№ 557
гр. Велико Търново, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
в присъствието на прокурора Ивайло Димитров Иванов (РП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20214110201436 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.376 и следващите от НПК.
Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 22.10.21г. от ВТРП за освобождаване
от наказателна отговорност на ХР. М. Д., ЕГН: **********, роден на 17.07.1965г. в
гр.Велико Търново, с постоянен адрес: ***** **** българско гражданство, български
произход, със средно образование, женен неосъждан, работи - за извършено престъпление
по чл.316, във вр. с чл. 308, вр. с ал. 1,пр.1 вр. чл. 26 от НК, с налагане на административно
наказание по реда на чл.78 А от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. В. Търново,
поддържа внесеното обвинение и направеното с постановлението искане. Счита, че
обвинението е доказано. Претендира налагане на наказание, към предвидения в закона
минимален размер.
В производството пред РС Х.Д., редовно примован не се явява и не заема становище.
Упълномощеният защитник (адв. Л. Б) заема становище, с което не оспорва
повдигнатото обвинение и обстоятелствата свързани с доказване на престъплението. Счита,
че за същото следва да му бъде наложено наказание към предвидения в закона минимален
размер, поради наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Излага подробни
съображения в тази насока.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
1
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият ХР. М. Д. е български гражданин. Същият е със средно образование,
женен, неосъждан за извършено престъпление от общ характер. Към датата на извършване
на деянието не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма от НК.
Работи, при което реализира месечен доход от около 780лв.
Досъдебното производство е образувано по повод постъпил в Районна прокуратура
гр.Велико Търново сигнал от ТП на НОИ - Велико Търново, в който е било посочено, че при
извършена от тяхна страна проверка, свързана с подадено заявление за пенсиониране от ХР.
М. Д., са възникнали съмнения относно истинността на представения документ УП № XIV-
170 от 28.09.1991г., издадено от „Железопътен завод“ гр.София. В сигнала било посочено,
че съмненията за истинността на удостоверението и трудова книжка № 2335 - и двете
отнасящи се за осигурителния стаж в периода от 01.06.1984г. до 20.09.1991г. /положен в
„Железопътен завод“ гр.София/ произтичали от това, че стажа на лицето бил заверен - в две
трудови книжки, без първоначално издадената такава да е била изтекла. При това в
системата на НОИ било известно, че съществували проблеми с ведомостите на осигурителя
„Железопътен завод“ гр.София, тъй като част от тях били изгорели при пожар /протокол от
14.12.1999г./. От НОИ посочили, че от това обстоятелство се възползвали различни лица,
представящи документи - с невярно съдържание за осигурителния стаж и доход, знаейки, че
по тях, било невъзможно да се извърши проверка. В депозираният сигнал било посочено и
обстоятелството, че Х.М. бил признал, че не е работил в горепосоченото предприятие, а е
платил 3000 лв. за изготвяне на документите.
Това се било случило през 2016г. когато Х.М..Д., който през това време работел във
фирма „Меркурий 2000“ООД гр.Велико Търново, споделил, в разговор със свой колега И В
И., че не му достигат три години, за да се пенсионира при навършване на години за трудов и
осигурителен стаж и възраст. Споделил му също, че преди се е интересувал от това как може
да си закупи тези години, но разбрал, че това нямало как да се случи. Тогава И. му казал, че
можел да го свърже с човек в гр.София, от когото, срещу заплащане на сумата от 3000 лв.,
можело да си закупи години първа категория труд. Д. се съгласил и двамата с И. отишли в
гр.София, където в офис, находящ се в сграда, на която имало надпис „Пенсии“, Д. се
запознал с човек с имена Щ Щ, като последния му се представил като адвокат и бивш
депутат от 53-то Народно събрание. Х.Д. показал на Щ Щ документите, които имал за
положен до момента трудов стаж - трудова книжка и УП. издадено от военно поделение
22060 в гр. Велико Търново, в което е работил. Щ му казал, че откупуването на тези три
години ще струва 3 000 лв., които да бъдат преведени и първия превод да бъде за сумата от
2000 лв., както и че годините трудов стаж ще са като работник във Вагоно-ремонтен завод в
гр.София. Д. изпратил на 17.08.2016г., чрез куриерска фирма „Еконт“ ООД гр. Русе сумата
от 2000лв. до гр.София, като получател на същата било лицето Анета Константинова
Ангелова. При последваща среща в гр. София, Д. получил от Щ, нова трудова книжка и УП,
в който бил нанесен трудов стаж във Вагоноремонтен завод гр.София. Щ казал на Д. да
изчака да навърши възраст от 52 години и три месеца, след което да подаде тези документи,
2
за да се пенсионира.
На 27.11.2018г., в гр.Велико Търново, Х.Д., подал в ТП на НОИ - Велико Търново
заявление за отпускане на пенсия /и или добавка/ при придобиване на осигурителен стаж и
възраст, като към заявлението представил пред ТП на НОИ - Велико Търново удостоверение
образец УП № XIV-170 от 28.09.1991г. и трудова книжка № 2335, и двете отнасящи се за
осигурителния стаж положен от него в периода от 01.06.1984г. до 20.09.1991г., в
„Железопътен завод“ гр.София.
При извършената проверка от служители на ТП на НАП- Велико Търново на
заявлението и приложените към него документи, удостоверяващи положения трудов и
осигурителен стаж от лицето, са възникнали съмнения относно достоверността на
документите, за които било посочено, че са издадени от осигурителя „Железопътен завод“
гр.София. Съмненията както бе посочено по – горе, били породени първо от представянето
на две трудови книжки, като и двете не били изписани докрай и приключени При това в
трудова книжка № 2335 бил вписан трудов стаж само в „Железопътен завод“ гр.София.
Отделно от това в системата на НОИ, този осигурител, се водел като рисков, тъй като
разполагали с информация, че ведомостите за заплати на служители на завода за голям
период от време са изгорели при пожар и хора, които знаят това, се възползват от този факт
като представят документи за осигурителен стаж, точно за тези години, за които има
унищожени ведомости. Поради тази причина документите от този осигурител се изследвали
внимателно, именно поради евентуални данни за неистинност. От ТП на НОИ-Велико
Търново била направена проверка в ТП на НОИ София град по отношение на стажа вписан
в трудовата книжка и УП-30, издадени от „Железопътен завод“ гр.София, като от отговора
се установявало, че ведомостите за заплати за периода от 01.06.1984г. до 20.09.1991г. са
изгорели при пожар, съгласно протокол от 14.12.1999г. и не можело да бъде извършена
проверка. В хода на проверката от НОИ-Велико Търново са били изискани писмени
обяснения от Д. за това дали е работил при въпросния осигурител, кой е бил управител по
това време, да предостави информация за това къде точно е работил, в кои цехове, като от
неговите обяснения се установило, че той не е работил във въпросния „Железопътен завод“
гр.София, а е платил пари на хора, за да му бъдат издадени тези документи. Въз основа на
това за лицето е постановено разпореждане за отказ за отпускането на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, тъй като то не отговарял на условията на чл.69 б от КСО, а
именно Д. е имало достатъчно стаж от първа категория десет години, имал е навършена
възраст, но не е имал сбор от стаж и възраст равен на сто. На база на данните за неистински
документи - трудова книжка№ 2335 и УП-30, издадени от „Железопътен завод“ гр.София, е
изготвено уведомление до прокуратурата съдържащо данни за престъпление.
По досъдебното производство е изискана информация от ТП на НОИ София град и от
Отдел „Обединен осигурителен архив“ при ТП на НОИ гр. Ловеч, като от предоставената
такава, се установява, че не може да бъде предоставена информация по разследването, за
това дали ХР. М. Д. има осигурителен стаж в „Железопътен завод“ гр.София в периода от
01.06.1984г. до 20.09.1991г., тъй като ТП на НОИ гр.Ловеч не е приемало и не съхранява
3
документи на осигурител „Рейлком“ ЕАД (в ликвидация) - бивш „Железопътен завод Георги
Димитров“ гр.София за посочения период.
В ТП на НОИ София град била приета разплащателна документация на „Рейлком“
ЕАД за периода от 01.01.1992г. до 30.06.2009г. Представено е удостоверение от МВР -
Противопожарна защита на населението за възникнал пожар на 09.12.1999г. срещу
10.12.1999г. и изгорели ведомости и други документи до 31.12.1991г., съгласно представен
протокол от 14.12.1999г., издаден от „Рейлком“ ЕАД, копие от който е приложен за
сведение.
По делото е изготвенаграфическа експертиза за установяване на авторство на
положени подписи и ръкописен текст в заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и от
името на ХР. М. Д. до ТП на НОИ- Велико Търново и на оригинали на удостоверение
образец УП № XIV-170 от 28.09.1991 г. и трудова книжка № 2335, и двата документа на
името на ХР. М. Д. и отнасящи се за осигурителен стаж на лицето положен в периода от
01.06.1984г. до 20.09.1991г. в „Железопътен завод“ гр.София. От заключението на
изготвената експертиза, която не е оспорена от страните и се възприема от съда като
обективна и компетентна, се установява, че подписите в заявлението от името на заявителя
ХР. М. Д. са положени от него. Констатирано е,че ръкописния текст в заявлението не е
изписан от Х.Д., а ръкописния текст и подписите положени в трудова книжка № 2335, както
и подписите в удостоверението образец УП № XIV-170 от 28.09.1991 г. също не са
положени от Х.Д..
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните и изготвени в хода на
разследването на образуваното по случая досъдебно производство, доказателства и
доказателствени средства – протоколите за разпит на свидетели, протокол за разпит на
обвиняем, свидетелство за съдимост, протокол за експертиза, както и от останалите
приложени по делото писмени доказателства.
Изложеното мотивира съда да приеме, че ХР. М. Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.316, вр. с чл. 308, ал. 1,пр.1 вр. чл.26, ал. 1
от НК.
От обективна страна, ХР. М. Д., на 27.11.2018г. в гр.Велико Търново, при условията
на продължавано престъпление, пред М Д С - служител на ТП на НОИ - Велико Търново,
съзнателно се ползвал от неистински официални документи - трудова книжка № 2335 и
удостоверение образец УП-30 № XIV-170 от 28.09.1991 г., двете на името на ХР. М. Д.,
удостоверяващи положен от ХР. М. Д. трудов и осигурителен стаж на длъжност „шлосер по
ремонт на машини в леярен цех“ в периода от 01.06.1984г. до 20.09.1991г., на които бил
придаден вид, че са издадени от „Железопътен завод Г. Димитров“ гр.София, като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, както следва:
1. На 27.11.2018г. в гр.Велико Търново, пред М Д С - служител на ТП на НОИ -
Велико Търново, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - трудова
книжка № 2335 на името на ХР. М. Д., удостоверяваща, че ХР. М. Д. има положен трудов и
осигурителен стаж на длъжност „шлосер по ремонт на машини в леярен цех“ в периода от
4
01.06.1984г. до 20.09.1991г., на която бил придаден вид, че е издадена от „Железопътен
завод Г. Димитров“ гр.София, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност;
2. На 27.11.2018г. в гр.Велико Търново, пред М Д С - служител на ТП на НОИ -
Велико Търново, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - удостоверение
образец УП- 30 № XIV-170 от 28.09.1991г. на името на ХР. М. Д., роден(а) 17.07.1965г.
удостоверяващо, че ХР. М. Д. за периода от 01.06.1984г. до 20.09.1991г. е заемал длъжността
„шлосер по ремонт на машини в леярен цех“ всичко три години, един месец и девет дни и
положения труд по т. 1, т.2 и т.З е първа категория труд съгласно т.4а буква „н“ от ГЖТП, на
което бил придаден вид, че е издадено от „Железопътен завод Г. Димитров“ гр.София, като
от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по
чл.316, във вр. с чл.308, ал.1 пр.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
По делото е доказано, че процесните документи са съставени от неустановено по
делото лице, без участието на обвиняемия, поради което за самото им съставяне не може да
му се търси наказателна отговорност, но същия е съзнавал, че използваните от него пред
служителката М С документи - са неистински, тъй като е знаел, че не са подписании от
страна на лицата, отразени като техни автори.
Д. е извършил две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление. Деянията са извършени в един и същ ден, т.е. през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, т.е. деянията
са извършени от подсъдимия в условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26 от НК.
От субективна страна ХР. М. Д. е извършил деянието умишлено, при форма на
вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
За престъплението по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 1,пр.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, което е
умишлено, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години.
Видно от приетите по делото доказателства ХР. М. Д. е пълнолетен, не е осъждан за
престъпление от общ характер; не представлява лице с висока обществена опасност; не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда
на Раздел ІV на Глава осма от НК и от престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди.
Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл.78 А от НК за
освобождаване на ХР. М. Д. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.
316, вр. с чл. 308, ал. 1, пр.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК с налагане на административно наказание
– глоба.
При определяне на административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на
ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и
5
смекчаващите (изразено съжаление в хода на до съдебното производство и съдействие за
разкриване на обективната истина, тежко материално положение) и отегчаващите вината
обстоятелства (съдът не констатира такива). Предвид на това и като съобрази целите на
наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по отношение на дееца и
като съобрази неговото финансово и имотно състояние съдът намира, че за извършеното
деяние, на ХР. М. Д., следва да бъде наложено наказание - глоба в предвидения в закона
минимум, а именно в размер на 1000 лв /хиляда лева/.
При този изход на делото ХР. М. Д. следва да бъде осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 256,44лв. (двеста петдесет и шест лева и 44 ст.), както на 5 (пет)
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложеното и на основание чл. 378 , ал.4, т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ХР. М. Д., ЕГН: **********, роден на 17.07.1965г. в гр.Велико Търново,
с постоянен адрес: гр. ****** ***** българско гражданство, български произход, със средна
образование, женен, неосъждан, работи за ВИНОВЕН в това, че на 27.11.2018г., в гр. Велико
Търново, при условията на продължавано престъпление, пред М Д С - служител на ТП на
НОИ - Велико Търново, съзнателно се ползвал от неистински официални документи -
трудова книжка № 2335 и удостоверение образец УП-30 № XIV-170 от 28.09.1991 г., двете
на името на ХР. М. Д., удостоверяващи положен от ХР. М. Д. трудов и осигурителен стаж на
длъжност „шлосер по ремонт на машини в леярен цех“ в периода от 01.06.1984г. до
20.09.1991г., на които бил придаден вид, че са издадени от „Железопътен завод Г.
Димитров“ гр.София, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност, както следва:
1. На 27.11.2018г. в гр.Велико Търново, пред М Д С - служител на ТП на НОИ -
Велико Търново, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - трудова
книжка № 2335 на името на ХР. М. Д., удостоверяваща, че ХР. М. Д. има положен трудов и
осигурителен стаж на длъжност „шлосер по ремонт на машини в леярен цех“ в периода от
01.06.1984г. до 20.09.1991г., на която бил придаден вид, че е издадена от „Железопътен
завод Г. Димитров“ гр.София, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност;
2. На 27.11.2018г. в гр.Велико Търново, пред М Д С - служител на ТП на НОИ -
Велико Търново, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - удостоверение
образец УП- 30 № XIV-170 от 28.09.1991г. на името на ХР. М. Д., роден(а) 17.07.1965г.
удостоверяващо, че ХР. М. Д. за периода от 01.06.1984г. до 20.09.1991г. е заемал длъжността
„шлосер по ремонт на машини в леярен цех“ всичко три години, един месец и девет дни и
положения труд по т. 1, т.2 и т.З е първа категория труд съгласно т.4а буква „н“ от ГЖТП, на
което бил придаден вид, че е издадено от „Железопътен завод Г. Димитров“ гр.София, като
от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по
6
чл.316, във вр. с чл.308, ал.1 пр.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ , на основание чл.78 А от
НК, ХР. М. Д., със снета по - горе самоличност, за извършено от него престъпление по
чл.316, вр. с чл. 308, ал. 1,пр.1 вр. чл.26, ал. 1 от НК, КАТО МУ НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА ХР. М. Д., със снета по делото самоличност да заплати направените по
делото разноски в размер на 256,44лв. (двеста петдесет и шест лева и 44 ст.), както и на пет
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския Окръжен съд
в 15 дневен срок, от съобщението, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7