Р
Е Ш Е Н И Е
№367/29.6.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІI състав, в открито
съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдия Бабаков адм. дело № 479 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР, вр.чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано по жалба на С.Т.Г. ***,
подадена чрез пълномощника адвокат В.П.,
съдебен адрес,*** против Заповед № 310з-96 от
03.04.2020 г. на Началника на РУ
Панагюрище на ОД на МВР Пазарджик, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за
срок от три месеца.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваната заповед. Оспорва се извършването на нарушението. Твърдят се
съществени нарушения на административно производствените правила, несъответствие с целта на закона,
както и неспазване на установената форма при издаването на процесния акт. Моли се за отмяна на заповедта и
присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалният му
представител поддържа жалбата.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, след запознаване с жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка
по спора:
По време на нарушението и при връчване на оспорената заповед
жалбоподателят е заемал длъжността младши инспектор- старши полицай в група „Охранителна полиция“ към
РУ- Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик. С оспорената Заповед № 310з-96 от 03.04.2020 г. на Началника на РУ Панагюрище, на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „писмено
преупреждание“ за срок от три месеца на основание
чл.204, т.4 от ЗМВР за нарушение на чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР, вр. чл.80, ал.2 т.4
от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Като фактически обстоятелства
по нарушението е посочено, че „за времето от 03,23 ч. до 06,23 часа на 18.01.2020 г., служителителя С.Г.- ООР, изпълнявайки
служебнте си задължения в наряд през тъмната част на денонощието е напуснал
служебен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № СВ *** не изпълнявал основната си задача да извършва
контрол на пътното движение и да вземе мерки за недопускане
на правилата за движение. Същият
се е намирал в РУ Панагюрище, без да са му възлагани конкретни задачи. Ползвал
е времето за храна и ободряващи напитки извън определеното време за почивка и
хранене. В заповедта е посочено, че с
деянието си С.Т.Г.,
проявявайки небрежност
е нарушил чл.80, ал.2 т.4 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за
реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение, съгласно която служителят осъществяващ пътен контрол е
длъжен да наблюдава движението и взема мерки за недопускане нарушения на
правилата за движение, което
е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал. 2, т. 1 ЗМВР.
В съдържанието на заповедта органът е посочил, че се е
запознал с всички материали по случая и назначената със заповед комисия в качеството
на дисциплинарно разследващ орган, оценил е събраните доказателства, взел е
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на служба, обективирани в кадрова
справка и е приел писмените обяснения на служителя. Органът е приел, че служителят е
назначен на служба в МВР от 06.06.2013 г., награждаван е с писмена похвала от
началника на РУ Панагюрище и няма наложени наказанания, поради което дисциплинарно наказващият орган е наложил предвидено в чл. 197, ал.1, т. 3 от ЗМВР
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца. Заповедта
е връчена на служителя на 03.04.2020 г. а жалбата по делото е подадена чрез
органа на 15.04.2020 г.
От материалите по дисциплинарната
преписка е видно следното:
От Дирекция „Вътрешна сигурност“ е
постъпило писмо с рег. № 7855р-1282/06.02.2020 г. в ОД на МВР
Пазарджик, в което се съдържат данни за неизпълнение на служебните задължения
на държавни служители, назначени в наряд със служебен автомобил „***“
„**“ с рег. № ***. Данните се съдържат в поддиректория „проверки“, папка СВ1624КК/2020/01.18.
Файлът съдържал 255 клипа с
видеоинформация за дата 18.01.2018 г. от камери 01; 03 и 03, монтирани в служебен
автомобил „**“ „***“. С цел проверка на постъпилите данни, Началникаът на РУ Панагюрище със заповед № 310з-89/01.04.2020
г. е възложил на комисия в състав:
председател - старши инспектор Павлин Караколев -
началник на група „ОП“ в РУ
Панагюрище и членове- Николай Върбалов- началник група „КП“ в РУ Панагюрище и младши експерт Иван Стоянов Шопов в КОООР в РУ Панагюрище
да извърши проверка на постъпилите
данни за точно изясняване на евентуално извършено дисциплинарно нарушение и
установяване самоличността на служителите, които са го извършили. Срокът за
приключване на проверката и предоставяне от резултати от нея на ДНА е определен
до 03.04.2020 г. За резултатите от извършената проверка е докладвано с обобщена справка с рег. № 310р-5300/01.04.2020
г. съгл. чл.18, ал.1 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. В справката е
посочено, че след като комисията е прегледала видеофайловете, събрала е
съответните писмени доказателства и е снела обяснения от служителите С.Г. и Йовко Йовков, назначени в наряда за процесната
дата, е установила, че служителят С.Г.
за времето от 03.19 часа до 06,23 часа на 18.01.2020
г. не е изпълнявал основната си задача да извършва контрол на пътното движение,
като е напуснал служебния автомобил „Киа“
„Сийд“ с рег. № СВ 1647 КК. Било направено предложение
от дисциплинарната комисия да се наложи
на служителя Г. дисциплинарно наказание
„Писмено предупреждение“ за срок от три
месеца. Справката е приета на 01.04.2020 г.
с резолюция на Началника на
РУП Панагюрище.
На служителя са му разяснени и правата, че в срок 24 часа,
след запознаването с обобщената справка има право да даде допълнителни
обяснения или възражения, адресирани до Началника на РУП Панагюрище, в качеството му на дисциплинарно наказваш орган, което
писмено е документирано от страна на служителя върху справката с положена дата
и подпис. На основание чл.27 от Инструкцията директорът, в качеството на ДНО е
приел писмените обяснения на 02.04.2019
г. представени в хода на извършената проверка, преди налагане на
дисциплинарното наказание с атакуваната заповед.
В хода на проверката била изискана и
приобщена кадрова справка и типова длъжностна характеристика на служителя С.Г..
По преписката са приложени още седмичен
график за дежурствата/л.46/, както и информационна карта на наряда/л.47/.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва по безспорен начин от приетите доказателства по делото.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като подадена от
надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с
чл.211 от ЗМВР, пред компетентния за разглеждането ѝ съд в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК
съдът установява, че заповедта е издадена от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност по място, време и степен. Наложеното
дисциплинарно наказание е за нарушение на чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР във вр. с
чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, поради което компетентен орган по см. на чл.204, т.4
от закона е служител на
ръководна длъжност, каквата се явява
Началника на РУ
Панагюрище. Липсва спор между страните относно
компетентността
административния орган, издал оспорения акт.
Заповедта е
издадена при спазване на установената за нея писмена форма съгласно чл.210,
ал.1 от ЗМВР. Заповедта съдържа задължителните реквизити относно имената на
извършителя, мястото и времето, при които е извършено деянието, обстоятелствата
по нарушението, нарушеното нормативно правило от чл.80, ал.2 т.4 от Инструкция
№ 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение, вида на наказанието, срокът на
оспорване и реда за това. Налице е описание на конкретните доказателства и
установените от тях факти по случая, същите са подробно описани и коментирани от наказващия орган. Видеофайловете,
съдържащи информация относно дисциплинарното нарушение са били надлежно прегледани
от дисциплинарната комисия, виновните служители са били идентифицирани, а резултатите от този преглед са били надлежно
обективирани в изготвената обобщена справка. Справката представлява надлежно
писмено доказателство, изготвено по съответния ред, предвиден в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015
г., чието
обсъждане съдът дължи наред с останалите относими доказателства. Според трайно утвърдената практика
на ВАС разпоредбата на чл.206, ал.3 от ЗМВР е препращаща и допуска обективната
истина да бъде установена с всички начини и средства, допустими от закон. Този
текст кореспондира с общата норма на чл.39, ал.1 от АПК, която предвижда, че
фактите и обстоятелствата се установяват с всички средства, които не са
забранени със закон и които са събрани по реда, предвиден в кодекса или в
специалните закони. В конкретния случай всички доказателства, между които са
писмените и обясненията на жалбоподателя, са събрани по законов ред,
включително и записите от служебните камери, за които съдебната практика трайна
се ориентира в последните години в насока, че са годно доказателствено
средство, ако се касае за записи от камери, поставени на съответното място по
предвидения законов ред. Безспорно такива са камерите, с които са оборудвани
служебните полицейски автомобили. Приложение намира и нормата на чл.171, ал.1
от АПК, съгласно която доказателствата, събрани редовно в производството пред
административния орган, имат сила и пред съда. Това означава, че съдът може и е
длъжен въз основа на събраните и приобщени доказателства да прави изводи за
фактите по спора. В тази насока отново са налице множество решения на ВАС -
Решение № 14347/01.12.2014 г. по адм. д. № 911/2014 г., Решение №
4741/07.04.2014 г. по адм. д. № 8064/2013 г., Решение № 3238/07.03.2014 г. по
адм. д. № 1371/2013 г., Решение № 968/24.01.2014 г. по адм. д. № 3969/2013 г.,
Решение № 526/15.01.2014 г. по адм. д. № 1354/2013 г., Решение №
16443/10.12.2013 г. по адм. д. № 1336/2013 г., Решение № 15758/28.11.2013 г. по
адм. д. № 1369/2013 г., Решение № 6114/07.05.2013 г. по адм. д. № 8585/2012
г. Същественото в случая е, че фактическата обстановка се
споделя и от самия служител
в дадените от него обяснения, в които той не отрича,
че на процесната
дата и в посочения часови интервал се е намирал извън патрулния автомобил, а
заявява, че е бил в сградата на РУ Панагюрище, където е консумирал храна и
ободрителни напитки. В този смисъл, не
се споделят изложените в жалбата твърдения за неизясненост на фактическата
обстановка и за опорочена процедура при събиране на доказателствата.
В съдържанието на заповедта деянието
е описано със съставомерните за отговорността фактически и правни основания,
свързани с нарушение на чл.80, ал.2 т.4 от Инструкция № 8121з-749 от 20
октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение. Това правило задължава държавният служител,
осъществяващ дейност по пътен контрол, да наблюдава движението и взема мерки за недопускане
нарушения на правилата за движение.
От събраните по делото доказателства е видно, че служителят е нарушил тази
норма. Служителите
определени да осъществят патрулно- постовата дейност като автопатрул 4 от 20.00
на 17.01.2020 до 08.00 на 18.01.20120 са
посочени в седмичния график /л.46/ и
между тези служители е и жалбоподателя, а резултатите от дежурството са били
отчетени в приложената информационна карта за дейността на наряда/ л.47/. Като
е напуснал автопатрула по времето на дежурство и се е намирал в сградата на РУ
Панагюрище, очевидно служителят не е наблюдавал движението и не е взел мерки за
недопускане на нарушения на движенията
по пътищата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че служителят работи на длъжност старши
полицай в група „Охранителна полиция“, поради което в длъжностната му
характеристика не са вменени задължения, свързани с пътния контрол и няма как
да наруши разпоредбите на Инструкция
№ 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. Според изложените в жалбата аргументи, доразвити от
процесуалния представител на Г. в съдебно заседание, длъжностната
характеристика на жалбоподателя не му вменява задължение по пътен контрол,
поради което отговорността следва да бъде реализирана по друг нормативен акт-
Инструкция № 8121-929/02.12.2014 г. Съгласно чл. 31 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. пътния контрол се осъществява от
служители на „Пътна Полиция“ и други служители на МВР, на които са възложени
дейности по контрол на пътното платно. В случая е бил формиран съвместен наряд по смисъла на чл. 33 ал.3 т.3 от
инструкцията- в състав служител на „Пътна Полиция“ и друг служител на териториялната
структура- старши полицай в група
„Охранителна полиция“. С други думи- посочения подзаконов нормативен акт
позволява и на служители от други структурни звена на МВР да им бъдат възлагани
задачи по пътен контрол. В длъжностната характеристика на жалбоподателя, макар
и да не са вменени изрично задължения по пътен контрол, е посочено, че
„предотвратява и оказва съдействие при
разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия“, в която
категория попадат и нарушенията по ЗДВП.
Т.е. и по длъжностната характеристика на жалбоподателя могат да му бъдат
възлагани задачи, свързани с недопускане на нарушения на движението по
пътищата, каквато насока е нарушената от
последния норма на чл.80,
ал.2 т.4 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г.
Преди да бъде издадена заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, административният орган е дал възможност
на служителя да даде писмено обяснение, което е приел с писмена резолюция. В
този смисъл, неоснователно е възражението за опорочена процедура на
разпоредбите на чл. 26 и чл.27 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015
г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. След като е изискал писмено обяснение
от служителя преди издаването на заповедта, органът не е бил длъжен да го
изслуша лично. Дали обяснението е дадено
под формата на „сведение“ или „обяснение“ е без правно значение, тъй като
релевантно е неговото съдържание, с което служителя е взел отношение по дисциплинарния казус.
Правилно е определена и формата на
вината- небрежност, изразяваща се несъответствие на правно- дължимото и
фактическото положение. Безпричинното напускане на служебния автомобил не
съответства с правно дължимото поведение на служителя-да осъществява
възложените му задачи по време на дежурство, с което виновно е нрушил
служебните си задължения.
Неоснователно е и твърдението, че в заповедта липсват мотиви
за определеното по вид и размер наказание. В съдържанието на заповедта органът
е спазил правилото на чл.206, ал.2 от ЗМВР, посочил е, че се е запознал с
всички материали по случая и и обяснението на служителя,
оценил е всички изложени доказателства и обстоятелствата при които е извършено
нарушението, посочил е точно по какъв начин служителят не изпълнява служебните
си задълженията, за които е назначен в наряд; взел е предвид тежестта на
нарушенията и настъпилите от тях последици - не осъществен пътен контрол и
контрол по спазване на правилата за движение по пътищата, сигурността и
безопасността на движението по пътищата, предотвратяване на нарушенията и
осигуряването на обществения ред; формата на вина - несъответствие между правно
дължимото и фактическото положение и
е взел предвид цялостното поведение на държавния служител по време на службата,
обективирано в кадрова справка от 04.02.20120 г., от която е видно, че служителят
е назначен на служба в МВР считано от 06.06.2003, награждаван е с писмена похвала и няма наложени наказания - т.е. така изложеното в достатъчна степен покрива
изискванията за мотивиране на наказанието – неговия вид и размер. По отношение
на размера пък е видно, че е наложено наказанието в неговия минимален такъв, което е изцяло в полза на служителя и
съображенията на последния, че не му е ясно защо наказанието му се налага за
тови срок не могат да бъдат споделени.
Налице е спазване на
административнопроизводствените правила при издаване на заповедта.
Дисциплинарното производство е започнало със заповед.
Спазени са императивните правила на чл.207, ал.1-12 от ЗМВР за сформиране на
ДРО, който е извършил нужните процесуални действия по разследване на
дисциплинарното нарушение. По делото липсват доказателства за заинтересованост
на членовете на органа. В рамките на своите правомощия дисциплинарната комисия е предприела множество действия по разследване на спорните
обстоятелства, приобщил е всички писмени доказателства от проверката, прегледани
са всички видеофайлове, снети са обяснения от нарушителя и съпричастните към случая служители и е
изложил собствен анализ на установените фактически обстоятелства, дал е
преценка на всички релевантни за отговорността факти, включително е взел предвид
данните от служебното досие на жалбоподателя. За резултатите от проверката органът е изготвил обобщена справка, с която служителят е запознат
и е изготвено становището до дисциплинарно наказаващия орган.
По време на производството органът е спазил процесуалните права на нарушителя
да се запознае с материалите по разследването и да даде обяснения и възражения.
Спазена е и процедурата по чл.206, ал.1 от ЗМВР. Служителят е дал писмено
обяснение срещу нарушението, което не отрича в жалбата, но твърди, че не е
изслушан лично. Както се посочи
и по- горе, органът е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или
да приеме писмените му обяснения, като всяко едно от тези действия само по себе
си води до законосъобразност на процедурата.
Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл.195,
ал.2 от ЗМВР. По смисъла на чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР нарушението е
установено от органа с постъпване на материалите от дисциплинарното
производство пред него, което ще рече на 06.02.2019 г. Оспорената заповед е издадена на 03.04.2020
г. Спазен е и едногодишния срок от извършване на нарушението.
С оглед изложените дотук мотиви, съдът
намира, че заповедта е съответна на материалния закон и не са налице
процесуални нарушения при издаването ѝ, поради което ще следва да се
отхвърли оспорването.
С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за
заплащане на деловодни разноски е неоснователна.
Разноски се претендират само от ищеца, поради
което такива не следва да се присъждат, с оглед крайния изход на делото.
На основание чл.211, изр. последно ЗМВР решението на
административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл.
197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 ЗМВР не подлежи на касационно оспорване.
С оглед горното и на основание чл.172,
ал.2, пр.последно от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на С.Т.Г. *** против Заповед №
310з-96 от 03.04.2020 г. на Началника на РУ Панагюрище на
ОД на МВР Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от три
месеца
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
СЪДИЯ:/п/