№ 26318
гр. София, 26.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110166934 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Б. Б. Г. срещу „фирма“ АД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Страните са представили документи, които са относими и допустими и необходими,
поради което следва да се приемат като писмени доказателства по делото.
С исковата молба ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът счита че е необходимо за изясняване на спора от фактическа страна,
поради което искането следва да бъде уважено. Вещото лице следва да работи и по задачите,
поставени в отговора на исковата молба от ответника. Не следва да бъдат допускани задачи
под № 1 и № 2, поставени с отговора на исковата молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 26.09.2024г. от 14:45 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, като на ищеца -
препис и от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба и
със задачи, поставени в отговора на исковата молба /без задачи под № 1 и № 2 от отговора
на исковата молба/.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Р. С. със специалност „Счетоводство и контрол“, тел.
***.
ОПРЕДЕЛЕЛЯ депозит за съдебно-счетоводната експертиза в общ размер на 600
лева, вносими както следва: 400 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение, 200 лева- вносими от ответника в едноседмичен срок от
получаване на определението.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответника.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от Б. Б. Г. срещу „фирма“ АД установителни искове с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за нищожни на разпоредбите на чл. 13 и чл. 13.1 от Общите
условия към Договор за кредит № 90-247/2008 от 11.08.2008г., както и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 13 733 лева,
представляваща надплатена възнаградителна лихва за периода от 01.12.2018г. до
30.11.2023г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 06.12.2023г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът Б. Б. Г. твърди, че е сключил Договор за кредит № 90-247/2008г. от
11.08.2008г. за покупка, строителство и ремонт с „фирмая“ КЧТ с универсален
правоприемник „фирма“ АД. Сочи, че размерът на кредита възлизал на 100 000 евро, от
които 80 000 евро за строителство на къща в село Долна Диканя и 20 000 евро за
довършителни работи. Срокът на издължаване на отпуснатия кредит бил 30 години, считано
от датата на първо усвояване. С Анекс № 1 от 29.12.2009г. срокът за погасяване на
дължимите към банката суми се променил на 29.10.2038г., включващ 12 месеца гратисен
период. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора за кредит догорната лихва била 3,90 % фиксиран
лихвен процент за първата година и 12 месеца Юрибор + 2 % фиксирана надбавка за
останалия период. Твърди, че през целия период на договора заплащал всички дължими
погасителни вноски. В началото на 2023г. установил, че лихвеният процент не отговаря на
договорения такъв. На 12.04.2023г. изпратил молба до банката, с която поискал да му бъде
предоставена информация относно начислявания по договора лихвен процент, както и
актуален погасителен план. В отговор на молбата му, банката била посочила, че съгласно чл.
13.1 и чл. 13.2 от ОУ към договора за кредит, с подписването на договора страните са се
съгласили, че в случай на изрично предвидени условия, банката има право едностранно да
променя приложимия лихвен процент. На 17.05.2023г. отново подал молба, с която поискал
актуалният погасителен план. На 23.05.2023г. получил същия по имейл. След запознаване с
погасителния план, установил, че банката прилагала завишеният лихвен процент 3,9 %+12 м
Юрибор вместо договорения 2 % + 12м Юрибор от 01.01.2010г. и към настоящия момент.
Сочи, че разпоредбата на чл. 13 от ОУ сочи, че кредитополучателят се съгласява банката да
променя едностранно договорения лихвен процент във всеки един случаи при съществени
изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското
законодателство, които правят неизгодна за банката кредитната сделка; в случай на
увеличение с повече от 50 % на цената на паричния ресурс, която банката заплаща за
рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към момента
на подписване на договора за кредит. Поддържа, че в чл. 13. 1 от ОУ не се съдържа
методика за изменение на лихвата, нито има препратка към методология за определяне на
лихвения процент от страна на банката. Поддържа, че липсва яснота относно методика или
математически способ за формиране на едностранно променената лихва. Счита, че
предвидената в чл. 13 от ОУ възможност за едностранна промяна на лихвения процент по
кредита предоставя на кредитора правомощия, чието упражняване в голяма степен е
поставено в зависимост от неговата воля и преценка, с което съществено се нарушава
равновесието между правата и задълженията на страните по договора за кредит, тъй като не
се държи сметка за интереса на другата страна в облигационното правоотношение. С оглед
на което намира, че атакуваната клауза е неравноправна. Твърди, че разпоредбата не е
индивидуално уговорена. Поддържа, че клаузата не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
банката и кредитополучателят и то във вреда на последния, който не би могъл да предвиди
евентуалните промени на годишния лихвен процент, основани на неясно разписана
методология за изменението, доколкото понятието изменение на икономическата ситуация е
2
многоаспектно и само по себе си не е методология за изменение на лихвения процент, ясна
на страните при подписване на договора. С оглед на обстоятелството, че клаузата на чл. 13
от ОУ била неравноправна и нищожна, банката незаконосъобразно прилагала от началото
на 2010г. завишен лихвен процент. Счита, че неправомерно събраната от банката лихва
следва да му бъде върната като недължимо платена. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Не оспорва сключването на процесния договор, както
и че с Нотариален акт № 106, том 3, рег. № 8420, дело № 467/2008г. е била учредена
договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на трето лице. Не оспорва, че е бил
сключен Анекс № 1 от 29.12.2009г., с който е било уговорено, че вземането на банката,
включващо редовна и просрочена главница, лихва върху просрочена главница, лихва върху
редовна главница, наказателна лихва върху просрочена главница ще бъде трансформирано в
редовна главница. Сочи, че с анекса било договорено, че срокът за погасяване на дължимите
към банката суми се променя на 29.10.2038г., включващ 12 месечен гратисен период, през
който се заплащат само лихви. Крайният срок на договора бил 29.10.2038г., останалите
клаузи от договора били непроменени и оставали в сила. Изложени са твърдения че
съгласно чл. 14. 2 от ОУ кредитополучателят дава съгласие банката едностранно да
извършва промяна в погасителния план в случаите, предвидени в ОУ и договора.
Кредитополучателят се задължава да се яви в банката в началото на всяка календарна
година, за да получи актуалният погасителен план. С Анекс № 1 процесният договор бил
предоговорен, но било предвидено погасителният план да се актуализира от банката в
началото на всяка следваща календарна година. Сочи, че кредитополучателят бил
предварително запознат с клаузите, уреждащи възможност кредитора едностранно да
изменя лихвата при определени условия и бил изразил съгласие с тях. Поради което не
можело да се приеме, че било налице нарушение на чл. 143, т. 10 ЗЗП. Същевременно
твърди, че кредитополучателят бил запознат с факта, че му е начисляван лихвен процент в
размер на 12 месечния Юрибор, променящ се на всеки 1-ви януари от съответната година
плюс надбавка от 3,9 %, тъй като на 07.02.2011г. получил актуален погасителен план, в
който на стр. 1 бил записан приложимият лихвен процент и начинът му на формиране. На
07.03.2012г. кредитополучателят също бил получил погасителен план, в който било
посочено, че се начислява възнаградителна лихва в размер на Юрибор 12 плюс надбавка от
3,9 %. Твърди, че в договора за кредит ясно били посочени броя и вида на вноските, периода
за издължаване на кредита, размера на отпусната сума и размера на дължимата
възнаградителна лихва, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които
може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Твърди, че през месец март
2009г. от „фирма“ КЧТ било взето решение за актуализация на лихвените проценти по
кредити на настоящи клиенти във връзка с влиянието на глобалната финансова криза върху
банковия пазар в България и поскъпването на финансовите ресурси, обективирано във
Вътрешна инструкция № 11. Поддържа, че дори след увеличението на лихвата на процесния
ипотечен кредит в евро, продиктувано от рязкото влошаване на вътрешната и
международната икономическа конюнктура, лихвеният процент бил значително по-нисък от
средното ниво за страната /12,82 %/. Изложени са съображения, че периодът между
подписване на договора за кредит и вземане на решението за изменение на лихвения
процент се характеризира със съществено неблагоприятно изменение на икономическата
ситуация в страната и в чужбина, което давало основание на банката да преразгледа своята
кредитна политика и обосновавало правото й да измени лихвения процент по кредита на
ищците по силата на индивидуално договорените разпоредби на чл. 13 и чл. 13.2 от
договора. Поддържа, че към датата на сключване на договора /11.08.2008г./ не е налице
нормативно задължение за банката за включване на методология за определяне и/или
конкретна изчислена формула по отношение на лихвения процент, включително при
3
неговата актуализация. Твърди, че от "фирма" АД не били извършвани промени на лихвения
процент по процесния договор за кредит. Твърди, че с писмо от 01.08.2023г. на ищеца било
предложено преддоговаряне на параметрите по кредита, от което той не се бил възползвал.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: 1) по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 143 и чл. 146 ЗЗП – сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба
съдържание на оспорените клаузи; 2) по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД – извършено плащане на исковите суми в полза на ответника на основание процесните
договорни клаузи.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: 1) по исковете с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП – че сочените като
неравноправни клаузи на договора за кредит са индивидуално уговорени /т.е. не са били
предварително изготвени от банката или дори да са били, то ищецът е имал възможност да
ги обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието им/; 2) по иска с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – наличие на основание за получаване на платените от ищеца
искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи
погасяване на отпуснатия кредит във размерите на така извършеното плащане.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ МЕЖДУ
СТРАНИТЕ, че на 11.08.2008г. между Б. Б. Г. и „фирма“ /с правоприемник „фирма“ АД/ е
бил сключен Договор за кредит № 90-247/2008 продукт Нов Алфа Кредит за покупка,
строителство и ремонт, както и че на 29.12.2009г. е бил сключен Анекс № 1 към Договор за
кредит № 90-247/2008.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4