РЕШЕНИЕ № 261105
гр. Бургас, 28.09.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 1310/2021
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на Н.К.Д.,***,
с която претендира осъждане на ответника Х.С.Г.,***, да му заплати следните
суми: 850 лева – главница по договор за паричен заем, сключен в устна форма на 20.02.2020
год., и 12,04 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода
04.01.-23.02.2021 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата начиная от подаване на исковата молба – 23.02.2021
год. до окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане
на деловодните разноски.
Правните основания на
предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал.
1 и чл. 86 във вр. с чл. 240, ЗЗД.
В условие на евентуалност – при отхвърляне на
исковете, основани на договорното заемно правоотношение, ищецът моли за
осъждане на ответника да му заплати главницата от 850 лева, получена от
ответника без основание на 20.02.2020 год., ведно с обезщетение за забава от
87,36 лева за периода 20.02.2020-23.02.2021 год., както и законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Правните основания на предявените в условие на
евентуалност искове са чл. 59 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът оспорва
исковете като неоснователни; ангажира доказателства и моли за присъждане на
деловодните разноски.
Съдът, след запознаване
със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че на 20.02.2020
год. в гр. Бургас страните са сключили в устна форма договор за заем, по силата
на който заемодателят Н.Д. е предал на заемателя Х.Г. сумата от 850 лева –
съгл. представения РКО от същата дата. Автентичността на подписа на получателя
на сумата е установена с прието експертно заключение, неоспорено от страните.
Ищецът твърди, че при сключване на договора не е бил уговорен срок за връщане
на заема, поради което ответникът е била поканена за това с писмена нотариална
покана, връчена й на 04.12.2020 год. В подкрепа на тези твърдения са
показанията на свидетеля В.М., която твърди, че е присъствала при сключване
договора между страните – на 20.02.2020 год., за сумата от 850 лева, предадена
от ищеца на ответника Г., без уговорен срок за връщането й.
Ответникът оспорва
исковете с твърдения, че не е страна по сключен с ищеца договор за заем, а получената
по представения РКО сума от 850 лева е трудовото й възнаграждение по договор с
„Н*** 7“ ЕООД, ЕИК *****, чийто управител е ищецът-физическо лице.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск по чл. 240, ал.
1, ЗЗД за основателен. В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно
доказване на релевантните за спора факти – валидно сключен договор между
страните, с определен предмет и основание, надлежно престиране от заемодателя-изправна
страна по съглашението, неизпълнение от ответника и настъпил падеж (чл. 154,
ал. 1, ГПК във вр. с чл. 240, ЗЗД; Решение № 244/21.01.2020 год. по гр. д. №
983/2019 год. на III ГО на ВКС, Решение № 180/26.11.2019 год. по гр. д. №
4345/2018 год. на IV ГО на ВКС). Съдът намира, че по делото такова доказване е
проведено. Разпитаният свидетел, чиито показания не са опровергани с насрещно
непълно доказване, и представеният РКО обосновават извода за сключен между
страните на 20.02.2020 год. неформален договор за заем за сумата от 850 лева. Според
свидетеля, основанието за предаването на сумата е било ясно установено от
волята на страните – договор за заем, с уговорка за връщане на сумата.
Получаването на
заемната сума от длъжника-ответник не е спорен факт, а е и удостоверено чрез писменото
му изявление в представения РКО.
Съдът намира за
неоснователно твърдението на ответника, че процесната главница е платеното й
трудово възнаграждение. Съставеният частен удостоверителен документ не съдържа
данни, че е свързан с правната сфера на трето лице – търговското дружество „Н***
7“ ЕООД. Фактът, че ищецът е управител на посоченото юридическо лице, не може
да обоснове извод, че Н.Д. е действал в качеството си на законен представител,
а не от собствено име, като физическо лице.
Предвид изложеното, като
съобрази липсата на твърдения и доказателства за извършено частично или пълно
плащане на главницата, или на друг валиден способ за погасяване на това
задължение, съдът намира главния иск за основателен, поради което той следва да
бъде уважен, ведно с обусловената акцесорна претенция за обезщетение за забава
в размер на законната лихва от подаване на исковата молба – 23.02.2021 год., до
окончателното й изплащане.
Предвид липсата на
данни за уговорка между страните за срока на договора, приложение намира
разпоредбата на чл. 240, ал. 4, ЗЗД, т. е. заемът следва да бъде върнат в
1-месечен срок от поканата до длъжника. Изявлението на кредитора в тази насока
е изразено писмено и е получено от контрахента Г. на 04.12.2020 год., т. е.
законовоопределеният срок за изпълнение изтича на 04.01.2021 год., а от
следващия ден длъжникът е в забава – чл. 84, ал. 1, изр. първо, ЗЗД. Съдът, в
изпълнение нормативното си задължение по чл. 162, ГПК, изчислява служебно
размера на акцесорното вземане, който възлиза на 12,04 лева, т. е. претенцията
следва да бъде уважена.
Уважаването на исковете
на предявеното договорно основание изключва задължението на съда да разгледа и
се произнесе по въведеното евентуално основание, предвид несбъдване на
условието за това.
Основателността на
исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените деловодни
разноски в общ размер от 474,80 лева, съгл. представения списък по чл. 80 във
вр. с чл. 78, ал. 1, ГПК.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Х.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ******, да заплати на Н.К.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, следните суми: 850 лева – главница по договор за паричен заем,
сключен в устна форма на 20.02.2020 год. в гр. Бургас, и 12,04 лева – обезщетение
за забавеното й плащане за периода 04.01.-23.02.2021 год., както и обезщетение
в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 850 лева,
начиная от подаване на исковата молба – 23.02.2021 год., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА
Х.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ******, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК,
да заплати на Н.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер
от 474,80 лева.
ОБЯВЯВА, на основание
чл. 127, ал. 4, ГПК, че присъдените суми могат да бъдат внесени по следната
банкова сметка *** – IBAN:
***.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.