Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на тринадесети
декември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 10455 по описа на състава за
2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с пр. основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата
М.В.К. поддържа твърдение, че поради осъществен деликт
от водач на МПС, със застрахована от ответното дружество гражданска отговорност
– тя претърпяла значителни неимуществени вреди, произтичащи от телесни
увреждания, настъпили като последица от ПТП. Пътно- транспортното произшествие
било реализирано на 21.09.2016г. на пътен участък от път І-6 от РПИ в района на
с. Цървеняно. При описаните в исковата молба време място и обстановка, ищцата
участвала в пътния инцидент в качеството на водач на лек автомобил „Рено“ с
рег. № *******, който бил ударен от насрещно движещ се лек автомобил „Мерцедес“
с рег. № *******. Споменатите обстоятелства около настъпването на инцидента,
както и противоправния характер на поведението на
водача на лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******били установени в хода на
НОХД № 552/2017г. по описа на РС Кюстендил. За пътния инцидент ответникът бил
уведомен писмено първо от водача и собственика на лекия автомобил „Мерцедес“ с
рег. № *******. На 22.11.2016г. ищцата отправила до ответното дружество
извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, във връзка с която
била образувана преписка по щета с № **********/2016г. След като вече бил
сезиран с претенцията на ищцата, на 01.02.2017г. и на 22.02.2017г. ответникът
отправил писмо, с което изискал от ищцата да представи допълнителни документи,
а на 14.03.2017г. (според изричното признание на ищцата в молба с вх. №
24987/20.02.2018г.) ответникът доброволно изплатил на ищцата сумата от
14 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Според
ищцата, справедливото обезщетение за понесените неимуществени вреди- болки и
страдания било оценимо на общо 100 000 лева, от
които тя претендира да получи само част в размер на 55 000 лева. Като се има предвид доброволно изплатената от
застрахователя сума от 14 000 лева – според ищцата ответникът дължал
изплащане на още 41 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за понесените неимуществени вреди. При това, ищцата поддържа тезата, че
ответникът дължи и законната лихва върху претендираната
сума на застрахователното обезщетение, считяно от
датата на причиняването на вредите, тъй като се твърди, че собственикът и
водачът- причинител на вредите, уведомили засстрахователя
за настъпилото застрахователно събитие в рамките на седемдневен срок от дена на
настъпването на инцидента). При изложените фактически твърдения, ищцата
претендира за осъждане на ответника, да й заплати застрахователно обезщетение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”: сумата
от 41 000 лева застрахователно обезщетение за понесени неимуществени вреди
(представляваща разлика между вече изплатената на 14.03.2017г. сума от 14 000 лева и пълния дължим
размер от 55 000 лева), претендира за осъждане на ответника да и заплати
законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
считано от настъпването на процесното ПТП на
21.09.2016г. до деня на окончателното плащане. Претендира да получи от
ответника и сумата на направените съдебни разноски, с оглед очаквания от нея благоприятен
изход от настоящия съдебен процес.
Исковата
претенция е оспорена от ответника ЗД „Е.” АД, по съображения, подробно изложени
в подадения отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва твърдението, че е предоставил застрахователно
покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за
посочения от ищцата водач- причинител на вредите, не оспорва и твърдението, че
ударът на автомобила и настъпването на телесните увреждания са резултат от
неправомерно виновно поведение на водача. Ответникът оспорва твърдението за
пряката причинно- следствена връзка между настъпването на споменатото ПТП и обема
на релевираните в исковата молба вреди, за които се
претендира застрахователно обезщетение. При условията на евентуалност –
ответникът поддържа становище, че ищцата е допринесла за настъпване на вредите,
тъй като след настъпването на инцидента тя не е предприела адекватни и
навременни мерки за лечение. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение, доколкото оспорва твърденията
за характера и обема на вредите и навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението, тъй като изплатената
сума на застрахователно обезщетение била адекватна на понесените вреди и
съобразена с принципа на справедливост. Ответникът оспорва и твърдението, че е
изпаднал в забава към ищцата, тъй като изплатеното обезщетение кореспондирало с
действителния размер на вредите и по- голямо обезщетение не било дължимо.
Ответникът оспорва и твърдението, че би могъл да изпадне в забава именно от датата
на настъпването на пътния инцидент, като се отчита момента, в който е бил
уведомен за настъпването на пътния инцидент и момента в който е изплатил
застрахователното обезщетение на ищцата. Моли за отхвърляне на иска и
претендира за осъждане на ищцата да заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетите като доказателства препис от Протокол за ПТП с
пострадали лица от 26.09.2016г. и Протокол от 11.05.2017г. по НОХД № 552/2017г.
по описа на РС Кюстендил, мотивират извода, (при липсата на спор между страните
в настоящия процес), че на 21.09.2016г. на пътен участък от път І-6 от РПИ в
района на с. Цървеняно е настъпило пътно- транспортно произшествие с участието
на управлявания от ищцата М.В.К. лек автомобил „Рено“ с рег. № *******, който
бил ударен от насрещно движещ се лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******,
управляван от водача Д.В.М.. Противоправният характер
на поведението на водача Миленков е установен се изразява в нарушение на
разпоредбите на чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Като доказателство
по делото са приети медицински
документи /стр.19-21 и 119-124 от делото/: Епикриза от МБАЛ Кюстендил, амбулаторен
лист, болнични
листове, медицинска
рецепта- предписание, които установяват
факти и данни за здравословното състояние на ищцата – след настъпването на процесното ПТП. Данните в споменатите медицински документи не се обсъждат
подробно, доколкото са обект на анализ от
допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р Б.) мотивира следните изводи относно подлежащите
на установяване факти:
·
В
следствие на претърпяното ПТП, ищцата е получила фрактура на напречните израстъци на 8-ми, 9-ти и 10 гръдни прешлени.
Счупването се дължи на специфично ротационно движение
по остта на гръбначния стълб. Не се установява никакво друго
увреждане по главата или тялото на пострадалата.
·
Споменатото
увреждане се намира в конкретния случай в пряка причинно- следствена връзка с
механизма на настъпване на произшествието;
·
След
постъпване здравно заведение, ищцата е била подложена на консервативно лечение
с обезболяваща терапия и допълнително приложена имобилизация.
На 26.09.2016г. (т.е. след пет дневен болничен престой) пострадалата
е била изписана от лечебното заведение за домашно лечение.
·
Неработоспособността
на пострадалата в следствие на получената от процесното
ПТП травма е в рамките на 4 до до 6 месеца, но
конкретният период не може да се проследи обективно, поради липсата на други
медицински документи. В писменото си заключение, както и в открито съдебно
заседание, вещото лице заявява, че е твърде
вероятно такива документи да са били създадени и да са проведени назначените
контролни медицински прегледи, но конкретни изводи за проследяване на
медицинското състояние на пострадалата не могат да бъдат направени, поради
липсата на медицински документи, съдържащи обективни данни за промяната в
състоянието й след изписването от лечебното заведение, както и за проведена
рехабилитация. В тази насока, вещото лице сочи, че обичайно, фрактурата на
напречните израстъци на гръдни прешлени зарастват за около 30-40 дни и болките
биха могли да продължат около два месеца, колкото е срокът на медицинската
рехабилитация. Понякога, възстановителният период продължава до около 3 до 6
месеца, но това зависи индивидуално от пациента, а в конкретния случай, няма
обективни медицински данни.
·
Медицинските данни сочат, че проведеното
лечение при ищцата е било адекватно и своевременно.
·
От
претърпяната злополука е изминал значителен период от време – повече от една година и половина, през която ищцата би
следвало да е преминала през рехабилитационни
процедури (за които няма данни). Прогнозата
за пълното й възстановяване е категорично благоприятна (становището на
вещото лице в писменото заключение и в открито съдебно заседание при изслушване
на заключението е категорично в този смисъл).
В показанията си, разпитаната свидетелка Е.К. поддържа
твърдение, че имала непосредствени впечатления за състоянието на пострадалата от
момента непосредствено следващ настъпване на процесното
ПТП и по време на лечебния и възстановителен период. Свидетелката заявява, че майка
на ищцата и живеела с нея в едно домакинство. След като била изписана от
болницата, пострадалата се върнала в дома си но здравословното й състояние не
било добро- изпитвала постоянния болки и имала необходимост от чужда помощ за
обслужване на битовите си потребности и хигиенни нужди. Такава помощ й оказвала
свидетелката. Състоянието на ищцата се подобрило след един –два месеца, но тя
не ходила на работа и се възстановявала четири- пет месеца. Според
свидетелката, дъщеря и станала „по затворена“, тъй като не общувала и живеела в
собствен свят. Не проявявала инициатива да й помага, както преди инцидента, не
общувала със свидетелката. Споделяла, че я боли ръката и гърба, споделяла че е
сънувала инцидента. След инцидента, ищцата шофирала „рядко“ и се усещало
напрежението й по време на управление на автомобил. Тези признаци били
възприети от свидетелката, която не може да конкретизира колко време след инцидента
са се проявили.
В показанията си, разпитаната свидетелка М.М.И. поддържа твърдение, че имала непосредствени
впечатления за състоянието на пострадалата от момента следващ настъпване на процесното ПТП и по време на лечебния и възстановителен
период. Свидетелката заявява, че е колега на ищцата и живеела с нея в един и
същи град. След като била изписана от болницата, пострадалата посещавала
лекари, но свидетелката няма непосредствени впечатления от тези посещения. Майката
на ищцата и съпругът и я подпомагали и били неотлъчно до нея. След инцидента,
ищцата носела корсет в продължение на около четири месеца. Дори след като се
върнала на работа, след инцидента, ищцата проявявала видимо нетипично социално
поведение – била замислена, страняла от колежките си, споделяла че има болки и
нарушения в съня. Според свидетелката, ищцата вече избягвала да управлява
автомобил по време на натоварен пътен трафик и извън града.
В показанията си, разпитаната свидетелка А.Р.С.поддържа
твърдение, че имала непосредствени впечатления за състоянието на пострадалата
от момента следващ настъпване на процесното ПТП и по
време на лечебния и възстановителен период. Свидетелката заявява, че е колега
на ищцата и живеела с нея в един и същи град. След като била изписана от
болницата, пострадалата била в тежко състояние, трудно подвижна и нуждаеща се
от непрекъсната помощ. Свидетелката знаела, че след като претърпяла инцидента –
ищцата непрекъснато посещавала лекари, но свидетелката няма непосредствени впечатления
от тези посещения. Свидетелката знаела, че ищцата е потърсила и съветите на
психолог. Според свидетелката, ищцата проявявала видимо нетипично социално
поведение – била замислена, тревожна, споделяла че има болки и нарушения в
съня. Според свидетелката, ищцата все още не се е отърсила от негативните си
преживявания.
Заключението на изслушаната съдебно- психологическа
експертиза, която е изготвена от вещо лице А.А.
мотивира следните изводи за правно- значимите юридически факти:
·
Налице
е негативно отражение на пътния инцидент върху общия психически и емоционален
тонус и върху субективното усещане за благополучие у пострадалата /ищцата/.
·
По
прецена на вещото лице, негативната психологическа
промяна е в тежка форма в краткорсочен план /тежка
психическа реакция на остър стрес/ непосредствено след настъпването на пътния
инцидент и в средна по тежест форма, отчитано в по- дългосрочен план.
Съдържанието на приложените на стр. 171-172 от делото
документи мотивира извода, че на 27.09.2016г., водачът със застрахована от
ответника гражданска отговорност е уведомил застрахователя за настъпилия пътен
инцидент. Уведомлението представлява саморъчно писмено волеизявление без
приложения. В него са посочени участвалите в пътния инцидент леки автомобили,
провизорно описания на контузиите, които са понесли пътуващите в другия
автомобил и субективна оценка на водача, че „уврежданията ва пътуващите в другия автомобил
не са толкова големи“ /цит./
Съдържанието на приложените на стр. 25-28 от делото
документи мотивира извода, че на 22.11.2016г., чрез адвокат П.С., ищцата е
отправила извънсъдебна претенция, по реда на чл. 380 от КЗ - адресирана до
застрахователя - ответник по иска, за изплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, произтичащи от процесното
ПТП. Претенцията указва номер на банкова
сметка, ***етението и съдържа само две приложения
– протокол за ПТП и Справка от ИЦ на ГФ за застрахователна полица по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. С писма от 01.02.2017г. и от 21.02.2017г.,
ответникът е поканил ищцата да потвърди изявлението за посочване на банкова
сметка ***етение, доколкото тази сметка е открита на
името на упълномощения от нея адвокат, а не е нейна лична.
Въз основа на направеното от процесуалния представител
на ищцата, съдът прие за установено, че на 14.03.2017г. (според изричното
признание на ищцата в молба с вх. № 24987/20.02.2018г.) ответникът доброволно
изплатил на ищцата сумата от 14 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди.
Страните не спорят и съдът прие за установено, че към
датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската
отговорност на собственика и на водача на процесния
лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******е била застрахована от ответното
дружество. Споменатото обстоятелство се установява и от справка в електронния
регистър на ИЦ при Гаранционен фонд.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявените претенции за изплащане на обезщетение за вреди /имуществени и
неимуществени/ се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по
чл. 432, ал.1 от КЗ, ответника дължи да заплати застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
причинените от застрахования при него водач неимуществени и имуществени вреди.
Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване
на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния
лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******– да обезщети ищеца за причинените
вреди.
Ищецът твърди, а ответникът не оспорва наличието на валидно към датата на
ПТП застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за водача на лекия автомобил, което е
предоставено от ответното застрахователно дружество. Без всяко съмнение –
реализирано е виновно неправомерно поведение на водача на лекия автомобил,
чиято гражданска отговорност ответникът не оспорва, че е била застрахована именно
от него.
Правно значимият факт на настъпването на вредите, фактът на допуснатото от водача
със застрахована гражданска отговорност нарушение на правилата за движение и най-
вече - пряката причинно- следствена връзка помежду им обаче са категорично
доказани и това обосновава възникването на задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение. Страните
не спорят, че такова обезщетение е било изплатено на 14.03.2017г., поради което
същността на повдигнатия прен настоящия състав на
съда спор се свежда до три основни въпроса:
Ø
първият е свързан със
справедливия размер на застрахователното обезщетение, което ищцата е материално
легитимирана да получи за понесените неимуществени вреди;
Ø
вторият е свързан с преценка
по основателността на довода за съпричиняване на
вредоносния разултат от страна на пострадалата,
поради неполагане на грижи за адекватно лечение и
Ø
третият се свързва със
спора по твърдението на ищцата, че ответникът е изпаднал в забава и дължи
изплащането на лихва.
По първия въпрос, за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, съдът
съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в
практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни
обективни и субективни фактори.
Посредством заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза в медицинската област травматология (д-р Б.), съдът установи
естеството и характера на телесното увреждане, които ищцата е получила, в
следствие настъпването на процесното ПТП, както установи
и наличието на причинно - следствена връзка между конкретния механизъм на
настъпване на процесното ПТП и понесените травми. Уместно е в тази насока да се отбележи
дефицита на медицински документи, установяващи обективното здравословно
състояние на пострадалата ищца след настъпване на пътния инцидент. Този дефицит
не позволява обективно проследяване на лечебния и възстановителен период, което
е необходимо, тъй като вещото лице изрично посочва, че той е строго
индивидуален, конкретно за конкретния пациент. При това прави впечатление, че
ищцата представя болнични листове за сравнително продължително отсъствие от
работа, но сред тях не присъства заключение на ТЕЛК, което мотивира логически
извод, че лечебният и възстановителен период следва да е бил с по- кратка
продължителност от шест месеца. Не са налице данни за проведена рехабилитация,
но според вещото лице, такава би следвало да е била проведена.
За определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази няколко
групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в практиката си, ВКС на
РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни обективни и
субективни фактори.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение, следва да бъде
определен, като се отчита характера, обема и интензивността на доказаните неимуществените вреди,
естеството на травмата (затрудняваща движението на тялото, но не животозастрашаваща), характера на проведеното лечение
(консервативно, а не оперативно) и продължителността на лечебно-
възстановителния период (среден по продължителност период на обездвижване, но
само малка част от него е прекарана в интензивни болки).
Пострадалата е в млада, в социално активна възраст, но при това не бяха
събрани достатъчно доказателства за това, да е била лишена от съществено важни
социални активности (има косвени данни пострадалата да е упражнявала своята професия
след инцидента и да е проявявала социална ангажираност).
Прави впечатления, че в резултат от инцидента, не са настъпили трайни усложнения на опорно двигателния апарат на пострадалата,
макар лечението и възстановяването, а този факт определя получената травма, като
травма с умерена до средна по степен на тежест.
Тъй като ищцата, която носи доказателствена
тежест да представи убедителни писмени доказателства подкрепящи тезата й за
извънредно продължителен и тежък възстановителен период - не стори това- то
споменатата теза остава фактологично необоснована
/недоказана/.
При това съдът категорично не би могъл да възприеме тезата, че
възстановителният период е бил нетипично продължителен, че той не бил приключил
в рамките на типичния за случая период от 2-4 месеца. За да възприеме този
извод, съдът съобрази, че ищцата не представя медицински документи, които
позволяват да се проследи развитието на възстановителния период след инцидента,
но се домогва някак да „замести“ доказателствената
сила на тези документи със свидетелски показания. Самите свидетелски показания
обаче, в това отношение са крайно неубедителни, не само поради очевидната
заинтересованост на свидетелите (близка родственица и лица, които заявяват, че
са в близки приятелски и колегиални отношения с ищцата), но и поради вътрешно
противоречивите изявления на свидетелите (заявяващи, че ищцата станала по-
затворена в себе си, не общувала, но пък същевременно им споделяла различни,
правно значими за настоящия спор факти), които логически създават индиция за недостоверност. Както вече бе посочено в
настоящото решение, дори вещото лице д-р Б. отбелязва нетипичния дефицит на
медицински документи, които би следвало да са издадени.
По отношение на релевираните от ищцата доводи за
психологически вреди, в резултат от настъпването на пътния инцидент – съдът
кредитира заключението на изслушаната съдебно- психологическа експертиза. При
това, съдът счита, че установените в рамките на съдебното дирене негативни
последици за психологическия статус на пострадалата са твърде типични за лице,
което е претърпяло пътно- транспортно произшествие и в такъв смисъл – обемът и
видът на вредите не мотивира изключителна необходимост от определяне на
извънредно по размер /завишено/ застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в такъв аспект.
В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при
определяне на размера на обезщетението, освен лимитите
на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за 2016г., ще трябва да се
отчитат и социално- икономическите условия към момента на настъпването на
вредите. В тази насока винаги е необходимо да се отчитат и размерите на минимална и
средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка на
домакинство и др. икономически данни.
Според този
състав на съда - именно социално-
икономическите критерии за справедливост
са правно значимата условна граница между адекватния размер на обезщетението и
неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника.
Нито една
травма и свързаната с нея болка не е обективно съизмерима с пари, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция, то размерите на
обезщетенията трябва да бъдат разумни и съответни
и на обществените разбирания за справедливост, а не само формалистично да
бъдат съобразявани само с лимитите по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
В заключение съдът намира, че справедливия
размер на застрахователното обезщетение, което е легитимирана да получи
ищцата за претърпените неимуществени вреди вреди е оценимо на сумата от
30 000 (тридесет хиляди) лева.
Споменатата сума обаче следва да бъде редуцирана
със сумата от 14 хиляди лева, която ищцата вече е получила от ответника,
преди предявяването на иска.
Доколкото заключението на съдебно- медицинската експертиза опроверга релевирания от ответника довод за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради неполагане на грижа
да прилагане на адекватно медицинско лечение след инцидента – съдът не приема
това възражение и го отхвърля като неоснователно.
В заключение на изложените изводи, съдът приема, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата допълнително сумата от 16 000 лева, като застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, породени от установените в процеса травматични увреждания, а за
разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното
обезщетение за 41 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Претенциите на ищцата за осъждане на ответника да й заплати законната лихва
върху присъдената сума на застрахователното обезщетение се основават на
разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ, предвиждаща, че лихвите за забава се
плащат от застрахователя, считано от по-
ранната от двете възможни дати - датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.
430, ал. 1, т. 2 КЗ или датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
При това обаче, специалната разпоредба на чл. 380, ал.1 от КЗ предвижда
изрично задължение за предявили претенция за доброволно изплащане на
обезщетение пред застрахователя, да представи доказателства, даващи възможност
на застрахователя да определи естеството и обема на вредите и задължение да посочи
номер на банкова сметка, ***ието. Според ал. 3 на
цитираната вече разпоредба на чл. 380 от КЗ, непредставянето или ненадлежното представяне на данни за банковата сметка
от страна на ищеца - има последиците на забава на
кредитора, по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихвата, която би следвало да плати по чл. 409 КЗ.
В конкретния
случай, ищцата не е посочила номер на своя
банкова сметка, ***. 380 от КЗ пред застрахователя, а е представила
доказателства за изричното упълномощаване на адвокат да получи дължимата сума
на обезщетението едва след изрично искане на застрахователя- ответник.
На следващо
място, трябва да се отбележи, че ищцата не е представила пред застрахователя онези
медицински документи, с които е могла да се снабди без затруднения и които са
предназначени да обосноват извода за обективното й здравословно състояние след
инцидента, протичането на възстановителния период и т.н.т обстоятелства, имащи
значение за определяне на естеството и обема на вредите.
Такива
доказателства впрочем не са били представени и от водача със застрахована
гражданска отговорност, независимо от факта, че последния е отправил до
застрахователя си кратко писмено изявление, имащо характер на съобщение за
настъпването на пътния инцидент. Споменатото изявление не замества, нито пък би
могло да замести по предназначение необходимото писмено искане по чл. 380 от КЗ,
което ползващото се от застрахователното покритие лице следва да отправи към
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
По този начин, именно
ищцата е осуетила обективно възможността на застрахователя, да плати
застрахователно обезщетение преди фактическата дата на плащане т.е. преди
14.03.2017г.
При това
положение, доколкото изобщо може да се приеме тезата за изпадане на
застрахователя (ответник) в забава – то ищцата не е надлежно материално
легитимирана да получи претендираната лихва върху
присъдената с настоящото решение сума на застрахователно обезщетение, преди 14.03.2017г., т.е. преди датата,
на която застрахователя е заплатил сумата от 14 000 лева.
На това
основание, претенциите на ищцата с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за
присъждане на лихва върху сумата на присъденото с настоящото решение
застрахователно обезщетение следва да бъдат отхвърлени за периода от датата на
настъпване на пътния инцидент на 21.09.2016г. до датата на извършеното от
застрахователя доброволно изплащане на обезщетението 14.03.2017г.
По предявените
претенции за присъждане на съдебни разноски:
В настоящия процес, по нейна молба, ищцата е била
освободена от задължението за заплащане на държавни такси и съдебни разноски,
поради което понесените от съдебния бюджет суми следва да бъдат възложени в
тежест на ответника. Общият размер на тези разноски възлиза на сумата от 300
лева. Дължимата държавна такса според уважената част от иска възлиза на 640
лева. Следователно, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК- ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметката на настоящия съд общо сумата от 940 лева.
За процесуално представителство обаче, ищцата е
заплатила сумата от 4360 лева, а този факт се установява от представения със
списъка на разноските договор за правна защита и съдействие. Съразмерно с
уважената част от иска, сумата на разноските за процесуално представителство,
които ищцата е легитимирана да получи възлизат на 1 700 лева.
Ответното дружество също има право да получи от ищеца на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК съответна част от направените съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и в рамките на представения списък
на разноските по чл. 80 от ГПК. Изрично
посочените разноски в съдържанието на списъка са 50 лева за събиране на
доказателства, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. В
конкретния случай, общата сума на съдебните разноски, които ответното дружество
е легитимирано да получи възлиза на 214 лева, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.“ АД с
ЕИК *******и седалище-***, да заплати на М.В.К. с ЕГН ********** и съдебен
адресат – адвокат П.С.,***, на основание
чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от 16 000 лева (шестнадесет
хиляди лева), представляваща част от дължимия размер на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, които
са настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 21.09.2016г., което е причинено
от водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******, заедно със законната
лихва върху посочената по- горе сума, считано от 14.03.2017г. до деня на окончателното
плащане на присъдената сума, като
отхвърля претенциите: за присъждане на застрахователно обезщетение, в частта за разликата,
над размера на присъдената сума от 16 000 лева и до пълния предявен размер
на претенцията за 41 000 лева, като част от претенция за сумата от 100 000
лева и за присъждане на лихва върху присъдената
сума на застрахователното обезщетение, за периода от 21.09.2016г. до 14.03.2017г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.“ АД,
да заплати на М.В.К., на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, сумата от 1700 лева (хиляда и седемстотин лева),
представляваща разноски за процесуално представителство в производството пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М.В.К., да заплати на „Застрахователно
дружество Е.“ АД, на основание чл. 78,
ал.3 вр. ал.8 от ГПК - сумата от 224 лева (двеста
двадесет и четири лева) за съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.“ АД,
да заплати по сметка на Софийски градски
съд - на основание чл. 78, ал.6 от ГПК -
сумата от 940 лева (деветстотин и четиридесет лева), представляваща
държавна такса и съдебни разноски съобразно уважената част от иска, от заплащането
на които ищеца е бил освободен.
Плащането на задълженията към М.В.К. може да бъде
извършено чрез превод по посочена от ищцата банкова сметка ***:
BUINBGSF и
IBAN: ***,
която е открита на името на адвокат П. С.(клиентска сметка).
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: