РЕШЕНИЕ № 853
гр. Пловдив, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 4916 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Дайнърс клуб България” АД, ЕИК
********* против М.Н.И., ЕГН **********, кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 240, ла. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1008, 28 лв. – главница, дължима за периода от
04.04.2016 г. до 15.05.2017 г. по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта ***от 18.11.2016 г. и сумата от 137, 12 лв. –
наказателна лихва на основание т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1. от Раздел Х
от Общите условия, за периода от 01.05.2017 г. до 15.12.2017 г.
Ищецът твърди, че на 18.11.2016 г. между страните е сключен договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта ***с предоставяне на
кредитен лимит от 1000 лв. Сочи се, че правоотношението между страните е
възникнало още през 2012 г. със сключване на договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта ***от 04.12.2012 г. Поради изтичане на валидността
на пластика, последната е преиздадена, като е сключен нов договор на 17.11.2014
г. и на 18.11.2016 г. Сочи, че крайният срок на договора от 18.11.2016 г.
изтича на 30.11.2017 г., но в клаузата на т.18.1.1. от глава XVIII на ОУ е
установено, че срокът за ползване на кредитния лимит се продължава автоматично
за още една година, но за не повече от три години, при условие, че никоя от
страните не е уведомила другата за прекратяване на договора. Сочи, че срокът на
договора е обвързан от срокът на валидност на издадената кредитна карта, който
в случая е до месец ноември 2019 г. поддържа, че датата на последното извършено
от страна на длъжника плащане е на 09.05.2017 г., като съгласно условията на
договора и поради настъпила забава от повече от 150 дни, вземането е обявено за
предсрочно изискуемо на 15.06.2017 г. Договорът бил сключен при Общи условия.
Съгласно 10.1 от раздел Х на ОУ ответницата се задължила до датата на падежа,
посочен в извлечението по карта да погасява всички дължими суми. Длъжникът не
изпълнил това свое задължение, поради което последната дължала сумата от 1008,
28 лв., представляваща сбор от разходи за изразходван кредитен лимит на ПОС
терминал на търговец или при теглене на пари в брой от банкомат, начисляване на
месечна членска такса /чл. 16.1 от договора/. На ответната страна била
начислена и наказателна лихва в размер на 137, 12 лв. за периода от 01.05.2017
г. до 15.12.2017 г., дължима на основание т. 7 и т. 8 от Договора във вр. с т. 11.1
от ОУ. Ответницата преустановила плащанията, поради което кредитът станал
автоматично предсрочно изискуем, съгл. чл.13.2.1. ОУ. Поради неизпълнение на
договорното задължение ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което образувано ч.гр.д. № 20621/2017 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, приключило с разпореждане за отхвърляне на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и указания за предявяване на осъдителен
иск на основание чл. 415, ал. 3 вр. с чл. 1, т. 3 от ГПК в едномесечен срок от
получаване на съобщението. Моли се за уважаване на предявените искове.
Претендират се разноски.
Ответната страна - М.Н.И., е
депозирала в законоустановения за това срок чрез назначения й от съда особен
представител, отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната
неоснователност. Твърди, че претенциите се основават на непълни и недостатъчни
доказателства, изходящи от ищеца и установяващи изгодни за него факти. Счита,
че договорът е недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит,
като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 11 и чл. 20 ЗПК. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 240, ла. 1 ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД.
Установява се, че на 18.11.2016 г. между “Дайнърс клуб България” АД и М.Н.И.
е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта ***,
по силата на който кредиторът е поел задължение да издаде в полза на длъжника
револвираща международна кредитна карта с предоставен кредитен лимит от 1 000
лв. и срок на действие на договора – до 30.11.2017 г., с предвидена възможност
за автоматичното му продължаване, при условията предвидени в Общите условия, а
именно – за срок от една година, но не повече от три, при условие, че никоя от
страните не е уведомила другата за прекратяване на договора най-малко тридесет
дни преди изтичане на текущия срок – т.18.1.1. Установена е договорна лихва по
т. 7 от Договора от 19 % и наказателна лихва, която се начислява при
непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на пълния размер
на минималната погасителна вноска, която лихва е в размер на лихвата по т. 7
плюс наказателна надбавка от 6 пункта. В т. 1.1., б. “в” от Общите условия е
установено, че дата на падежа е датата, до която титулярят е длъжен да погаси
изцяло задълженията, формирани през изтеклия отчетен период, или не по-малко от
минималната погасителна вноска, като за дата на падежа се счита 15-то число на
месеца, следващ изтичането на отчетния период, като в т. 1.1., б. “г” е
посочено, че минималната погасителна вноска е сумата, която титулярят е длъжен
да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период до датата на
падежа и представляваща 5 % от дебитното салдо към последния ден на изтеклия
отчетен период, но не по-малко от 10 лв. Установено е, че картата дава право на
оправомощения ползвател за безналично плащане на стоки и услуги в страната и
чужбина при търговци през терминални устройства, както и теглене на пари в брой
чрез банкомат. В т. 10.1. от ОУ е установено, че всеки месец до датата на
падежа титулярят се задължава да погасява минималната погасителна вноска. С т. 13.2.1.
е предвидено право за обявяване на автоматична предсрочна изискуемост на
вземането при наличие на забава в заплащането на което и да е изискуемо
задължение на титуляра към издателя за срок по-дълъг от 150 календарни дни,
считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо.
Така възникналото правоотношение между страните е сключено в продължение на
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта ***от 17.11.2014
г. и договор за издаване на револвираща международна кредитна карта ***от
05.12.2012 г., предвид изтичане на срока на валидност на издадената и предадена
на основание така сключените договори кредитна карта. Това обстоятелство следва
от разпоредбата на т. 19.1.1. от ОУ, в която е установено, че при изтичане
срока на валидност на картата, кредиторът издава служебно нова карта, доколкото
е продължен срокът на договора, като е установено, че ако титулярят не желае
издаване на нова карта, той следва да уведоми писмено издателя най-малко
тридесет дни преди изтичане на срока на валидност на картата.
Договорът е сключен при отнапред установени от кредитора Общи условия,
които са били предоставени на кредитополучателя към момента на получаване на
екземпляр от договора и подписване на същия, в който смисъл е удостоверителното
изявление на кредитополучателя, обективирано при подписване на договора, в
който – арг. т. 17 от Договора
При така установените обстоятелства съдът приема, че между страните по
делото е сключен договор за издаване на кредитна карта, като чрез използването
й картодържателя усвоява отпуснатия от банката кредит в пределите на уговорения
лимит. Този договор е консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен –
правните последици настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по
него, като за тях се пораждат взаимни права и задължения, чието предметно
съдържание е известно на страните при сключването на договора.
Възникване на процесното вземане по договора за кредитна карта е обусловено
от установяване на правнорелевантното обстоятелство, че кредитната карта е била
реално предадена на оправомощения държател. Това е така, доколкото чрез
използването на това техническо средство – кредитната карта, картодържателят
може да сключва сделки в търговски обекти, които са технически оборудвани да
приемат плащания посредством картата, както и да тегли кредит в брой срещу
задължение от негова страна да погасява на месечни вноски, определени в
месечните извлечения (които му изпраща ищецът), предоставените му кредити и да
заплаща такси за одобряване на кредит, за обслужване на кредит, за ползване на
кредит в брой, за ползване на кредит над кредитния лимит. В случая това
обстоятелство е установено, тъй като вещото лице по изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза, е констатирало, че във връзка с трите възникнали
последователни правоотношения са налични протоколи за предаване на кредитна
карта. Експертизата е установила, че кредитната карта е използвана, като
възникналите задължения са били частично погасявани от ответната страна, като
последното плащане е направено на 09.05.2017 г.
По отношение на
породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят
приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното
правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
По делото са представени счетоводни извлечения за начисляваните задължения
на картодържателя за процесния период, които извлечения не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото представлява
едностранно съставени от кредитора частни свидетелстващи документи, които не
носят подписа на длъжника – арг. чл. 179 ГПК.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза обаче се
установява, че за процесния период ответната страна е усвоила сумата от 2 119,
30 лв. с начислена лихва от 372, 19 лв., като е заплатила сумата от общо 1 346,
09 лв. Вещото лице е установило, че след приспадане на така направените
плащания е останала непогасена главница от 1008, 28 лв. и наказателна лихва за
периода от 01.05.2017 г. до 15.12.2017 г. от 137, 12 лв. Приложената към
заключението на вещото лице информация в табличен вид, обхваща период, по-дълъг
от този, за който се претендира да е начислено вземането за главница, а именно
– извлеченията от 01.01.2013 г. до 01.01.2018 г. От заключението е видно, че
задължения са начислявани по извлечението, съставено на 01.05,2016 г., тъй
задълженията за предходните периода са били напълно погасени, до 01.06.2017 г.,
когато е установен последен разход по кредитната карта. След този момент е
начислявана единствено наказателна лихва.
От приетата по делото експертиза бе установено, че кредитната карта е
ползвана до 01.06.2017 г., включително, когато е изготвено последното
извлечение с начислен разход по кредита, като за следващите месеци до 31.01.2018
г. е начислявана единствено наказателна лихва, предвид преустановяване на
плащанията по кредитната карта. В договора страните са уговорили срок на
действие на договора до 31.11.2017 г., но предвид липсата на данни за изпращане
на уведомление от някоя от страните за прекратяване на договора, неговото
действие следва да се счита за автоматично продължено с една година до
31.11.2018 г., като са настъпили предпоставките за продължаване на срока на
договора с още една година – арг. т.18.1.1. от ОУ. Доколкото срокът на
валидност на платежния инструмент – кредитна карта, е до месец ноември 2019
г., договорът следва да се счита
прекратен от 01.12.2019 г.
В случая вземането по договора за издаване на кредитна карта, който както
бе изяснено представлява револвиращ кредит, тъй като до размера на покритието
(лимита) кредитополучателят може да упражнява правата по договора за кредит, е
разсрочено доколкото страните са уговорили, че картодържателят може да върне в
уговорения срок или цялата усвоена сума или минималната месечна вноска, за
продължаващото действие на договора и за упражняване възможността за ползване
на остатъка от отпуснатия кредитен лимит.
В клаузата на т. 10.1. от Общите условия (ОУ) към договора, които с
предаването и приемането им от картодържателя, са част от предметното
съдържание на договора за кредит – арг. чл. 298, ал. 2 ТЗ, страните са
уговорили разсрочено изпълнение на породеното договорно задължение за връщане
на предоставения банков кредит, доколкото е установено, че на падежа картодържателят
следва да заплати минимланата погасителна вноска, определена в т. 1.1., б. “г”
от ОУ, като е предвидено, че последният има право да погаси изцяло усвоения
кредитен лимит. Следователно, в настоящия казус е приложима клаузата на т. 13.2.1.
от ОУ, съгласно която вземането става автоматично предсрочно изискуемо при
наличие на забава в заплащането на което и да е изискуемо задължение на
титуляра към издателя за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от
датата, на която това задължение е станало изискуемо. Доколкото с последното
заплащане на 09.05.2017 г. длъжникът не е погасил в цялост задължението си за
погасяване на минималната погасителна вноска за отчетния период, са настъпили,
установените в разпоредбата на т. 13.2.1. от ОУ предпоставки за обявяване на
вземането по усвоения, но непогасен остатък от кредита, за предсрочно
изискуемо.
Съгласно задължителните за правосъдните органи разяснения, дадени с т. 18
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС по силата на чл. 60, ал. 2 от Закон за кредитните институции банката може
да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато "кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" поради
неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В случая в производството по делото не бе установено, че преди депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 20.12.2017 г., по което
е образувано ч.гр.д. № 20621/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ищецът
е изпратил уведомление до длъжника за обявяване на вземането за предсрочно
изискуемо. В случая заповед за изпълнение на парично задължение не е била
издадена, тъй като заявлението е отхвърлено с влязло в законна сила
разпореждане, поради което и предявеният пред настоящия състав на съда иск е
осъдителен.
Волеизявлението за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо следва да
е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Съдебната практика не
поставя формални изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост, но във всички случаи то трябва да е изрично и
недвусмислено.
В случая предсрочната изискуемост следва да се счита настъпила от момента
на връчване на исковата молба, в която се съдържа изрично изявление на ищеца -
цедент в тази насока. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба, има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, когато са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. В случая
обстоятелството, че ответната страна е представлявана от особен представител на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК, не опровергава извода, до който решаващия състав
на съда достигна, в който смисъл е и практиката на касационната инстанция, постановена
с Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. №
193/2018 г., ТК, I т.о. на ВКС.
Заключението по съдебно-счетоводната експертиза е установило размера на
усвоените суми за изследвания период, осъществените плащания от страна на
длъжника и начислената наказателна лихва. Установено е, че ответната страна е
усвоила сумата от 2 119, 30 лв. с начислена лихва от 372, 19 лв., като е
заплатила сумата от общо 1 346, 09 лв. Вещото лице е установило, че след
приспадане на така направените плащания е останала непогасена главница от 1008,
28 лв. и наказателна лихва за периода от 01.05.2017 г. до 15.12.2017 г. от 137,
12 лв.
Следователно, по
несъмнен начин в процеса на доказване в настоящото исково производство е
установен правнорелевантният факт, че ищецът е изпълнил своето основно
договорно задължение за предоставяне (отпускане) на ответника на кредит при
кредитен лимит от 1 000 лв., поради което е възникнало насрещното правно
задължение картодържателят да върне на кредитната институция усвоения кредит от
уговорения кредитен лимит, поради което в полза на кредитора е ищец е
възникнало вземане за непогасения остатък от усвоения кредитен лимит от 1 008,
28 лв., в която сума са начислени и такси във връзка с ползване и обслужване на
платежния инструмент, които също следва да се присъдят.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Договорът за паричен заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е
стойността на предоставения за усвояване кредитен лимит, годишният процент на
разходите, лихвеният процент по кредитът, условията за издължаване на кредита
от потребителя.
В отговора на исковата молба са релевирани доводи за недействителност на
договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит
следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Тъй като предоставеният
потребителски кредит е под формата на кредитен лимит, при който ответникът има
възможност да осъществява тегления и внасяния на суми посредством издадената му
карта, не е било възможно изготвяне на погасителен план с посочване на размера
и падежа на всяка погасителна вноска, а страните са уговорили плащане на
минимална погасителна вноска, до 15-то число на всеки месец. Договорен е и
фиксиран лихвен процент на годишна основа, при което не е било необходимо
посочване на методика за изчисляване на лихвата. Договорено е също и
задължението на ищеца ежемесечно да снабдява кредитополучателя с извлечение за
състоянието на договора и за задълженията по усвоените кредити. Установено е и
правото на отказ на потребителя от договора, като в разпоредбата на т. 13 от
Договора във вр. с т. 12.2.1. от ОУ са предвидени условията за упражняване на
това право. Поради това, не са налице хипотезите по чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т.
7, т. 9 и т. 20 ЗПК, визирани в чл. 22 ЗПК и сключеният между страните договор
е действителен и като такъв е породил облигационните си последици.
В случая обаче съдът намира, че за ответника – длъжник не е възникнало
задължение за заплащане на мораторна неустойка, т.нар. наказателна лихва по чл.
8 от Договора. Това е така, тъй като клаузата от договора, в която е предвидено
задължение за заплащане на обезщетение за вредите на кредитора от неточно
изпълнение на главното задължение в темпорално отношение, не поражда права и
задължения за страните. В разпоредбата на т. 8 от Договора е установено, че при
непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на пълния размер
на минималната погасителна вноска, потребителят заплаща наказателна лихва в
размер на лихвата по т. 7 плюс наказателна надбавка от 6 пункта. Клаузата на т.
8 от Договора е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, която установява, че
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. В случая тази клауза е
установена с цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, като тази лихва за забава не може да
надвишава законната лихва. Това правило е уредено от норми от императивен
порядък, които са установени в обществен интерес с оглед целта на закона - да
осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставянето на потребителски кредит –
арг. чл. 2 ЗПК.
По така изложените съображения и предявения
иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен за пълния му предявен размер
от 137, 12 лв.
От заключението на
вещото лице, се установява, че за процесния период по кредитни извлечения, ответната
страна е заплатила част от вноските за главница и начислената наказателна
лихва, като със сумата от 165, 15 лв. е погасено частично задължението за
наказателна лихва за процесния период. С така посочената сума е погасено
недължимо, като възникнало на основание недействителни уговорки между страните,
задължение за наказателна лихва. Следователно и така посоченото плащане следва
да бъде съотнесено към задължението за главница и такси за ползване на
кредитния лимит, като до този размер се погаси задължението за заплащане на
посочените суми. Поради което и предявеният иск за главница следва да се уважи
за сумата от 843, 13 лв. и отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер
от 1 008, 28 лв.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от
предявените искове. Ищецът е сторил разноски за заплащане на държавна такса в
заповедното производство в размер от 25 лв., държавна такса в исковото
производство от 75 лв. възнаграждение за назначаване на особен представител на
ответника от 400 лв. и сумата от 150 лв. – депозит за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза. Макар заявлението за издаване на заповед за
изпълнение да е отхвърлено, следва при определяне на сторените от страна на
ищеца разноски, да се вземе предвид и държавната такса, заплатена в заповедното
производство, като част от общо дължимата държавна такса за разглеждане на
предявения иск, доколкото в този смисъл е разпоредбата на чл. 415, ал. 4 ГПК,
която се отнася за всички хипотези на предявяване на иск, установени в чл. 415,
ал. 1 ГПК. В полза на ищеца се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 120 лв., което съдът
определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и като прецени осъществените действия
от страна на процесуалния представител на ответника. Следователно и от общо
сторените разноски в размер от 770 лв., по съразмерност следва да бъдат
присъдени разноски в размер от 566, 78 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и чл.
240, ла. 1 ЗЗД, на “Дайнърс клуб България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81 Г, сумата от 843, 13 лв. – главница, дължима за
периода от 04.04.2016 г. до 15.05.2017 г. по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта ***от 18.11.2016 г., сключен в продължение на договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта ***от 17.11.2014 г. и
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта ***от 05.12.2012
г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Дайнърс клуб България” АД против М.Н.И. иск с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 240,
ла. 1 ЗЗД, за разликата над уважения
размер от 843, 13 лв. до пълния му предявен размер от 1 008, 28 лв. и
предявеният иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. с чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 137, 12 лв. – наказателна лихва на
основание т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1. от Раздел Х от Общите условия, за
периода от 01.05.2017 г. до 15.12.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Н.И.
да заплати на “Дайнърс клуб България” АД сумата от 566, 78 лв. – разноски в
производството по гр.д. № 4916/2018 г. на Районен съд – Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК