивите на решението писма и решения.
В случая размерът на наложената имуществена санкция е правилно индивидуализиран, както е приел и районният съд.
Събраните по делото доказателства не може да се направи извода, че нарушението представлява маловажен случай. Същото по никакъв начин не се отличава от обичайните нарушения на чл.48, ал.1,т.3 от ЗВ.
Предвид гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление изцяло, районният съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22 от 30.07.2020г. постановено по а.н.д. № 21 от 2020г. по описа на Районен съд, гр.Ивайловград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.