№ 98
гр. Велико Търново , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20204000500373 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260071 от 29.10.2020г., постановено по гр.д. №315/2020г.,
Окръжен съд-Русе е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България-София да заплати на ЕВГ. Т. Г. от
гр.Русе сумата 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършено престъпление по
чл.206 ал.2 вр. ал.1 НК, за което е признат за невинен и оправдан с влязла в
сила присъда на 11.12.2019г. по НОХД №2104/2018г. на РРС, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2020г. до окончателното й
изплащане. Отхвърлил е иска в останалата му част-за разликата над 4 000
лева до претендираните 30 000 лева, неимуществени вреди, със същия
произход, като неоснователен и недоказан. Осъдил е Прокуратурата на РБ-
София да заплати на Е.Г. сумата 10 лева – заплатена държавна такса, както и
сумата 120 лева-възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважената
част от иска.
1
Постъпила е въззивна жалба от ищеца Е.Г., чрез процесуалния
представител адвокат Е.Т..
Предмет на жалбата е отхвърлителната част на първоинстанционното
решение.
Жалбоподателят ищец моли Апелативният съд да отмени обжалваното
решение в обжалваната му част, с която е отхвърлен иска за сумата над 4 000
лева до претендирания в исковата молба размер от 30 000 лева, обезщетение
за неимуществени вреди и вместо това да постанови друго решение по
съществото на спора, с което да осъди Прокуратурата да му заплати
претендираните неимуществени вреди в пълен размер, а именно в размер на
сумата 30 000 лева, или да му бъдат присъдени още 26 000 лева, заедно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Правилно Окръжният съд бил приел, че е осъществен състава на чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ и ответникът дължи на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение в престъпление, по
което е оправдан с влязла в сила присъда. Неправилно обаче Окръжният съд
определил размера на дължимото обезщетение. Изводът, че на ищеца се
дължи обезщетение само в размер на сумата 4 000 лева бил необоснован.
Претърпените от него неимуществени вреди били значителни и следвало да
бъдат репарирани с по-голяма сума.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Прокуратура на Република
България-София, чрез Окръжна прокуратура-Русе.
Предмет на жалбата е осъдителната част на първоинстанционното
решение на Окръжен съд-Русе, а именно частта с която Прокуратурата е
осъдена да заплати на ищеца сумата 4 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди вследствие обвинение в извършване на
престъпление, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2020г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 10 лева – заплатена държавна
такса, както и сумата 120 лева-адвокатски хонорар. Счита решението в
2
обжалваната част за неправилно.
Жалбоподателят ответник моли Апелативният съд да отмени
обжалваното решение в обжалваната му част и вместо него да постанови
друго решение по съществото на спора, с което да намали размера на
присъденото обезщетение, както и да намали размера на присъдените
разноски.
Не били ангажирани доказателства, които да установяват действително
претърпените вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението
по отношение на ищеца, за което е оправдан. Недоказани били ищцовите
твърдения за сериозни негативни последици в личен и семеен план
вследствие на обвинението. В хода на наказателното производство ищецът не
е бил задържан, спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение
подписка, което означава че обичайният му начин на живот не е бил
затруднен. Не е бил затруднен и професионалният му живот. Наказателното
производство в досъдебната си фаза е продължило по-малко от 1 година и 6
месеца, а заедно със съдебната фаза – 2 години, което означава че е протекло
в рамките на разумния срок. Прокуратурата не следва да отговаря за
продължителността на делото в съдебната фаза, тъй като тя зависи от съда.
Недоказани и необосновани били доводите на ищеца, че по повод на
процесното обвинение е станал обект на негативно обсъждане от колеги,
съседи, приятели и познати. Прокуратурата не била изнасяла публично
информация за воденото наказателно производство. Не било доказано
обострянето на диабета на ищеца, което било негово предходно заболяване,
както и че същото е пряка и непосредствена последица от наказателното
дело. Психиатричната експертиза, изготвена на центъра за психично здраве-
Русе също не установявала причинно следствена връзка между
здравословните оплаквания на ищеца и досъдебното наказателно
производство. Видно било от съдебното решение, с което е открито
производство по несъстоятелност на Лока Транс ЕООД-гр.Русе с едноличен
собственик и управител Е.Г., че затруднения в професионалната си
реализация ищецът е имал още преди започване на наказателното
производство. Размерът на присъденото обезщетение бил неоснователно
завишен. Същият не съответствал на твърдените вреди, на икономическия
стандарт в страната, както и на присъжданите обезщетения от съдилищата по
3
аналогични случаи.
Постъпил е отговор от ищеца Г., чрез адвокат М..
Моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба,
подадена от Прокуратурата.
Въззивникът ищец не се явява лично и не изпраща представител в
съдебно заседание.
В писмено становище пълномощникът му адвокат Е.Т. поддържа
изцяло тяхната въззивна жалба и оспорва жалбата, подадена от
Прокуратурата.
Апелативна прокуратура-Велико Търново процесуален представител на
Прокуратурата на РБ ex lege и по реда на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез прокурор
Цв. М., в съдебно заседание поддържа подадената от Окръжна прокуратура-
Русе жалба и оспорва изцяло въззивната жалба на ищеца.
Пледира за неправилност на първоинстанционното решение. Не спори,
че Г. е бил привлечен към наказателна отговорност и че е постановена
оправдателна присъда. Поради това му се дължи обезщетение, но не в
размера, определен от Първоинстанционния съд. Окръжният съд не бил
съобразил продължителността на досъдебното производство, което било
протекло в един разумен срок. Не било отчетено, че спрямо ищеца е била
взета най-леката мярка за неотклонение подписка. Ищецът бил постъпил в
ЦПЗ-гр.Русе преди всичко поради делото за търговска несъстоятелност на
фирмата му, а не поради наказателното производство срещу него. Следвало да
бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в рамките на
обичайното.. и в много по-малък размер от присъдения от първата инстанция.
Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания, прецени
събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и
извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите
на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивните жалби са допустими.
4
При обсъждане на тяхната основателност приема за установено
следното.
Ищецът ЕВГ. Т. Г. от гр.Русе твърди в исковата молба и по делото, че
на 28.03.2013г. сключил с Прокредит къмпани ЕАД договор за реален залог
по реда на чл.311 от ТЗ, по силата на който заложил моторна лодка с рег.№Бс-
1723, негова собственост за обезпечаване вземанията на заложния кредитор
по договор прокредит Динамо от 24.08.2011г. Съгласно т.10 от общите
условия към договора залогодателят се задължил да не се разпорежда със
заложената вещ, както и да не учредява вещни тежести върху нея в полза на
трети лица до края на срока на договора. На 17.09.2014г. ищецът прехвърлил
правото на собственост върху лодката на майка си Е. Т. с договор за покупко
продажба. Поради неизпълнение на договора за кредит, Прокредит къмпани
ЕАД се снабдило с изпълнителен лист срещу него и било образувано
изпълнително дело, по което било установено, че ищецът се е разпоредил със
заложената по договора за залог моторна лодка. Районна прокуратура-Русе
образувала прокурорска преписка №1078/2017г. след сигнал от кредитора, за
образуване на досъдебно производство с предмет извършено от ищеца
престъпление по чл.206 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК. С постановление от
25.10.2017г. на Г. било повдигнато обвинение по посочения текст на НК за
това, че на 17.09.2014г. в гр.Русе неправомерно се разпоредил със своя
движима вещ-моторна лодка, предмет на залог по договор за реален залог от
28.02.2013г. в полза на кредитора Прокредит банк България ЕАД, като
обсебването е в големи размери. На досъдебното производство била
назначена съдебно оценъчна експертиза, от заключението на която се
установило, че стойността моторната лодка не може да се приеме да е в
големи размери. С постановление от 20.09.2019г. обвинението срещу Г. било
преквалифицирано по чл.206 ал.1 вр. ал.1 от НК. Обаче преди това
собствеността върху лодката отново била прехвърлена на Г., поради което
нямало пречка върху същата да бъде насочено принудително изпълнение.
Разследващият уведомил Г., че обвинението срещу него е за тежко умишлено
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода. Спрямо него била взета
мярка за неотклонение подписка. По досъдебното производство били
извършени множество процесуално следствени действия с негово участие.
След приключване на разследването, наблюдаващият прокурор внесъл на
5
28.11.2018г. обвинителен акт, по който било образувано НОХ дело
№2104/2018г. по описа на Районен съд-Русе. След проведени няколко
открити съдебни заседания, Районен съд-Русе постановил присъда №98 от
10.06.2018г., с която признал Г. зе невинене по повдигнатото му обвинение и
го освободил от наказателна отговорност. С решение от 11.12.2019г. по
ВНОХ дело №541/2019г. Окръжен съд-Русе потвърдил оправдателната
присъда, поради несъставомерност на извършеното т.е. поради това че не е
извършено престъпление.
Ищецът твърди, че по начало не е имало основание да бъде привлечен
към наказателна отговорност. В качеството си на обвиняем претърпял
изключително много негативи. Станал обект на негативно обсъждане от
колеги, съседи, приятели и познати. Уронени били честта, достойнството и
престижа му. Преживял силно напрежение в периода м.10.2017г.-м.12.2019г.
т.е. по времето от привличането му като обвиняем до влизане в сила на
оправдателната присъда. Вследствие на воденото срещу него наказателно
производство се обострил диабетът, от който страдал. Наложило се да
посещава психолог, поради преживения стрес.
Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника Прокуратура на Република България да му заплати :
сумата от 30 000 лева, обезщетение за претърпяните от него неимуществени
вреди вследствие на незаконното му обвинение в извършване на
престъпление по чл.206 ал.2 вр. ал.1 от НК по ДП № 315/2017г. по описа на
Районна прокуратура-Русе, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.06.2020г. – датата на завеждане на делото до окончателното й
изплащане.
Претендира за присъждане на всички направени от него разноски по
делото.
Ответникът Прокуратура на Република България – София, чрез
представителя си ex lege Окръжна прокуратура – гр.Русе, представлявана по
делото от прокурор при същата Прокуратура, в писмен отговор и по делото,
оспорва изцяло исковете като неоснователни и недоказани и моли съдът да ги
отхвърли.
6
Навежда довод, че спрямо ищеца била взета най-леката мярка за
неотклонение подписка. Навежда довод, че наказателното производство не се
било отразило по никакъв начин на обичайния начин на живот на ищеца,
включително на трудовата и социалната му ангажираност. Прокуратурата не
била разпространявала информация за воденото наказателно производство,
поради което не можело да отговаря за реакциите на околните спрямо ищеца.
В досъдебната фаза производството продължило по-малко от 1 година и 6
месеца, което съставлявало разумен срок. За продължителността на делото в
съдебната фаза не следва да носи отговорност. Процесът бил продължил 2
години в двете му фази т.е. в рамките на нормалното, поради което вредите на
ищеца били обичайните и не повече от това. Не било доказано обостряне на
диабетното му заболяване вследствие на процесното ДП. Не било доказано,
че ищецът е търпял социални, емоционални и адаптивни затруднения във
връзка с процесното наказателно производство, констатирани от ЦПЗ-Русе,
тъй като паралелно било водено съдебно производство по несъстоятелност на
неговото ЕООД, което показва съществуващи затруднения на ищеца в
развиваната от него икономическа дейност и социална реализация. Самият
ищец, със собственото си виновно поведение бил допринесъл за нестъпилите
последици, поради което Прокуратурата се позовава на разпоредбата на чл.5
от ЗОДОВ, тъй като ищецът не обслужвал взетия заем и в хода на
изпълнителното производство се установило, че се е разпоредил с моторната
лодка, която бил заложил като обезпечение на кредитодателя с нарочен
договор за залог. Едва в съдебната фаза се позовал на недействителност на
договора. Според Прокуратурата исковата претенция е неоснователно
завишена, преценена към съществуващия икономически стаандарт у нас и
към присъжданите обезщетения от съдилищата по аналогични случаи.
Прокуратурата на РБ е и контролираща страна по реда на чл.10 от
ЗОДОВ. Становището й в това качество съвпада с посоченото по-горе.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в случая Въззивният съд
7
следва да се произнесе по валидността и по допустимостта на решението, като
по валидността се произнася служебно, а по допустимостта в обжалваната
част.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй
като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При проверка на правилността на първоинстанционното решение съдът
е обвързан от посоченото в двете въззивни жалби, като служебно има
правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от ищеца
Е.Г. против ответника Прокуратурата на РБ за сумата 30000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на водено срещу него досъдебно производство №315/2017г. по описа на
Районна прокуратура-Русе, приключило с влязла в сила оправдателна
присъда. Претендира се по реда на чл.86 от ЗЗД и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.06.2020г. – до окончателното й изплащане.
Със събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка.
На 28.03.2013г. ищецът Г. сключил с Прокредит къмпани ЕАД /сега
Прокредит банк България ЕАД/ договор за реален залог по реда на чл.311 от
ТЗ, по силата на който заложил моторна лодка с рег.№Бс-1723, негова
собственост за обезпечаване вземанията на заложния кредитор по договор
прокредит Динамо от 24.08.2011г. Съгласно т.10 от общите условия към
договора залогодателят се задължил да не се разпорежда със заложената вещ,
както и да не учредява вещни тежести върху нея в полза на трети лица до
края на срока на договора. На 17.09.2014г. ищецът прехвърлил правото на
собственост върху лодката на майка си Е. Т. с договор за покупко продажба.
8
Поради неизпълнение на договора за кредит, Прокредит къмпани ЕАД се
снабдило с изпълнителен лист срещу него. Образувано било изпълнително
дело, в хода на което били предприети действия на принудително
изпълнение, при които било установено, че ищецът се е разпоредил със
заложената по договора за залог моторна лодка. Районна прокуратура-Русе
образувала прокурорска преписка №1078/2017г. /ДП №315/2017г./ след
сигнал от кредитора, и в хода на това досъдебно производство Г. бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.206 ал.3 вр. ал.2
вр. ал.1 от НК, изразяващо се в разпореждане със заложена по договор за
реален залог моторна лодка в полза на трето лице, като обсебването е в
големи размери.
.По-конкретно с постановление от 25.10.2017г. на Г. било повдигнато
обвинение по посочения текст на НК за това, че на 17.09.2014г. в гр.Русе
неправомерно се разпоредил със своя движима вещ-моторна лодка, предмет
на залог по договор за реален залог от 28.02.2013г. в полза на кредитора
Прокредит банк България ЕАД, като обсебването е в големи размери.
С постановление от 20.09.2019г. обвинението срещу Г. било
преквалифицирано по чл.206 ал.1 вр. ал.1 от НК, след назначена на ДП
оценъчна експертиза, от заключението на която било установено, че
стойността на лодката не може да се квалифицира като такава в големи
размери.
Безспорно е, че преди това собствеността върху лодката била
възстановена на ищеца, в смисъл отново била прехвърлена на Г., поради което
нямало пречка върху същата да бъде насочено принудително изпълнение.
Повдигнатото срещу ищеца обвинение е за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.93 от НК, наказуемо с лишаване от свобода.
По процесното досъдебно производство спрямо Г. била взета най-леката
мярка за неотклонение, а именно подписка.
По досъдебното производство били извършени множество процесуално
следствени действия с негово участие.
9
След приключване на разследването, наблюдаващият прокурор внесъл
на 28.11.2018г. обвинителен акт, по който било образувано НОХ дело
№2104/2018г. по описа на Районен съд-Русе.
След проведени няколко открити съдебни заседания, Районен съд-Русе
постановил присъда №98 от 10.06.2018г., с която признал Г. за невинен по
повдигнатото му обвинение и го освободил от наказателна отговорност.
С решение от 11.12.2019г. по ВНОХ дело №541/2019г. Окръжен съд-
Русе потвърдил оправдателната присъда, поради несъставомерност на
извършеното т.е. поради това че извършеното не съставлява престъпление.
Видно от епикриза, издадена от МБАЛ Медика Русе ООД още преди
привличането му като обвиняем по процесното досъдебно производство
ищецът е страдал от диабет, неинсулинозависим и без усложнения.
Видно от епикриза, издадена от Център за психично здраве-Русе
ищецът е бил на лечение там за времето от 19.07.2017г. до 23.08.2019г., с
диагноза „реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията”. В нея е
посочено, че фактори за поява на това заболяване са настъпили социални
затруднения във връзка със съдебно дело срещу него.
От показанията на свидетелката Радостина Петрова се установява, че тя
с ищеца Г. са от един приятелски кръг от 3-4 години. От 2017г. Г. започнал да
страни от приятелската им компания. При случайна среща с него в болницата
разбрала за воденото наказателно производство. Той й казал че е
несправедливо обвинен, споменал й че става въпрос за някаква лодка. Казал
й, че не се чувства добре и се е изнесъл на село. Знае, че от преди Г. страдал
от диабет, когато се срещнали в болницата той й казал че диабетът се е
обострил от воденото срещу него дело, поради което отива на преглед. Освен
това й казал, че вдига кръвното. След обвинението срещу него Г. се променил
коренно – преди това бил весел, жизнен, душата на компанията, след това се
дистанцирал и започнал да отбягва приятелите си. Изолирал се на село и
продължава и сега да живее там.
От показанията на свидетелката Силвия Г.а – сестра на ищеца – се
установява, че през 2017г. брат й й споделил за проблемите си с
10
Прокуратурата и че срещу него се води наказателно дело. Разбрала и защо е
обвиняем, а именно заради лодката. Счита, че Банката през цялото време, още
от момента на учредяване на залога знаела къде се намира лодката.
Свидетелката била назначена за неин пазач. Лодката си стояла на
пристанището в Созопол и преди и след прехвърлянето й от брат й на майка
й, никога лодката не била местена от там и не била пускана във водата. Брат й
съзнавал, че реално дава лодката в залог. До привличането на брат й като
обвиняем, двамата живеели в две отделни къщи, но в един двор, в гр.Русе.
След като започнало наказателното производство срещу брат й, пред дома им
започнали често да спират полицейски коли и да носят призовки Г. да се яви
във 2-ро РПУ, дори имало случаи да я предупреждават че ще го обявят за
общонационално издирване, ако не се яви. Получавала призовки за ищеца и
от ЧСИ. Живеели на този адрес от раждането си, поради което всички съседи
го познавали и честото спиране на полицейски коли и връчването на призовки
им направило впечатление и те започнали да питат какво става. Поради това
ищецът се притеснявал да излиза на улицата, отношенията на хората спрямо
него се променило и той се изолирал на село. От преди ищецът страдал от
диабет, който се обострил вследствие обвинението и се появило и друго
придружаващо заболяване, а именно хипертония. Преди да започне
наказателното производство брат й имал фирма за транспортни услуги, която
фалирала, но не може да каже точно кога. Брат й трябвало всеки понеделник
да се подписва във 2-ро РПУ. Психическото му състояние се влошило. Преди
наказателното производство той бил жизнерадостен, весел, душата на
компанията, майтапчия. След започване на наказателното дело срещу него
психическото му състояние се влошило, постъпил на лечение в
Психодиспансера-Русе и след излизането му оттам се изолирал на село.
Предписано му било медикаментозно лечение. Психическите му проблеми не
били във връзка с фалита на фирмата му. Свидетелката е категорична, че
психическите проблеми на брат й започнали от воденото срещу него
наказателно производство за лодката, някъде в края на 2017г. След като бил
оправдан, брат й не се бил възстановил, нямал желание за нищо и останал да
живее на село, за да не среща познатите си в Русе.
Апелативният съд кредитира свидетелските показания като
непротиворечиви и последователни, но счита, че за установяване
11
действителното здравословно състояние на ищеца, включително дали
влошаването му е в пряка причинно следствена връзка с процесното
наказателното производство са необходими медицински документи и
специални медицински знания, въпреки че житейски оправдано и нормално е
при такива негативни преживявания да се стигне до стресови състояния и до
здравословни проблеми.
Наказателното производство спрямо ищеца Г. е продължило 1 година и
6 месеца в досъдебната фаза и още 6 месеца в съда.
Безспорно е по делото, че спрямо ищеца е била взета само мярката за
неотклонение подписка.
Безспорно е и е установено по делото, че с решение №152 от
04.10.2016г., постановено по т.д. №175/2016г., на Окръжен съд-Русе е обявена
неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на Лока
Транс ЕООД-гр.Русе, с едноличен собственик и управител Е.Г., което
решение е влязло в сила и това обстоятелство води до извода, че ищецът е
имал затруднения в икономическата си дейност и социална реализация още
преди започване на наказателното производство, които също са му причинили
напрежение, стрес и негативни преживявания, в равна степен с негативните
преживявания и стрес, предизвикани от процесното наказателно
производство.
Тези приети за установени факти водят до един единствен извод и той е,
че в случая е осъществена хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди по отношение на ищеца.
Съгласно посочената разпоредба Държавата чрез своите правозащитни
органи отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство
приключи с влязла в сила оправдателна присъда.
В случая при приетата за установена фактическа обстановка Въззивният
съд намира, че е налице хипотезата на чл.2. ал.1 т.3 от ЗОДОВ поради
незаконното обвинение на ищеца за извършване на престъпление като
наказателното производство е приключило с постановена от съда
оправдателна присъда, с която ищецът е признат за невинен по повдигнатото
12
му обвинение, поради което не му е наложено наказание по повдигнатото му
обвинение и оправдателната присъда е влязла в сила.. Отговорността е за
Прокуратурата тъй като срещу ищеца е водено досъдебно наказателно
производство, наблюдавано и ръководено от прокурор при Районна
прокуратура-Русе, като крайният резултат е постановяване на оправдателна
присъда, влязла в сила.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата, чрез Прокуратурата в случая,
дължи обезщетение на ищеца за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това е
обхватът на отговорността на Държавата за вреди в посочения случай.
Същият е установен с нормата на чл.4 от ЗОДОВ. Съгласно §1 от
Заключителните разпоредби на същия закон приложение намира и
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетение за претърпените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Безспорно е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а във всеки
конкретен случай е обусловена от конкретните обстоятелства.
Освен това нормално е и е житейски оправдано в такива случаи всеки да
преживее дискомфорт, негативни емоции, дори стрес.
От съществено значение за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, които са дължими на ищеца, на посоченото основание,
са следните значими обстоятелства в случая: продължителността на воденото
наказателно производство – 1-година и 6 месеца в досъдебната фаза и още 6
месеца в съдебната фаза, която продължителност е в рамките на един разумен
срок,, взетата мярка за процесуална принуда спрямо ищеца – най-леката
възможна - подписка, притесненията и неудобствата, които е преживял
вследствие на повдигнатото му обвинение за извършено тежко умишлено
престъпление по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК първоначално, впоследствие
преквалифицирано по чл.206 ал.2 вр. ал.1 от НК т.е. обвинение за тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93 от НК, което се наказва с
лишаване от свобода,, промяната в здравословното състояние на ищеца,
доказано с медицински документи и свидетелски показания, а и е нормално и
житейски оправдано в такава ситуация – хипертония, реакция на тежък стрес
13
и разстройство в адаптацията, с каквато диагноза е лекуван в Центъра за
психично здраве-гр.Русе злепоставянето на ищеца пред обществото, воденото
срещу него наказателно производство му се е отразило силно отрицателно в
две посоки, както физически, така и психически, свидетелите установяват че
ищецът се променил от жизнерадостен и душа на компанията, се е
самоизолирал от приятели и познати като е заживял на село и до сега е там.
Вярно е, че Г. е страдал от диабет от преди началото на наказателното
производство и няма компетентно заключение на лекар, че процесното
наказателно производство е довело до обострянето на това заболяване, но
видно от медицинските документи и от свидетелските показания ищецът е
получил хипертония и психически проблеми, за които е лекуван в стационар,
вследствие на образуваното досъдебно производство, тъй като е нормално и
житейски оправдано именно то да е довело до влошаване на здравословното
му състояние. За влошаване на здравословното състояние обаче е допринесло
и откриването на производство по несъстоятелност на фирмата на ищеца Лока
Транс ЕООД още на 04.10.2016г., с влязло в сила съдебно решение по т.д.
№175/2016г. на Окръжен съд-Русе т.е. откриването производство по
несъстоятелност е преди ищецът да бъде привлечен като обвиняем по
процесното наказателно производство. Апелативният съд приема, че и двете
производства са допринесли за негативните преживявания на Г. и са довели
същия до стрес.
Взетата мярка за неотклонение подписка, макар и най-леката възможна,
също е ограничила правата и свободата му в известна степен. Действително
взетата „подписка” спрямо гражданите означава, че те не могат да променят
местоживеенето си и постоянното си местопребиваване, без да уведомят
съответните органи и да получат разрешение. Все пак трябва да се отчете
обстоятелството, че най-леката мярка за неотклонение не води до
ограничаване в значителна степен на свободата и придвижването.
При съвкупната преценка на всички тези конкретни правно значими
обстоятелства, установени по начин и до степен с ангажираните от ищците по
делото доказателства, съдебният състав стига до извода, че претърпяните от
ищеца, търпяни и сега от него болки и страдания би било подходящо да
бъдат обезщетени със сумата 4 000 лева. С оглед вида, интензитета и
продължителността на конкретните неимуществени вреди, подробно описани
14
по-горе, според Апелативния съд в случая дължимото, подходящо и
необходимо тяхно обезщетение възлиза на сумата 4 000 лева.
Този размер обезщетение за неимуществените вреди в случая отговоря
и на житейски оправданото, както и е съобразен със съдебните решения по
аналогични случаи.
При това решение по основния иск, акцесорният такъв по чл.86 от ЗЗД е
основателен, доказан и следва да се уважи така, както го е уважил Окръжният
съд. Съгласно съдебната практика, включително съгласно задължителното
Тълкувателно решение №3 от 2005г. на Върховния касационен съд законната
лихва върху присъденото обезщетение се дължи от датата на влизане в сила
оправдателната присъда, но тъй като ищецът претендира законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 24.06.2020г., в случая
законната лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата 4 000 лева, следва да се присъди считано от 24.06.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.
На основание чл.271 от ГПК, като правилно, обжалваното решение на
Окръжен съд-Русе следва да бъде потвърдено изцяло, включително в частта
за присъдените разноски. На процесуалния представител на ищеца адвокат
Е.Т. се дължи адвокатски хонорар съразмерно на уважената и отхвърлената
част на иска, съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК или само сумата 120
лева, независимо че доверителят му е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 1 500 лева за първа инстанция, тъй като исковата претенция е за
30 000 лева, от която е уважен иск само за 4 000 лева, а в останалата му част
от 26 000 лева е отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК страните следва
да понесат направените от тях разноски в настоящата инстанция, така както
са направени т.е. на въззивника ищец не следва да бъде присъждан
адвокатски хонорар за упълномощения адвокат, тъй като въззивната му жалба
е отхвърлена изцяло както е отхвърлена и въззивната жалба на ответника.
Водим от изложеното Апелативният съд
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение №260071 от 29.10.2020г., постановено
по гр.д. №315/2020г., на Окръжен съд-Русе.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16